РЕШЕНИЕ
№ 403
гр.Бургас, 16.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито заседание на 18 февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
при участието на секретаря И. Г., в присъствието на прокурора Христо К., като разгледа докладваното от съдията докладчик Белев КАНД № 24 по описа на съда за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Касатор е Сико – Ан ЕООД, ЕИК:*********, със съдебен адрес ***, оф.2. Касаторът участва в производството чрез пълномощник – адвокат С.К. ***.
Ответник по касация е Областен отдел „Автомобилна администрация“ (ООАА) гр.Бургас към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София. Ответникът по касация не взема участие в касационното производство, редовно уведомен.
Жалбата е насочена срещу решение № 1217/23.11.2020 г. по АНД № 3592/2020г. на Районен съд Бургас. С последното е потвърдено наказателно постановление № 22-0000079/12.04.2020г. на началника на ООАА Бургас, с което на Сико – Ан ЕООД е наложена имуществена санкция 3000лв. за извършено административно нарушение по чл.96г ал.1 от Закона за автомобилните превози.
В обстоятелствената част на наказателното
постановление АНО е прието за установено, че на 14.03.2019г.
около 10.30 часа в гр.Бургас, при извършена комплексна проверка от контролни
органи при ООАА, Сико – Ан
ЕООД притежавало лиценз на общността № 18046за международен превоз на товари.
Дружеството – превозвач допуснало за периода от 8 часа на 31.01.2019г. до 10
часа на 02.02.2019г. извършване на обществен превоз на товари по маршрут Бургас
– София – Бургас с товарен автомобил Пежо Боксер с рег.№ А 7003 МТ, видно от
пътен лист № 619503 с водач Г.Н.А., който не отговаря на изискванията за психологическа
годност по смисъла на наредбата по чл.152 ал.1 т.2 от ЗДП. Същото нарушение е
допуснато за периода от 19 часа на 27.01.2019г. до 23 часа на 28.01.2019г. с
пътен лист № 619502 и за периода от 5 часа на 22.01.2019г. до 23 часа на
24.01.2019г. с пътен лист № 619501, за което превозвачът е предупреден устно.
В мотивите си първоинстанционният съд приел за установена фактическата обстановка по постановлението. Приел, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че материалният закон е приложен правилно, при което потвърдил наказателното постановление.
В касационната жалба са направени няколко
оплаквания, които според касатора обосновават неправилност на
първоинстанционното съдебно решение. Сочи се, че след издаването на
постановлението административнонаказващият орган напълно се е дезинтересирал от
процеса. Сочи се, че съдът недопустимо е основал фактическите си констатации
единствено въз основа на показанията на установилия нарушението контролен
орган, разпитан като свидетел. Сочи се като допуснато процесуално нарушение
обстоятелството, че след като при съставянето на АУАН е бил оформен отказ при
връчването му, препис от акта допълнително е изпратен на привлеченото към
отговорност лице за връчване и по пощата. Касаторът счита, че това обосновава
извод относно липсата на надлежно връчване на акта. Прави се и оплакване за
непълно посочена правна квалификация на нарушението, тъй като в постановлението
не бил посочен конкретния текст от наредбата по чл.152 ал.1 т.2 от ЗДП. Иска се отмяна на първоинстанционния съдебен акт и отмяна на
наказателното постановление. Иска присъждане на разноски. Сочат се
доказателства.
Участващият
в производството прокурор излага становище за неоснователност на касационната жалба.
Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Не сочи нови
доказателства.
Жалбата
е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, за която
решението е неблагоприятно.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът взе предвид следното.
По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционният съдебен акт е валиден и допустим.
Правилността на първоинстанционното съдебно
решение настоящата инстанция проверява в пределите по чл.218 от АПК. Решението
е правилно.
От фактическа страна първоинстанционният съд,
след като е обсъдил събраните доказателства, обосновано е приел за установена
фактическата обстановка така, както е изложена в наказателното постановление.
Неоснователно е оплакването на касатора за
основаване на фактическите изводи на съда върху показанията на разпитания
свидетел контролен орган. Основание за недопустимост на тези показания липсва в
закона. Наред с това свидетелските показания законосъобразно са преценени наред
с всички останали събрани доказателства, при което поради липсата на
противоречия или други установени причини за недостоверност, са били
кредитирани. Обстоятелството, че свидетелят е длъжностно лице, участвало в
процедурата по установяване на нарушението, само по себе си не може да обоснове
извод за недостоверност на показанията.
Неоснователно е оплакването за дезинтересираност
на ответната страна от процеса, тъй като участието в съдебното производство е
право на страната, а не нейно задължение.
Неоснователно е оплакването за невръчване на
АУАН. Такова връчване е надлежно оформено при отказ на законния представител на
дружеството. Последващите опити за ново връчване, този път по пощата, са без правно
значение.
Предвид законосъобразно формираните фактически
изводи, от правна страна съдът правилно е приел, че е осъществен състава на
административно нарушение, посочен в обжалваното наказателното постановление,
поради което го потвърдил.
Приел, че приложима в случая е нормата на чл.96г
ал.1 от ЗАП, съгласно която който допусне водач, който не отговаря на някое от
изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена
санкция в размер 3000 лв. В случая привлеченото към отговорност лице е
допуснало до извършване на обществен превоз на товари водач, който няма
удостоверение за психологическа годност. Наистина в наказателното постановление
не е посочен конкретния текст от наредбата по чл.152 ал.1 т.2 от ЗДП. Това
процесуално нарушение обаче не е съществено и не нарушава правото на защита на
жалбоподателя, защото от надлежно цитирания законов текст става ясно, че за да
бъде допуснат водач до извършване на обществен превоз на пътници или товари,
той следва да отговаря на изискванията за психическа годност, удостоверено по
надлежния ред. Такова удостоверение в случая е липсвало, поради което за
привлеченото към отговорност лице не остава неяснота за какво му е наложена
имуществената санкция. Наказателното постановление е законосъобразно и по повод
подадената срещу него жалба е следвало да бъде потвърдено от съда, на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Предвид тези окончателни изводи на настоящия
съдебен състав жалбата се явява неоснователна и на основание чл.221 ал.2 АПК
обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1217/23.11.2020 г. по АНД № 3592/2020г. на Районен съд Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :