№ 8938
гр. София, 27.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20221110138323 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са обективно и пасивно субективно кумулативно съединени искове от О.
Г. Г. , ЕГН **********, чрез адв. М. М., със съдебен адрес:
гр*******************************, против "***********" ЕАД, ЕИК: **********, със
седалище и адрес на управление: гр. *************** (сграда А), *********************,
представлявано от С.Р.Я. и против "********" ЕООД, ЕИК: **********, гр.
************************ (сграда А), *********************, представлявано от И.М.Ш.,
с искане за обявяване на недействителен на Договор за потребителски кредит №
**********/21.02.2022г., сключен с „***********“ ЕАД, като нищожен на основание чл.26
ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а в условията на
евентуалност, че клаузата на чл.4.1 от Договор за потребителски кредит №
**********/21.02.2022г. е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на
основание чл.26 ал.1 пр.2, вр.с чл.19 ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП, а така
също, че Договор за поръчителство от 21.02.2022., сключен с „********“ ЕООД е нищожен
на основание чл.26 ал.1, пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26, ал.1, пр.2, вр.с чл.19, ал.4
от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.
Ищецът твърди, че на 21.02.2022г. сключил с „***********“ ЕАД договор за
потребителски кредит № ********** за сума в размер на 1 500 лева, при лихвен процент от
39,59 % и годишен процент на разходите от 47,615 %, който следвало да бъде погасен на 16
вноски, а общата дължима сума за погасяване била в размер на 1 964,84 лева. Поддържа, че
на основание чл. 4.1 от процесния договор за кредит и с цел да бъде обезпечен, ищецът
сключил договор за поръчителство с дружеството „********“ ЕООД, по силата на който
следвало да заплати възнаграждение в размер на 1 447,58 лева. Счита, че Договор за
потребителски кредит № **********/21.02.2022г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Намира, че договорът за поръчителство,
сключен с „********“ ЕООД бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 143,
ал. 1 и чл. 146 ЗЗП. Сочи, че договорът за кредит е недействителен на специалните
основания по чл. 22 ЗПК, тъй като липсвали каквито и да е условия за прилагането на
годишния лихвен процент. Липсвало посочване дали лихвеният процент е фиксиран за
целия срок на кредита или е променлив. Не бил посочен какъв е общият размер на
възнаградителна лихва за целия период на договора и какво е съотношението му с
главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали
посоченият лихвен процент отговарял на действително прилагания от заемодателя. На
1
следващо място, погасителният план не отговарял на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Поддържа, че в
договора за кредит липсвала методика на формиране на ГПР по кредита, като не било ясно
какво точно е включено в процента на ГПР освен лихвата, доколкото била предвидена
дължимостта на такса гарант. Сочи, че след като кредиторът, при формиране на цената на
предоставения от него финансов ресурс, задавал допълнителни компоненти, които го
оскъпяват, следвало по разбираем начин да посочи какво е включено в тях. Поради което
договорът бил нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че договорът за
кредит бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като
сумата, която се претендирала по договора за поръчителство, не била включена в ГПР и
ГЛП. Счита, че с предвиждането за заплащане на сумата по договора за поръчителство, се
заобикаляла и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че едноличен собственик на
капитала на „********“ ЕООД е „***********“ АД, като основна дейност на ответника е
гаранционни сделки. Печалбата на „********“ ЕООД се разпределяла в полза на
„***********“ АД. Поради което със сключването на договора за поръчителство се целяло
заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като в договора за поръчителство се
уговаряло възнаграждение, което впоследствие щяло да бъде разпределено като печалба на
„***********“ АД. Твърди, че се цели единствено допълнително оскъпяване на договора за
кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което било уговорено по друго
правоотношение с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което водело до
недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство. Счита, че посочването
в договора на размера на ГПР представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла
на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП.
В условия на евентуалност счита, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договор за
потребителски кредит № 2639781 от 15.09.2022г. е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3
ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП.
Намира, че договорът за поръчителство от 21.02.2022г. също е нищожен, поради
накърняване на добрите нрави, тъй като се достигало до значителна нееквивалентност на
насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца
с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Твърди, че е налице липса на
еквивалентност, тъй като сумата, която се претендирала по договора за поръчителство е в
размер на над 100 % от сумата на отпуснатия кредит. Отделно от това, сумата за поръчител
се заплащала без кредитополучателя да получава нищо насреща, напротив, бил принуден да
сключи договор за предоставяне на поръчителство и то с предварително избрано от
заемодателя дружество, за да му бъде отпуснат кредит. На следващо място, твърди, че
договорът за поръчителство е нищожен, поради това че се стигало до нарушаване на
нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че договорът за поръчителство е недействителен и
на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗП и ал. 2, т. 19 ЗЗП. Сочи, че договорът не е разбираем и не
позволявал на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на
договора. Ето защо предявява настоящите искове, като претендира и разноски по
производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „********“ ЕООД оспорва предявените искове по
подробно изложени съображения. Признава, че между ищеца и „********“ ЕООД бил
сключен договор за предоставяне на поръчителство от 21.02.2022г., по силата на който
„********“ ЕООД се задължило да поеме солидарно с ищеца дълга му към „***********“
ЕАД съгласно договора за потребителски кредит. Възразява изцяло срещу твърденията на
ищеца, че процесните договори за кредит и договор за предоставяне на поръчителство са
нищожни на посочените основания. Сочи, че договорът за предоставяне на поръчителство е
договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД, както и че възнаграждението по
договора не попадало в хипотезата на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, защото за ищеца не било
задължително да сключи договора за предоставяне на поръчителство с „********“ ЕООД.
2
Сочи, че собствеността на капитала на дружеството не водила автоматично до
правонарушение. Предвид изложеното моли съда да приеме, че предявените искове са
неоснователни и съответно да бъдат отхвърлени като такива. Моли да бъдат присъдени и
разноските по делото, ведно с юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „***********“ ЕАД, е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове по подробно изложени съображения. Признава,
че между ищеца и „***********“ ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит от
21.02.2022г. с посоченото в исковата молба съдържание. Оспорва, че договорът за кредит
нарушавал чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК. Поддържа, че погасителният план имал
изискуемото по ЗПК съдържание. Оспорва, че сключването на договора за предоставяне на
поръчителство е било задължително условие за получаване на кредит, като твърди и че
дружеството не ограничавало клиентите си да избират необезпечени кредити. Оспорва
вземанията на „********“ ЕООД да е следвало да се включат в ГПР съгласно чл. 19 ЗПК.
Предвид изложеното моли съда да приеме, че предявените искове са неоснователни и
съответно да бъдат отхвърлени като такива. Моли да бъдат присъдени и разноските по
делото, ведно с юрисконсултско възнаграждение.
В срока за отговор ответникът „***********“ ЕАД предявява насрещен осъдителен
иск срещу О. Г. Г. за заплащане на сумата от 1 000 лева, частично предявена от общия
размер на иска от 1 363,14 лв., представляваща предсрочно изискуема главница по Договор
за потребителски кредит № **********/21.02.2022 г., ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба – 25.10.2022г. до окончателното плащане, а в условията на евентуалност
в случай че договорът бъде прогласен за нищожен, „***********“ ЕАД, предявява срещу О.
Г. Г. осъдителен иск за сумата 1 000лева, частично предявена от общия размер на иска от
1 500 лв., представляваща чистата стойност на кредита по Договор за потребителски кредит
№**********/21.02.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
25.10.2022г., до окончателното плащане.
Поддържа, че на 21.02.2022г. О. Г. Г. сключил с „***********“ ЕАД договор за кредит
за сумата в размер на 1 500 лева, която следвало да бъде върната на 16 месечни вноски до
20.06.2023г. Твърди, че към 20.10.2022 г. по договора били падежирали 6 погасителни
вноски, които не били заплатени от страна на ответника, поради което на основание чл. 3.1,
раздел X от Общите условия към договора, с насрещния иск обявява договора за кредит за
предсрочно изискуем. Ето защо предявява настоящите искове, като претендира и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещните искове е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените насрещни искове по основание и размер. Твърди, че е
заплатил процесната сума, като прави и възражение за прихващане за сумата в размер на
700 лв. Евентуално моли за разсрочване на изпълнението на търсената сума. Искането към
съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Предвид становището на страните съдът отделя за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства: че на 21.02.2022 г. между О. Г. Г. и „***********“ ЕАД е
бил сключен договор за потребителски кредит № ********** с посоченото в исковата молба
съдържание; че на 21.02.2022 г. между О. Г. Г. и „********“ ЕООД е бил сключен договор
за предоставяне на поръчителство.
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже по
делото пълно и главно твърдените основания за нищожност на договора за потребителски
кредит, респ. на клаузата на чл. 4.1 от договора за потребителски кредит, както и на
договора за предоставяне на поръчителство.
По насрещния иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и по
евентуалния иск с правно основание чл. 23 ЗПК в доказателствена тежест на ищеца е да
докаже по делото пълно и главно следните правопораждащи факти: че е изправна страна по
сключения договор за потребителски кредит, в т.ч. реално предаване на заемната сума от
заемодателя на заемателя съгласно условията на договора, както и че са били налице
3
основанията за обявяване на предсрочната изискуемост на главницата по договора за
кредит.
В тежест на ответника по насрещните искове, е да докаже, че е върнал получената
сума, а с оглед отправеното възражение за прихващане, че е надплатил задълженията си по
договора за потребителски кредит със сумата от 700 лв.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по
смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват
страните.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните
предпоставки за приемането им.
По искането на ответника О. Г. Г. по насрещните искове за задължаване на
ищеца да представи справка за заплатените суми по договор за потребителски кредит
№ ********** и договор предоставяне на поръчителство, съдът намира същото за
основателно, поради което следва да бъде уважено.
По изложените мотиви и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ в настоящото производство предявените
насрещни искове, както и възражението за съдебно прихващане от ответника по насрещните
искове със сумата в размер на 700 лв.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.04.2024г.
от 9:45 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ обстоятелствата, че на 21.02.2022 г. между О. Г. Г.
и „***********“ ЕАД е бил сключен договор за потребителски кредит № ********** с
посоченото в исковата молба съдържание; че на 21.02.2022 г. между О. Г. Г. и „********“
ЕООД е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените
към исковата молба, към отговорите на исковата молба, към насрещната искова молба
и към отговора по насрещната искова молба, документи.
ЗАДЪЛЖАВА „***********“ ЕАД, на основание чл.190, ал.1 ГПК, в
едноседмичен срок от уведомяването си, да представи справка за заплатените суми по
договор за потребителски кредит № ********** и договор предоставяне на
поръчителство, в случай че такава е налице, като го предупреждава за правните
последици от непредставянето по чл.161 ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца
по насрещните искове да се връчи и препис от писмения отговор на ответника.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4