Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1087 21.07. 2017 година
гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски
районен съд петнадесети
граждански състав
На двадесет
и осми юни две хиляди и седемнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател:
Светлана Рачева-Янева
при
секретар: Жасмина Славова
като изслуша
докладваното от съдия: Светлана Рачева-Янева гражданско дело № 6235/ 2016г. по
описа на БРС и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по исковата молба на В.Т.Г.,
ЕГН **********,***, представлявана от Кмета на Община Бургас, ул.”А, чрез
упълномощен представител – юрисконсулт Х. Ищцата твърди, че е собственик на
имот с идентификатор ** по КККР за гр.Бургас, по предходен план от 1998г. имот
в кв.5, парцел VI при съседи: имот с
№ ** в който имот се твърди, че е построена еднофамилна сграда с площ от
59 кв.м. с идентификатор № 07079.659.127.2. Сочи се, че имотът е придобит чрез
покупко-продажба през 1980 г. като на мястото на паянтовата постройка ищцата е
построила през 1992г. нова жилищна сграда. През този период – 1980г. и
понастоящем ищцата живее и свои имота вкл. чрез стопанисването му, деклариране
и плащане на данъци и такси. Въпреки това обаче и при опит да се снабди с титул
за собственост по реда на чл.587, ал.2 от ГПК Г. по искането си до ответната
Община за издаване на удостоверение, че имотът не е публична държавна или
общинска собственост, е постановен отказ за снабдяването й със соченото
удостоверение. При тези твърдения се търси решение на съда, с което да се
отрекат собственическите права на ответника спрямо процесния имот и на още едно
основание – изтекла в полза на ищеца придобивна давност през периода от 1980г.
до 1996г. – към който момент е приет ЗОС. Ангажират се доказателства.
В срока за отговор е депозиран такъв, с който
искът се оспорва изцяло. Излага се, че Общината черпи правата си ex lege –
чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС тъй като този имот е попадал в територия, отредена за
жилищно строителство, частна държавна собственост и е преминал в собственост на
Община Бургас тъй като по действащия към тази дата ПГП този имот е бил включен
в регулацията на града, в зона за малкоетажно жилищно строителство. Построената
в имота сграда е незаконна – без строителни книжа или учредено право на строеж
и не е търпима постройка. Ответникът оспорва и твърдението за давност в полза
на ищцата като имот, изключен от обхвата на придобиване по този ред с оглед
забраната за давност през периода 1990г. до 1996г. При тези твърдения се търси
отхвърлително решение и се ангажират доказателства.
Искът е с правно основание по чл.124, ал.1,
предл. трето от ГПК.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства съдът прие за установено:
Страните нямата спор по фактите, а и удостоверение
на отдел ТУДС при Областна администрация се установява, че за процесния имот
няма АДС, няма и АЧОС, което не се оспорва от ответника.
Назначена и изслушана е СТЕ на вещото лице Г.,
която е приета без възражения. Според заключението на вещото лице процесният
имот с идентификатор ** по кадастралната карта за гр.Бургас попада извън
обхвата на плана за улична и дворищна регулация на кв.Акациите от 1926 г. като
е в границите на езеро Вая – виж скица 1 от приложението, на около 40 м.
северно от предвидената улица „Ангеларий”. Към 1999г. процесният имот по
кадастрален, застроителен и регулационен план на кв.Победа и кв.Акациите
гр.Бургас, одобрен със Заповед № 165/ 16.02.1998г. на Кмета на Община Бургас, е
заснет като самостоятелен такъв, част от УПИ VI-1068 в кв.5, с отреждане за индивидуално и жилищно
строителство.
По смисъла на разпоредбата на & 42 на
ЗИДЗОС /обн. ДВ, бр.96 от 5.11.1999г./, застроените и незастроени парцели и имоти - държавна
собственост, отредени за жилищно
строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините,
съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на закона
подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините. Нормата
има за предмет както застроени, така и незастроени имоти, които да са държавна
собственост с отреждане по действащите ПУПве за населените места за обществени
и благоустройствени мероприятия. При тези две, кумулативно налични предпоставки
ех lege настъпва
трансформация на държавна собственост в общинска такава. Имот с идентификатор
07079.659.127 по плана от 1926г. за улична и дворна регулация за кв.Акациите е
бил част от територията на езеро „Вая” т.е бил е държавна собственост по
смисъла на чл.5 от ЗС (отм. с ДВ., бр. 31
от 1990 г.), в който текст са изброени всички обекти - рудни и други природни
богатства в недрата на земята, горите, водите, включително минералните и
лековитите, изворите на естествена сила, железопътните и въздушните съобщения,
банките, пощите, телеграфът, телефонът и радиоразпръскването - собственост на
държавата т.е доказана е първата предпоставка за трансформация на собственост.
Налице е и втората предпоставка за съда да приеме, че процесният имот е
общински такъв, а именно към приемане на & 42 от ПРЗ на ЗИСЗОС имотът по
действащия към 1999г. ПУП – ПРЗ е бил отреден за индивидуално-жилищно
строителство или той е общински такъв по силата на закона.
Ирелевантно е обстоятелството, че за него
няма съставен АОЧС тъй като издадените по реда на чл.5 от ЗОС ( в редакцията си към приетото
изменение) актове, установяват правото на собственост на Общината върху тези имоти
и се ползват с материална доказателствена сила, но не пораждат тези права и
ответната Община, която на общо основание може да установява собственост, както
и се доказа в процеса.
Относно позоваването на давност,
изтекла в полза на ищеца за периода от 1980г. и понастоящем то няма спор, че
имотът – процесния е застроен от В.. За
да се докаже наличието на това първично
придобивно основание обаче, ищцата следваше да установи, че през соченото време
е упражнявала непрекъсната и необезпокоявана фактическа власт върху ПИ с
намерение за своене вкл. Няма доказателства в тази насока, напротив видно от представените
от ответника договор за наем от 1974г., договор за наем № 312, договор за наем
от 1996г., анекс към него и заявление от ищцата В. ***, се установява, че процесният
имот е бил отдаван под наем първоначално на бащата на ищцата – Тодор Велев
Стоянов, а впоследствие на самата ищца, за което негово ползване са плащани
наеми – виж справки за платени наеми цени за периода от 1998г. до 2016г. или ПИ
с идентификатор № ** никога не е своен като собствен от ищцата В.. В този
смисъл В.Т.Г. и на това основание, не успя да оспори собственическите права на
Община Бургас.
Искът е недоказан и следва да бъде
отхвърлен.
При това разрешение на спора на ответника се
дължат разноски – или 275 лева за възнаграждение на вещото лице и дължимо по
чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения юристконсултско възнаграждение от 100
лева.
При гореизложеното
и на основание чл. 235 от ГПК Бургаски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от В.Т.Г., ЕГН **********,***,
представлявана от Кмета на Община Бургас, ул.”А иск за приемане за установено, че ответникът Община Бургас не е собственик
на имот с идентификатор № ** по КККР за гр. Бургас при съседи: имот с № **и с
площ от 312 кв.м.
ОСЪЖДА В.Т.Г., ЕГН **********,***, да
заплати на Община Бургас, представлявана от Кмета на Община Бургас, ул.”А, чрез
юристконсулт Х сумата от 375 лева
(триста седемдесет и пет лева) – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С. Янева
Вярно с оригинала!
С. Добрева