РЕШЕНИЕ
№ 2780
гр. Пловдив, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330113049 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.
Искова молба на А. Я. Д., ЕГН **********, от *****************,
депозирана против „ОТП Факторинг България „ „ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление във София , бул. „Княз Александър
Дондуков„ № 19, евентуално – против „Банка ДСК“ ЕАД , ЕИК ********* ,
със седалище и адрес на управление в София , ул. „Московска „ № 19 , и с
искове да се установи по отношение на ответното дружество недължимост на
кредитно задължение, тъй като е погасено с изтичането на погасителна
давност.
Според изложеното в исковата молба, между ищеца и „Банка ДСК „ имало
договор за кредит от дата *********г., по който Д. бил кредитополучател;
вземанията на банката били обезпечени с поръчителството на трето на спора
лице, Р. М. Поради неизпълнение, банката се снабдила със изпълнителен лист
против солидарно отговорните длъжник и поръчител, издаден по частното гр.
дело № 12477 по описа на ПРС за 2012г., за следните суми: 4399.38 лв. -
главница по договора за кредит от 11.12.2006 год. и два анекса към него;
сумата от 750.89 лв., съставляваща редовна ( възнаградителна) лихва, за
1
периода 15.03.2012г. – 09.08.2012г.; сумата от 144.45 наказателна лихва (
обезщетение за забава ) , дължима за периода 15.03.2012г. – 09.08.2012г.; 100
лв. заемни такси, както и законната лихва върху главницата от 09.08.2012 год.
до изплащане на вземането, както и разноските по частното дело за издаване
на заповед за плащане.
Впоследствие неплатените вземания на първия ответник били прехвърлени
чрез цесия от дата 10.12.2012 год. на „ОТП Факторинг България“ ЕАД; за
тази цесия ищецът не бил уведомен. Цесионерът образувал при ЧСИ П.
изпълнително дело №**********г.
Твърди се обаче , че ищецът не бил уведомен, че вземанията за кредита са
станали предсрочно изискуеми, а вземането е погасено с изтичането на
давност. С оглед изложеното, се иска от съда да постанови решение ,с което
да установи по отношение на „ОТП Факторинг Българинг“ЕАД, че вземането
, така , както е описано по – горе , не се дължи, евентуално , ако по този иск
няма произнасяне по същество или се установи , че цесията не е съобщена, то
се иска да се признае за установено по отношение на втория ответник
недължимост на същите суми.
Ищецът претендира и разноските по делото
Ответниците оспорват исковете, твърдят, че длъжника е уведомен за
цесията; отричат изтичането на давност, като твърдят, че същата е спирана и
прекъсната. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдят
разноските за защита.
Допустими евентуално съединени срещу различни ответници искове с
правно основание в чл. 439 от ГПК, чрез които се оспорва изпълнението по
изпълнително дело № ******** по описа на ЧСИ П. при ПОС.
По същество , съдът съобрази следното :
По прехвърлянето на процесното вземане чрез цесия и това, че кредиторът
е снабден с изпълнителен лист за него, не се спори. В тази връзка, съдът
следва да отбележи , че не споделя довода на ищеца , че не му е обявена
предсрочната изискуемост на кредита. Сама по себе си , липсата на предрочна
изискуемост на дадено договорно вземане не съставлява правоизключващо
или правопогасяващо възражение. Изпълнението се дължи , но е отложено
във времето по почин на страните. Датата на изискуемостта има значение
обаче за това, кога се погасява едно задължение по давност, изтичането на
2
каквато погасява задължението. Тъй като в конкретния случай ,
изпълнителния лист е издаден възоснова заповед за незабавно изпълнение по
смисъла на чл. 417 от ГПК, то при издаването на заповедта съдът е проверил
дали вземането е изискуемо (л. 418 от с. к) и го е приел за такова с издаването
на заповед и лист . Няма данни разпореждането за незабавно изпълнение да е
било обжалвано от Д. или М., следователно към датата на издаването на
изпълнителния лист , вземането по договора за кредит е било изискуемо в
пълен размер.
На следващо място, несъобщаването на цесията също не съставлява
правопогасяващо или правоизключващо задължение. Идеята на чл. 99 от ЗЗД
е да се изключи спор по отношение на това, кой е действителния титуляр на
вземането , включително по отношение на длъжника, който без такова
уведомление не е длъжен да изпълни на новия кредитор – цесионер, тъй като
ще плати зле – без погасителен ефект. Обратното не е вярно – при
несъобщена на длъжника цесия, плащането на първоначалния кредитор
винаги има погасителен ефект, тъй като длъжникът плаща добросъвестно и на
недвусмислено овластено лице в хипотеза по чл. 75 ал. 2 от Закона за
задълженията и договорите. Няма предвидена специална форма за
извършване нито на цесията , нито на уведомлението за нея , тоест, то може,
освен с нарочно писмо до длъжника, да бъде извършено и чрез
уведомяването му от ЧСИ за това прехвърляне с последващото
конституиране на приобретателя като взискател по делото. Затова съдът
приема , че към датата на подаването на исковата молба, цесията на вземането
е била надлежно съобщена на длъжника. От това следват два извода.
Първо, надлежно легитимиран кредитор и взискател по делото се явява
ОТП Факторинг България „ „ ЕАД, ЕИК *********, включително поради
това , че легитимиран ответник по иск по чл. 439 от ГПК е винаги взискателя
по изпълнителното дело, какъвто банката не е. Искът срещу първоначалния
ответник следва да бъде разгледан по същество.
Второ, съдът не може да отрече възникването на вземането или неговата
изискуемост.
На следващо място, предпоставките на иска по чл. 255 ГПК (отм.) , респ, чл.
439 от ГПК, са изпълнителната сила, с която вземането е снабдено, и
промените, които са изменили или погасили това вземане като притезание (
3
срв., решение № 101 от 1.XII.1972 г. по гр. д. № 95/72 г., ОСГК). Тъй като
диспозитивното начало в процеса задължава съда да разгледа иска на
релевираните от ищеца факти, а факти, които не са заявени от ищеца като
основание на предявения иск, не подлежат на разглеждане, тъй като те не са
включени в неговия предмет (Решение № 484 от 25.06.2009 г. на ВКС по гр. д.
№ 518/2008 г., III г. о., ГК), то съдът приема, че вземането е възникнало
валидно, а единствения новонастъпил по смисъла на чл. 439 от ГПК
юридически факт от характер да погаси вземането, е изтичането на срока ,
представляващ давностен такъв за изпълнение.
Сама по себе си, давността е период на бездействие на кредитора по
правоотношението да потърси дължимата престация. Като такъв, тя
съставлява отрицателен за длъжника юридически факт, за доказването на
който, той не разполага с процесуален инструментариум. Затова давност
винаги тече, освен ако не е спряна или прекъсната, нещо, което кредитора
като ответника по делото следва да докаже.Давност тече за всяко вземане. В
случая, такава тече най – късно от датата, на която срока на действие на
договора е изтекъл, тоест, всички дължими по него суми са били изискуеми.
Тъй като вземането на взискателя произтича от договор, главницата се
погасява с изтичането на петгодишна погасителна давност, обезщетението за
забава – след тригодишна такава, съобразно общите правила на ЗЗД.
Кратки бележки по хода на изп. дело № **** по опис на ЧСИ ******* за
*****г., от значение за изхода на спора :
Делото е образувано на дата 13.01.2017 г. , от цесионера „ОТП факторинг „
ЕАД. Покана за доброволно изпълнение е връчена на Д. лично на дата
11.03.2017г , като още на 20.02.същата година е предприето изпълнително
действие – наложен е запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „
******„ ***** и са започнали да постъпват от ищеца парични средства за
погасяване на дълга. При успешно провеждан изпълнителен способ обаче
давност не тече, тъй като кредитора не бездейства и се очаква пълно
погасяване на дълга, а дори вече изтеклата такава се прекъсва; плащанията
продължават до октомври 2018г . С оглед характера на давността като период
на бездействие, ако длъжникът не се позове на вече изтеклата давност, тя
може да бъде прекъсната или спряна; неоснователно е позоваване на давност,
която е изтекла, но е прекъсната преди довършването на сложния й
4
фактически състав. Тоест, нова давност тече от 02.10.2018г., когато е
постъпило последното плащане от Д. по запора.
Друга част от дълга е платен направо на взискателя, в край на септември
2020г., и задължението на Д. е актуализирано по размера си. Тоест, към
датата 10.08.2021г. когато длъжникът се е позовал на изтеклата давност чрез
настоящия иск, не са изтекли повече от три години кредиторово бездействие,
като се има предвид , че междувременно ЧСИ е насрочвал и описи на
движими имущество в жилището на длъжника , за които Д. е бил уведомяван.
Няма и основание да се приеме, че е било налице основание за прекратяване
на изпълнителното дело по смисъла на чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК – поради
непоискване на изпълнителни действия от взискателя, тъй като съдебният
изпълнител е бил овластен да предприема по свой почин изпълнение по
смисъла на чл. 18 от ЗЧСИ, а и взискателят е искал прилагане на различен от
запора изпълнителен способ.
Само заради изложеното , искът е неоснователен .
Тъй като съдът се е произнесъл по съществото на спора между ищеца и
първия ответник, той не дължи произнасяне по иска срещу „Банка ДСК „ – не
се сбъдна процесуалното условие , под което той е бил предявен.
Разноските се понасят от ищеца. На разноски има право и втория ответник ,
макар и иска срещу него изобщо да не е разгледан ( определение №
82/19.02.2009г. по ч. т. дело № 60/2009г. на ВКС, ТК, І т. о. и определение №
89/22.01.2010г. по ч. т. дело № 752/2009г. на ВКС, ТК, І т. о.,)
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Отхвърля иска на А. Я. Д., ЕГН **********, от *****************, да се
установи по отношение на „ОТП Факторинг България „ „ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление във София , бул. „Княз
Александър Дондуков„ № 19 , че в отношенията между страните, ищецът не
дължи плащане на сумите по договор за кредит с „Банка ДСК „ от дата
11.12.2006г. , за които е издаден изпълнителен лист по частното гр. дело №
12477 по описа на ПРС за 2012г., и е образувано за събиране изпълнително
5
дело № *** по описа на ЧСИ ******* при ПОС за 2017г: 4399.38 лв. -
главница; сумата от 750.89 лв., съставляваща редовна ( възнаградителна)
лихва, за периода 15.03.2012г. – 09.08.2012г.; сумата от 144.45 наказателна
лихва ( обезщетение за забава ) , дължима за периода 15.03.2012г. –
09.08.2012г.; 100 лв. заемни такси, както и законната лихва върху главницата
от 09.08.2012 год. до изплащане на вземането, както и 107.89 лева разноските
по частното дело, и 305.07 лева юрисконсултско възнаграждение по частното
дело поради погасяване по давност, като неоснователен.
Осъжда А. Я. Д., ЕГН **********, от *****************, да заплати на
„ОТП Факторинг България „ „ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление във София , бул. „Княз Александър Дондуков„ № 19 , сумата от
150 лева разноски по делото – възнаграждение на юрисконсулт.
Осъжда А. Я. Д., ЕГН **********, от *****************, да заплати на
„Банка ДСК“ ЕАД , ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление в
София , ул. „Московска „ № 19 , сумата от 150 лева разноски по делото –
възнаграждение на юрисконсулт.
Решението се обжалва пред състав на Окръжен съд Пловдив , в срок от две
седмици от датата на съобщаването му, с препис на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6