О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
27.11.2020г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА
КОЛЕГИЯ, VІІІ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и
двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИНА
МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:КОСТАДИНКА
КОСТАДИНОВА
НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
като разгледа
докладваното от съдия М.Мумджиева ВНОХД 4043 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.327 вр. с чл.318 от НПК.
Образувано е по повод постъпил протест от прокурор при СРП срещу
присъда от 09.06.2020г. по НОХД 1517/19г. по описа на СРС, НО, 99 състав, с която съдът е
признал подсъдимия В.В.С. за невиновен по обвинението за извършено от него
престъпление по чл. 172а, ал.1 НК и с която го е признал за виновен по
обвинението за извършено от него престъпление по чл. 316 вр. с чл.309, ал.1 вр.
с чл.26, ал.1 НК, като на основание чл. 78а НК го е освободил от наказателна
отговорност и е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 2000
лева, като на основание чл. 304 НПК подсъдимият е оправдан по първоначално
повдигнатото му обвинение да е извършил две престъпления по чл. чл.316 вр. с 309,
ал.1 НК.
С първоинстанционната присъда подсъдимия С. е
осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 145, 84 лева.
В протеста се твърди, че постановената присъда е
неправилна в оправдателната част, относима към обвинението за извършено
престъпление по чл. 172а, ал.1 НК. В протеста се прави искане за допълването му
поради липсата на изготвени мотиви към момента на администрирането му от
прокуратурата в първоинстанционния съд. Протестът е администриран лично на
подсъдимия С. (л. 5, СП, СГС), както и на упълномощените от него защитници –
адв. С.и адв. Х.(л.9 СП, СГС). Във връзка с искането в протеста са приложени
доказателства за уведомяването на СРП за факта на изготвени мотиви (л.10, СП,
СГС).
Прокуратурата е упражнила правомощието си да
допълни протеста, като на 15.09.2020г. е внесла допълнение към протест, в което се навежда довод, че съдът е
подложил на превратно тълкуване събраните доказателства и е формирал изводи, които не съответстват на
действителното им съдържание. Оспорва се изводът на съда, че подсъдимият
получил съгласието за публично изпълнение на музикалните произведения на
организирания от него концерт директно от носителите на авторските права и чрез
изпълнителите на тези произведения. Оспорва се извода на съда, че преди
концерта изпълнителите на музикалните произведения получили съгласие от техните
автори. В протеста се твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил
значението на обвинителните доказателства, събрани чрез показанията на св. М.Д.–
представител на „М.“, включително и с изложената от него процедура по уреждане
на въпроса с авторските права. Твърди се, че в настоящия случай не е била
реализирана нито една от възможните хипотези на преотстъпване на авторски права
– чрез договор с „М.“ или с авторите на музикалното произведение. Оспорват се
изводите на първоинстанционния съд, че изискуемата процедура може да се
осъществи с декларация от изпълнителите на музикалните произведения, като се
навежда доводът, че авторските права засягат и труда на авторите на
аранжимента, на музиката и текста, както и евентуално – права на наследници при
починали автори. В тази връзка в допълнението към протеста се предлага
въззивният съд да обсъди писмени доказателства, предоставени от „М.“, които
според изготвилия протеста прокурор са относими към концерта, проведен на 18.11.2016г.
и съдържат доказателствена стойност за 40 автора, извън изпълнителите на
музикалните произведения. В допълнението към протеста се твърди, че подсъдимият
следвало лично да получи съгласие от авторите,
а не чрез техните изпълнители, както бил приел първият съд. Навеждат се
доводи и за доказателствена непълнота във връзка с твърдението, че
първоинстанционният съд не бил изследвал въпроса дали всички автори на
авторските произведения са дали съгласие на подсъдимия във връзка с
упражняваното от тях авторско право.
По делото е постъпила и въззивна жалба от защитниците на подсъдимия (л.13, СП, СГС). В
жалбата се твърди, че първоинстанционната присъда е неправилна и
незаконосъобразнa в
наказателно-осъдителната част, относима към обвинението за извършено от него
престъпление по чл. 316 вр. с чл.309, вр. с чл.26, ал.1 НК. Предлага се присъдата на СРС да бъда отменена
в тази част, като е формулирано и искане за допълване на жалбата след
изготвянето на мотивите. За постъпилата жалба е уведомен подсъдимият ( л.14,
СП, СГС), както и СРП (л.17, СП, СГС). В отговор на искането защитниците са били
уведомени за изготвени мотиви (л.16, СП, СГС), като са упражнили правото си да
внесат допълнение (л.21-л.25, СП, СГС).
В допълнението
към въззивната жалба срещу първоинстанционната присъда са наведени доводи
за нарушение на материалния закон, както и за несправедливост на наложеното
наказание. В допълнението към жалбата са
изложени подробни аргументи във връзка с релевантните факти относно обективния
състав на документно престъпление, като се твърди, че липсват доказателства за
неистинност на документите, инкриминирани от обвинението. В допълнението към
въззивната жалба се посочва, че не е осъществен и субективният състав на
престъплението, за което е осъден подсъдимия. В тази връзка се подчертава
значението на действителния принос на изпълнителите на музикалните произведения
при организацията на концерт, свързан с възпроизвеждането на такива авторски творби.
В допълнението към въззивната жалба са изложени и подробни доводи за
несправедливост на наложеното наказание „глоба в размер на 2000 лева“.
Съдът констатира, че при администриране на делото
в СГС не са приложени доказателства за изпълнение на процедурата по чл. 321 НПК
спрямо всички заинтересовани страни с оглед постъпилите допълнения към протеста
и въззивната жалба. Тази процедура се отнася до всички книжа, в които страните
развиват доводите си за проверка на първоинстанциония съдебен акт. Съдът констатира,
че липсват доказателства подсъдимият и неговите упълномощени защитници да са
били уведомени за постъпилото допълнение към протеста, а СРП и подсъдимият – да
са били уведомени за постъпилото допълнение към въззивната жалба. Нарушението,
свързано с администриране на допълнението към протеста и допълнението към
въззивната жалба, е отстранимо чрез изпращането на преписи от
първоинстанционния съд на заинтересованите страни. Същото е довело до
невъзможност страните в указан от СРС срок да депозират възражения,
съответно срещу доводите в допълнението
към протеста и срещу доводите, изложени в допълнението към въззивната жалба.
Отделно от това, по арг. от чл. 253, т.2 НПК подсъдимият е самостоятелна страна
в съдебното производство, което е аргумент за съществуващо задължение да бъде
уведомяван и за исканията на своите защитници.
С оглед изложеното по-горе образуваното пред СГС
съдебно производство следва да се прекрати, а делото да бъде върнато на СРС за
администриране на допълненията, постъпили към протеста и въззивната жалба с
оглед регламентираните в чл.321 НПК задължения за уведомяване на
заинтересованите страни от съда, чрез който са подадени жалба и/или протест. При
изпращането на съобщения с преписи от тези документи на заинтересованите страни
СРС следва да укаже съобразно определен от него срок възможност за възражения
срещу доводите в допълнението към протеста и допълнението към въззивната жалба.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 321 НПК, СЪДЪТ
О
П Р Е
Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА съдебното
производство по ВНОХД 4043/2020г. по описа на СГС, НО,
VІІІ въззивен състав.
ВРЪЩА делото
на Софийски районен съд за
администриране на допълнението към протеста и допълнението към въззивната жалба
съгласно изискванията на чл. 321 НПК.
Определението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.