Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. К., 19.04.2021
г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - К., 3-ти състав, в публично съдебно заседание на седми
октомври, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Стефан Стойков
при
секретаря Д.М., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 112 по описа на РС
К. за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба, предявена от ищеца -
„К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище/адрес на управление: гр. С.1766, район К.С.,
ул. „Ш.П.“ № 10, представляван от Р.В.– управител, представител по делото М.К.–
юрисконсулт, с която се иска осъждане на ответника – П.М.Й. *** да му заплати
следните суми: сумата от 350 лева, представляваща главница по договор за кредит
№ **********; сумата от 106.65 лева, представляваща лихва за забава за периода
от 13.03.2017 г. до 13.03.2020 г.
Ищецът претендира също така и присъждане на законната
лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 13.03.2020 г.,
до окончателното изплащане на вземането. Претендира също така и присъждане на
разноските за настоящото производство, както и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 лева.
Твърди, че ответника е сключил договор за кредит №
********** от 11.06.2015 г. с „4.Ф.“ ЕООД, опериращ на пазара с търговска марка
„В.“, с който на ответника е предоставена заемна сума в размер на 350 лева,
като е следвало да бъде върнат в период от 30 дни с падежна дата 11.07.2015 г.,
като сумата е предаден на ответника чрез превод в система за разплащане „И.“ на
11.06.2015 г.
Твърди, че договора е сключен по реда на чл. 6 от Закона
за предлагане на финансови услуги от разстояние.
Твърди, че ответникът не погасил дължимите суми на
падежната дата.
Твърди, че на 23.11.2018 г. „4.Ф.“ ЕООД е сключило с
ищеца договор за прехвърляне на вземания BGF-2018-033/23.11.2018 г., по силата
на който ищецът е придобил вземанията по правата по договор за кредит №
********** от 11.06.2015 г.
Твърди, че ответникът е уведомен за извършеното
прехвърляне с писмо, получено на 12.12.2018 г. от съпруг.
В изпълнение на задълженията си по чл.131-133 от ГПК,
след приемане на исковата молба, съдът е изпратил препис от нея и приложените
доказателства на ответника за писмен отговор.
В едномесечния срок за отговор, такъв не е постъпил.
Ищеца не се явява в съдебно заседание. Писмено прави
искане за гледане на делото в негово отсъствие.
Ответникът не се явява и в
проведеното съдебно заседание, след като е редовно призован.
В съдебно заседание съдът е приел,
че са налице предпоставките на чл. 238 от ГПК, поради което приключено
съдебното дирене и е постановено, че съдът ще се произнесе по реда на
посочената разпоредба на закона. Основанията за това са описани в мотивите за
постановеното протоколно определение, както следва: на ответника са редовно
връчени преписи от ИМ, предоставена му е възможност за отговор и същия в 1-месечен
срок не е представил такъв, ответникът е редовно призован за съдебно заседание,
като не се явява без да сочи уважителни причини за това, както и по делото не е
направено от негова страна искане за разглеждане на делото в негово отсъствие,
а така също са му е разяснена възможността за постановяване на неприсъствено
решение, както и последиците от неподаване на отговор, неявяване в съдебно
заседание и неотправяне на искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Посочените последици са му разяснени с са му разяснени с разпореждане от 13.04.2020
г., което му е връчено.
По същество съдът намира за доказани
твърденията на ищеца за наличие на договор за кредит № ********** от 11.06.2015
г., сключен между ответника и „4.Ф.“ ЕООД, като са представени неоспорени
писмени доказателства за това – договор, общи условия, разписка за усвояване на
сумата от ответника, които съдържат достатъчно голям брой лични данни за
ответника, даващо основание за извод, че са изпълнени специалните изисквания за
този вид договори, сключвани при условията на Закона за предлагане на финансови
услуги от разстояние.
Налице са доказателства за
прехвърляне на вземането в полза на ищеца от страна на „4.Ф.“ ЕООД, както и за
уведомяване на ответника за извършената цесия, което дава основание за извод,
че надлежно ищецът се е легитимирал като носител на правата по договора да
получи заемната сума.
Основателна е и претенцията за
заплащане на лихва за забава, претендирана коректно за максималния давностен
срок на този вид вземания – три години.
Предвид това следва да бъдат уважени
исковете на ищеца, като ответникът бъде осъден да му заплати сумата от 350
лева, представляваща главница по договор за кредит № **********, както и сумата
от 106.65 лева, представляваща лихва за забава за периода от 13.03.2017 г. до
13.03.2020 г.
Следва да бъде присъдена и законната
лихва върху главницата считано от предявяване на исковата молба – 13.03.2020 г.,
до окончателното изплащане на вземането.
Предвид изхода от делото е
основателно искането на ищеца за присъждане на обезщетение за направените
разноски в размер на 250 лева, в това число сумата от 100 лева за заплатената
държавна такса и сумата от 150 лева за адвокатско възнаграждение при условията
на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Следва да бъде посочена и банковата
сметка, по която ищецът иска да бъде изпълнено задължението от страна на
ответника.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.М.Й., ЕГН ********** ***,
ДА ЗАПЛАТИ НА „К.Б.“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище/адрес на управление: гр. С.1766, район К.С., ул. „Ш.П.“ №
10, представляван от Р.В.– управител, представител по делото М.К.– юрисконсулт,
следните суми:
-
Сумата от 350
(триста и петдесет)лева, представляваща главница по договор за кредит №
**********;
-
Сумата от 106.65
(сто и шест лева и шестдесет и пет стотинки) лева, представляваща лихва за
забава за периода от 13.03.2017 г. до 13.03.2020 г.;
-
Законната
лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 13.03.2020 г.,
до окончателното изплащане на вземането;
-
Сумата от сумата
от 250 (двеста и петдесет) лева, представляваща обезщетение за направените
разноски в производството, в това число сумата от 100 лева за заплатената
държавна такса и сумата от 150 лева за адвокатско възнаграждение при условията
на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Дължимите суми може да се заплатят по банковата сметка на ищеца при „Банка ДСК“ ЕАД
IBAN: ***; BIC: *** на чл. 239
от ГПК и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: