Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 136 от 30.06.2023 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Антоанета Масларска, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 385 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Делото е образувано по жалба от Р.Й.Б., с ЕГН ********** и адрес: ***, срещу отказа на главния архитект на община Кюстендил, обективиран в писмо с изх. № 94-00-3924/10.11.2022 г., за издаване на удостоверение за търпимост на строеж: „Външно стълбище и затворена стълбищна площадка, водещи до самостоятелен обект в сграда с идентификатор 41112.503.2296.1.2”, изграден в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 41112.503.2296 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Кюстендил. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на отказа на основанията по чл. 146, т. 4 и 5 от АПК. Претендира се отмяната му и присъждане на направените разноски по делото.
В хода на съдебното производство адвокат Р.Б. – процесуален представител по пълномощие на жалбоподателя, поддържа жалбата.
Главният архитект на община Кюстендил, със становище с вх. № 5050/29.12.2022 г. и чрез юрисконсулт Т. К., оспорва жалбата като неоснователна.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Р.Б. е собственик
на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
41112.503.2296.1.2, който се намира на първия етаж в жилищна сграда с
идентификатор 41112.503.2296.1, построена в ПИ с идентификатор 41112.503.2296
по КККР на гр. Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „Юстиниан” № 12 (вж. Нотариален акт за дарение на недвижим имот на
низходящ № 87, том I, дело № 78/2022 г. по
описа на нотариус с рег. № 696 в регистъра на Нотариалната камара). С
молба с вх. № 94-00-3924/13.10.2022 г. до главния архитект на община Кюстендил той
е поискал да му бъде издадено удостоверение за търпимост на външното стълбище и
затворената стълбищна площадка, водещи до горепосочения самостоятелен обект. С
писмо с изх. № 94-00-3924/10.11.2022 г. главният архитект на община Кюстендил е
отказал издаването на исканото удостоверение, тъй като стълбищната площадка е с
височина 2,10 м и не отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 1 от
действалите към 1970 г. Строителни правила и норми за изграждане на населените
места (разпоредба предвижда, че при свободно застрояване и допустима височина
на сградата до 2 етажа същата трябва да отстои от
страничните регулационни линии най-малко 3 м) и на чл. 88, ал. 1, т. 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г.
за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони (разпоредбата, в редакцията към датата на постановяване на
отказа, предвижда, че пред вътрешните линии на застрояване – страничните и към
дъното на урегулираните поземлени имоти, се допускат входни стъпала до 1,2 м от
средното ниво на прилежащия терен със съответна площадка, ако отстоят от
вътрешната регулационна линия най-малко на 2 м, като стъпала и плочници с
височина до 0,3 м могат да се разполагат до самата вътрешна регулационна
линия). Видно от писмото с изх. № 24-00-485/11.11.2022 г., издадено на
основание чл. 223, ал. 5, т. 1
и 2 от ЗУТ, стълбището е на отстояние 1,77 м от вътрешната регулационна линия.
Във връзка с периода на изграждане на процесния обект по делото са разпитани като свидетели Г.Р.Б. (майка на жалбоподателя), М. Й. М. и Л. Д. В.. Свидетелката Б. сочи, че стълбището, водещо към първия етаж, е съществувало при закупуването на имота през 2015 г., стълбищната площадка била оградена с винкели, а цялото стълбище – покрито с циментова козирка. След закупуването на имота направили ремонт, при който премахнали винкелите, поставили ПВЦ прозорци и врата, като затворили стълбищната площадка. Свидетелят М. заявява, че като дете много често е посещавал процесната къща и стълбището към първия етаж е било изградено – масивно, с винкели и стъкла, отгоре с бетонова козирка, но без врата, само с отвор. Впоследствие стъпалата не са променяни, но на мястото на отвора е поставена врата и има масивно заграждение на площадката, като стъклата и винкелите са махнати. Свидетелят В. сочи, че спомените му за къщата са от около 1970 г. – с външно стълбище и навес на стълбищната площадка, като последната е била без врата.
По делото е назначена съдебна техническа експертиза, вещото лице по която е изготвило заключение с вх. № 2007/22.05.2023 г. В същото е посочено, че жилищната сграда с идентификатор 41112.503.2296.1 се състои по полуприземен етаж (мазе) и два жилищни етажа. Сградата е масивна, със стоманобетонова носеща конструкция, с два входа от североизток, с по две жилища на етаж (по едно на етаж за всеки вход). Построена е в периода от 1966 г. до 1970 г. въз основа на одобрен на 04.06.1966 г. инвестиционен проект. Процесният строеж – „външно стълбище и затворена стълбищна площадка, водещи до самостоятелен обект в сграда с идентификатор 41112.503.2296.1.2”, представлява еднораменна стоманобетонова стълба, изградена по северозападната фасада на жилищната сграда с идентификатор 41112.503.2296. Стълбата е с начална точка на терена около сградата, който се намира на около 100 см по-ниско от котата на прилежащата от югозапад улица. Спрямо улицата сградата е с височина – цокъл и два етажа, а спрямо двора сутеренният етаж е изцяло на терена. Външното стълбище е с широчина 115 см и дължина в план около 360 см, и преодолява височина около 247 см до ниво готов под на първия етаж. Стълбището е открито отстрани (от югозапад и северозапад). На височина 395 см светло от терена има стоманобетонова козирка, покриваща стълбата и площадката, която служи за вход на първия етаж. Площадката е на кота +2,47 от ниво терен, с външни размери около 115 см/160 см, с плътен парапет с височина около 95 см от готов под и остъкляване над парапета до нивото на козирката. Пространството под площадката и стълбището е зазидано, като е обособено входно предверие към една от стаите в сутерена и санитарен възел, който е на 30 см по-ниско от терена, тъй като се намира под стълбищното рамо, поради което са изградени две стъпала от предверието. Предверието е с вътрешни размери 167 см/91 см и светла височина 227 см, а външно широчината е 110 см. От североизточната страна на сградата се намира още едно стоманобетоново стълбище, което стига до площадка на същата височина, както процесното – на ниво първи етаж, от което се влиза на стълбищна площадка на първи етаж от сградното стълбище. Вътрешното стълбище на сградата не е построено между приземния и първия етаж, и съществува само между първия и втория етаж на същата. Процесното външно стълбище е единственият начин да се достигне до жилището на първия етаж – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 41112.503.2296.1.2, а второто външно стълбище е единственият подход до втория жилищен етаж. Без външните стълбища, изградени на североизточната и на северозападната фасада, няма достъп до жилищната сграда. Предвид тези констатации в заключението е обоснован извод, че процесното външно стълбище е построено по време на строежа на самата жилищна сграда с идентификатор 41112.503.2296. Разстоянията между това стълбище и страничната регулационна линия към съседния УПИ от северозапад (имот с идентификатор 41112.503.2297, в който има двуетажна жилищна сграда) са, както следва: от фасадата на сграда с идентификатор 41112.503.2296.1 до страничната регулационна линия към съседния УПИ от северозапад – от 275 см до 295 см в двата края на фасадата; от фасадата на сграда с идентификатор 41112.503.2296.1 до сградата в имот с идентификатор 41112.503.2297 – средно около 580 см; от процесните стълбище и площадка до страничната регулационна линия към съседния УПИ от северозапад (имот с идентификатор 41112.503.2297) – средно 175 см, а до сградата в имот с идентификатор 41112.503.2297 – средно около 470 см. В заключението е посочено, че доколкото стълбището е открито, но пространството под него е зазидано (усвоено), както и височината на стълбищната площадка е повече от 120 см от терена, процесният строеж може да се приеме като пристройка към съществуващата жилищна сграда, въпреки че строителството е изпълнено още по време на строежа на самата сграда и стълбището представлява единствен достъп до самостоятелния обект в сградата с идентификатор 41112.503.2296.1.2 (не е изградено вътрешно стълбище до първия жилищен етаж). Посочено е и че не може да се отговори на въпроса дали е предвиждана пристройка на сградата в УПИ ХХII, в кв. 374 по плана за регулация на гр. Кюстендил, одобрен със Заповед № 1345/26.05.1965 г., тъй като планът за застрояване на територията е почти напълно унищожен и не може да се ползва за информация.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в преклузивния 14-дневен срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК, жалбата е основателна по следните съображения:
Съгласно §
16, ал. 1 от Преходните разпоредби (ПР) на ЗУТ и § 127, ал. 1 от Преходните и заключителни
разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗУТ (ДВ, бр. 82 от 2012
г.) удостоверенията за
търпимост се издават от органа, който е овластен да одобрява инвестиционните
проекти. Според чл. 145, ал. 1, т. 1 от ЗУТ техническите или работните
инвестиционни проекти се съгласуват и одобряват от главния архитект на общината
(района). Обжалваният отказ е издаден от компетентен орган – главният архитект
на община Кюстендил, и в предвидената в закона писмена форма. Макар и във формата на писмо, административният орган е
формирал волеизявление, представляващо индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК.
В писмото са посочени фактическите и правните основания за постановения отказ.
Обжалваният
отказ обаче е издаден при допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и в противоречие с приложимите
материалноправни разпоредби. Административният орган не е спазил изискването на чл. 35 от АПК да изясни всички факти
и обстоятелства от значение за случая. Задължение на административния орган е
въз основа на съдържанието на заявлението (обстоятелствената му част и
петитума) да квалифицира искането и да определи основанието, реда и
производството, по което да бъде разгледано. Процесният обект – „външно
стълбище и затворена стълбищна площадка, водещи до самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 41112.503.2296.1.2”, изграден в ПИ с идентификатор 41112.503.2296
по КККР на гр. Кюстендил, представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ,
а именно – пристрояване към съществуваща масивна жилищна
сграда, и за извършването му се изисква издаване на разрешение за строеж и одобряване на строителни книжа. Не е спорно по
делото, че за процесния строеж не са изготвени и
одобрявани инвестиционни проекти, и не е издадено разрешение
за строеж. Предвид периода, в който се установи, че е изграден същият – от
1966 г. до 1970 г., приложима относно предпоставките за определянето му като
търпим е разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Съгласно
посочената разпоредба строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма
строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на
премахване и забрана за ползване; те могат да бъдат предмет на прехвърлителна
сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да
одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. Съдът
намира за необходимо да отбележи, че статутът на търпимост на строежа възниква
по силата на закона при наличието на нормативно установените кумулативни
условия и не го приравнява на законен, а само на неподлежащ на премахване и
забрана за ползване на основание неговата незаконност. Тълкуванете на нормите,
уреждащи режима на търпимостта на строежите, не изключва от приложното му поле
законни строежи, за които няма строителни книжа (вж. в т. см. Решение №
1790/13.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8356/2016 г., II о.). Издаването
на удостоверение за търпимост е от значение само за извършване на
прехвърлителна сделка и има доказателствена сила единствено в нотариалното
производство, поради което търпимостта на строежа подлежи на самостоятелна
преценка от страна на административния орган, респ. от съда във всеки конкретен
случай (вж. в т. см. Решение № 832/25.01.2023 г. на ВАС по адм. д. №
5245/2022 г., II о., Решение №
5657/11.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4778/2019 г., II о. и Определение № 486/13.01.2020
г. на ВАС по адм. д. № 10887/2019 г., II о.).
В случая главният архитект на община Кюстендил е следвало да изследва възможността с работен устройствен план да се докаже приложима ли е разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗУТ, съгласно която за запазване на заварени годни сгради се допуска в работните устройствени планове фактическото разположение на заварените сгради да не отговаря на изискващите се разстояния, ако сградите са масивни и имат трайност най-малко още 25 години или са обекти на културно-историческото наследство по смисъла на Закона за културното наследство. В тези случаи изискващото се разстояние между заварените сгради и предвидените с плана сгради в съседните урегулирани поземлени имоти може да бъде намалено най-много с една трета, като линиите на застрояване се установят в съответствие с разположението на заварената сграда. Съдът споделя извода на вещото лице, че доколкото стълбището е открито, но пространството под него е зазидано (усвоено), и височината на стълбищната площадка е повече от 120 см от терена, процесният строеж може да се приеме като пристройка към съществуващата жилищна сграда, въпреки че строителството е изпълнено още по време на строежа на самата сграда и стълбището представлява единствен достъп до самостоятелния обект в сградата с идентификатор 41112.503.2296.1.2 (не е изградено вътрешно стълбище до първия жилищен етаж). В случая е налице ниско застрояване, при което съгласно чл. 31, ал. 1, т. 1 от разстоянието на застрояването до страничната граница на урегулирания поземлен имот е най-малко 3 м. Съгласно чл. 31, ал. 4 от ЗУТ разстоянията между две жилищни сгради през страничната граница на съседни урегулирани поземлени имоти е сборът от изискващите разстояния на всяка от сградите до границата между имотите, т.е. при ниско застрояване – 6 м. При намаляване на разстоянието с 1/3 съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗУТ допустимото разстояние между сградите в имот с идентификатор 41112.503.2296 и имот с идентификатор 41112.503.2297 може да е минимум 4 м. Разстоянието между процесния строеж и сградата в съседния имот с идентификатор 41112.503.2297 е 4,7 м, т.е. повече от минимално допустимото разстояние по чл. 36, ал. 1 от ЗУТ.
От събраните по делото доказателства се установява, че са налице предпоставките, предвидени в § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, за издаване на удостоверение за търпимост за процесния строеж и неправилно административният орган е отказал издаването му. Както бе посочено по-горе, същият е изграден в периода от 1966 г. до 1970 г., без строителни книжа, и отговаря на изискването на чл. 36, ал. 1 от ЗУТ. Оспореният отказ е незаконосъобразен и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК следва да бъде отменен. На основание чл. 173, ал. 3 и чл. 174, изр. 1 от АПК главният архитект на община Кюстендил следва да бъде задължен да издаде исканото удостоверение в 14-дневен срок, считано от датата на получаване на заверен препис от решението след влизането му в сила.
При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Община Кюстендил следва да бъде осъдена да заплати на Р.Б. направените от него разноски по делото в размер общо на 1810 лева (10 лева – за държавна такса, 800 лева – за възнаграждение на вещото лице, и 1000 лева – за адвокатско възнаграждение).
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ отказа на главния архитект на община Кюстендил, обективиран в писмо с изх. № 94-00-3924/10.11.2022 г., за издаване на удостоверение за търпимост на строеж: „Външно стълбище и затворена стълбищна площадка, водещи до самостоятелен обект в сграда с идентификатор 41112.503.2296.1.2”, изграден в ПИ с идентификатор 41112.503.2296 по КККР на гр. Кюстендил.
ЗАДЪЛЖАВА главния
архитект на община Кюстендил да издаде исканото с молбата с рег. № 94-00-3924/13.10.2022
г. по описа на Община Кюстендил удостоверение за търпимост на строеж: „Външно
стълбище и затворена стълбищна площадка, водещи до самостоятелен обект в сграда
с идентификатор
41112.503.2296.1.2”, изграден в ПИ с идентификатор 41112.503.2296 по КККР на гр. Кюстендил, в 14-дневен срок от получаването на заверен препис от решението.
ОСЪЖДА Община
Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил, пл. „Велбъжд” № 1, да заплати на Р.Й.Б., с
ЕГН ********** и адрес: ***, ул. „Възход” № 12, община
Кюстендил, сумата в размер на 1810 (хиляда осемстотин и десет) лева – разноски
по делото.
Решението може да се
обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд
в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: