Решение по дело №2025/2018 на Районен съд - Дупница

 

Р Е Ш Е Н И Е

			22.04.2019
					Дупница

 

Номер                                     Година                                    Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	II гр. отделение

 

Районен съд – Дупница                                                                                        състав

	19.04.		2019

 

на                                                                                      Година

 

Иван Димитров

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

      1.

Ива Георгиева

       2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Гражданско		2025		2018

 

                                дело №                          по описа за                          г.

 

„Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски" 114, етаж Мецанин, представлявано от Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев, чрез юрисконсулт Д.А., съдебен адрес за получаване на книжа: гр. София, бул. "Васил Левски" №114, етаж Мецанин, е предявило срещу М.К.Д., ЕГН **********,***, иск с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.9 и сл. от ЗПК. Искането е да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца: 1069.07 лв. – главница по договор за стоков кредит от 23.02.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми; 248.61 лв. - договорна лихва за периода 15 март 2017 г. - 10 октомври 2017 г. Претендират се и направените разноски.

Ищецът твърди, че на 23.02.2017 г. между „Банка ДСК" ЕАД, като кредитор и М.К.Д., като кредитополучател, е сключен договор за стоков кредит, съгласно който кредиторът е отпуснал на ответника заем в размер на 1138, 05 лева за заплащане на стоки, продавани от „Технополис България“ ЕАД, и на застраховка. Сумата за заплащане на стоки  е усвоена безкасово по сметка на „Технополис България“ ЕАД, а за застраховка – по сметка на застрахователното дружество.

Ответникът се е задължил да върне дължимата сума, ведно с договорната лихва на 15 месечни погасителни вноски, 14 в размер на 97.84 лв. и една в размер на 82, 27 лв. (включваща главница и договорна лихва в годишен размер 40, 33 %).

Заемателят преустановил плащанията на 30.04.2017 г. Съгласно чл. 12.1. от Общите условия, които са неразделна част от договора за стоков кредит, при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем. В настоящия случай предсрочната изискуемост е обявена на 24 октомври 2017 г.        

Ответникът дължи на основание чл. 12 от Общите условия и чл. 86 от ЗЗД и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, която се начислява за всеки ден забава, считано от 30 април 2017 г. - датата на преустановяване на вноските по кредита до 30 януари 2018 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда в размер на 28.88 лв., както и законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Към датата на подаване на заявлението и исковата молба дългът е в общ размер на 1346.56 лв., от които: главница 1069.07 лв., договорна лихва 248.61 лв. за период от датата на първа вноска 15 март 2017 г. до 10 октомври 2017 г. - датата на сключване на цесията, и мораторна лихва върху непогасената главница 28.88 лв. за периода от датата на преустановяване на вноските по кредита, а именно 30 април 2017 г., до 30 януари 2018 г. - дата на подаване на заявлението в съда.

На 10.10.2017 г. всички вземания по описания договор били прехвърлени от „Банка ДСК" ЕАД – цедент, на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви. Направено е искане уведомлението за цесията, приложено към исковата молба, да бъде връчено заедно с нея. 

За защита на интересите си ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК срещу ответника за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.д. № 554/2018 г. по описа на ДРС и е издадена заповед за изпълнение. Впоследствие на заявителя са дадени указания по чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

В постъпилия писмен отговор искът се оспорва като неоснователен поради липсата на уведомяване на длъжника за прехвърлянето на вземането. Оспорва се наличието на предпоставките за предсрочна изисуемост.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,  прие за установено следното:

Ищецът е представил оформени в един документ договор за кредит за покупка на стоки от „Технополис България“ ЕАД /телевизор на стойност 1199 лв./ и на застраховка на стойност 89, 05 лв., сключени между „Банка ДСК" ЕАД и М.К.Д. на 23.02.2017 г. Договорената лихва е 40, 33 %, ГПР – 49, 33 %; съгласно погасителния план, задължението на ответника е да изплати кредита на 15 месечни погасителни вноски, 14 в размер на 97.84 лв. и една в размер на 82, 27 лв., от 15.03.2017 г. до 23.05.2018 г.

Съгласно чл.12 от общите условия по договора, при забава се дължи обезщетение в размер на законната лихва, а при забава над 90 дни целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем автоматично, а ако законът го изисква – след уведомление до клиента.

Ищецът е представил фактура за заплащането на „Технополис България“ ЕАД на стойността на стоката, за която е отпуснат кредитът.

Представен е и рамков договор за цесия от 29.09.2017 г. между „Банка ДСК" ЕАД /цедент/ и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД – цесионер, в предмета на който е включено и процесното вземане, видно от приложението към договора от 10.10.2017 г.; пълномощно от „Банка ДСК" ЕАД за уведомяване от ищеца на длъжниците за цесията; уведомление до ответника за извършената цесия.

Приложено е ч.гр.д. № 554/2018 г. по описа на ДнРС, по което са дадени указания по реда на чл.415, ал.1 т.2 ГПК и са приложени доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК.

По реда на чл.192 ГПК е постъпило писмо от „Банка ДСК" ЕАД, видно от което банката не е обявявала процесния кредит за предсрочно изискуем.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 554/2018 г. по описа на РС – Дупница. Ищецът следва да докаже, че вземането е съществувало в полза на цедента за претендирания период: сключването на договора за стоков кредит, предаването на сумата по договора, поемането на задължение от ответника да върне посочената в договора сума; размера на претендираната сума за договорна лихва и лихва за забава.

С доклада по делото е обявено за безспорно сключването на договора за стоков кредит от 23.02.2017 г. между „Банка ДСК" ЕАД и ответника. Предвид представената фактура за заплащане на стойността на стоката, за която е отпуснат кредитът, по делото е установено изпълнението на задълженията на кредитора.

Между страните не е спорно и обстоятелството, че ответникът е преустановил плащанията на погасителните вноски на 30.04.2017 г.

Изискването на чл.99, ал.4 ЗЗД предишният кредитор да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането цели да предотврати погрешно извършване на плащания на цедента. В конкретния случай такива плащания не са налице, поради което е ирелевантно неуведомяването на ответника за цесията преди завеждане на иска. Към исковата молба е приложено уведомление до него, като с връчването на исковата молба и приложенията уведомяването за цесията е извършено надлежно - Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК. Връчването чрез особен представител е равносилно на връчването лично на страната – чл.45, изр.2 ГПК. Цесията легитимира ищеца като носител на претендираното вземане.

Основателно е възражението във връзка с наличието на предпоставките за предсрочна изискуемост на вземането, уговорена в чл.12 от общите условия на договора. Не е спорно, че „Банка ДСК" ЕАД е кредитна институция по смисъла на чл.2 от ЗКИ и за нея намират приложение разпоредбите на цитирания закон, в частност – чл.60 от ЗКИ. Следователно към клаузата за настъпване на предсрочна изискуемост на вземания по договори за кредит, отпуснати от „Банка ДСК" ЕАД, са приложими разясненията, дадени с т.18 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, респ. - кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Тези изисквания са приложими и за цесионера, който придобива вземането във вида, в който е уговорено, при клаузите на договора. По делото е безспорно, че ищецът след придобиването на вземането /на 10.10.2017 г. – л.63-66/ се е позовал на чл.12 от общите условия на договора и на 24.10.2017 г. е обявил предсрочната изискуемост /както се сочи в исковата молба/.

По делото липсват доказателства за уведомяване от ищеца на ответника за обявената предсрочна изискуемост. Поради това фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното от заявителя основание.

Съгласно Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК, допустимо е предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК.

По делото е безспорно, че след 30.04.2017 г. ответникът не е извършвал плащания по договора, като падежът на последната вноска е настъпил на 23.05.2018 г. Поради това са дължими всички неизплатени суми за главница и лихва.

По изложените съображения предявеният иск за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца: 1069.07 лв. – главница по договор за стоков кредит от 23.02.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми; 248.61 лв. - договорна лихва за периода 15 март 2017 г. - 10 октомври 2017 г., следва да се уважи, като основателен.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски по водене на делото /за държавна такса – 73, 07 лв., за особен представител на ответника – 325 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 115 лв. съгласно чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.13, т.2 и чл.25 от НБПП/ в размер общо на 513, 07 лв.

Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. Затова ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски по ч.гр.д. № 554/2018 г. по описа на ДРС /в размер на 26, 93 лв. – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. на основание чл.78, ал.8 ГПК/ - в размер общо на 76, 93 лв.

 

Воден от горното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.К.Д., ЕГН **********, че дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК *********, сумите: 1069.07 лв. – главница по договор за стоков кредит от 23.02.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми; 248, 61 лв. - договорна лихва за периода 15 март 2017 г. - 10 октомври 2017 г.

ОСЪЖДА М.К.Д., ЕГН **********, да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК *********, сумата 513, 07  лв. - разноски по водене на делото, както и разноски по ч.гр.д. № 554/2018 г. по описа на ДРС в размер на 76, 93 лв.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: