№ 829
гр. Шумен, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теодора Р. Йорданова-Момова
при участието на секретаря Елена Вл. П.
като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Гражданско
дело № 20223630101378 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ; чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 288 от ТЗ,
вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК искова молба ищецът „Юробанк
България” АД гр. София твърди, че на 10.04.2019 г. сключил с ответника Х. Н. Н. договор за
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка. По силата на същия, банката
предоставила на ответника кредит – овърдрафт в размер на 1800,00 лв., който бил
използван. Срокът за ползване на уговорения овърдрафт бил до 21.04.2020 година. Тоест,
вземането на банката било изцяло изискуемо поради настъпил краен срок на договора. Н. не
погасил задължението си, представляващо главница в размер на 1320,41 лв. Освен това,
ответникът дължал и суми, представляващи мораторна лихва и такса, предвидени в
договора. Поради това, ищецът депозирал пред РС – Шумен заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника, което било уважено изцяло чрез издаване
на такава по ч.гр.д. № 3233/2021 г. по описа на съда. Срещу заповедта, в срока по чл. 14, ал.
1 от ГПК, Н. депозирал възражение. Моли съда да постанови решение, по силата на което
по отношение на страните да бъде признато за установено, че съществуват следните
вземания на ищцовото дружество срещу ответника, за чието плащане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 3233/2021 г. по описа на ШРС: в размер на
1320,41 лв., представляващо задължение на заемател за връщане на отпусната парична сума
по договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка от 10.04.2019 г. за
периода 21.04.2020 г. – 28.11.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
1
08.12.2021 г.; в размер на 138,24 лв., представляващо задължение за плащане на
обезщетение за неизпълнение на парично задължение в срок, за периода 21.04.2020 г. –
28.11.2021 г. по договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка от
10.04.2019 г.; в размер на 5,00 лв., представляващо дължими такси за периода 21.04.2020 г. –
28.11.2021 г. по договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка от
10.04.2019 г., като претендира и разноските в заповедното и по настоящото исково
производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, действащ чрез пълномощника си –
адвокат, подава отговор на исковата молба, в който оспорва претенциите като
неоснователни. Не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен валиден договор
за кредит, че банката му е предоставила уговорената сума. Излага, че на 24.03.2021 г. между
страните било сключено извънсъдебно споразумение, по силата на което Н. платил сума в
размер на 1194,79 лева. Поради това, счита, че не е дал повод с поведението си да бъде
образувано настоящото производство. Моли да не му бъдат възлагани деловодните
разноски.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното:
Видно от приложения договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна
сметка № ОV76926/10.04.2019 г. е, че „Юробанк България” АД гр. София предоставило на
Х. Н. Н. потребителски кредит под формата на овърдрафт по негова разплащателна сметка в
банката, а кредитополучателят се задължил да върне ползвания овърдрафт, ведно със
съответните лихви, в сроковете и съгласно условията на договора. В чл. 2 е предвидено, че
размерът на кредита, който кредитополучателят може да ползва е 1800,00 лева. В чл. 3 от
договора са посочени различни, дължими от Н. такси, свързани с кредита. В чл. 5, ал. 1 е
отразено, че срокът за ползване на разрешения овърдрафт е 21.04.2020 година. Съгласно
алинея 2, срокът за ползване на разрешения овърдрафт може да се удължи за период от 12
месеца, считано от датата, следваща датата на изтичане на първоначалния срок, по преценка
на банката. В алинея 6 е записано, че на датата на изтичане на всеки 12-месечен период,
кредитополучателят трябва да осигури наличност по сметката или разполагаем кредитен
лимит, достатъчни за автоматично удържане на такса за оценка при удължаване срока на
овърдрафт. В чл. 6, ал. 1 е предвиден размер на дължима договорна лихва. Според чл. 7, ал.
2 от договора, при просрочие на дължими суми на овърдрафта, както и при предсрочна
изискуемост на задължение, кредитополучателят дължи за срока на забавата обезщетение за
просрочие върху дължимите суми, в размер на законната лихва за забава. По делото е
представено извлечение от разчетна сметка за погасяване на кредит № *** с титуляр Х. Н.
Н..
Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, въз
основа на сключения между страните договор за кредит, на ответника бил разрешен кредит-
овърдрафт с лимит 1800,00 лв. по разплащателна сметка ***, като за периода от 10.04.2019 г.
2
ползвания кредит е в общ размер 17106,57 лв.. Размерът на дължимата главница към датата
на депозиране на заявление от ищеца – 08.12.2021 г. възлиза на 1320,41 лв., на мораторната
лихва – 138,24 лв. и такса в размер на 5,00 лева. Вещото лице сочи, че за периода 10.04.2019
г. – 01.09.2022 г. Н. погасил сума в общ размер 1224,79 лв. по разчетна сметка, свързана с
разплащателната сметка на ответника, като движението по същата се съдържа в историята
на кредита. Вещото лице е приложило таблица, в която е отразило всички дати, на които Н.
усвоявал суми по договора за овърдрафт, като е видно, че това продължило и след
21.04.2020 г., като последната дата е 21.04.2021 г.
От приложеното ч.гр.д. № 3233/2021 по описа на РС – Шумен се установи, че ищецът
„Юробанк България” АД подал по реда на чл. 417 от ГПК заявление на 08.12.2021 г., по
което била издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от
ГПК № 1240/10.12.2021 г. за сумите, предмет на предявените в настоящото исково
производство искове и за разноски, направени по заповедното производство. Срещу
заповедта, в срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК, Н. подава възражение срещу нея.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна
следното:
По допустимостта на исковете:
Исковете са предявени от „Юробанк България” АД гр. София по реда и в срока по чл.
415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в
качеството му на кредитор срещу ответника Х. Н. Н. в качеството му на длъжник, на
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК №
1240/10.12.2021 г. по ч.гр.д. № 3233/2021 г. на РС – Шумен, и след надлежно депозирано
възражение срещу заповедта от длъжника. Налице е идентичност на страните по
заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на
вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо,
настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема,
че исковете са допустими.
По основателността на исковете:
Съдът е сезиран с положителни установителни искове за признаване за установено, че
съществуват вземания в полза на ищеца срещу ответника, произтичащи от договор за
потребителски кредит от 10.04.2019 г.
Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава
пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в
исковата молба вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл.
154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са
материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 3233/2021 г. на ШРС,
представените писмени документи в настоящото исково производство и изготвеното
заключение по експертиза.
3
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.
1 от ТЗ:
Установи се по делото, че на 10.04.2019 г. между ищеца и Х. Н. бил сключен договор
за кредит чрез предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка. Регламентацията на
договора за банков кредит се съдържа в Търговския закон и в Закона за кредитните
институции (ЗКИ). Съгласно легалното определение, съдържащо се в чл. 430, ал. 1 от ТЗ, с
този договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел
при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока. По своята правна характеристика
договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който
целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия
договор. Тоест, ищецът и ответникът са страни по валидно двустранно облигационно
правоотношение, представляващо търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадено
чрез сключване на договор за кредит. В изпълнение на вече сключен договор за банков
кредит, за банката възниква задължение за отпускане на уговорената с договора парична
сума, в рамките на уговорения между страните срок за усвояване на кредита. Доказа се, че
Н. периодично усвоявал от предоставената му сума с лимит до 1800,00 лв., както и че
периодично погасявал задължението си.
Ищцовото дружество – банка твърди, че договорът между страните е прекратен с
изтичане на уговорения срок – 21.04.2020 г. Съдът, обаче, намира това твърдение за
недоказано. Действително, в процесния договор е предвиден посочения срок. Независимо от
липсата на представена по делото разменена между страните кореспонденция в тази насока,
настоящият състав приема, че в случая е настъпило предвиденото в договора (чл. 5, ал. 5)
удължаване на същия със срок до 21.04.2021 г. В заключението по изготвената ССЕ, в
табличен вид са показани детайлно всички дати, на които Н. получавал сума от разрешения
му кредит-овърдрафт, като е видно, че това продължило и след 21.04.2020 г. до 21.04.2021 г.
Нелогично и абсурдно е да се приеме, че банката би предоставяла суми без наличие на
сключен договор за кредит със заемателя си. Поради това, съдът счита, че не е настъпило
прекратяване на договора, респ. – изискуемост на всички дължими от Н. суми. Фактически,
не е налице и неизпълнение на задълженията на същия, в качеството му на
кредитополучател, тъй като ответникът продължавал да получава и да погасява суми по
процесния договор за кредит. При липса на неизпълнение, ищецът не е разполагал с
основания да инициира образуване на заповедно и на исково производство срещу Х. Н..
Действително, след 24.03.2021 г. същият превеждал сумите, с които погасявал задълженията
си по разчетна сметка с друг номер, но вещото лице поясни, че постъпващите по нея суми са
приемани от банката за плащания по посочената в договора разплащателна сметка.
Тоест, ищецът не доказа наличие на неизпълнение от страна на ответника по
сключения между страните договор за кредит, обосноваващо наличие на задължения за
последния за плащане на всички дължими суми по договор за предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка.
4
Предвид гореизложеното, съдът намира, че претенцията се явява неоснователна и
недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена.
Поради неоснователността на иска за главница, обоснована с липсата на
неизпълнение, неоснователни се явяват и акцесорните искове за дължими обезщетение за
забава и такса. По отношение на таксата, само следва да се отбележи, че ищецът не
конкретизира по никакъв начин за кой от видовете такси, предвидени в договора се отнася
претенцията му.
При направеното искане от ищеца, вкл. с прилагане на списък по чл. 80 от ГПК, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените разноски по настоящото исково производство в размер на 380,00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК ***, със седалище: гр.
София, адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път” № 260,
представлявано от Д.Б.Ш. и П.Н.Д срещу Х. Н. Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Шумен, ул. „Г.Д.“ № 11, вх. 2, ет. 2, ап. 23 иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ, ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че
съществува вземане на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД от Х. Н. Н. в размер на 1320,41 лв.
(хиляда триста и двадесет лева и 41 стотинки), представляващо парично задължение на
заемател за връщане на отпусната парична сума по договор за предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка от 10.04.2019 г. за периода 21.04.2020 г. – 28.11.2021 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 08.12.2021 г., за което вземане е издадена заповед
за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 1240/10.12.2021 г. по
ч.гр.д. № 3233/2021 г. по описа на Районен съд – Шумен, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД гр. София срещу Х. Н. Н.
с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО че
съществува вземане на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД от Х. Н. Н. в размер на 138,24 лв. (сто
тридесет и осем лева и 24 стотинки), представляващо задължение за плащане на
обезщетение за неизпълнение на парично задължение в срок, за периода 21.04.2020 г. –
28.11.2021 г. по договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка от
10.04.2019 г., за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК № 1240/10.12.2021 г. по ч.гр.д. № 3233/2021 г. по описа на
Районен съд – Шумен, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД гр. София срещу Х. Н. Н.
5
с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО че
съществува вземане на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД от Х. Н. Н. в размер на 5,00 лв. (пет
лева), представляващо задължение за плащане на дължими такси за периода 21.04.2020 г. –
28.11.2021 г. по договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка от
10.04.2019 г., за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК № 1240/10.12.2021 г. по ч.гр.д. № 3233/2021 г. по описа на
Районен съд – Шумен, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД да заплати на Х. Н. Н. направените в настоящото
исково производство деловодни разноски в размер на 380,00 лв. (триста и осемдесет лева).
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд – Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6