МОТИВИ към
Присъда №125 от 02.07.2018г., постановена по НОХД № 687/2018г. по описа на
Районен съд – Плевен:
Плевенска районна прокуратура е
повдигнала обвинение против подсъдимия И.Р.С.
*** с ЕГН ********** за това, че на 27.10.2017г. в
гр. Плевен управлявал моторно преводно средство - лек автомобил “Ровер 200“ с peг. № ***след
употреба на наркотични вещества - тетрахидроканабинол,
установено по надлежния ред с протокол за съдебно-химическа /токсикологична/
експертиза с изх. № *** на ВМА, гр. София - престъпление по чл.343б ал.3 от НК
Разпитан в досъдебната фаза в наказателното
производство подсъдимият И.С. признал вината си и изразил съгласие за сключване
на споразумение.
Съдебното производство по делото е проведено в
отсъствие на подсъдимия при условията на чл. 269, ал. ІІІ, т.4, б. „в“ от НПК.
Представителят на РП – Плевен поддържа изцяло
повдигнатото срещу подсъдимия С. обвинение
за извършено престъпление по чл.343б, ал.ІІІ от НК. Счита същото за доказано по несъмнен начин въз основа на всички събрани
по делото доказателства. Моли съда да постанови присъда, с която да признае
подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, като му определи и наложи
наказание лишаване от свобода при условията на чл. 55 от НК, като посочва, че
подходящо в случая е три месеца лишаване от своода.
Предлага изпълнението на така определеното наказание да бъде отложено на
основание чл. 66, ал. І от НК с тригодишен изпитателен срок и на осн. чл. 343г
от НК, подсъдимият да бъде лишен от право да управлява мПс
за срок от около 6 месеца.
Защитникът на подсъдимия – адв.
В.П. от ПлАК взема становище, че повдигнатото от
РП-Плевен срещу подзащитния и обвинение за престъпление по чл. 343б, ал.ІІІ от НК не е доказано по безспорен и несъмнен начин съобразно изискванията на
Наредба1/19.07.2017 година, която регламентира начин за установяване употребата
на наркотични вещества. Моли съда да постанови присъда, с която да признае И.Р.С.
за невиновен и го оправдае по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 343б, ал.ІІІ от НК.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становищата на страните и разпоредбите на закона прие
за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият
И.Р.С. е
роден на ***г***, живее в същия град, *, български гражданин, със средно
образование, женен, работи в Холандия, неосъждан /реабилитиран/, ЕГН **********.***, подсъдимият И.С. управлявал лек автомобил “Ровер 200“ с рег. № ***.
По същото време полицейски
служители при Първо РУМВР - гр. Плевен – свидетелят В.И.М. и колегата му ***изпълнявали служебните си задължения, като извършвали периодичен обход по ***. Забелязали управлявания от подсъдимия лек
автомобил, марка „Ровер 2000“ и
посредством звуков и светлинен сигнал го спрели до №*. Полицейските служители
установили самоличността на водача – подсъдимият И.Р.С.. Направило им
впечатление, че същият говорел завалено и не давал точни и конкретни отговори и
се усъмнили, че е възможно да е употребил наркотични вещества, поради което
поискали съдействие от сектор „ПП“ при ОД на
МВР-Плевен. На място пристигнал
свидетелят М.П.Н. – ***в сектор „ПП“ към
ОДМВР-Плевен, който извършил проба на подсъдимия с техническо средство, тип Дрегер „Drug Test 5000“ с фабр. № ***, което отчело
положителен резултат за употреба на канабис. На място бил издаден
талон за медицинско изследване № *** на подсъдимия И.Р.С., който бил съпроводен
до ЦСМП-Плевен, където последният доброволно предоставил
за изследване биологични проби – кръв и урина, което обстоятелство е обективирано в Протокал за медицинско изследване
и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози. Била назначена съдебно-химическа
(токсикологична) експертиза, съгласно заключението по която в кръвта и урината
на подсъдимия С. е установено присъствие на наркотични вещества - тетрахидроканабинол. Упойващите вещества,
съдържащи тетрахидроканабинол (марихуана, канабис и
производни) са високорискови наркотични вещества и подлежат на контрол съгласно
Единната конвенция по упойващите вещества на ООН от 1961г., изменена с
Протокола от 1972г., ратифицирана от РБългария. В
Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични,
приета на основание чл.3, ал.2 и ал.3 от
Закона за наркотичните вещества и прекурсорите с ПМС
№ 293/ 27.10.2011г. и съгласно Приложение № 1 към чл.3, ал.2 от Закона за
контрол на наркотичните вещества и прекурсорите – тетрахидроканабинола е в списъка на „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина.
По
случая е проведено настоящото досъдебно
производство.
По
доказателствата:
Горната фактическа
обстановка, съдът намери за установена по несъмнен и категоричен начин след
анализ на ангажираните в хода на проведеното наказателно производство писмени
доказателствени източници: АУАН с номер на бланката 0358026 от 27.10.2017г.,
Талон за медицинско изследване с номер на бланката ***, Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества и техни аналози от 27.10.2017г, Заключение по назначената и изготвена съдебно-химическа (токсикологична)
експертиза, Справка за съдимост №3471 от 27.10.2017г., издадена от БС при
Районен съд – Плевен, Протокол за проверка на лични вещи и превозни средство,
Допълнителна съдебно-химическа (токсикологична) експертиза, писмо вх. №17161 от
28.07.2018г., ведно със Заповед № 8121з-952 от 20.07.2017г. на Министъра на МВР
и гласни такива: показанията на свидетелите В.И.М.
и М.П.Н..
Показанията
на свидетелите М. и Н. са еднопосочни, безпротиворечия
и взаимно допълващи се и по категоричен начин установяват датата и мястото на извършване
на инкриминираното деяние и неговото авторство. Свидетелят М. лично и непосредствено е
възприел факта, че подсъдимият на 27.10.2017г. в гр. Плевен, *** управлявал МПС
– лек автомобил “Ровер 200“ с рег. № ***и възприел
поведението на водача, изразяващо се в завален говор и неконкретни отговори на
задаваните му въпроси. Свидетелят Н. лично изпробвал подсъдимия с
техническо средство тип Дрегер „Drug Test
5000“ с фабр. № ***, което отчело положителен
резултат за употреба на канабис и издал Талон за медицинско изследване с
номер на бланката ***. От приобщения към доказателствената съвкупност по
делото по реда на чл. 283 от НПК
Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества и техни аналози от 27.10.2017г. се установява, че подсъдимият С. доброволно
е предоставил биологични проби – кръв и урина за извършване на медицинско
изследване. Съдът кредитира с доверие заключението на вещите лица по
назначената и изготвена в хода на досъдебното производство съдебно-химическа (токсилогична) експертиза, като неоспорена от страните,
изготвена от съответните специалисти под страх от наказателна отговорност, при
съблюдаване на нормативно-установените правила и ползване на обект – кръв и
урина на подсъдимия, отговарящи на изискванията за токсилогично
изследване в ТХЛ-ВМА. От същото се установява по категоричен начин, че на
инкриминираните дата и място, подсъдимият С. е управлявал лекия автомобил - “Ровер
200“ с рег. № ***след употреба на наркотично вещество – тетрахидроканабинол. Упойващите вещества,
съдържащи тетрахидроканабинол (марихуана, канабис и
производни) са високорискови наркотични вещества и подлежат на контрол съгласно
Единната конвенция по упойващите вещества на ООН от 1961г., изменена с
Протокола от 1972г., ратифицирана от РБългария. В
Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични,
приета на основание чл.3, ал.2 и ал.3 от
Закона за наркотичните вещества и прекурсорите с ПМС
№ 293/ 27.10.2011г. и съгласно Приложение № 1 към чл.3, ал.2 от Закона за
контрол на наркотичните вещества и прекурсорите – тетрахидроканабинола е в списъка на „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина. Съдът намира, че не следва да
бъде подробно обсъждано заключението по назначената и изготвена допълнителна
съдебно-химическа (токсилогична) експертиза, тъй като
същата не допринася за доизясняване на фактическата обстановка по делото.
Поради
гореизложеното, съдът намира, че обвинението е
доказано по несъмнен и категоричен начин. Няма доказателства, които да внасят
съмнение, нито такива, които да опровергават доказателствените
източници или пък които да навеждат за вероятност на случилите се събития. Наличието
на тетрахидроканабинол в предоставените от подсъдимия
С. биологични проби е установено в резултат на химическо (токсилогочино)
изследване и не може да бъде опровергано с твърдението да формално нарушение на
процедурата по Наредба №1/2017г. при съставяне на АУАН с номер на бланката
0358026 от 27.10.2017 година, съставен от М.П.Н., в който наличието на тетрахидроканабинол е установено чрез изследване с
техническо средство – тип Дрегер.
От правна страна:
За съставомерността на деянието
по чл.343б, ал.ІІІ от НК се изисква установена употреба от водач на МПС на
наркотични вещества, по смисъла на чл.3, ал.І, т.1 и ал. ІІ от Закон за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите, по
надлежния ред, регламентиран в Наредба № 30/27.06.2001г. без значение от вида и
количеството на наркотичното вещество и на въздействието, което то е оказало
върху неговото състояние и реакции при управлението на моторното превозно
средство. В чл.343б, ал.ІІІ от НК изпълнителното деяние е определено като
„управление на МПС след употреба на наркотични вещества”, като законодателят е
възприел законодателния подход на нулева толерантност, приемайки че употребата на наркотични вещества без
значение от количеството, винаги води до неблагоприятна промяна на съзнанието и
уменията на водача да управлява МПС и до опасност от шофиране на МПС, и това
поведение следва да се криминализира.
Предвид изложеното и при тази установеност на фактите,
настоящият съдебен състав, намери, че подсъдимият И.Р.С. е осъществил, както от
обективна, така и от субективна страна престъпния състав на престъплението по
чл. 343б, ал. ІІІ от НК. От обективна страна: на 27.10.2017г. в гр. Плевен управлявал моторно преводно средство - лек
автомобил “Ровер 200“ с peг.
№ ***след употреба на наркотични вещества - тетрахидроканабинол,
установено по надлежния ред с протокол за съдебно-химическа /токсикологична/
експертиза с изх. № *** на ВМА, гр. София.
От субективна страна – деянието
е извършено при форма на вината – “пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал. ІІ от НК – подсъдимият е съзнавал обществено-опасния характер на действията си и е
целял настъпването на вредоносния резултат.
Причина за извършване на престъплението е
незачитане на установеният в страната правов ред.
По индивидуализация на
наказанието:
Санкционната разпоредба на чл.343б,
ал. ІІІ от НК предвижда наказание лишаване от свобода от 1 (една) до 3 (три)
години и глоба от 500,00 лева до 1500,00 лева. При определяне вида и размера на
наложеното наказание, съдът отчете смекчаващите вината обстоятелства, а именно
– младата възраст на подсъдимия, обстоятелството, че семеен и се нуждае от
възможност да поеме, свързаните с това отговорности, чистото му съдебно минало
и липсата на данни за системна злоупотреба с наркотични вещества. Като отегчаващо
вината обстоятелство, съдът прие обществената опасност на деянието, която счита
за завишена предвид динамиката на
извършване на подобен род деяния и обществената непримиримост към тях.
Ето защо, съдът намери, че на
подсъдимия С. следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода при условията
на чл. 55, ал. І, т.1 от НК към минимума, предвиден в закона, а именно 3 месеца
лишаване от свобода. След като намери, че подсъдимият не е осъждан за
престъпление от общ характер (реабилитиран) и че така определеното и наложено
наказание лишаване от свобода би способствало за постигане целите на
наказанието, установени в чл. 36 от НК и без да е необходимо ефективното му
изтърпяване, поради което и на осн. чл. 66, ал. І от НК отложи изпълнението му
с 3-годишен изпитателен срок. Съдът на осн. чл. 55, ал. ІІІ от НК не наложи предвиденото
в санкционната разпоредба на чл. 343б, ал. ІІІ от НК наред с наказанието
лишаване от свобода наказание глоба, тъй като би довело до излишно репресиране
на подсъдимия. Съдът на основание чл. 343г от НК лиши подсъдимия И.Р.С. от право да управлява МПС
за срок от 9 (девет) месеца, като прие, че именно тоз срок е подходящ за пълно
постигане целите на наказанието.
ПО НАПРАВЕНИТЕ ПО ДЕЛОТО
РАЗНОСКИ:
При този изход на делото и на
основание чл. 189, ал. ІІІ от НПК, съдът осъди подсъдимия И.Р.С. направените деловодни
разноски в размер на 416,78 лева, от
които 211,14 лв. по сметка на РС-Плевен и 205,64 лв. - по сметка на ОД на МВР –
Плевен.
При тези доводи СЪДЪТ постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: