РЕШЕНИЕ
№ 205
гр. Бургас , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20212100500638 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Водоснабдяване и Канализация“
ЕАД с ЕИК-*********, заявена чрез пълномощника гл.юк.Д.Златева против
Решение № 260119/21.01.2021г. по гр.д. № 1599/2020г. по описа на РС-Бургас.
С обжалваното решение са отхвърлени претенциите по 79, ал.1 от
ЗЗД и по чл.86, ал.1 от ЗЗД на въззивника за осъждане на ответницата ЗЛ. Г.
Г. с ЕГН-********** да заплати ВиК сума в размер на 678,53лв.- главница,
което задължение произтича от потребени ВиК услуги за доставена, отведена
и пречистена вода през отчетен период от 06.04.2017г. до 27.04.2017г. , за
което задължение е издадена фактура № **********/25.05.2017г. от
Водоснабдяване и канализация гр. Бургас, ведно с обезщетение за забавено
плащане върху горепосочената главница в размер на сумата от 184,16 лв.
дължима се за периода от 26.06.2017 г. до 27.02.2020 г. , както и за
законовата лихва върху главницата , начиная от датата на подаването на
исковата молба пред съда – 02.03.2020 година до окончателното изплащане
на горепосочената главница като неоснователни.
Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е
неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в
нарушение на материалния закон. По-конкретно се навежда неправилност на
изводите на съда, че е останало недоказано твърдението, че ответницата е
1
била потребител на предоставяните от въззивника услуги по доставяне,
отвеждане и пречистване на вода, че действително е ползвала тези услуги, тъй
като такива указания с доклада на съда не са давани. Напротив с доклада на
съда е констатирано, че ответницата е направила в срока за писмен отговор
признание на претенциите на ищеца, което е неоттегляемо. В този смисъл е
направено и искането на ищеца за постановяване на решение при признание
на иска. В случай, че съдът е дал вяра на твърденията в с.з. на ответницата, че
имотът е съсобствен, то е следвало да допълни доклада си и да се произнесе
по направените с исковата молба доказателствени искания, по които липсва
произнасяне и които се поддържат пред въззивната инстанция и са описани
във въззивната жалба.
При тези аргументи въззивникът моли съда да отмени изцяло
обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане, алтернативно
да отмени обжалваното решение и да постанови ново решение, с което да
уважи изцяло предявените искове. Претендира за присъждане на разноските,
сторени пред двете инстанции. Моли ответницата да бъде задължена да
представи доказателства за твърденията си че къщата е съсобствена и че тя не
е единствен наследник, а именно нотариален акт за имота и да бъде допусната
СТЕ, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси.
В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен
отговор на въззивната жалба от въззиваемата З.Г., неправилно наименован
„въззивна жалба“. От съдържанието му се установява, че въззиваемата
изразява несъгласие с подадената от насрещната страна въззивна жалба и
мори обжалваното решение да бъда потвърдено, тъй като, не е „изхарчила“
водата, а е станала авария и водата буквално „е изтекла в земята“, а в този
период въззиваемата е живеела в гр.Бургас. Не се сочат доказателства. Не са
направени доказателствени искания.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване
съдебен акт, в законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно
упълномощен представител легитимирано лице, което има правен интерес от
обжалване, и съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и
7 ГПК и чл. 261, т. 1 и 4 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на валидността и
допустимостта на обжалваното решение, извършена на основание чл. 269
ГПК не установи съществуването на пороци, водещи до нищожност или
недопустимост, а досежно неговата правилност намира следното:
Съдът е бил сезиран с искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД за осъждане на ответницата З.Г. с ЕГН-********** като единствен
наследник на Г. С. П. с ЕГН-**********, б.ж. на с.Ч. в., общ.Камено, поч на
18.12.2010г. да заплати на ищеца сумата от 678,53лв.-главница за
неизплатени задължения за ВиК услуги за периода 06.04.2017г. - 27.04.2017г.,
за което е издадена фактура № **********/25.05.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба –
2
02.03.2020г.; сумата от 184,16лв.-обезщетение за забавено плащане за
периода от 26.06.2017г. до 27.02.2020г.. Задължението по главницата се
претендира за доставена, отведена и пречистена вода за процесния период за
водоснабден имот с административен адрес в с.Черни връх, общ.Камено със
заведена партида с абонатен № 856717 на името на починалия наследодател
на ответницата Г. С. П. с ЕГН-**********.
Ищовото дружество е твърдяло, че ответникът като собственик на
водоснабдения имот е потребител на предоставяните от дружеството услуги –
на основание Наредба № 4/ 2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, и като такъв е обвързан от Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги. Твърди се в исковата молба и че ответникът не е изпълнил
задълженията си по чл.33, ал.2 от ОУ да заплати задълженията си в 30-
дневен срок от издаването на фактурата за процесния период.
В срока за отговор ответницата е посочила, че къщата е била
необитаема, когато е настъпила авария във вътрешната водопроводна мрежа,
която е продължила дълго време. За наводнението е била уведомена от съсед.
Счита, че няма вина за аварията. Възразява, че само тя трябва да отговаря за
задължението, тъй като къщата е наследствена от баба й, майката на баща й и
има и други наследници.
С оглед стореното признание от ответника, ищецът е поискал
неприсъствено решение.
С обжалваното решение БРС е приел, че при установените факти
ответникът не може да извърши надлежно признание, а само досежно своята
идеална част; прието е също така и че не се установява наличието на право на
собственост или друго вещно право на ответницата върху водоснабдения
имот. При тези съображения исковете са изцяло отхвърлени.
Пред въззивната инстанция от страна на въззиваемата ответница е
направено признание, че процесния имот представляващ къща с дворно място
в с.Черни връх е бил собственост на баба й/майката на баща й/, но за този
имот нямала нотариален акт, той не е поделен между наследниците; счита че
няма вина за аварията и не следва да понася цялата отговорност за изтеклата
„в земята вода“ , а само за своята ид.част.
Видно от заключението по допуснатата във въззивното производство
СТЕ водоснабдения обект, представлява малка жилищна сграда в края на
селото с административен адрес с.Черни връх, общ.Камено. Експерта е
посочил, че къщата може да се намери само по името на наследодателя на
ответницата. За обекта е открита партида при водния оператор, която
еднозначно индивидуализира водоснабдения обект. Експертизата е
установила, че измервателния уред е монтиран в шахта в двора на парцела,
отчитането е визуално чрез въвеждане на данните в мобилен компютър, които
се пренасят автоматизирано чрез индустриални мобилни компютри до
3
програмата на оператора; чрез сканиране на бар кода може да се направи
справка относно заплащането на консумираните водни количества по месеци
за съответния абонат. В конкретния случай експертизата е установила, че за
процесния период доставената и питейна вода, която е преминала през
измервателното средство в обекта е 496куб.м., като за обекта няма
фактурирана вода „от разпределение“.
Предвид установената фактическа обстановка по наведените
възражения във въззивната жалба настоящият съдебен състав намира
следното:
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на
чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите
срещу заплащане. Страните са в облигационно правоотношение, по договор
за доставка на вода и ВиК-услуги за имот с административен адрес в с.Черни
връх, общ.Камено с абонатен № 856717 на името на починалия наследодател
на ответницата Г. С. П. с ЕГН-**********. Нормативният акт, уреждащ
отношенията между ВиК оператора и потребителите на ВиК-услуги е
Наредба №4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребители
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Според
чл.3, ал.1 от нея, потребители на ВиК- услуги са собствениците или лицата,
на които е учредено право на строеж или право на ползване на водоснабден
имот. Съгласно чл.2, ал.1, т.1 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор гр.Бургас, потребители на тези услуги са
физически или юридически лица, които са собственици или ползватели на
имоти, за които се предоставят ВиК услуги. От изложеното следва, че след
като в процесния период ответникът е била собственик на процесния
водоснабден имот, то същият има качеството на потребител на ВиК-услуги за
този имот /обект, независимо дали реално ги е ползвал той или трети лица.
Съгласно чл.32 от Наредба № 4 /14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, услугите ВиК се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на
оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно
отклонение. Т.е. независимо, че между страните не е сключен индивидуален
договор за предоставяне на ВиК услуги, ответникът, по силата на цитираната
наредба е придобил качеството „потребител“ на такива услуги с факта на
придобиване собствеността върху водоснабдения апартамент. От този момент
между страните е възникнало облигационно правоотношение, по силата на
което ищецът се е задължил да доставя, пречиства и отвежда вода до обекта
на ответника, а ответникът да му заплаща стойността на ползваните услуги.
Това правоотношение се регулира от Общите условия /ОУ/ за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите от ВиК-Бургас като оператор, които са
обнародвани по предвидения ред. На основание чл.31, ал.1 от ОУ, операторът
издава ежемесечно фактури, освен при изрична договореност за различен
период на фактуриране, а според ал.2 потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях услуги в 30-дневен срок след датата на
4
фактуриране. По силата на чл. 182 от ГПК, счетоводните книги са годно
доказателство за съществуването на правоотношения между страните, както и
за размера на задълженията им. Поради това същите могат да служат като
доказателство и в полза на лицата или организациите, които са водили
книгите, а не само на другата страна в производството, което е видно от
разпоредбата на чл. 182, изр. 2 от ГПК. С оглед на това, тези книги са
доказателство и в случаите, когато удостоверяват изгодни за лицето, което ги
води факти, поради което и правилно първоинстанционният съд е приел, че
представените документи представляват годно доказателствено средство, че
посоченото количество вода, описано във фактурите, е реално доставено до
обекта на потребителя. С оглед извършеното признание пред първа и
въззивна инстанция от въззиваемата ответница и приложените по делото
доказателства, че общият наследодател З. Я. Г. е имала общо четири деца,
едно от които е бащата на ответницата и липсата на доказателства, че
водоснабдения имот е поделен между наследниците, то ответницата следва да
понесе задължение съобразно наследствената си квота от 1/4ид.ч. от
дължимата сума за доставена, отведена и пречистена вода до наследствения
водоснабден обект, ведно със същата ид.ч. от претендираната сума за
обезщетение за забавено плащане.
Ето защо и като взе предвид, че направените от страна на настоящата
инстанция фактически и правни изводи частично съвпадат с тези, които е
направил районния съд в атакуваното първоинстанционно решение,
Бургаският окръжен съд намира, че то следва да бъд е отменено в
отхвърлителната си част до дължимата 1/4ид.ч. от главницата от 169,63лв. и
лихвите за забава от 46,04лв., а в останалата отхвърлителна част за горницата
до пълния претендиран с исковата молба размер на главницата от 378,53лв. и
лихви от 184,16лв. обжалваното решението следва да бъде потвърдено като
правилно.
Относно разноските: Искане за разноски е сторено от въззивника ищец
и същото подлежи на уважаване съобразно изхода по делото и уважения
размер на претенцията.
При този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски
съобразно уважената част от претенциите. За първа инстанция въззивника
ищец е сторил разноски в общ размер от 205лв., а за въззивна инстанция е
сторил общо 400лв., включващи държавни такси юк.възнаграждение, СТЕ
извършена във въззивната инстанция. При тези данни следва присъждане на
разноски изчислени съобразно предявения размер на претенциите и съответно
на уважения такъв в тежест на насрещната страна следва да бъдат възложени
такива, както следва в размер на 51,25лв. за първа инстанция и 99,99лв. за
втора инстанция, вкл. юк.възнаграждение, което съдът определя в размер на
100лв. за инстанция.
На основание чл. 280 ГПК, предвид цената на иска, настоящето решение
не подлежи на касационно обжалване.
5
Така мотивиран, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260119/21.01.2021г. по гр.д. № 1599/2020г. по
описа на РС-Бургас в частта, с която е отхвърлена претенцията на
"Водоснабдяване и канализация" ЕАД с ЕИК: ********* за осъждане на ЗЛ.
Г. Г. с ЕГН-********** да заплати на ВиК сума в размер на 169,63лв.-
главница, за потребени ВиК услуги за доставена, отведена и пречистена вода
през отчетен период от 06.04.2017г. до 27.04.2017г., за което задължение е
издадена фактура № **********/25.05.2017г. от Водоснабдяване и
канализация гр. Бургас, ведно с обезщетение за забавено плащане върху
горепосочената главница в размер на сумата от 46,04лв. дължима се за
периода от 26.06.2017 г. до 27.02.2020 г. , както и за законовата лихва върху
главницата , начиная от датата на подаването на исковата молба пред съда –
02.03.2020 година до окончателното изплащане на горепосочената главница,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗЛ. Г. Г. с ЕГН-********** да заплати на "Водоснабдяване и
канализация" ЕАД с ЕИК: ********* сума в размер на 169,63лв.- главница,
за потребени ВиК услуги за доставена, отведена и пречистена вода през
отчетен период от 06.04.2017г. до 27.04.2017г., за което задължение е
издадена фактура № **********/25.05.2017г. от Водоснабдяване и
канализация гр. Бургас, ведно с обезщетение за забавено плащане върху
горепосочената главница в размер на сумата от 46,04лв. дължима се за
периода от 26.06.2017 г. до 27.02.2020 г. , както и за законовата лихва върху
главницата, начиная от датата на подаването на исковата молба пред съда –
02.03.2020 година до окончателното изплащане на задължението
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260119/21.01.2021г., постановено по
гр.д. № 1599/2020г. по описа на РС-Бургас, в останалата част, с която са
отхвърлени претенциите по 79, ал.1 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 от ЗЗД на
въззивника за осъждане на ответницата ЗЛ. Г. Г. с ЕГН-********** да заплати
ВиК за горницата над уважения размер от 169,63лв. до претендирания такъв
в размер на 678,53лв.-главница, което задължение произтича от потребени
ВиК услуги за доставена, отведена и пречистена вода през отчетен период от
06.04.2017г. до 27.04.2017г. , за което задължение е издадена фактура №
**********/25.05.2017г. от Водоснабдяване и канализация гр. Бургас, както и
за обезщетение за забавено плащане върху горепосочената главница за
горницата над уважения размер от 46,04лв. до претендирания такъв 184,16
лв. дължима се за периода от 26.06.2017 г. до 27.02.2020 г. , както и за
законовата лихва върху главницата , начиная от датата на подаването на
исковата молба пред съда – 02.03.2020 година до окончателното изплащане
на горепосочената главница като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗЛ. Г. Г. с ЕГН-********** да ЗАПЛАТИ на
"Водоснабдяване и канализация" ЕАД с ЕИК: ********* сумата от 51,25лв. за
6
първа инстанция и 99,99лв. разноски във въззивното производство, изчислени
съобразно уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател:_______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7