Мотиви към присъда № 7/01.06.2020
год. постановена по НОХД № 76/2020 год. по описа на Търговищки окръжен съд
Подс. М.А. *** е предаден на съд затова, че на 07.07.2019 год. на първокласен
път (ПП-1-4) в община Търговище, в участъка на км. 221+706, в близост до
местността „Момина чешма“, при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“ с рег. № Т 15 14 АК негова
собственост, нарушил правилата за движение по пътищата:
-чл.63, ал.2 т.1 от ППЗДвП ( пресякъл
забранена за застъпване и пресичане надлъжна маркировка М 1“Единична
непрекъсната линия“);
чл.25, ал.1 от ЗДвП ( извършил маневра „завой на ляво“, като преди да
започне маневрата не се е убедил, че няма да създаде опасност за останалите
участници в движението, които се движат по същия път, и не съобразил действията
си с тяхното положение, посока и скорост на движение)
в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на В.С В.,*** –
престъпление по чл.343, ал.1 б. „в“ пр.1 във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
Представителят на Окръжна
прокуратура в съдебно заседание поддържа обвинението като доказано по несъмнен
начин и предвид характера на проведеното производство ( по глава ХХVІІ от НПК )
пледира за индивидуализация на наказанието при условията на чл.58, ал.1 от НК.
Счита, че на подсъдимият следва да се определи наказание в размер между 3-4
години ЛС, което след редукцията да бъде намалено. Пледира наказанието на
подсъдимия да бъде ефективно, алтернативно при отлагане на наказанието да бъде
поставен максимален изпитателен срок. По отношение на административното
наказание по чл.343г от НК във вр. с чл.37, ал.1 т.7 пледира за наказание в размер
на 5 години, като се зачете времето през което е било отнето от 19.02.2020 год..
По отношението на искането от страна защитата да бъде отменена забраната за
напускане пределите на Република България, пледира при ефективно наказание да
бъде оставено без уважение искането за отмяна, а при условно осъждане да бъде
отменена.
Повереника на частните обвинители
адвокат В. пледира на подсъдимия да бъде наложено ефективно наказание в размер
на дори на минималното предвидено в закона
Подсъдимия се явява в съдебно заседание,
признава се за виновен, с оглед на което, чрез защитника - адвокат Д. *** прави
искане и дава съгласие за разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК –
„съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”. Предвид
на това съдът, с определение на основание чл.372, ал.4 във вр. с чл. 371, т.2
от НПК прие, че направеното в хода на
съкратеното съдебно следствие самопризнание на подс. М.А. се подкрепят по
несъмнен и категоричен начин от всички останали доказателства по делото, поради
което обяви, че ще ползва същото при постановяване на присъдата без да бъдат
събирани доказателства, относно фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Защитника на подсъдимия, пледира за
индивидуализиране на наказанието при условията на чл.58, ал.1 от НК. Моли на
подзащитният му да се определи наказание в дори максимален размер, при които
може да се приложи чл.66 от НК който изпитателен срок да е по нисък от
максималния допустим от закона. Моли на подзащитният да му бъде отменена
наложената забрана за напускане пределите на Република България.
Подсъдимият се признава за виновен, изразява
съжаление за извършеното, моли за условно осъждане.
Съдът,
след преценка на събраните доказателства, при отчитане изискванията, вписани в
разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимия А. ( л.27-30 от ДП) е
правоспособен водач на МПС от 1991 год. с категории „С“, „Б“, „БЕ“, „АМ“ и
„ТКТ“. Видно от справката за нарушител издадена от ОД на МВР гр. Търговище
същият е многократно наказван по административен ред ( за времето от 2000 год.
до 2019 год. общо 53 пъти за нарушение на ЗДвП), а от 2014 год. до 2019 год.
шест пъти.
На 07.07.2019 год. след 13.00 часа
подс. А. се движел по ПП –І-4 (София
–Варна), управлявайки собствения си лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Шаран“ с рег. № Т 15 14 АК в посока от гр. Търговище към гр. София. Времето
било слънчево, ясно с добра видимост, пътната настилка била асфалтова, суха и
равна. Подсъдимият бил сам в автомобила си. Намерението му било да си напълни
вода от чешмата находяща се в близост до гр. Търговище встрани от пътя. Около
13.30 часа подс. навлязъл в участъка на км 221+706, находящ се в местността
„Момина чешма“ в близост до гр. Търговище. В този участък пътното платно било с
две ленти за движение – ясно разграничени от надлъжна пътна маркировка М 1
„Единична прекъсната линия“ – чл.63, ал.1 т.1 от ППЗДвП налагаща забрана за
нейното застъпване и пресичане. Като стигнал до намиращото се от лявата ( по
посока на неговото движение) пътна лента, уширение на пътя представляващо
„спирков джоб“, в районна на който се намирал търсения от него водоизточник,
предприел действия, за да се отбие във въпросното уширение. В изпълнение на
намерението си подс. нарушил правилата за движение по пътищата, а именно
пресякъл непрекъсната разделителна линия „пътна маркировка М 1“ и извършил
неразрешенена на този пътен участък от мътя маневра „завой на ляво“, при което
навлязъл в насрещната пътна лента. Тази маневра А. извършил без да се съобрази
с останалите участници в движението и в частност с опасността да предизвика ПТП
с идващо в насрещната лента за движение МПС.
Пострадалия В.С В. ( л.25-26 от ДП)
е бил правоспособен водач на МПС от 1998 год., като е притежавал категории „А“,
„Б“, „М“, и „АМ“. Същият като подсъдимия също е бил системен нарушител на
правилата за движение, като е бил многократно санкциониран по административен
ред ( за периода от 2005 - 2019 год. е бил санкциониран 14 пъти), като за
времето от 2014 год. до 2019 год. е бил наказван шест пъти с наказателни
постановление и фишове. Същият управлявал мотоциклет марка „Хонда“ модел „СЦ44“
с рег. № В 17 35 В.
В посочения час около 13.30 часа
пострадалия Валентин В. се движел в горепосочения пътен участък с мотоциклета в
насрещната лента в посока гр. София – Варна. Скоростта на движение му била 85
км/ч, която скорост превишавала максимално разрешената скорост за конкретния
пътен участък от пътя, а именно 70 км/ч, указана с пътен знак „В26“.
Като видял навлезлия в пътната му
лента за движение лек автомобил на подсъдимия, пострадалия В. задействал
спирачната система на мотоциклета си, но не успял да спре и се ударил със
скорост 58-59 км/ч в предната дясна част на автомобила в областта на предната
дясна врата и в зоната на преден десен калник. При удара и от последвалото
падане на терена и пострадалия получил травми несъвместими с живота.
От заключението на вещото лице по
назначената автотехническа експертиза (л.74-89) е видно, че причината за
настъпване на процесното ПТП е пресичането от страна на подсъдимия на
непрекъснатата разделителна линия „пътна маркировка М 1“ и извършената
неразрешена на това място маневра „ляв завой“. За настъпване на произшествието
е допринесъл и пострадалия В., който се е движил с несъобразена с условията на
движение в този пътен участък скорост. Според заключението на вещото лице
пострадалия В. би могъл да спре и да предотврати сблъсъка с навлезлия в пътната
му лента за движение лек автомобил при движение със скорост до 53 км/ч.
От заключението на
съдебно-медицинската експертиза ( л.62-64) е видно, че при аутопсията на
Валентин В. са констатирани счупване на тилната кост на черепа в ляво,
травматичен излив под меките мозъчни обвивки, мозъчна контузия, кръв в
мозъчните стомахчета, счупване на ребра двустранно с дислокация на костните
фрагменти, разкъсване на дясното белодробно крило, размачкване на дясната
половина на черния дроб, излив в коремната кухина. Всички увреждания са
причинени преживе по време на настъпилото на 07.07.2019 год. ПТП. Смъртта на
пострадалия е настъпила в следствие на тежката съчетана черепно-мозъчна, гръдна
и коремна травми довели до тежък травматично-хеморагичен шок. Смъртта е
настъпила много бързо и е била неизбежна.
И двамата водачи ( подсъдимия и
пострадалия ) не са били употребили алкохол.
Така възприетата фактическа
обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от събраните в съдебно
заседание доказателства, посредством приложените по ДП № 458/2019 год. по описа
на РУ- Търговище писмени доказателствени средства, както и чрез показанията на
всички свидетели, писмените
доказателства, приобщени към доказателственият материал, чрез прочитането им по
реда на чл.283 от НПК. Установените в хода на съкратеното съдебно следствие
обстоятелства се подкрепят изцяло и от самопризнанията дадени в съдебното
производство, одобрено от съда по реда на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК. При така установеното от фактическа страна и при отчитане на заложеното в
чл.373, ал.3 от НПК съдът прие за доказано по безспорен и несъмнен начин, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл.343, ал.1 б. „в“ пр.1 във вр. с чл.342, ал.1 от НК, което води до
ангажиране на наказателната отговорност.
Правна
страна
Правилно и законосъобразно
прокуратурата е повдигнала обвинение спрямо подс. А. по чл.343, ал.1 б. „в“
пр.1 във вр. с чл.342, ал.1 от НК. Несъмнено се касае за престъпление извършено
по чл.343, ал.1 от НК. Тъй като нормата на чл.343, ал.1 от НК е бланкетна
правилно и законосъобразно прокуратурата е посочила нарушенията, които е
извършил подс. А., а това са чл.63, ал.2 т.1 от ППЗДвП - пресичане на забранена за застъпване и
пресичане надлъжна маркировка М 1 „Единична непрекъсната линия“. Видно от
протокола за оглед на местопроизшествие ( препис л.11 от дп) и фотоснимките в
приложения фотоалбум (л.15-18), а именно ФК № 1, 2, 3,5, 7, че в районна на
произшествието пътното платно е разделено на две пътни ленти с непрекъсната
разделителна линия – маркировка. От посочената разпоредба на ППЗДвП е видно, че
водачите на ППС няма право да я пресичат, дори и да я застъпват. С пресичането
на тази непрекъсната линия, подс. А. е нарушил разпоредбата на чл.63, ал.2 т.1
от ППЗДвП. Не основателно е възражението на защитата, че преди това и към
момента тази разделителна линия е прекъсната т.е. позволяваща пресичането и.
Това е без значение, от значение е в момента на нарушението каква маркировка е
имало на пътното платно. Освен това нарушение на ЗДвП, А. е извършил и друго
такава, а именно при извършване на маневра „Завой на ляво“, като преди да
започне същата не се е убедил, че няма да създаде опасност за останалите
участъци в движението, които се движат по същия път. Като по този начин е
навлязъл в лентата на движещия се в същата мотоциклетист ( пострадалия В.),
като с тази си маневра не е съобразил действията си с тяхното положение, посока
и скорост на движение, с което е нарушил чл.25, ал.1 от ЗДвП.
От субективна страна престъплението
е извършено от подсъдимия под формата на непредпазливост – не е предвиждал
настъпването на произшествието, но пресичайки непрекъснатата линия М 1, и
извършвайки маневрата ляв завой, като не се е убедил, че няма да препречи с
автомобила си движението на движещия се в насрещната пътна лента мотоциклет, е
длъжен да предвиди, че по този начин ще предизвика ПТП.
По
наказанието
При
индивидуализацията на наказанието, при спазване на императивните изисквания на
чл.373, ал.2 от НПК, съдът му наложи наказанието при условията на чл.58а, ал.1
от НК. Наказанието, предвидено от законодателя в санкционната част на нормата
по чл. 343, ал.1 б. „в“ от НК е от две до шест години ЛС. При определяне на наложеното
наказание съдът отчете отегчаващите отговорността обстоятелства: две нарушения,
от които първото - пресичането на непрекъсната единична линия е ярък израз на
несъобразяване на правилата с пътищата. Съдът отчете и смекчаващите
отговорността обстоятелства, а именно, че подсъдимия не е осъждан ( тук следва
да се отбележи, че твърдението на от страна на прокуратурата, че предишното
осъждане на подс., по което е реабилитиран, следвало да се отчете като
отегчаващо обстоятелство, не е законосъобразно. Видно от разпоредбата на чл.85,
ал.1 от НК реабилитацията заличава осъждането. Наистина преди години в
практиката на ВС и ВКС се посочваше, че предишните осъждания, по които е
настъпила реабилитация, следва да бъдат отчетени като лоши характеристични
данни, но тази практика отдавна не бе изоставена), съжалението изразено от подсъдимия, Отчитайки
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства съдът определи
наказание около средния размер, а именно Три години и шест месеца „лишаване от
свобода“, което след редукцията на чл.58а от НК , намали с 1/3 и му наложи
наказание в размер Две години и четири месеца ЛС.
Съдът счете, че са налице всички
предпоставки посочени в чл.66, ал.1 от НК за отлагане на това наказание с
изпитателен срок от Четири години. Подсъдимия не е осъждан, наложеното
наказание е до три години, изразеното съжаление и семейното положение на
подсъдимия, същия се грижи за съпругата си след тежка опарация..
За да наложи това наказание в
посочения размер съдът съобрази и това, че има съпричиняване от страна на
пострадалия В. за настъпилото ПТП, т.е. същия е бил в нарушение, като се е
движил не както посочва прокуратурата с несъобразена скорост, а с превишена
такава. Въпреки, че всякога превишената скорост е несъобразена. Следва също
така да се посочи и това, че пострадалия също е бил чест нарушител на закона за
движение по пътищата ( видно от посочената справка л.25-26). Следва да се
отчете и следното - видно от протокола за оглед на местопроизшествие (л.12 от
ДП) е посочено: „На регистрационната
табела поставена на задната част на мотоциклета се намериха буквите “В“ и „В“ и
залепена черна лепенка. След отлепване и под нея се намериха цифрите 1735 като
се установи рег. № В 17 35 В.“ От така посоченото е видно, че преди
произшествието пострадалия съзнателно е закрил номера си с цел да не бъде
заснет от камерите на полицията, явно с цел да не се съобрази със знаците по
пътя.
По отношение поведението на
подсъдимия като водач и наложените му административни наказания,
характеризиращи подс. като системен нарушител на движението на пътищата, съдът
ги отчете при налагане на наказанието по чл.343г във вр. с чл.37, ал.1 т.7 от НК, като му наложи наказание в размер на Три години и шест месеца „лишаване от
право да управлява МПС“, наказание по високото от наложеното наказание ЛС.
Съдът счете, че така определеното
наказание в посочения по-горе размер ще поправи и превъзпита подс. А., като ще
се изпълнят целите на наказанието и ще се постигнат целите на специалната
превенция. Също така и генералната
превенция, а именно да въздейства възпитателно и предупредително върху други
членове на обществото.
Съдът се произнесе и по веществените
доказателства, като постанови част от тях като вещи без стойност да бъдат
унищожени, а МПС да бъдат върнати на техните собственици.
По горе изложените съображения,
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
На основание чл. 310, ал.2 изр.
последно от НПК
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.