№ 1643
гр. Пловдив, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20225300502773 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на В. И. Д. от гр. Пловдив,
бул. ***, ап.4, ЕГН **********, чрез пълномощника й по делото адв. Г.
К., против Решение №260449 от 07.09.2022г., постановено по гр.д.
№14682/2020г., по описа на Районен съд- Пловдив, Х гр.с., с което е
признато за установено, че дължи на Етажната собственост с адрес- гр.
Пловдив, бул. ***, представлявана от управителя „Образцов дом-
Пловдив 1“ ЕООД, сумите от 153,16 лв.- задължение за покриване на
разходите за поддържане и управление на общите части в етажната
собственост, за периода м. април. 2018г.-м. май 2020г., дължимо за
самостоятелен обект- апартамент №4; 179,40 лв.- обезщетение за забава
за периода 01.04.2018г.-01.07.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата от 17.07.2020г. до окончателното й заплащане, за които суми
по ч. гр. д. №8779/ 2020г. на ПРС, XVІI гр. с-в. е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. В жалбата се излагат
доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение, като се
иска обезсилването му като недопустимо и прекратяване на
производството по делото, а при условията на евентуалност- отмяната му
1
като неправилно и отхвърляне на предявения иск.
Ответната страна по въззивната жалба- Етажната собственост с
адрес- гр. Пловдив, бул. ***, представлявана от управителя „Образцов
дом- Пловдив 1“ ЕООД, чрез пълномощника си по делото адв. Р. Н., в
писмен отговор оспорва същата и иска оставянето й без уважение.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо. Неоснователни са изложените във
въззивната жалба доводи за недопустимост на решението поради липса на
идентичност между заявителя в производството по издаване на заповед
за изпълнение и ищеца по предявения установителен иск. Видно от
приложеното ч. гр. д. №8779/ 2020г. на ПРС, XVІI гр. с-в., по същото е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК в полза на Етажната собственост с адрес- гр. Пловдив, бул. ***,
представлявана от управителя „Образцов дом- Пловдив 1“ ЕООД. С
исковата молба, с която е бил предявен искът за установяване на
вземането по чл.415, ал.1 от ГПК, действително е било претендирано да
се признае за установено, че ответницата дължи сумите на „Образцов
дом- Пловдив 1“ ЕООД, в качеството му на управител на етажната
собственост, като от обстоятелствената й част е било видно, че се иска
установяване на вземанията на етажната собственост по издадената
заповед за изпълнение. С изявление, направено в проведеното на
03.02.2022г. съдебно заседание пред първоинстанционния съд,
процесуалният представител на ищеца адв. С.Н. в присъствието на
пълномощника на ответницата изрично е уточнила, че искът следва да се
счита за предявен от етажната собственост, с което са отстранени
2
нередовностите на исковата молба. Предвид горното не могат да бъдат
споделени доводите във въззивната жалба, че първоинстанционният съд
се е произнесъл по иск, предявен от друг правен субект, различен от
кредитора по издадената заповед за изпълнение. Неоснователни са и
доводите, че съдът се е произнесъл по иск с различно основание от
претенцията, за която била издадена заповед за изпълнение. Видно от
заповедта за изпълнение, същата е издадена за неплатени месечни такси
за поддържане, ремонт, почистване и електричество на общите части в
сградата на етажната собственост, а с обжалваното решение съдът е
признал дължимост на вземания за разходи за поддържане и
управление на общите части в етажната собственост, което е идентично
с издадената заповед за изпълнение. Не могат да бъдат споделени
доводите на ответницата, че месечната такса за домоуправител не
следвало да се приеме за включена в заповедта за изпълнение. Доколкото
в последната е използван изразът „месечни такси за поддържане“, то се
налага изводът, че в него са включени всички месечно дължими суми в
полза на етажната собственост, включително възнаграждението на
дружеството, натоварено с управлението й. С оглед на така
направените изводи за валидност и допустимост на решението съгласно
разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена
правилността му по изложените във въззивната жалба доводи, както и
при служебна проверка за допуснато при постановяването му нарушение
на императивна материалноправна норма, като въззивният съд се
произнесе по правния спор между страните.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.6, ал.1, т.10 от Закона за управление
на етажната собственост и чл.86, ал.1 от ЗЗД, с който се иска признаване
за установено, че ответницата В. И. Д. дължи на Етажната собственост с
адрес- гр. Пловдив, бул. ***, представлявана от управителя „Образцов
дом- Пловдив 1“ ЕООД, сумите от 153,16 лв.- задължение за покриване
на разходите за поддържане и управление на общите части в етажната
собственост, за периода м. април. 2018г.-м. май 2020г., дължимо за
самостоятелен обект- апартамент №4; 179,40 лв.- обезщетение за забава
за периода 01.04.2018г.-01.07.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата от 17.07.2020г. до окончателното й заплащане, за които суми
3
по ч. гр. д. №8779/ 2020г. на ПРС, XVІI гр. с-в. е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
От фактическа страна по делото няма спор между страните, че
ответницата В. И. Д. е собственик на самостоятелен обект- апартамент
№4, находящ се в сграда в режим на етажна собственост с адрес- гр.
Пловдив, бул. ***.
От представените по делото писмени доказателства се установява,
че на проведено на 22.10.2018г. Общо събрание на етажната собственост
са взети решения да се сключи договор с „Образцов дом- Пловдив 1“
ЕООД за управление на етажната собственост от 22.01.2018г., като за
услугата по управление да се заплаща по 3,50 лв. от всеки апартамент,
сметките за ток на стълбището се разпределят на брой живущи
ежемесечно, а сметките за ток и такса поддръжка на асансьора се
разпределят на брой живущи от трети до осми етаж, сумата за
почистване на входа се разпределя на брой живущи. От страна на
ответницата не са изложени твърдения и не са ангажирани доказателства
посоченото решение да е било обжалвано и отменено от съда по реда на
чл.40 от ЗУЕС, поради което следва да се приеме, че същото е влязло
в сила и съгласно чл.6, ал.1, т.8 от ЗУЕС следва да бъде изпълнявано от
всички собственици на самостоятелни обекти в сградата. В изпълнение на
така взетото решение на 02.04.2018г. е бил сключен договор между
етажната собственост, представлявана от Управителния съвет, и
„Образцов дом- Пловдив 1“ ЕООД, с който на дружеството е възложено да
изпълнява правомощията и задълженията на Управителния съвет на
етажната собственост. С исковата молба ищцовата страна претендира от
ответницата заплащане на разходи за управление и поддържане на
етажната собственост за общо 26 месеца /за периода м. април. 2018г.-м.
май 2020г./ в общ размер от 153,16 лв., като конкретните месечни
размери на разходите и отделните пера, включени в тях, са посочени в
документ, озаглавен „проформа“ /л.19-21 от ч.гр.д.№8779/2020г. на
Районен съд- Пловдив/. От страна на ответницата в отговора на исковата
молба е направено бланкетно оспорване на дължимостта на сумата, като
не са наведени конкретни възражения. Едва с въззивната жалба са
направени такива, а именно че по делото не били доказани реално
извършените ежемесечни разходи по претендираните пера. Според
4
настоящия състав на съда доколкото по делото е безспорно, че
ответницата е собственик на самостоятелен обект в етажната собственост,
както и че не е ангажирала доказателства в процесния период да не е
обитавала имота си, то предявеният иск се явява доказан по основание.
Съгласно разпоредбата на чл.162 от ГПК когато искът е установен в своето
основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя
размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице. В случая
част от претендираната сума, а именно 91 лв. /26 месеца по 3,50 лв./
представляват възнаграждението на дружеството- професионален
домоуправител, дължимо от ответницата съгласно решението на Общото
събрание на етажната собственост. Останалата част от сумата е в размер
на 62,16 лв., като видно от справката същата е начислена за почистване,
ток на стълбището и консумативни разходи. Според настоящия състав на
съда така претендираната сума за посочените пера за период от 26
месеца не би могла да се приеме за прекомерна и недължима, въпреки
липсата на конкретни доказателства за направените разходи, поради което
предявеният иск за установяване на дължимост на сумата от 153,16 лв.-
разходи за управление и поддържане на етажната собственост за периода
м. април. 2018г.-м. май 2020г. следва да се уважи, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК- 17.07.2020г. до окончателното й заплащане.
По претенцията за заплащане на обезщетение за забава:
Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение в
срок на парично задължение се дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва. Видно от решението на Общото събрание, в същото не е
определен срок за заплащане на паричните задължения от собствениците
на самостоятелни обекти в сградата. При това положение, за да се
приеме, че ответницата е изпаднала в забава, същата е следвало
съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД да бъде поканена да изпълни задълженията
си. По делото не са ангажирани доказателства за отправена покана до
ответницата, поради което и не може да се приеме, че тя е изпаднала в
забава. Ето защо тя не дължи обезщетение за забава по чл.86, ал.1 от
ЗЗД, от което следва, че предявеният иск за установяване на дължимост
на сумата от 179,40 лв.- обезщетение за забава за периода 01.04.2018г.-
5
01.07.2020г. е неоснователен и следва да се отхвърли.
Предвид горното в частта му, с която е признато за установено, че
ответницата дължи сумата от 153,16 лв..- главница обжалваното решение
следва да бъде потвърдено. В частта му за уважаване на претенцията за
сумата от 179,40 лв.- обезщетение за забава обжалваното решение
следва да бъде отменено, като вместо него се постанови отхвърляне на
посочената претенция.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцовата страна
направените по заповедното, първоинстанционното и въззивното
производство разноски, съразмерно на уважената част от претенциите. По
заповедното производство ищцовата страна е направила разноски за
държавна такса в размер на 25 лв. и за адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв., а по първоинстанционното производство- разноски за
държавна такса в размер на 77,40 лв. От така направените разноски
съразмерно на уважената част от иска в полза на ищцовата страна следва
да се присъдят 185,32 лв., поради което в частта му, с която ответницата
е била осъдена да заплати на ищеца разноски над 185,32 лв. за
заповедното и първоинстанционното производство обжалваното решение
следва да бъде отменено. За въззивното производство ищцовата страна е
направила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., от
които съразмерно на уважената част от иска следва да й се присъдят
138,16 лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответницата следва да
се присъдят направените по делото разноски, съразмерно на отхвърлената
част от претенциите. По заповедното и първоинстанционното
производство ответницата е направила разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на общо 600 лв., а по въззивното
производство- разноски за държавна такса в размер на 50 лв. и за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Във въззивното
производство е направено възражение от ищцовата страна за
прекомерност на заплатеното от ответницата адвокатско възнаграждение,
което следва да са приеме за основателно с оглед фактическата и правна
сложност на делото. Предвид горното за въззивното производство
6
заплатеното от ответницата адвокатско възнаграждение следва да се
намали на 300 лв. При това положение общият размер на направените
от ответницата разноски е 950 лв., от които съразмерно на отхвърлената
част от иска следва да й се присъдят 512,47 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260449 от 07.09.2022г., постановено по
гр.д. №14682/2020г., по описа на Районен съд- Пловдив, Х гр.с., в частта
му, с която е признато за установено, че В. И. Д. от гр. Пловдив, бул.
***, ап.4, ЕГН **********, дължи на Етажната собственост с адрес- гр.
Пловдив, бул. ***, представлявана от управителя „Образцов дом-
Пловдив 1“ ЕООД, сумата от 153,16 лв.- задължение за покриване на
разходите за поддържане и управление на общите части в етажната
собственост, за периода м. април. 2018г.-м. май 2020г., дължимо за
самостоятелен обект- апартамент №4; ведно със законната лихва върху
сумата от 17.07.2020г. до окончателното й заплащане, за която сума по ч.
гр. д. №8779/ 2020г. на ПРС, XVІI гр. с-в. е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, както и в частта
му, с която В. И. Д. от гр. Пловдив, бул. ***, ап.4, ЕГН **********, е
била осъдена да заплати на Етажната собственост с адрес- гр. Пловдив,
бул. ***, представлявана от управителя „Образцов дом- Пловдив 1“
ЕООД, сумата от 185,32 лв.-разноски за заповедното и
първоинстанционното производство.
ОТМЕНЯ Решение №260449 от 07.09.2022г., постановено по гр.д.
№14682/2020г., по описа на Районен съд- Пловдив, Х гр.с., в частта му, с
която е признато за установено, че В. И. Д. от гр. Пловдив, бул. ***,
ап.4, ЕГН **********, дължи на Етажната собственост с адрес- гр.
Пловдив, бул. ***, представлявана от управителя „Образцов дом-
Пловдив 1“ ЕООД, сумата от 179,40 лв.- обезщетение за забава за
периода 01.04.2018г.-01.07.2020г., за която сума по ч. гр. д. №8779/ 2020г.
на ПРС, XVІI гр. с-в. е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, както и в частта му, с която В. И. Д. от
гр. Пловдив, бул. ***, ап.4, ЕГН **********, е била осъдена да
7
заплати на Етажната собственост с адрес- гр. Пловдив, бул. ***,
представлявана от управителя „Образцов дом- Пловдив 1“ ЕООД,
разноски за заповедното и първоинстанционното производство над
сумата от 185,32 лв. до присъдения размер от 402,40 лв., като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Етажната собственост с адрес- гр.
Пловдив, бул. ***, представлявана от управителя „Образцов дом-
Пловдив 1“ ЕООД, против В. И. Д. от гр. Пловдив, бул. ***, ап.4, ЕГН
**********, иск за признаване за установено, че В. И. Д. от гр. Пловдив,
бул. ***, ап.4, ЕГН **********, дължи на Етажната собственост с адрес-
гр. Пловдив, бул. ***, представлявана от управителя „Образцов дом-
Пловдив 1“ ЕООД, сумата от 179,40 лв.- обезщетение за забава за
периода 01.04.2018г.-01.07.2020г., за която сума по ч. гр. д. №8779/ 2020г.
на ПРС, XVІI гр. с-в. е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА В. И. Д. от гр. Пловдив, бул. ***, ап.4, ЕГН
**********, да заплати на Етажната собственост с адрес- гр. Пловдив,
бул. ***, представлявана от управителя „Образцов дом- Пловдив 1“
ЕООД, сумата от 138,16 лв.- разноски за въззивното производство,
съразмерно на уважената част от претенциите.
ОСЪЖДА Етажната собственост с адрес- гр. Пловдив, бул. ***,
представлявана от управителя „Образцов дом- Пловдив 1“ ЕООД,, да
заплати на В. И. Д. от гр. Пловдив, бул. ***, ап.4, ЕГН **********,
сумата от 512,47 лв.- разноски по делото, съразмерно на отхвърлената
част от претенциите.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8