Решение по дело №270/2013 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 291
Дата: 3 юли 2013 г. (в сила от 3 юли 2013 г.)
Съдия: Дарина Славчева Драгнева
Дело: 20137240700270
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 май 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

  РЕШЕНИЕ  

№291                                     гр. Стара Загора,                                 03.07. 2013 г.

                          В     И  М  Е  Т  О    Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в откритото заседание на двадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                              МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря И.А., с участието на прокурора Недялка Маринова като разгледа докладваното от съдията Дарина Драгнева, касационно административно наказателно дело №270 по описа за 2013 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), образувано по касационна жалба от „БЕТОНОСТИЛ” ООД с адрес на управление гр. Гълъбово, ул. „Струма” №41, представлявано по делото от адвокат Стоянов против решение №330/11.04.2013г., постановено по а.н.д. №639 по описа за 2013г. на Районен съд Стара Загора. С решението е потвърдено наказателно постановление №27268-FOO7147/29.11.2012г. на Директор офис Стара Загора при ТД на НАП Пловдив с наложени на касатора осем имуществени санкции в размер на 800лв. на основание чл. 355 ал.1 от КСО и имуществена санкция в размер на 500лв. на основание чл. 355 ал.1 от същия кодекс. Имуществените санкции са наложени за нарушение на чл.7 ал.3 от КСО / отменена/ в ред. ДВ бр.99 от 2009г. в сила от 01.01.2010г. за това, че дружеството не е спазило срока и не е внесло дължимите осигурителни вноски за ДОО върху начислени, но неизплатени трудови възнаграждения на работещите в предприятието за месеците април, юни, юли, август, септември, октомври и ноември и декември 2011г., както и за месец януари 2012г. Нарушенията са извършени съответно на 01.06.2011г., на 01.07.2011г., на 01.08.2011г., на 01.09.2011г., на 01.10.2011г., на 01.11.2011г., на 01.12.2011г., на 01.01.2012г. и на 01.02.2011г. Предвид датата на извършване на нарушенията с касационната жалба се излагат доводи за изтекла погасителна давност по чл. 34 ал.1 от ЗАНН във връзка с чл. 81 ал.3 от НК, която е с продължителност от една година и шест месеца. На този извод сочи препращането на чл. 350 ал.1 от КСО към чл. 34 ал.1 изр. първо от ЗАНН. Не са приложими по-дългите срокове по чл. 34 ал.1 изр. второ от ЗАНН, тъй като изброяването на нормативните актове, за чието нарушаване е предвиден по-дълъг срок на отговорността е лимитативно. По отношение на санкциите, наложени за нарушенията с дати 01.11.2011г., 01.12.2011г. и 01.01.2012г. се иска намаляване на размера им до минимално установения от 500лв. Твърди се, че въззивния съд не правилно е приложил разпоредбите на чл. 81 ал.3 от НК във връзка с чл. 34 ал.1 от ЗАНН и не е приел за основателно възражението на касатора за изтекла погасителна давност за административно наказателно преследване. От съда се иска да бъде отменено изцяло решението на РС Стара Загора и вместо него да бъде постановено друго за отмяна на санкциите, наложени за имуществена отговорност, която е погасена по давност и изменение на санкциите за отговорността, която подлежи на санкциониране.

Ответника по касация ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Карушкова иска от съда да остави в сила обжалваното решение като се вземе предвид, че препращането на чл. 11 от ЗАНН към правилата на НК относно обстоятелствата изключващи отговорността е основание да се прилагат както института на погасителната давност, така и сроковете по чл. 80 от НК. Към тях препраща чл. 81 ал.3 от същия кодекс, приложим на основание чл. 11 от ЗАНН. Поради това се иска от съда да приеме за неоснователна касационната жалба, а решението за постановено при правилно приложение на материалния закон. Представителя на ответника се позовава на определение №16588/28.12.2012г., постановено по адм.д.№1477 по описа за 2012г. на ВАС на РБ, в което е прието изрично, че се прилагат сроковете установени в чл. 80 от НК, а не тези по чл. 34 от ЗАНН. Поради това абсолютната давност е четири години и не е изтекла.

По отношение искането за намаляване размера на три от имуществените санкции до минимално установения праг на имуществена отговорност се заявява становище за спазване правилата на чл. 27 от ЗАНН при определяне стойността на санкцията, като се има предвид размера на не внесените осигурителни вноски, фактът че същите не са платени към датата на проверката и системността на нарушението.

Представителя на ОП Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да остави в сила решението на РС Стара Загора.

Административен съд Стара Загора след служебна проверка за допустимост, валидност и материална законосъобразност на решение № 330/11.04.2013г., постановено по а.н.д.№639 по описа за 2013г. на РС Стара Загора, намира за установено следното:

С решението е потвърдено наказателно постановление №27268-F007147/29.11.2012г. на Директор офис Стара Загора при ТД на НАП Пловдив с наложени на касатора осем имуществени санкции в размер на 800лв. и една имуществена санкция в размер на 500лв. за извършването на нарушения по чл. 7 ал.3 от КСО, санкционирани на основание чл. 355 ал.1 от КСО /изменена/, за това, че „Бетоностил” ООД не е внесъл в срок дължимите осигурителни вноски за Държавно обществено осигуряване на работещите в дружеството в размер на 378.95лв. за месец април 2011г., в размер на 378.95лв. за месец май 2011г., в размер на 378.95лв. за месец юни 2011г., в размер на 378.95лв. за месец юли 2011г., в размер на 470.36лв. за месец август, в размер на 425.60лв. за месец септември 2011г., в размер на 575.31лв. за месец октомври 2011г., в размер на 575.31лв. за месец ноември 2011г., в размер на 530.62лв. за месец декември 2011г. Съответно на правилото на чл. 7 ал.3 от КСО е изчислена и датата на нарушението, а именно задължителните осигурителни вноски върху начислени, но неизплатени трудови възнаграждения се внасят до края на месеца, следващ този през който е положен трудът. Спор по фактите не е наведен с въззивната жалба, а от представената справка за задълженията и протокол за извършена проверка, чиито данни са възпроизведени в АУАН № F007147 от 20.06.2012г. с посочена дата на съставяне в НП, е прието от РС Стара Загора, че нарушението е извършено. Извода е обоснован като нарушението по чл. 7 ал.3 от КСО към момента на налагане на наказанието е основание за ангажиране имуществената отговорност на юридическото лице по чл. 355 ал.1 от КСО. Нормата е изменена от 01.01.2013г. като до този момент е предвиждала санкция за неспазване правилата на чл. 7 от КСО. Към настоящия момент поведение несъобразено с тази разпоредба се санкционира на основание чл. 351 от КСО, поради което въпреки отмяната на чл.7 ал.3 от кодекса отговорността остава предвидена. Съобразно правилото на чл.3 от ЗАНН за всяко нарушение се прилага закона, действал по време на извършването му, а предвид действието и на санкция за нарушение на същата разпоредба, се налага извод че не е налице по-благоприятен закон.

 Относно оплакването за не правилно приложение на чл. 81 ал.3 от НК във връзка с чл. 34 ал.1 изр. първо от ЗАНН, настоящия състав намира следното: На първо място към момента на издаване на наказателното постановление, а именно 29.11.2012г. не е изтекла кратката давност от една година и шест месеца, изчислена по правилото на чл. 81 ал.3 от НК, но въз основа на едногодишния срок от извършване на нарушението по чл. 34 ал.1 от ЗАНН. Първата дата на нарушение е 01.06.2011г. , поради което година и шест месеца свършва като период на 01.12.2012г. Нормата на чл. 34 ал.1 буква „в” от ЗАНН е променена на 07.07.2012г. като е предвидено, че срокът за образуване на административно наказателно производство за нарушение на част втора от КСО е две години от извършване на нарушението. Този срок е процесуален, а не материален, защото касае извършването на процесуални действия от страна на контролните органи. Материален е срокът, който се изчислява по правилата на чл. 81 ал.3 от НК, тъй като погасява материално правното основание за налагане на санкцията, каквото представлява отговорността. От правния характер на сроковете, който определя и характера на разпоредбата, която урежда продължителността им, следва извода, че нормата на чл. 34 ал.1 буква „в” от ЗАНН намира приложение към неизтеклите до 07.07.2012г. давностни срокове за образуване на административно наказателно производство. Следователно абсолютния срок, с изтичане на който се погасява отговорността за нарушенията е три години и половина, изчислен по правилото на чл. 81 ал.3 от НК въз основа на нормата на чл. 34 ал.1 буква „в” от ЗАНН в ред. ДВ бр. 54/2012г. в сила от 07.07.2012г. Поради това и към настоящия момент имуществената отговорност не е погасена и няма основание да бъде отменена наложената санкция, чрез която се реализира. Като е достигнал до този извод РС Стара Загора е приложил правилно материалния закон.

Възражението на ответника по касация, че следва да се прилагат сроковете по чл.80 от НК е неоснователно, тъй като се касае за имуществена санкция, а не за глоба, а ВАС на РБ все още не е постановил тълкувателно решение, задължително за съдилищата. АС Стара Загора е последователен в практиката си, която позволява и еднакво третиране на лицата, извършители на едни и същи нарушения, а именно да се изчислява материално правния срок по правилата на чл. 81 ал.3 от НК въз основа на процесуалните давностни срокове по чл. 34 от ЗАНН. Еднаквото третиране е абсолютно задължително условие за правораздавателната дейност и се гарантира от прилагането на едни и същи правила спрямо фактите, които са предмет на регулиране. 

Касационното оплакване за определяне на санкцията в разрез с правилата на чл. 27 от ЗАНН е основателно, защото тежестта на нарушението като критерий за определяне размера на санкцията е разбиран различно спрямо нарушения, които са идентични по състав и обстоятелства по извършването им. Наложена е санкция в размер на 500лв. за не внесени в срок осигурителни вноски в размер на 530.62лв. за месец декември 2011г. и санкции в размер на по 800лв. всяка за не внесени осигурителни вноски за месеците април, май, юни, юли в размер от 378.95лв. за всеки месец, съответно за август в размер на 470.36лв, за септември -425.60лв., за октомври – 575.31лв. и за ноември – 575.31лв. След като АНО е преценил, че за размер от 530.62лв., колкото е сумата на не платените в срок осигурителни вноски за ДОО за месец декември 2011г. е съответен размер на санкцията от 500лв., то за дължими суми в по-малък размер е неоснователно налагането на санкция от 800лв. Следва да бъде намален размера на всички осем санкции в размер на 800лв. всяка от тях, за да бъде спазен принципа за равно третиране. И само за пълнота следва да се каже, че до влизане в сила на наказателно постановление за извършване на същото по състав административно нарушение, не може да се говори за системност на деянието. Системност е налице, тогава когато се осъществява деяние в хипотезата на повторност, след като за същото поведение е наложено административно наказание с влязло в сила наказателно постановление.  

РС Стара Загора е бил длъжен и служебно да провери за съответствието между тежестта на нарушението и размера на наложеното наказание, което е въпрос на материална законосъобразност, точно както и маловажността на случая. Като не е извършил тази проверка и е потвърдил имуществени санкции, определени в противоречие с тежестта на нарушението и с правилото за еднакво приложение на закона и неговите критерии към фактите, които този закон урежда, РС Стара Загора е постановил решение, което противоречи на чл. 27 от ЗАНН. Материално правна разпоредба, за чието правилно приложение се следи служебно.

Решението на РС Стара Загора следва да бъде отменено в частта за потвърждаване на осемте имуществени санкции от т.1 до т.8 включително и вместо него да се постанови друго, с което да се измени наказателното постановление санкции в тази му част като се намали размера им от 800лв. на 500лв.    

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 222 ал.1 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

 

          ОТМЕНЯ решение №330/11.04.2013г., постановено по а.н.д.№639 по описа за 2013г. на РС Стара Загора в частта за потвърждаване на Наказателно постановление №27268-F7147/29.11.2012г. на Директор офис Стара Загора при ТД на НАП Пловдив с наложени на „Бетоностил” ООД гр. Гълъбово имуществени санкции по т.1 т.2, т.3, т.4, т.5, т.6, т.7 и т.8 всяка в размер на  800лв./осемстотин лева/ и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

         ИЗМЕНЯ наказателно постановление №27268-F007147/29.11.2012г. на Директор офис Стара Загора при ТД на НАП Стара Загора като намалява размера на имуществените санкции по т.1, т.2, т.3, т.4, т.5, т.6, т.7 и т.8  от 800лв. / осемстотин/ на 500лв./петстотин/ наложени на „Бетоностил” ООД гр. Гълъбово на основание чл. 355 ал.1 от КСО.  

 

         ОСТАВЯ В СИЛА решение №330/11.04.2013г., постановено по а.н.д№639 по описа за 2013г. на РС Стара Загора в останалата му част.

 

           Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                                   2.