№ 540
гр. София, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Младенов
Членове:Петър Н. Славчев
Виктория В. Грънчарска
като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20241100605130 по описа за 2024 година
Производството е по реда на гЛ. XXI НПК.
С присъда № 380/10.06.2024г. по НЧХД № 12821/2022 г., по описа на
СРС, НО, 135-ти състав, подс.Г. Ф. В. е признат за невиновен, затова, че на
15.04.2022г. около 13:00 часа в гр.София, кв. „Красна поляна“, бул.
„Възкресение“ № 151, в сградата на 75-то ОУ „Тодор Каблешков“. В хода на
провежданото общо събрание на колектива на училището е казал нещо
унизително за честта или достойнството на ЧТ Л. Т. К., като я нерекъл
„мошеничка“ и „лъжкиня“, като обидата е нанесена публично – в
присъствието на лицата участващи в събранието – престъпление по чл.148,
ал.1, т.1, вр. чл. 146, ал.1 НК. Със същата присъда, подс.В. е признат за
невиновен и в това, че на 15.04.2022г. около 13:00 часа в гр.София, кв. „Красна
поляна“, бул. „Възкресение“ № 151, в сградата на 75-то ОУ „Тодор
Каблешков“. В хода на провежданото общо събрание на колектива на
училището разгласил позорни обстоятелства ЧТ Л. Т. К., в качестовто й на
длъжностно лице, при или по повод изпълнение на службата или функцията
му, като заявил: „В това училище липсва прозрачност и отчетност при
разпореждане с бюджетните средства. Така например за пореден път не беше
допуснато финансиране на ученически мероприятия, в случая инициирани от
мен, като директорката се позова на липсва на средства, което очевидно е
лъжа“ и преписал на тъжителя извършване на престъпление, посредством
изявлението: „Очевидно е, че г-жа К. се разпорежда със средствата на
1
училището по неправомерен начин, като голяма част от тях са послужили и за
нейно лично облагодетелстване“, като клеветата е нанесена публично – в
присъствие на лицата, участващи в събранието – престъпление по чл. 148,
ал.2, вр. ал.1, т.1 и 3, вр. чл.147, ал.1 НК. Предвид горното и на основание
чл.304 НПК, СРС е оправдал подс.В. по повдигнатите му с частната тъжба
обвинение.
С обжалвания акт, съдът е осъдил ЧТ К. на основание чл.190, ал.1
НПК, да заплати на подс.В. сторените по наказателното производство за
адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от
адв.М. Х., повереник на ЧТ Л. К.. Със същата се приема, че процесната
присъда е неправилна и незаконосъобразна. Релевират се съображения, че
първият съд е изградил фактическите си изводи въз основа на превратно
тълкуване на съдържащите се в кориците на делото доказателства, като е
игнорирал част от тях, а на други неправилно се е доверил. По-нататък адв. Х.
излага подробен анализ на гласните доказателствени средства – показанията
на свидетелите Н., Т.И А., като навежда доводи досежно достоверността на
същите и неправилното дискредитиране от страна на СРС. В заключение моли
настоящата съдебна инстанция да отмени изцяло присъдата на първия съд и
да постанови нова така, с която подс.В. да бъде признат за виновен. Правят се
и доказателствени искания да бъдат допуснати и разпитани като свидетели,
лица посочени в частната тъжба.
В разпоредително заседание на 18.09.2024 г. въззивният съд по
реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че присъдата е атакувана в
срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по
съответния ред, поради което подлежи на контрол в открито съдебно
заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на
доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и
събирането на нови доказателства.
В хода по същество адв. Х. излага твърдения, че присъдата на СРС
е неправилна, като се позовава на развитите от него аргументи в депозираната
пред настоящия състав въззивна жалба. Акцентирал е върху обстоятелството,
че неправилно СРС е дискредитирал показанията на свид. А., с аргумента, че
приложен като писмено доказателство по делото протокол от ОС на
учителите, не е подписан. В заключение твърди, че от доказателствата по
делото би могло да се достигне до единствен и категоричен извод, че подс. В.
е осъществил вменените му в отговорност престъпни деяния, поради което
моли съдът да отмени атакувания съдебен акт като вместо него в условията на
алтернативност предлага или делото да бъде върнато за ново разглеждане от
друг състав на СРС, поради съществени процесуални нарушения (липса на
мотиви), или да признае подс.В. за виновен, с нова присъда.
Защитникът на подс.В. – адв.Ч. от своя страна изложи аргументи,
че въззивната жалба е неоснователна. Акцентира, че правилно СРС не е приел
2
за годно доказателство протоколът от общото събрание на училите. По
отношение на показанията на св.А., адв. Ч. твърди, че същата на зададен от
същия въпрос заяви, че не може да си спомни какви са били обидите. На
следващо място, адв. Ч. изложи и съображения, защо показанията на
свидетелите Н. и Т., че не следва да бъдат кредитирани, като в тази връзка
добави и че обсъжданите свидетели и към настоящия момент се намират в
трудови правоотношения с ЧТ К., тъй като същата е директор в училището, в
което те работят като учители. Отделно от това защитникът сочи, че неговият
клиент единствено в случая е направил констатация, че ЧТ К. в
инкриминирания момент лъже, но не я е наричал с каквито и да епитети. В
заключение моли СГС да потвърди процесната присъда като правилна. В
условията на евентуалност, все пак ако съдът приеме, че вменените в
отговорност на подзащитния му деяния са доказани, то да освободи същия от
наказателна отговорност и да му наложи административно наказание „Глоба“,
съобразно правилата на чл.78а НК.
Софийски градски съд, като обсъди доводите във въззивната жалба и
допълнението към нея, както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК служебно провери
изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице
основания за нейната отмяна, поради което намира, че постановената присъда
следва да бъде потвърдена, по следните съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа
обстановка, установяваща се от събраната доказателствена съвкупност,
обсъдена в мотивите на атакуваната присъда. Въз основа на този
доказателствен материал се установява следното от фактическа страна:
Подс. Г. Ф. В. родена на 03.03.1969г. в гр.Сандански, българин,
български гражданин, с висше образование, безработен, с постоянен адрес:
гр.София, кв. „*********, неосъждан, с ЕГН **********.
Към инкриминираната дата 15.04.2022г., подс. В. бил учител в 75-
то ОУ „Тодор Каблешков“ в гр.София.
Във връзка с подаден сигнал от подс.В. с вх.№ РУО 1-
37561/16.11.2021г. в РУО-София град, била образувана дисциплинарна
процедура срещу Л. К. – директор на 75-то ОУ „Тодор Каблешков“. След
извъшване на проверка по сигнала, приключила с изготвяне на констативен
протокол с рег. № РУД 1-41645/16.12.2021г., на 10.01.2022г. била издадена
Заповед № РД02-109 от началника на РУО-София град, д-р В.К.. С цитираната
заповед било наложено дисциплинарно наказание „забележка“ по чл.188, ал.1
КТ на Л. Т. К. – директор на 75-то ОУ „Тодор Каблешков“. От мотивите на
заповедта се установява, че при организиране на безплатна лятна почивка по
Национална програма „Отново заедно“ е било изпратено детето на заместник-
директора на училището, което не е ученик в същото. Установява се още, че за
периода 02.07.2021г. – 14.07.2021г. било проведено обучение на 50
педагогически специалисти от 75-то ОУ, като от 02.07. до 04.07.2021г.
3
обучението е било присъствено с място на провеждане к.к. „Слънчев бряг“,
хотел „Марина“. Проверката установила, че за 48 педагогически специалисти
( без директора и подалия сигнала), били издадени удостоверения, за участие в
квалификационен курс, проведен за периода 02-04.07.2021г. в к.к. „Слънчев
бряг“, хотел „Марина“. Констатирано било, че и 5 от педагогическите
специалисти, на които били издадени удостоверения за участие в този
квалификационен курс, в същото време са били квестори за определяне на
срочни или годишни оценки на 02.07.2021г. Описаните фактически
констатации изпълвали състава на нарушение по чл.31, ал.1, т.2, т.19 и т.25
от Наредба № 15/22.07.2019г. за статута и професионалното развитие на
учителите, директорите и другите педагогически специалисти, като
директорът е допуснал незаконосъобразно, нецелесъобразно, неефективно и
непрозрачно разходване на бюджетните средства на училището. Това
представлявало нарушение на основно трудово задължение, определено в
длъжностната му характеристика в т.1, т.2 и т.39, раздел IV „основни
задължения“, където е определен, че директорът ръководи и отговаря за
цялостната дейност в образователната институция, както и че отговаря за
законосъобразно, целесъобразно, икономично и прозрачно разходване на
бюджетните средства, и като не е доказан достатъчен контрол е допуснал
нарушението.
Подс.В. бил уведомен от резултатите от извършената по
депозирания от него сигнал проверка с изх.№ РУО 1-41719/16.12.2021г. на
началник РУО-София град.
На 15.04.2022г. в 13:00 часа се провел ОС на колектива на 75-то ОУ
„Тодор Каблешков“ в сградата на същото, находящ се в гр.София, кв. „Красна
поляна“, бул. „Възкресение“ № 151. Дневният ред на събранието включвал 2
точки: 1. Отчет за бюджета на първото тримесечие на 2022г. и 2. Запознаване с
бюджета за учебната 2022г.
Събранието се провеждало във физкултурният салон в училището,
тъй като на него присъствал освен педагогическия персонал и представители
на обществения съвет към училището.
Свидетелката А.С. – счетоводител на училището, представила на
вниманието на присъстващите на събранието бюджета и отчета за първото
тримесечие на годината. След изчерпването на тези 2 точки започнало
обсъждане по точка „Разни“ от дневния ред и се заговорило за поведение на
подс.В., който подавал сигнали и според някои учители уронвал престижа на
училището. В тази връзка последвала размяна на реплики между подс.В. и
свид. Г. Н., като се повдигнал въпросът за това, че подс.В. е подал сигнал, че
детето на зам.-директора на училището е било на лагер, заедно с деца от
училището. Тогава свид. Г. Т. казала, че в случая е имало разрешение от РУО-
София. Подс.В. попитал директорката – г-жа К.: „Вярно ли е това?“, а тя му
отговорила утвърдително, след което подс.В. се обърнал към нея с думите: „Г-
жо, Вие в момента лъжете, тъй като имате наложено наказание точно по
4
този случай“. След това в залата настанала суматоха и някои от учителите и
представителите на обществения съвет започнали да излизат и напуснали
събранието.
Според въззивния съд така изложената фактология на събитията в
цялост може да бъде приета за изяснена от първоинстанционния съдебен
състав в необходимата степен и достатъчно пълнота. Обсъдени са всички
доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или
игнорирани за сметка на други и без да са допуснати логически грешки при
анализа им.
На първо място и във връзка с възраженията на повереника на ТС – адв.
М. Х. съдът приема, че доказателствения анализ на наличните по делото
свидетелски показания е напълно акуратен, безпристрастен и осъществен
според правилата на процесуалния закон. Без да бъдат преповтаряни изводите
на контролирания съд, настоящият съдебен състав намира за необходимо, с
оглед на доводите и възраженията във въззивната жалба, свързани с
интерпретацията на така установените фактически и правни изводи, както и в
съответствие със законово вмененото му задължение за служебна проверка на
правилността на присъдата в цялост, да посочи следното:
Действително се забелязва противоречие между заявеното от
свидетелите Г. Т., Г. Н. и М. А., от една страна и твърденията изнесени в
разпитите на свидетелите А.С. и Ж.П., от друга. Свидетелите Т. и Н.
категорично излагат пред първоинстанционния съдебен състав, че подс. В. е
употребил спрямо ЧТ К. епитетите „лъжкиня“ и „мошеничка“. Свидетелите С.
и П. обаче отричат В. да е отправил каквито и да е обидни реплики спрямо ЧТ
Л. К.. Свид. М. А. от своя страна твърди, че са употребени обидни епитети от
подсъдимия, но заявява, че не може да си спомни естеството им. Предвид
очевидната липса на корелация между разказите на изброените свидетели, а
също и след като не се откри нито едно друго доказателство, което да
потвърди разказа на която и да е от тях, СРС напълно резонно и е приел, че не
би могъл да постанови осъдителен съдебен акт въз основа на което и да е от
обсъжданите гласни доказателствени средства. Въпреки, че показанията на
обсъжданите свидетели в случая съставляват едновременно преки и първични
доказателства, същите не следва да бъдат поставяни в основата на
фактическите изводи на решаващата инстанция. Това е така, тъй като между
различните свидетели се констатират категорични противоречия, които не
могат да бъдат отстранени посредством съпоставянето им с други
доказателства и доказателствени средства.
Във връзка с горното и с оглед наведените от страна на адв. Х.
възражения, съдът следва да обсъди и протокол № 3/15.04.2022 г. от ОС на
учителите. Според повереника неправилно СРС е дискредитирал показанията
на свид. А. с аргумента, че водения от нея протокол от ОС на учителите е
останал неподписан. След запознаване с мотивите на първия съд, СГС не
откри аргументи, сходни на посочените от адв. Х. по отношение на
5
показанията на свид. А.. Действително в мотивите на първия съд е обсъден
описания протокол, но съдът единствено е преценил, че не може да се довери
на същия, предвид, че свид. А. в разпита си е отрекла подписът положен
срещи „секретар“ да е нейният. на каквото становище е и настоящата
инстанция. Възраженията се явяват неоснователни и поради факта, че СРС не
се е доверил в пълнота както на показанията на свидетелите Г. Т., Г. Н. и М. А.,
така и на заявеното от А.С. и Ж.П.. Аргументите на проверяваната инстанция
в тази насока са подробни, логични, съобразени с процесуалните правила и
напълно акуратни, поради което и въззивният съдебен състав напълно се
солидализира с тях. Обсъжданият протокол за съда не е причината да се
дискредитират показанията на който и да е свидетелите, а е документ, който
не е послужил за потвърждаването на разказа на който и да е от тях. След като
по делото не се съдържа и друго доказателство посредством, което да се
отстранят констатираните противоречия между разпитаните по делото
свидетели и единственият възможен изход е подсъдимият да бъде признат за
невиновен. За да бъде постановен осъдителен краен съдебен акт, каквито са
исканията на повереника на ЧТ следва твърдяното в частната тъжба да се
доказало по категоричен начин, което в случая не се е реализирало.
Въззивният съдебен състав намира, че на базата на установените
фактически дадености, след анализ на събраните по делото доказателства и
изследване на фактите и обстоятелствата релевантни за предмета на делото,
правилно първоинстанционният съд е заключил, че подсъдимият В. не е
извършил от обективна и субективна страна престъпления по чл. 148, ал. 2,
вр.ал. 1, т. 1 и т. 3 вр. чл. 147, ал. 1 от НК и по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал.
1 от НК.
Противно на възраженията първоинстанционният съд е подложил на
анализ всички доказателства, съдържащи се в материалите по делото, като въз
основа на тях е и обосновал изводите си, че в конкретния казус не се достига
до единствен и категоричен извод, че именно подс. В. е осъществил от
обективна и субективна страна вменените му в отговорност престъпни
деяния.
Касателно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.
148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, изложените от първата инстанция
мотиви са изчерпателни и изцяло се споделят от въззивния съдебен състав,
поради което не следва да се преповтарят.
Изпълнителното деяние на обидата, възведено в диспозицията на чл.
146 от НК, се изразява в действие - казване или извършване на нещо
унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие. Т. е.
деецът изразява своята лична негативна оценка чрез обидни епитети,
квалификации, сравнения, псувни и др. или чрез конклудентни действия с
унизително съдържание като заплюване, шамар и др. Доколкото обидата може
да се реализира чрез субективни негативни мнения, оценки, съждения,
становища и сравнения, които не подлежат на проверка чрез обективни
6
критерии, то обидните изрази не могат да бъдат с вярно или невярно
съдържание.
От субективна страна е необходимо деецът да съзнава, че изречените от
него думи или извършените действия са обидни, унизителни за лицето, за
което се отнасят, да съзнава, че те могат да бъдат възприети от адресата, като
пряко цели това или му е безразлично.
Настоящият състав фактологията по делото констатира, че основните
доказателствени източници, сочени от частния тъжител К. и нейния
повереник ,от който могат да се установят обстоятелства за престъплението по
чл. 146, ал. 1 НК са показанията на свидетелите Т., Н. и А., които обаче
противоречат на показанията на свидетелите С. и П. по отношение на
инкриминираните реплики. Частното обвинение се позовава и на протокол от
Ос на учителите, който обаче се установи, че не е подписан от свид. А., поради
което и не следва да се ползва при изгражданите на фактическите изводи. Ето
защо и според настоящата инстанция в хода на текущото наказателно
производство не се събраха доказателства, които да са от естеството да
доведат до категоричен за виновността на подсъдимото лице.
Касателно второто повдигнато обвинение за извършено престъпление
чл. 148, ал. 2, вр.ал. 1, т. 1 и т. 3 вр. чл. 147, ал. 1 от НК , изложените от
първата инстанция правни изводи са законосъобразни и резонни, поради което
изцяло се споделят от въззивния съдебен състав.
За да е налице престъпление „Клевета“, следва деецът да разгласи
обективно позорящи неистински обстоятелства за пострадалия, респективно
да му припише престъпление, за което деецът знае, че не е извършено.
Необходимо е още изнесените твърдения да бъдат с конкретно съдържание, да
носят информация за точно определено обстоятелство или явление, както и
тази информация да е насочена от дееца към личността на пострадалия.
Същевременно от обхвата на клеветата следва да се изключат общи съждения,
мнения, умозаключения, предположения, общи епитети, без те да се поставят
в отношение с конкретни факти и деяния на дадено лице, което да се счете за
засегнато от тях. Във връзка с това следва да се отбележи и обстоятелството,
че когато се извършва разгласяване и сезирането на оторизирана държавна
институция за определени факти и обстоятелства, засягащи доброто име,
честта и достойнството отговорността за клевета е изключена, защото
извършителят действа със субективната увереност, основана на определени
обективни обстоятелства, че изнесеното от него отговаря на действителността.
На следващо място, въззивният съдебен състав намира за обосновани и
изводите на първата инстанция, според които обстоятелството, че
инкриминираните изрази „В това училище липсва прозрачност и отчетност
при разпореждане с бюджетните средства. Така например за пореден път
не беше допуснато финансиране на ученически мероприятия, в случая
инициирани от мен, като директорката се позова на липсва на средства,
което очевидно е лъжа“ и „Очевидно е, че г-жа К. се разпорежда със
7
средствата на училището по неправомерен начин, като голяма част от тях
са послужили и за нейно лично облагодетелстване“ не се установи с
изискуемата степен на категоричност, че са отправени от страна на
подсъдимия. И петте разпитани в хода на първоинстанционното наказателно
производство свидетели не посочват подобни реплики да са отправени от
страна на подс. В..
Отделно от горното, дори и да са налични категорични доказателства
същите реплики да са отправени от страна на подсъдимия, за съда
посредством изричането ми В. не осъществява от субективна страна състава
на престъплението клевета. Становището на съда е такова, тъй като от
материалите по делото е видно, че подс. В. действително е вярвал, че
повереният на ЧТ К. бюджет не се изразходва в съответствие с изискванията и
необходимостите. В тази връзка подсъдимият е сезирал и РУО – София град,
във връзка с което била извършена и проверка на ЧТ К., която завършила с
налагане на дисциплинарно наказание „забележка“ по чл. 188, ал. 1 от КТ.
В заключение въззивната инстанция следва да подчертае, че за
постановяването на осъдителна присъда са необходими положителни
доказателства, годни да мотивират категоричното убеждение у съда за
виновността на подсъдимото лице. Липсата на такива налага единственият
възможен извод, че извършването престъпление не е доказано по несъмнен
начин, което налага признаването на подсъдимото лице за невиновно и
неговото оправдаване. Разпоредбата на чл. 303, ал. 1 НПК не позволява
присъдата да почива на предположения, а от събрания годен доказателствен
материал, съдът не може да направи обоснован извод относно това, че подс. В.
е осъществил деянията, предмет на обвинението. Поради това напълно
правилно СРС е признал подсъдимия за невиновен на основание чл. 304 НПК
и го е оправдал по повдигнатото му обвинение.
В заключение, въззивният съд счита, че при правилно установена
фактическа обстановка и верен анализ на събрания по делото доказателствен
материал, първият съд е достигнал до обосновани и законосъобразни изводи
относно недоказаност на повдигнатите с тъжбата обвинения за извършени от
подс. Г. В. престъпления по чл. 148, ал. 2, вр.ал. 1, т. 1 и т. 3 вр. чл. 146, ал. 1
от НК и по чл. 148, ал. 2, вр., ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 147, ал. 1 от НК,
поради което и постановената от него присъда следва да бъде потвърдена като
правилна и законосъобразна.
С оглед изхода на делото и в съответствие с разпоредбата на чл. 190, ал.
1 НПК, правилно първоинстанционният съд е осъдил частният тъжител да
заплати на подсъдимата направените от нея разноски по делото в размер на
500 лева.
С оглед изхода на делото и релевираното искане от защитника на
подсъдимия, в тежест на тъжителя следва да бъдат възложени направените
разноски пред въззивната инстанция съгласно представения договор за правна
помощ/като първия съд следва да се произнесе по реда на чл. 306 от НПК, за
8
да не бъде лишен тъжителя от правото на жалба.
С оглед на това въззивната жалба следва да се остави без уважение
като неоснователна.
При служебната проверка на обжалваната присъда, въззивната
инстанция не констатира, както нарушения на материалния закон, така и на
процесуалните правила, както и друго основание за нейната отмяна или
изменение, поради което и на основание чл. 334, т. 6, вр. с чл. 338 НПК СГС,
НО, ХVII Въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №380 от 10.06.2024 г., постановена по
НЧХД № 12821/2022 г., по описа на СРС, НО, 135-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9