№ 1022
гр. Пазарджик, 04.06.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско
дело № 20245220105231 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
И на второ именно повикване в 10:05 часа, се явиха:
За ищеца **к ЕАД, редовно призован, чрез пълномощника си юрк. Д.
И., не се явява законен или процесуален представител. От пълномощника на
дружеството юрк. И. е постъпила молба с вх. № 15566/02.06.2025 г., за
разглеждане на делото в отсъствие на страната и с изложени доводи във
връзка със събиране на допуснати по делото доказателства.
Ответникът Е. И. М. – редовно призован, чрез пълномощника си адв. Н.
Р., не се явява и не се представлява. От пълномощника на ответника адв. Р. е
постъпило писмено становище с вх. № 15694/02.06.2025 г., за разглеждане на
делото в отсъствие на страната и с изложени доводи по съществото на
правния спор. Заявено е становище, че няма въпроси към вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза и не възразява заключението да бъде прието,
както и че се оттегля направеното с отговора на исковата молба възражение,
което е в смисъл, че сключеният между страните договор за кредит е сключен
при нарушение на повелята на чл. 10 ал. 1, предположение 8 от ЗПК (във
връзка с размера на шрифта). Поддържа останалите си възражения.
Явява се вещото лице Б. Д..
Съдът, с оглед редовното призоваване на страните, счита, че не е налице
процесуална пречка за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
Съдът на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК ПРИСТЪПВА КЪМ
ИЗЛАГАНЕ НА ДОКЛАДА СИ ПО ДЕЛОТО В СЛЕДНИЯ СМИСЪЛ:
Искът е с правно основание чл. 422 от ГПК.
В подадената искова молба от ищеца от „**К” ЕАД, с ЕИК: **, със
седалище и адрес на управление: гр. Со**, представлявано от ** и Н. Г**В, в
качеството им на изпълнителни директори на Дружеството, чрез техния
пълномощник юрк. Д. И. против Е. И. М. ЕГН **********, с постоянен адрес:
**, с цена на иска 8372,14 лева, се твърди, че във връзка с подадено от
ищцовото дружество Заявление по реда на чл. 417 ГПК срещу Е. И. М. ЕГН
********** и образуваното чгд 3168/2024 на PC Пазарджик, по което било
издадено разпореждане на съда, с което същият предоставил едномесечен
срок, съгласно чл. 415 от ГПК за предявяване иск за установяване вземането
си, е предявен с молба за разглеждане настоящия иск. В молбата се твърди, че
на 04.10.2022 г. „**к" ЕАД сключва Договор за потребителски кредит №
720031254556 с ответника Е. И. М. ЕГН **********, като на основание така
сключения Договор „**к” ЕАД е предоставил сума в общ размер лв. с думи:
5600 (пет хиляди и шест стотин) лева за общо ползване на потребителя.
Твърди се че съгласно чл. 7.2.1. при Потребителски кредит за общо ползване -
средствата по кредита се превеждат от Кредитора в срок до 3 (три) работни
дни, считано от датата на сключване на Договора по сметката на Потребителя,
открита в „**к” ЕАД, както и че кредитът се считал за усвоен от Потребителя,
в деня, в който кредитните средства постъпят по посочената му банкова
сметка. Твърди се, че общата дължима сума на Потребителя е разсрочена на
58 месечни погасителни месечни вноски, 57 вноски по 223.67 лева и последна
изравнителна вноска в размер на 223,85 лева. Твърди се, че първата
погасителна вноска е била дължима на 15/12/2022 г., а последната на 15/19/20*
г., като така предоставената сума, кредитополучателят имал задължение да
върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и
договорна лихва. Твърди се, че уговореният между страните лихвен процент, с
който се олихвявал предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен
процент, бил в размер на 41,15 %. (чл. 9, ал. 1 от Договора), като същият
2
лихвен процент бил фиксиран, поради което не било приложимо изискването
за предоставяне на методика за изчисляването му. Твърди се, че годишният
процент на разходите по Договора, съгласно чл. 10 от Договора е 46,07 %, а
общата дължима сума по Договора е в размер на 12973,04 лева. Посочва се, че
в същия член било упоменато и че при просрочие от страна на Потребителя,
дължимата от него сума ще се увеличи с дължимите лихви и допълнителни
разходи по чл. 15 от Договора. Твърди се, че ГПР е бил изчислен при отчитане
на следните допускания: 1/ за начална дата за изчисляване на ГПР се смята
датата на подписване на Договора; 2/ Договорът ще остане в сила за целия
първоначално уговорен срок, като страните изпълняват точно задълженията
си по него; 3/ приема се че годината има 360 дни. 12 месеца всеки, от които е с
30 дни. независимо дали годината е високосно: 4/ приема се че лихвения
процент и другите разходи по кредита (такси и комисиони. ако има такива) са
неизменни спрямо техния първоначален размер. Твърди се, че Договорът не е
бил сключен при Общи условия. Твърди се, че Длъжникът не е извършвала
плащания и е допуснала забава при изплащането на три поредни дължими
вноски с падеж: 15.4.2023 г.; 15.5.2023 г.; 15.6.2023 г.; поради което
кредиторът бил изпратил Уведомление за предсрочна изискуемост на
договора, както и че същото било получено лично от длъжника на 24.06.2024
г.. Сочи, че това било видно от представената обратна разписка, считано от
която дата договорът е обявен за предсрочно изискуем. Твърди се, че към дата
на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 417 от ГНК (25/07/2024). задължението на ответника към „**к” ЕАД по
Договора е било в размер на 8372,14 лева, от които: главница-5501,76 лева,
договорна лихва- 2630,26 лева, Обезщетение за забава- 240,12 лева Моли се
съдът да да допусне настоящия иск и след като се увери в основателността му
да постанови решение, с което да признае за установено, че лицето Е. И. М.
ЕГН **********, в качеството си на Кредитополучател но Договор за
потребителски кредит № 720031254556 сключен на 4.10.2022 г, дължи
изпълнение на парично задължение към „**к” ЕАД. в качеството му на
Кредитодател по същия договор, за сума в общ размер на 8372,14 лева, от
които: Изискуема главница - 5501,76 лева, Изискуема договорна
(възнаградителна) лихва за период от 15.4.2023 г. до 24.06.2024 г. (датата на
предсрочна изискуемост) -2630,26 лева, Обезщетение за забава върху
просрочената главница за период от 15.3.2023 г. до 11.7.2024 г. (датата на
3
извлечението от счетоводни книги) 240,12 лева, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 Г'ПК
(25/07/2024), до окончателното изплащане на задължението. Моли се съдът да
разпредели отговорността за разноските в заповедното производство по чгд
3168/2024 на PC - Пазарджик, съобразно изхода от спора, и да присъди на
ищеца направените разноски в заповедното производство. Претендират се и
разноските в настоящия исковия процес съгласно приложен списък по чл. 80
от ГПК. Предоставена е банкова сметка № BG * ТВIВ ** 10 00000109 в „**к“
ЕАД. по която може да се заплати задължението.
Сочат се доказателства. Формулирани са доказателствени искания.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Е. И.
М., ЕГН **********, с адрес: с. ** действаща чрез: адв. Н. Р. от БАК, личен №
*********, със съдебен адрес: ** в който е изложено становище, че
предявеният иск се счита за допустим и частично основателен. Изразено е
становище, по представените от ищеца доказателства, че ответникът не се
противопоставя и че същите са относими към спора, моли се съдът да ги
приобщи към доказателствения материал. Твърди се, че действително, между
ищеца и ответника е сключен Договор за потребителски кредит №
720031254556 по смисъла на който дружеството[1]кредитор е предоставило
кредит на ответника в размер на 5600лв. Сочи се, че поради вероятно
неизпълнение на уговорените между страните условия, дружеството –
кредитор, е предявило настоящият иск, по който е образувано и настоящото
дело. Твърди се, че процесният договор за кредит е недействителен по
смисъла на чл. 22 от ЗПК, като се излагат следните съображения. Твърди се, че
представените по делото документи ( договор за кредит; стандартен
европейски формуляр; заявление – декларация за установяване на договорни
отношения) са били съставени с размер на шрифта по-малък от 12, което
според ответника е нарушение на повелята на чл. 10 ал. 1, предположение 8 от
ЗПК. Сочи се, че изследването на размера на шрифта и неговия вид не е
необходимо назначаването на експертиза, тъй като не се изискват специални
знания от областта на науката по смисъла на чл.195, ал.1 ГПК, като се твърди,
че размерът на шрифта можел с лекота да бъде установен с инструментите, с
които разполагат текстообработващите програми, като например Abbyy Fine
Reader. Твърди се още, че сключеният между страните договор е
недействителен на осн. чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК. Твърди се, че в нарушение на
4
императивните правни норми, ГПР е бил посочен единствено като процент:
46.07% , като се посочва, че изписването единствено на процентната му
величина не давало информация на потребителя как е образуван размерът на
ГПР. Твърди се, че в договора за кредит била посочена само абсолютна
стойност на ГПР, липсвала ясно разписана методика на формиране на
годишния процент на разходите по кредита -кои компоненти точно са
включени в него и как се формира същият. Твърди се, че съобразно
разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите, изразявал общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Твърди се,че в настоящия
случай не ставало ясно какво точно е включено в ГПР. Следвало да се има
предвид, че ГПР е величина, чиито алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и
същият се изчислява по конкретна формула. Твърди се ,че тъй като в ГПР
влиза освен лихвеният процент по кредита, то и такси и комисионни по
същия, следвало задължително да се посочи какво конкретно влиза в него.
Твърди се, че това изискване било регламентирано както в Директива
2008/48/ЕО на ЕС. Твърди се още, че клаузата била и неравноправна по
смисъла на чл. 143 ал. 2, т. 19 от ЗПК, тъй като не позволявала на
потребителят да изчисли икономическите последици от сключване на
договора, както и, че уговореният по договор лихвен процент бил в размер на
41.15%. Според ответника, размерът й бил твърде висок и противоречал на
добрите нрави. Сочи се, че според практиката на ВКС за противоречащи на
добрите нрави се считали сделки, с които неравноправно се третират
икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване друг и др. Прието
било, че противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва. Твърди се, че към датата
на сключване на процесния договор на 04.10.2022 г. законната лихва за забава
е 10.49 % (ОЛП на БНБ е 0.49%, съгласно извършена справка от ответника на
интернет-страницата https: //www. bnb. bg/, плюс 10 процентни пункта), като
според същия, следователно било, че определеният в процесния договор
лихвен процент надвишавал значително този размер, поради което само на
това основание, процесният договор се явявал недействителен. По отношение
5
на размера на задължението се твърди, че действително, както било посочено
и в исковата молба, задължението не било изплатено съгласно погасителен
план, като се заявява, че доказателства за извършените частични плащания не
се намирали у ответника, поради което ответникът не се противопоставя на
поисканата от ищеца експертиза, като е формулиран и допълнителен въпрос
към вече формулираните от ищеца такива, а именно: Какъв е общият размер
на направените от ответника плащания по Договор за потребителски кредит
№ 720031254556?
Моли се съдът да приеме, че сключеният между “**К” ЕАД и Е. И. М.
Договор за потребителски кредит № 720031254556 е недействителен по
смисъла на чл. 22 от ЗПК, като се моли съдът да съобрази чл. 23 от ЗПК. Моли
се съдът да отхвърли като неоснователен предявеният иск в частта му, в която
се претендират лихви и разноски. По отношение на непогасената част от
главницата е заявено, че ответникът ще вземе становище след евентуално
допускане на експертиза.
Съдът, при условията на чл. 146 от ГПК УКАЗВА на страните, че всяка
една от тях носи доказателствената тежест за установяване и доказване на
твърдените от тях факти и обстоятелства, от които черпят благоприятни за
себе си правни последици.
С Определение по чл. 140 ГПК съдът се е произнесъл по
доказателствените искания, като с оглед депозираната молба от
пълномощника на ищеца и писменото становище от страна на ответника,
съдът счита, че не следва да се произнася по доказателственото искане за
допускане на СТЕ. Тъй като в писмените становища на страните същите са
направили изрично искане да бъде изслушано заключението на вещото лице
Д. независимо, че срокът за депозиране на заключението не е спазен, съдът
счита, че не е налице процесуална пречка за извършване на това процесуално
действие, поради което пристъпи към събиране на допуснатото доказателство,
като ДОКЛАДВА заключението по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, което е депозирано от вещото лице Б. С. Д. на 30.05.2025 г., извън
срока по чл. 199 от ГПК.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ:
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:
Б. С. Д.: – на 54 години, българка, българска гражданка, омъжена,
6
неосъждана, без родство и служебни отношения със страните по делото.
Вещото лице предупредено за наказателната отговорност по чл. 291 от
НК.
В.Л. Д.: Известна ми е наказателната отговорност по чл. 291 от НК.
Представила съм заключение, което поддържам.
Изчисленията са направени по разбивки по-подробно в Таблицата на
стр. 3. Там съм дала точно като дата сумите как и кога са платени, и какво е
погасено с тях.
СЪДЪТ,
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза
депозирана от вещото лице Б. С. Д..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице Б. С. Д. в размер на 450 лв.,
което да се изплати от внесения по делото депозит.
СЪДЪТ след изчерпване на доказателствените искания, счете делото за
изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Съдът ПРИЛАГА по делото депозираните от процесуалните
представители на страните по повод на днешното съдебно заседание писмени
молби.
Съдът ОБЯВИ на страните, че ще се постанови решение по делото в
установения от закона едномесечен срок, не по-късно от 03.07.2025 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:13
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
7