Решение по дело №397/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

С Решение № 61/ 28.06.2024 г.,постановено по АНД №38/2024г. по описа на Районен съд – Берковица, е потвърдено Наказателно постановление № 12-2300200 от 08.01.2024 г. издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” [населено място], с което на „Матови МиД“ О., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от М. И. М., в качеството му на работодател, на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева /две хиляди/, за извършено административно нарушение по чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ.

В касационна жалба ,касационният жалбоподател „Матови МиД“ О. – [населено място], чрез адв. С. Г. – АК Монтана, сочи че с постановеното решение , въззивния съд неправилно е приложил закона и наложеното наказание е явно несправедливо. Моли да бъде отменено изцяло решението и издаденото наказателно постановление. Претендира присъждане на разноски. Излага доводи, че установеното административно нарушение не е извършено от търговското дружество. Сочи, че по време на проверката е представен сключен граждански договор № 1/15.09.2023 г. с М. Ц. М., в който е записано, че лицето следва да изработи 50 броя дамски рокли за периода:15.09.2023г..-15.10.2023г.в удобно и за двете страни време, срещу възнаграждение от 200,00 лв. след приемане на изработеното. Упоменато е в гражданския договор и в споразумението към него от същата дата, че лицето има право при възникване на въпроси, свързани с начина на изпълнение на поръчката, да посети цеха на дружеството, през установеното в предприятието работно време, където да й бъде оказано необходимото внимание и дадени необходимите разяснения от упълномощеното за това лице, както и че има право да ползва машините в цеха. Касаторът твърди, че в представените граждански договор и споразумение към него, липсват елементи на срочен трудов договор, както е възприел въззивният съд. Счита, че попълнената декларацията на л. 17 от АНД № 38/24 г. на РС – Берковица е попълнена от М. Ц. М. под диктовката на проверяващите. Излага, че неправилно районният съд не дава вяра на свидетелите на дружеството, а кредитира само показанията на свидетелите от страна на наказващия орган. Касаторът твърди още, че незаконосъобразно е наложена имуществена санкция на дружеството, тъй като към датата и часа на установяване на деянието, дружеството няма качеството на работодател с лицето М. Ц. М., няма сключен трудов договор, а граждански такъв. Счита, че наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 52 ал. 4 от ЗАНН, тъй като мотивите в обжалваното НП са написани само формално и не е ясно защо им се налага санкция над минимапния размер по чл. 414 ал. 3 от КТ. За претендираните разноски пред касационната инстанция се представя списък.

Ответникът- Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Монтана ,чрез юрк.К. в постъпил писмен отговор и по съществото на делото оспорва касационната жалба, като моли за потвърждаване на въззивното решение. Твърди , че нарушението е установено на 13.10.2023г. ,като лицето М. Ц. М. е установено да полага труд на работната площадка - шивашки цех, в [населено място] ,ул“Николаевска№2, осигурена от „Матови МиД" О. - Берковица, в определено от търговеца работно време, съобразно създадената от него организация на работа, под негов контрол, с негови средства и материали, като риска от извършената работа е за търговското дружество, поради което са налице условията за съществуване на трудово правоотношение и е следвало за предоставената от М. Ц. М. работна сила, с нея да бъде сключен трудов договор в писмена форма, по силата на който горепосочените страни да уредят правоотношенията между тях като трудови. Сочи, че описаното нарушение се потвърждава от попълнената при проверката по работни места декларация, в която същата удостоверява извършване на трудова дейност, при установено работно време, съответно на 13.10.2023г. от 08:00 часа до 16:00 часа, почивки в работният ден от 10:00-10:15 часа, изпълнява длъжността „шивач“ и уговорено трудово възнаграждение в размер на 200лв. седмично. Като начална дата на започване на работа в дружеството е отразено - 15.09.2023г., т.е. налице е продължителна заетост на лицето под контрола на „Матови МиД“ О. - Берковица. Твърди още, че правилно и законосъобразно е определен и размерът на имуществената санкция, с оглед разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, в законоустановените граници - 1500 до 15 000 лв., като наказващият орган е определил размер на имуществената санкция от 2000,00 лв., който клони към минималния установен в закона, като е отчел индивидуализиращите отговорността обстоятелства и тежестта на нарушението, както и е обсъдил наличието или липсата на основания по чл. 28, ал. 1 от 3AHH. Касаторът излага, че приложеният по делото граждански договор не може да промени правоотношението от трудово на гражданско, тъй като естеството на полагания труд определя вида на договора, като счита, че в случая естеството на полагания труд изисква явно наличие на трудов договор, а не граждански. Извършваната дейност - шивач, описана в граждански договор № 1 от 15.09.2023г., сключен между страните, представлява престиране на работна сила, а не изработване (на предмет, произведение на изкуството и т.н.) по смисъла на чл. 258 от ЗЗД. В заключение сочи, че от събраните доказателства се установява, че правоотношението между страните е трудово и поради наличие на всички останали белези за полагане на труд - работно време, срок, длъжност, месторабота, работно място, възнаграждение. Претендира юрисконсултско възнаграждение и депозира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Монтана, чрез прокурор Г. А. дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, като атакуваното решение следва да се остави в сила, като правилно и законосъобразно тъй като при постановяването му не са налице сочените в касационната жалба пороци.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

С касационната жалба не са представени доказателства свързани с касационните основания, които да променят фактическите и правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, касационната инстанция приема, че касационните основания, които са заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на материалния закон и несправедливост на наложеното наказание – чл. 63в от ЗАНН във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК.

Въззивният съд, въз основа на събраните по делото писмени доказателствени средства и изслушаните свидетели по установяване на нарушението и съставяне на АУАН, е възприел фактическата обстановка, описана подробно в АУАН и НП, въз основа на която е счел, че са налице условия за съществуване на трудово правоотношение и е следвало за предоставената от М. Ц. М. работна сила да бъде сключен трудов договор в писмена форма. С оглед което въззивната инстанция приема, че „Матови – МиД“ О. – Берковица, в качеството си на работодател, е извършил нарушение на трудовото законодателство, като на 13.10.2023 г. не е сключил писмен трудов договор с лицето, което е йерархически и дисциплинарно подчинена, за предоставяната от нея работна сила в експлоатирания от търговеца обект - шивашки цех, находящ се в [населено място], [улица]. Възззивният съд е дал вяра на показанията на призованите като свидетели по делото служители на ДИТ – Монтана, извършили сочената проверка, като е възприел, че същите предават личните си впечатления, които кореспондират и с останалите доказателства, като липсва заинтересованост от изхода на делото. Излага доводи, въз основа на които не кредитира изцяло дадените обяснения от управителя на дружеството и от М. Ц. М. , като не приема същите за напълно достоверни и правдиви, поради заинтересованост и предубеденост на лицата от изхода на спора. Районният съд излага мотиви, с оглед на които приема размера на наложената санкция за правилно определен. Счита, че така извършеното нарушение не е „маловажно“ по смисъла на чл. 415в от КТ.

Първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон, като е постановил обосновано и мотивирано решение, въз основа на доказателствата по делото, като мотивите се споделят изцяло от настоящия касационен съдебен състав и касационната инстанция прапраща към тях на основание чл.221,ал.2 АПК..

При постановяване на оспореното решение Районен съд – Берковица е проявил процесуална активност, като е събрал всички относими към спора доказателства, които е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност, в резултат на което е извел извод за законосъобразност на оспореното пред него наказателно постановление. При постановяване на съдебния акт първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на материалния закон, изразяващи се в неправилното прилагане на същия, в каквато насока са възраженията на касатора. В съответствие със събраните доказателства правилно е приел, че при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят неговата отмяна, както и че същото отговаря на всички изисквания за форма и съдържание.. Налице са обективните и субективни признаци на деянието – нарушителят, в качеството си на работодател, не е сключил трудов договор с лице, полагащо труд в негов обект, с установени всички характерни признаци на трудовото правоотношение – работно време, работно място, възнаграждение и т.н.

За пълнота на изложеното, следва да се има предвид, че трудовият договор има за предмет престирането на работна сила (жив труд) от работника за продължителен срок, а при гражданския договор (договора за изработка) се дължи конкретен трудов резултат за определен срок. От това произтичат и другите разлики между същите: докато при трудовия договор работникът е в зависимост от своя работодател и е задължен да спазва определения ред и трудова дисциплина, работно време и т.н., то при договора за изработка изпълнителят дължи само „изработването на нещо“, на уговорения резултат и е независим, стопански и оперативно самостоятелен при изпълнението.

Касационната инстанция не споделя доводите, развити от касатора, че дейността която е извършвало лицето М. Ц. М. е била в изпълнение на представения граждански договор. В тази връзка, следва най-напред да се посочи, че в попълнената от нея декларация по време на извършване на проверката на място в обекта, същата конкретно е посочила работното си място, работно време, почивни дни и почивки в работния ден, че получава трудово възнаграждение седмично, в определен размер. Все признаци на трудови правоотношения, които би следвало да липсват в случай, че договорните отношения между нея и дружеството работодател бяха по реда Закона за задълженията и договори, въз основа на гражданско правоотношение.

Не се споделят от настоящия състав доводите на касатора, че сочената декларация от М. Ц. М., попълнена от нея по време на проверката в присъствието на проверяващите и на управителя на дружеството, била написана под „диктовката“ на служителите на ДИТ – Монтана. Лицето саморъчно е попълнило и подписало декларацията, като твърдения в обратната посока следва да се възприемат за защитна позиция в опит да се опровергае надлежно установеното административно нарушение.

Изцяло се споделя извода на районния съд, че в случая е налице полагане на труд от страна на М. Ц. М., в полза на касатора на датата 13.10.2023 г., изразяващ се в „ушиване“, и че това лице в момента на проверката е извършвало определена работа, т.е. осъществявало е трудови функции, без да има сключен трудов договор, както и че с представеният и анализиран по-горе граждански договор и приложеното към него споразумение, е уредена трудова функция, характерна за длъжност „шивач“.

Касационният състав счита, че този граждански договор не може да изключи ангажирането на административнонаказателната отговорност на дружеството, за установеното при проверката обстоятелство, че лицето изпълнява трудови задължения в негова полза, без да има сключен писмен трудов договор. Следва в тази връзка да се посочи, че събраните по административнонаказателната преписка и в производството пред въззивния съд писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, водят до единствения извод, че на 13.10.2023 г., касаторът е приел на работа в посочения обект лицето М. Ц. М., без между страните да е възникнало трудово правоотношение, което да е било уредено с писмен трудов договор, подписан от двете страни, съгласно изискванията на чл. 61, ал. 1, във вр. с чл. 62, ал. 1 КТ. Предоставянето на работна сила се потвърждава изцяло от съдържанието на попълнената на 13.10.2023 г. декларация, както и от свидетелските показания.

Относно субективната страна към извършване на административното нарушение, следва да се отбележи, че в специалния закон КТ за юридическите лица е предвидена особен вид отговорност, която е обективна и безвиновна и за която законодателят не предвижда и не изисква наличието на вина, тъй като вината е характерна за физическите лица.

Настоящият състав намира, че наказващия орган е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН и преди издаването на НП е извършил цялостна проверка на законосъобразността на АУАН. Нарушението - наличие на работник, който престира работна сила, без отношенията да са уредени с трудов договор в писмена форма, е безспорно установено от приложените писмени доказателства. В този смисъл неоснователни са доводите и възраженията на процесуалния представител на административнонаказаното дружество. Спецификите на работата на работодателя не може да бъде извинителна, с оглед на правното значение, което законодателя придава на защитата на наемния труд, респективно действителността на трудовите правоотношения.

Наложеното наказание е правилно определено, в размер на законноустановеният по чл. 414, ал. 3 от КТ и съобразено с целите на наказанието, определени в чл. 12 от ЗАНН. Предвид разпоредбата на чл. 415в от КТ нарушението не може да се квалифицира като „маловажно“.

Извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, касационната жалба е неоснователна, а решението на Районен съд – Берковица следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон.

С оглед очерталия се изход на делото, в полза на ответника, съгласно чл.63д, ал.4 във вр. ал.5 от ЗАНН, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100.00лева /сто/, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП), респективно по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), както и 5,00лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

По изложените съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН и чл.63д от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 61/ 28.06.2024 г.,постановено по АНД №38/2024г. по описа на Районен съд – Берковица

ОСЪЖДА „Матови МиД“ О., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от М. И. М., да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ - [населено място], към което ЮЛ се числи Д „ИТ“-Монтана, сумата от 100,00лв. /сто/ представляваща сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция и 5,00 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.