Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………/……..02.2020
година,
гр.
Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на трети февруари през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
при
участието на секретаря Петя Петрова
разгледа
докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно
гражданско дело № 2333 по описа на ВОС
за 2019год.
за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по въззивна жалба
вх. № 83580/12.11.2019г. на
Прокуратурата на Република България , със седалище: гр. София, бул.
"Витоша" № 2 ,чрез Иван Богданов
– прокурор при ВРП срещу Решение № 4523/24.10.2019г. по гр.д. №
4546/2019г. на ВРС,10св. В ЧАСТТА ,с която
съдът е ОСЪДИЛ ВЪЗЗИВНИКА да заплати на П.В.Х., ЕГН **********, сумата
от 6000,00 лв. (шест хиляди лева), представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди от повдигнато и поддържано обвинение за извършено
престъпление по чл. 391, ал. 1 НК, за което престъпление ищецът е признат за
невиновен, изразяващи се в тревожност, напрегнатост, потиснатост,
разконцентрираност и сънуване на кошмари, ведно със законната лихва върху
сумата от 6000,00 лв., дължима от 12.06.2018г. до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл.2
ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
Считайки обжалваното решение за неправилно и
необосновано, моли алтернативно за
отмяната му и постановяване на друго, с което
иска да бъде отхвърлен или същото да бъде изменено,като размера на обезщетението бъде намален.Излагат
се съображения, че по делото ищеца не е доказал претърпените от него вреди
в резултат на водено против него наказателно производство, както и,че ако има
такива те са в пряка причинно –
следствена връзка с воденото досъдебно и
съдебно производство. Поддържа се, че ПРБ следва да бъде освободена от
отговорност на основание чл.5 ал.1 от ЗОДОВ т.к. е налице социално укоримо
поведение от страна на ищеца, за което и макар и да е признат за невинен, по
своя характер се явява дисциплинарно нарушение. Алтернативно се твърди
съпричиняване, по см.на чл.5 ал.2 от ЗОДОВ поради което размера на присъденото
обезщетение следва да се намали в съответствие с критериите за справедливост.
В
съдебно заседание по същество,чрез процесуалния си представител- прокурор при
ВОП, моли жалбата да бъде уважена, а
обжалваното решение отменено и иска отхвърлен. В условията на евентуалност – да
бъде намален размера на присъденото обезщетение.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК насрещната
страна е депозирала отговор на въззивната жалба, в която се излагат аргументи,
че постановеното решение е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
В
съдебно заседание по същество, въззиваемият се явява лично и чрез процесуалния
си представител, моли жалбата да бъде
отхвърлена, а обжалваното решение потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на сторените поделото разноски.
За да се
произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е
подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество. Предявеният
от ищеца иск е процесуално допустим,
насочен срещу надлежна страна. Съгласно Тълкувателно Решение № 3 от 22.4.2005
г. по т. гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС исковете за обезщетение по чл.2 от ЗОДОВ се предявят срещу Прокуратурата на Република България, когато е единно и
централизирано юридическо лице / чл.7
ЗОДОВПГ/.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е
валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Производството пред районния
съд е образувано по предявен от П.В.Х., ЕГН **********, срещу Прокуратура на
Република България, с искане да бъде постановено решение, по силата на което
ответната страна да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 15 000,00
лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 391, ал. 1 НК, изразяващи се в тревожност, напрегнатост, потиснатост, разконцентрираност,
сънуване на кошмари, ведно със законната лихва от 12.06.2018г. до окончателното
изплащане на задължението.
В исковата молба ищецът
твърди,че през 1988г. постъпил на военна служба в Българската армия. Назначен е
на длъжност „помощник – оперативен дежурен“.
Притежава военно звание майор – старши офицер. На 13.09.2017г. в гр.
Варна бил привлечен като обвиняем и му била взета мярка за неотклонение
„подписка“, за това, че самоволно се е освободил от задълженията си на
длъжностно лице от денонощния наряд преди момента на сдаване на дежурството и
по този начин е нарушил задължението си да се намира по време на дежурството в
оперативната централа на ВМС. С постановление от 05.10.2017г., по чл. 375 НПК,
прокурор от Военна прокуратура – Сливен внесъл във Военния съд в гр. Сливен
досъдебно производство срещу ищеца. Поискал последният да се признае за
виновен. Образувано е АНД 100/2017г. и след провеждане на открито съдебно
заседание в гр. Бургас, на 31.10.2017г. ищецът бил признат за невиновен. Срещу
присъдата бил подаден протест от прокурор от ОП – Сливен. С решение от
12.06.2018г. ВАС – гр. София потвърдил първоинстанционната присъда. С оглед на
това през периода от 13.09.2017г. до 12.06.2018г. ищецът изживял кошмарни
месеци. Бил изключително напрегнат, към
него се променило отношението на колеги, започнал е да прави планове за
преквалификация, както и разходвал средства за пътуване и изхабил много психическа
енергия.
В срока за отговор по
реда на чл. 131 ответната страна е взела становище в следния смисъл: Молбата е
неоснователна. Искът е недоказан по основание и размер. Сочи се, че не
съществува пряка и непосредствена причинно – следствена връзка между
недоказаните, но твърдени неимуществени вреди, понесени от ищеца, и воденото
срещу него наказателно производство. В условията на евентуалност се сочи, че
ответната страна следва да бъде освободена от отговорност, на осн. чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ. Евентуално следва да се приложи и разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ,
т.е. налице е съпричиняване.
В следствие на изложеното, моли предявената искова
претенция да бъде отхвърлена като неоснователна или в условията на евентуалност
обезщетението да бъде в размер на няколко стотин лева.
В съдебно заседание
страните чрез процесуалните си представители поддържат становищата си за
основателност, респективно за неоснователност на предявения иск.
В частта, с която
искът на ищеца П.Х. срещу Прокуратурата
на РБ е отхвърлен за разликата от присъдената сума от 6000,00 лв. до пълния претендиран размер от
15000,00 лв. представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 391, ал. 1 НК, за което престъпление ищецът е признат за невиновен, изразяващи се в
тревожност, напрегнатост, потиснатост, разконцентрираност и сънуване на
кошмари, ведно със законната лихва, решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Първоинстанционното решение е постановено при изяснена
фактическата обстановка, след установяване на релевантните за спора факти и
обстоятелства, същата не се оспорва и от
страните, поради което се възприема от настоящата инстанция.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи :
Настоящият
казус попада в хипотезата на чл.2 ал.1 т.3
от ЗОДОВ. Държавата отговоря за
вредите причинени на граждани от органите
на дознанието, следствието и прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на
престъпление , ако лицето бъде
оправдано.
За да
бъде уважен предявеният от ищеца иск за
неимуществени вреди по чл.2 от ЗОДОВ ищецът следва да установи и
докаже, че е осъществен фактическия състав на визираната правна норма:
неправомерно предявяване на обвинение,
оправдаването на ищеца с влязъл в сила
съдебен акт, причинените неимуществени
вреди и причинно- следствената връзка между неправомерното привличане
към наказателна отговорност и настъпилия
вредоносен резултат .
От анализа на
събраните пред ВРС гласни и писмени
доказателства се извежда извода, че ищецът е установил твърдения от него факт,
че за времето от 13.09.2017г./когато е
привлечен в качеството му на обвиняем по ДП с номер 33 – СЛ – ХI – 3/2017г. по
описа на ВОП – Сливен до 12.06.2018г., когато
е постановено Решение № 11 от същата дата на ВнАпС - София по НД №
20/2018г., с което е потвърдено Решение № 11 от 31.10.2017г., постановено по
АНД 100/2017г. на Военен съд – Сливен , с което признат за невиновен,спрямо
него се е водело наказателно производство в досъдебна фаза и
съдебна фаза, приключило с оправдателна присъда.
Установено е, че
в посочения по – горе период от
време на
ищеца е повдигнато обвинение за престъпление от общ характер и с него са
провеждани и други процесуално – следствени действия.
Действията по
привличане към наказателна отговорност на ищеца са започнали по ДП и с
първото предявяване на обвинение и под контрола на наблюдаващият делото прокурор при
ВнОП-Сливен. Именно от датата на предявяване на
първото обвинение за извършване на престъпление от общ характер ищецът е
придобил процесуалното качество обвиняем по досъдебното производство. Не само предявяването на обвинение става под
контрола и ръководството на Прокуратурата. Същата е поддържала обвинението
в съдебна фаза пред първа инстанция,
както и е протестирала оправдателната присъда.
Въззивникът не отрича
и оспорва, че майор П.Х. е имал качество
на обвиняем и подсъдим, като воденото срещу него наказателно производство е приключило с оправдателна присъда – т.е.
налице е първата от всички кумулативни предпоставки.
Възражението на
въззивника за недоказаност на претърпени от майор Х. вреди както и, че ако има
такива те не са от конкретното наказателно производство е неоснователно, по
следните съображения:.
От ангажираните от
ищеца гласни доказателства чрез разпит на св.Георги Х. Георгиев, чиито
показания съда кредитира се обосновава извод, че в резултат на повдигнатото
обвинение и продължилото разследване по
образуваните наказателни производства ищецът
се е притеснил относно бъдещето на семейството си и себе си в личен,професионален
и финансов план. Свидетеля не твърди, че състоянието на
ищеца е
било такова, че да потърси медицинска помощ, но заявява , че се е
променил – изглеждал уморен, с вид на човек загубил здравият си сън, подтиснат,
променило се отношението на колегите му към него.
Като част от ДП/НОХД/
по дело е приложена справка съдимост за ищеца, от която е видно, че същия не е осъждан. По делото няма представени доказателства за процесния период спрямо ищеца да се е
водило друго наказателно производство.
Следва да се вземе
предвид и, че макар на ищеца да не е
налагана най-тежката мярка за
неотклонение „задържане по стража”, приложената
по отношение на него мярка „подписка„
му е причинила неудобства. От една страна всяка мярка за неотклонение
предвидена в НПК,макар и в различна степен има
ограничителен характер- личен или материален. Не следва да се неглижира
и факта, че в подобни случаи, с оглед
нивото на правосъзнание у околните, самия факт на повдигане на обвинение се
приема като равнозначен на извършване на престъпление. По делото не са събрани доказателства, че
наложената мярка е променила значително
режимът на живот на Х. и с нея е
било ограничено правото му на предвижване.
Настоящият съдебен
състав намира, че е установена и доказана причинно-следствената връзка между
незаконосъобразното обвинение и претърпените на ищеца неимуществени вреди. Доказателства в посока на
опровергаване на тази връзка не са ангажирани от ответната страна.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ Държавата дължи на ищеца обезщетение за имуществените и неимуществените
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това дали са причинени виновно или не от
длъжностно лице. Според § 1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат
разпоредбите на гражданските и трудовите закони.
Съдът, при определяне
на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да приложи критерият за справедливост,
визиран в нормата на чл.52 ЗЗД.
Определянето на
размера на обезщетението по справедливост е
свързано с преценката на редица обективно съществуващи
обстоятелства които трябва да се вземат
предвид /Постановление № 4/68 на Пленума
на ВС/
С
въззивната си жалба Прокуратурата поддържа доводите изложени в отговора на исковата молба, за приложение
към настоя казус на нормата на чл.5 от ЗОДОВ - ако увреждането е причинено поради
изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи/ чл. 5, ал.1 от ЗОДОВ/, а когато
пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява /чл. 5, ал.2 от ЗОДОВ/.Настоящия
съдебен състав счита, че в конкретния казус приложението на чл. 5, ал.1 от ЗОДОВ е лишено от
основание.
На са налице и основанията да се приеме,че пострадалият виновно
е допринесъл за увреждането относно неимуществените вреди, съгласно чл.5,
ал.2 ЗОДОВ.
Обезщетението се намалява, когато настъпилия вредоносен резултат е в
причинно-следствена връзка с поведението на пострадалия; когато пострадалия с
действията си по време на наказателното преследване недобросъвестно е създал
предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение. Такива действия
са недобросъвестно направени неистински признания; въвеждането на органите на
разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства, да
се забави или опорочи разследването на престъпление. Видно от приложеното по
дело ДП ищеца не е предприемал такива
действия. Събраните доказателства, въз основа на които Прокуратурата е градила
обвинението в наказателното производство са подробно коментирани от съда при
постановяване на присъдата и не са възприети. Въпреки това тя е протестирала
присъдата и поддържала обвинителния акт
против ищеца.
С оглед събраните през
ВРС по делото доказателства съда
приема,че в хода на производството ищеца е доказал,че е претърпял
обичайните, характерни за всяка личност, подложена на незаконно наказателно
преследване неимуществени вреди, изразяващи се в негативни изживявания:
чувствал се е неудобно, бил е притеснен; нарушено било социалното му общуване в
колегиална среда, следствие от обвиняването му в извършване на престъпление, за
което е оправдан. От друга страна следва да се отчете и факта, че макар и с
оправдателната присъда,с поведението си на 17.04.2017г. Х. е осъществил дисциплинарно нарушение, видно
от кадрова справка –л. 71 от ДП и мотиви по Решение № 11 от 31.10.2017г.,
постановено по АНД 100/2017г. на Военен съд – Сливен.
Съобразявайки
изложеното в т.11 на Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2005г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, в което е
прието,че обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по
справедливост - чл. 52 ЗЗД, като се вземат
предвид броя на деянието, за които е постановена оправдателна присъда и
тежестта му, преценявайки особеностите на конкретния случай, настоящия съдебен състав
счита, че сумата от 5000.00 лева се явява
справедлива обезвреда на претърпените от
ищеца неимуществени вреди.
С оглед формирания
извод за частична основателност на главния иск, основателен е и акцесорния
такъв за присъждане на законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 12.06.2018г.
Предвид частично съвпадане на изводите на
двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
обжалваната част за сумата над 5000.00
лева до присъдената сума в размер на 6000.00лева, както и в частта за
присъдените разноски.
Въззивникът в настоящото производство не е претендирал разноски.
Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца
сторените по делото разноски пред първа инстанция съобразно уважената част на
иска и съобразно представените доказателства за извършването им в общ размер от
344.83 лева , от които 333.33 лева заплатено възнаграждение за един адвокат и
11.50 лв. държавна такса. За настоящото производство въззивникът следва да
заплати на въззиваемия сумата от 250.00 лева представляваща възнаграждение за
един адвокат,съобразно уважената част на иска.
По изложените съображения, Окръжен съд
гр.Варна,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ,
Решение
№ 4523/24.10.2019г. по гр.д. № 4546/2019г. на ВРС,10св., В ЧАСТТА, с която Прокуратурата
на Република България, със седалище: гр. София, бул. "Витоша" № 2 е ОСЪДЕНА да заплати на П.В.Х., ЕГН **********,
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато
и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 391, ал. 1 НК, за което
престъпление ищецът е признат за невиновен, изразяващи се в тревожност,
напрегнатост, потиснатост, разконцентрираност и сънуване на кошмари, на
основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за размера над 5000.00/пет хиляди/ лева до присъдените 6000.00/шест хиляди /лева, ведно със законната лихва дължима от 12.06.2018г.
до окончателното изплащане на сумата ; както и за сумата от 411,50 лв., представляваща сторени в
производството разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 ГПК, КАТО ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА.
ОТХВЪРЛЯ
като
неоснователен предявения от П.В.Х.,
ЕГН ********** срещу Прокуратура на Република България, иск за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато
и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 391, ал. 1 НК, за което
престъпление ищецът е признат за невиновен, изразяващи се в тревожност,
напрегнатост, потиснатост, разконцентрираност и сънуване на кошмари, в частта
за разликата над 5000.00/пет хиляди / лева до
присъдените 6000.00/шест хиляди
/лева, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
4523/24.10.2019г. по гр.д. № 4546/2019г. на ВРС,10св., В ЧАСТТА,с която Прокуратурата на Република
България, със седалище: гр. София, бул. "Витоша" № 2 е ОСЪДЕНА да заплати на П.В.Х., ЕГН ********** обезщетение за
причинени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато и поддържано
обвинение за извършено престъпление по чл. 391, ал. 1 НК, за което престъпление
ищецът е признат за невиновен, изразяващи се в тревожност, напрегнатост,
потиснатост, разконцентрираност и сънуване на кошмари, за размер от 5000.00/пет хиляди / лева, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България, със седалище: гр. София, бул. "Витоша" № 2 ДА ЗАПЛАТИ на П.В.Х., ЕГН **********,сумата от 344.83/триста четиридесет и четири лева и
осемдесет и три ст./лева представляваща сторени разноски пред ВРС и сумата
от 250.00/двеста и петдесет/лева
сторени разноски пред въззивна инстанция, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщението му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: