РЕШЕНИЕ
№ 370
гр. Варна, 05.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20233110108105 по описа за 2023 година
Производството е образувано по подадена искова молба от В. Б. Б., ЕГН **********,
с адрес: гр. *, с която срещу „*Д, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. * е
предявен частичен осъдителен иск за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца сумата
от 10 лв. /десет лева/, част от сумата от 348,16 лв., представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане
на задна врата лява и облицовка задна броня, причинени в резултат на настъпило
застрахователно събитие по Договор № 440120213039281 от 06.04.2020 г. за „Каско+“ на л.а.
„*", с per. № *, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба /22.06.2023 г./ до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба ищецът В. Б. Б. твърди, че на 06.04.2020 г. сключил застраховка
„Каско+“ на личния си автомобил „*", с per. № * с ответника за срок от 17.04.2020 г. до
16.04.2021 г., като към датата на подаване на исковата молба е заплатил всички вноски.
Сочи, че на 26.03.2021 г. около 22,30 ч. паркирал автомобила си на адрес – гр. *, като на
27.03.2021 г. отивайки до автомобила установил, че е увреден. Излага, че на 27.03.2021 г.
уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, който извършил оглед на
автомобила, съставил снимков материал и опис на щетите, които завел като опис-
заключение по щета № 44012132108358/27.03.2021 г. Сочи, че за щетите получил
застрахователно обезщетение в размер на 137,44 лв., която не могла да покрие щетите.
Излага, че след проучване в няколко сервиза е установил, че необходимата за
възстановяване на щетите сума е в общ размер от 485,60 лв., като след приспадане на вече
заплатената сума, ответникът следва да му заплати остатъка от 348,16 лв. Моли съда за
осъждане на ответника да заплати сумата от 10 лв., представляваща част от дължимата сума
и за присъждане на разноски.
Ответникът „*“ ЕАД не е подал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Допуснато е увеличение на предявения частичен иск до сумата от 115,11 лв., част от
1
сумата 348,16 лв.
С молба преди съдебно заседание ответникът е изразил становище, че налице
злоупотреба с права, доколкото е налице предявен трети частичен иск във връзка с една и
съща щета. Твърди, че е превел по посочената в исковата молба банкова сметка сумата в
общ размер от 751,74 лв.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
От доказателствата по делото се установява, че между страните е сключен договор за
автомобилна застраховка „Каско” по застрахователна полица № 440120213039281 от
06.04.2020 г., за личния автомобил на ищеца л.а. *", с per. № *, със срок на действие от
17.04.2020 г. до 16.04.2021 г. На 26.03.2021 г. е настъпило застрахователно събитие на
паркинг в гр. * - увреждане на задна врата лява и облицовка задна броня. На 27.03.2021 г.
ищецът е уведомил застрахователя, който е извършил оглед на автомобила и съставил опис-
заключение № 44012132108358/27.03.2021 г., след което заплатил на ищеца сумата от 137,44
лв. застрахователно обезщетение.
С влезли в сила решения по гр.д. № 14891/2022 г. на СРС и гр.д. № 3601/2023 г. на
СРС, застрахователят е осъден да заплати на ищеца два пъти по 10 лв. по предявени
частични искове за същата щета. В тази връзка е и налице СПН по отношение на
основанието за възникване на вземанията, като спорен остава единствено въпросът за
размера на обезщетението.
Съобразно заключението на вещото лице Е. И. стойността за отстраняване на щетите
причинени на процесния лек автомобил е в размер на 660,60 лв., при вариант на извършване
на ремонтните дейности в тридесет сервиза в гр. Варна, от които половината притежават
евросертификат за качество.
В хода на настоящия процес ответникът е заплатил извънсъдебно на ищеца сумата от
213,05 лв., ведно със сумата от 8,69 лв., представляваща законната лихва за периода
22.06.2023 г. – 13.10.2023 г., сумата от 50 лв. за държавна такса и 480 лв. адвокатско
възнаграждение.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда
формира следните правни изводи:
Предявеният е осъдителен иск за заплащане на застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди, който е квалифициран като иск от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка „КАСКО“, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да
докаже наличието на валидно застрахователно правоотношение между страните по договор
за застраховка “КАСКО”, с включено покритие на осъществения риск, със срок на действие,
покриващ датата на застрахователното събитие и че на сочената дата е настъпило
застрахователно събитие; че вследствие на събитието е претърпял твърдените имуществени
вреди по вид и размер; наличието на причинно-следствена връзка между събитието и
вредоносния резултат; както и че е изправна страна в правоотношение със застрахователя,
като е заплатил дължимата застрахователна премия и е изпълнил задължението си да
уведоми своевременно застрахователя за увреждането и да му представи необходимите
документи. В тежест на ответника е било да докаже, че е изпълнил надлежно задължението
си за репариране на претърпените от ищеца имуществени вреди.
Между страните няма спор, че ищецът е получил от застрахователя плащания по
процесната щета в общ размер от 370,49 лв.
Извършените от застрахователя плащания, както това предхождащо процеса, така и в
хода на процеса, съставляват признание за наличието на изискуемите предпоставки за
ангажиране отговорността му за изплащане на обезщетение.
2
Спорен по делото е въпросът - В какъв размер следва да бъде определено дължимото
застрахователно обезщетение.
Съобразно чл. 386, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да
надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност). Съгласно чл. 386, ал.2 КЗ
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Според константната съдебна
практика /напр. Решение № 115 от 9.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г., II т.о. на ВКС, Решение
№ 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г., ІІ т.о. на ВКС, Решение № 37 от 23.04.2009 г.
по т.д. № 667/2008 г., І т.о. на ВКС, Решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г., ІІ
т.о. на ВКС, Решение № 167 от 11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 г., II т.о. на ВКС и др./
актуална и след влизане в сила на Кодекса за застраховането от 01.01.2016 г., обезщетението
по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не
може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като
пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор следва от
разпоредбите на 386, ал. 2 КЗ, вр. чл. 387, ал. 1 КЗ, уреждащи, че когато между страните по
застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по
действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността,
срещу която вместо него може да се купи друго от същия вид и със същото качество, т. е. по
пазарната му стойност, съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, при което не подлежи на прилагане и
коефициент за овехтяване.
От заключението на вещото лице се доказа, че пазарната стойност за възстановяване
на автомобила е 660,60 лв. След приспадане на размера на извършените от застрахователя
плащания в общ размер от 370,49 лв. (137,44 лв. + 10 лв. + 10 лв. + 213,05 лв.), оставащата
сума за възстановяване на автомобила е в размер от 290,11 лв. Определените размери на
обезщетенията от вещите лица в предходно водените производства между страните не са
обвързващи за настоящия състав, предвид принципа за непосредственост.
С оглед на горните мотиви, предявеният частичен иск за изплащане на
застрахователно обезщетение в размер на 115,11 лв. е основателен и следва да бъде изцяло
уважен, като претендираната сума бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 22.06.2023 г., до окончателното изплащане на
задължението доколкото към датата на завеждане на делото срокът по чл. 409, вр. чл. 405,
ал. 1 КЗ е бил изтекъл, с оглед представяне на всички доказателства на застрахователя.
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените
доказателства, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото
разноски в общ размер от 780 лв., от които 50 лв. заплатена държавна такса, 250 лв.
възнаграждение за вещо лице и 480 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение.
Доколкото правото на ищеца за осъждане на ответната страна да заплати разноски
възниква с постановяване на съдебното решение, няма как да бъдат отчетени заплатените от
ответника в хода на процеса суми за разноски от 480 лв. и 50 лв. Следва същите (доколкото
са извън основния предмет на делото) да бъдат съобразени от съдебния изпълнител в случай
на провеждане на принудително изпълнение при евентуално издаден изпълнителен лист,
ако длъжникът докаже заплащането на същите във връзка с настоящия съдебен процес.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА
ЗАПЛАТИ на В. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. *, сумата от 115,11 лв. /сто и петнадесет
лева и единадесет стотинки/, част от сумата от 348,16 лв., представляваща дължимо
3
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане
на задна врата лява и облицовка задна броня, причинени в резултат на настъпило
застрахователно събитие по Договор № 440120213039281 от 06.04.2020 г. за „Каско+“ на л.а.
„*", с per. № *, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба /22.06.2023 г./ до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „*“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА
ЗАПЛАТИ на В. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. *, сумата от 780 лв. /седемстотин и
осемдесет лева/, представляваща сторени по делото разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Дължимите от ответника суми могат да се заплатят по представената с исковата
молба банкова сметка с IBAN: *.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4