Р Е
Ш Е Н
И Е № 503
гр.Пловдив, 14.
05. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, въззивно гражданско отделение – V
с., в публичното заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди и
двадесета година, в състав :
Председател : Светлана Изева
Членове :
Радостина Стефанова
Зорница Тухчиева
Секретар
Петя Цонкова
като разгледа Докладваното от съдия Радостина
Стефанова
гр.д. № 66/2020г.
И за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл.49 и чл.45 от ЗЗД.
Образувано е по подадена въззивна
жалба от „Кепитъл Сити Център” ООД,
ЕИК - *********, със седалище и адрес на управление- гр. Пловдив, ул. „Христо
Ботев” № 49, бл. сектор А, ет.4, ап. офис 1, чрез адв. К.Г., против Решение № 3401/15.08.2019г. по гр.д.№
6133/2016г. по описа на Районен съд –Пловдив, XXI гр.с., в частта,
с която е осъдено да заплати на М.Н.И., ЕГН - **********, с
адрес-***, сумата 10 000 лв.–
главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания
от травматични увреждания, свързаните с тях психически и
емоционален дискомфорт, вследствие на претърпян
инцидент на 09.05.2015 г. по време на почивка и престой в басейн в хотел
„***********”, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта – 09.05.2015 г. до окончателното погасяване; сумата
общо 84,07 лв. - обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за лекарствени медикаменти, извършени на 12.05.2015 г.,
14.05.2015 г. и 12.06.2015 г., сумата в размер на 696,54 лв. - разноски по делото по
съразмерност; сумите от общо 450 лв. - сбор от
дължимите държавни такси за уважените искове, както и общо 490,74 лв. - разноски по съразмерност за приетите по делото СМЕ и
издадено СУ, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Моли да бъде отменено в обжалваните части и вместо
това постановено друго, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове,
ведно със законните последици за разноските.
Въззиваемата страна М.Н.И., ЕГН -
**********, с адрес-***, чрез адв.М.Д., САК,
депозира писмен отговор, че жалбата е изцяло
неоснователна.
ЗАД „Алианц България”, ЕИК
- *********, в качеството му на трето лице – помагач на
страната на ответника „Кепитъл Сити Център”
ООД, ЕИК – ********* /понастоящем жалбоподател/ не взима становище по делото.
Пловдивският
окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на
процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства
по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:
Пред Районен съд –
Пловдив от М.Н.И. против „Кепитъл
Сити Център” ООД, гр.Пловдив, е заведена искова молба, с
неразделна част от допълнителни писмени уточнения /на л.45 и на л.53/, с която посочва, че на 09.05.2015 г. около 17,00 ч., по време на почивката си в хотел
„*********”, стопанисван от ответника, ищцата претърпяла инцидент. При престоя
си в един от външните басейни /в непосредствена близост до вътрешния такъв/,
била внезапно и интензивно засмукана от вътрешната страна на двете бедра, в
един от отворите на шахта за изпускане на вода, който по това време бил без
решетка. От вакуума, не могла да помръдне и изпитала нетърпима болка. Повикала
за помощ, при което дъщеря й и други посетители на хотела, се отзовали, но
поради силния вакуум, не могли да я издърпат. Дежурният спасител отказал да
изключи почистващата система, като започнал да дърпа ищцата все по – силно.
След изваждането й от басейна, поради силната болка и стреса от изживяното,
пострадалата изпаднала за кратко в безсъзнание. Редица посетители станали
свидетели на случилото се и изразили възмущението си от липсата на адекватна реакция.
След извършения преглед от медицинско лице в хотела, били констатирани редица
увреди - множество повърхности охлузвания по бедрата, тежки контузии по двата
крака, вкл. по корем и седалище, хематоми, засягане на вени, спукани капиляри,
както и голям оток на двете бедра. Ищцата била прегледана и в УМБАЛ „Александровска” ЕАД, гр. София, на 12.05.2015 г., при което
били установени и масивни кръвонасядания на дясното и
лявото бедра и подбедрицата. Поради случилото се,
ищцата продължително време била на легло и не можела да се движи самостоятелно,
имала нужда от чужда помощ дори за ежедневни дейности. Изпитвала значителен дискомфорт и силни болки, приемала обезболяващи
медикаменти. Преживяното променило начина на живот на цялото й семейство,
причинило и редица неудобства, поради което ищцата изпаднала в депресия.
Понастоящем продължавала да приема медикаменти, като променила и хранителния си
режим, за да облекчи болките. Изтъква също, че в резултат от инцидента,
претърпяла значителни неимуществени вреди, изразяващи се болки и страдания от
причинените телесни увреди, свързаните с тях битови неудобства, психически
стрес и емоционален дискомфорт. Отделно, с цел
възстановяване, били направени и редица разходи - за провеждане на медицински
прегледи, изследвания, закупуване на лекарствени медикаменти и други процедури,
при което настъпили и имуществени вреди. Счита, че отговорност за репарирането
им следва да понесе ответникът, който носи вина за случилото се. Същият не
упражнил необходимия контрол и достатъчно грижа за нормално функциониране на
стопанисваните от него вещи /външен плувен басейн/, като не спазил и
съответните нормативни изисквания за максималното им обезопасяване. Горното
довело до настъпване на процесния инцидент, в
резултат от който ищцата претърпяла описаните вреди. Поради изложеното,
направено е искане за осъждането му да заплати сумите от 15 000 лв. –
справедлив размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 09.05.2015
г. до окончателното погасяване, както и сумата от 925,10 лв. –
обезщетение за имуществени вреди, представляващо сбор от разходи за лекарствени
медикаменти, прегледи, изследвания, лечение и възстановителни програми.
Претендирала е и за присъждане на
разноски.
Към исковата молба са приложени подробно описани медицински документи,
фактури и др.
Ответникът „Кепитъл Сити Център”
ООД, гр.Пловдив, е депозирал Писмен
отговор по чл.131 от ГПК, с който е оспорил
предявените искове по основание и размери, но е
признал факта, че в периода 09.05.2015 г. –
11.05.2015 г., ищцата е ползвала туристически услуги в хотел „****” – гр. В.
Оспорва всички останали твърдения и обстоятелства, както и основателността на
претенциите. Ответникът не бил разполагал с информация за настъпил инцидент,
със сочените от ищцата параметри. Нямало и съответно оплакване за преживяно
тежко травматично увреждане, от което да са търпени сочените болки и страдания
със значителен интензитет. След получаване на исковата молба, ответникът
направил проучване за налични оплаквания от гости на хотела в съответния
период, при което единствено служителят А. си спомнил за инцидент, който обаче
значително се различавал като фактическа обстановка и последици от соченото в
исковата молба. Същият се отзовал на повика на дъщерята на ищцата за помощ,
като издърпал последната от водата. Ищцата била коленичила и се била доближила
до един от сифоните на басейна, намиращ се на около 20 см. над нивото на пода,
дотолкова, че горната част на дясното бедро, запушила сифона и тялото й било
засмукано. Сифонът бил част от пречиствателната система на съоръжението и бил
обезопасен съобразно нормативните изисквания, вкл. - оборудван с капак. След
като ищцата излязла от басейна, благодарила за помощта и била прегледана от
медицинското лице в хотела, като на следващия ден отново посетила спа центъра
на хотела. Предвид изложеното, изцяло се оспорва твърденият механизъм на
инцидента, както и от описания такъв да могат да настъпят заявените телесни
увреди, съпроводени със сочения интензитет и продължителност на болки и
страдания. Следвало да се има предвид, че частите от пречиствателната система
на външния басейн на хотела, винаги били поддържани в изправно състояние и били
обезопасени, противно на твърденията за липсващи предпазни решетки. Инцидентът
настъпил изцяло поради поведението на ищцата, чието действие по доближаване до
сифона било съзнателно. Оспорва се наличието на болки и страдания с твърдяната
острота, тъй като ищцата продължила почивката си до крайния ден за настаняване.
Акцентира се на съдържание на приложени медицински документи, след съпоставка
на които се пораждало основателно съмнение относно вида, размера и наличието на
съответни увреждания. Оспорва се на сочената дата ищцата да е претърпяла
описаните вреди при ползване на басейна, като дори такива да са били налице, те
не били получени при престоя в хотела. При условията на евентуалност се релевира възражение за съпричиняване на резултата, тъй
като инцидентът бил следствие единствено от поведението на ищцата, която освен,
че усещала движението на водата, при което сама доближила тялото си до сифона,
при което се получило засмукване, не спазила указанията на лекар да не ползва
на следващия ден спа центъра на хотела и басейните в него, и не потърсила
веднага медицинска помощ извън него. Претенцията за обезщетение за имуществени
вреди е оспорена изцяло, с възражения, че описаните разходи не са за лечение на
описаните контузии и не са в причинна връзка с инцидента. Направено е искане за
отхвърляне на исковете в цялост. Претендирани са
разноски.
Конституираното трето лице
– помагач ЗАД „Алианц България”, ЕИК -
*********, на страната на ответника „Кепитъл Сити Център” ООД, ЕИК – *********, не
депозира писмен отговор и не взима
становище по исковете.
В хода на производството
са допуснати -
Основно и Допълнително
заключение, изготвени от в.л. доц. д-р С. С., приети в съдебно заседание на 10.10.2017г. /протокол –на л.260/;
Експертиза, изготвена от
в.л. д-р В. С. /специалист АГ/, приета в съд. заседание на 05.07.2018г. /
протокол- на л.366/
Експертиза, изготвена
от в.л. д- р Н. А. /съдов хирург/,
приета в съд. заседание на 07.12.2018г. /протокол – на л.408/;
както и повторна
Експертиза от в.л. д-р К. Я. /специалист АГ/, приета в съдебно заседание на
07.12.2018г. /протокол- на л.408/;
както и Комплексна
експертиза, изготвена от проф. д- р Е. У. /Началник на Клиника по АГ към
*****/ и д- р И. А. /специалист АГ/,
приета в съдебно заседание на 25.06.2019г. /на л.477 и сл./.
Допуснати са и свидетели:
за ищцата – св.П. Н.
/дъщеря, очевидец/ и за ответника – св.А. А. /****** към ответното дружество,
очевидец/ - разпитани в първото съдебно заседание на 28.02.2017г. / протокол –
на л.127/;
за ответника – св. д-р Ч.
К. /лекар към хотела, извършил преглед на ищцата/ - разпитан в съд. заседание на
27.03.2017г. /протокол – на л.181/;
за ищцата – св. Ф. К. /без
родство, очевидец/ - разпитан в съд. заседание на 25.04.2017г. /протокол - на
л. 194/.
Районният съд, с
обжалваното решение, за да уважи предявените искове в посочените размери,
излага следните основни съображения.
Относно иска за неимуществени вреди,
уважен до размера от 10 000лв. На основание чл. 153 във вр. с чл. 146, ал.1, т.3
и т.4 от ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че на 09.05.2015 г. ищцата е ползвала туристически услуги в хотел
„******” – гр. В., стопанисван от ответника, който отговаря за поддръжката му,
като в този ден е бил налице престой от нейна страна във външен плувен басейн
на хотела, съобразно Определение по чл. 140 ГПК № 1043/03.02.2017 г. /на л.88 -
90/. Досежно механизма
по делото са кредитирани показанията на единствения пряк свидетел на случилото
се – А. А. – спасител към онзи момент /л.132 гръб – л.134/. Данни за инцидента
са извлечени и от тези на дъщерята на ищцата – П.Н. /л.130 -132/, която е
заявила, че е била на място и е видяла майка си как е прилепнала плътно към
стената на басейна, видимо изпитвайки болка, която не можела да изрази. За
настъпването на инцидента свидетелствало и писмено изразеното признание на
неизгоден за ответника факт, чрез изпратеното писмо /л.126/, с извинение до
ищцата и предложение за компенсация за случилото се, чрез безплатни нощувки и
храна. Като е отчел гласните доказателствени средства
в тяхната съвкупност /включително и на посетителя на хотела – Ф. К., без
родство, на л.194 -195/, както и писмените доказателства във връзка с извършени
прегледи след твърдяната дата и признанието на самия ответник, Районният съд е
наложил извод, че приема, че настъпването на инцидента е несъмнено установено,
като реализирал се факт в обективната действителност. От него са произлезли вреди за ищцата, за които ответникът
следва да понесе отговорност. Като стопанисващ хотела и прилежащите му
съоръжения, които не са изключени от цялостната туристическа услуга, същият носи
тежестта да поддържа и осигурява максимално безопасни условия за експлоатация,
включително и на предоставените за ползване плувни басейни. Позовава се на чл.
10, ал. 1 от Наредбата за водноспасителната дейност и
обезопасяването на водните площи, според който – „Плувните басейни, плажовете и
другите водни площи или участъци от тях, които се използват за къпане, плуване
и водни спортове, подлежат на максимално обезопасяване”. Прието е, на база
механизма на инцидента, че тази грижа и достатъчност на обезопасяването, не са
били в необходимия обем. Показателно е, че според св. А., и двете бедра на ищцата са били засмукани от
създаден вакуум на сифоните за оттичане на вода в басейна, които се намират на
малко разстояние един от друг – м/у 2 и 5 см. Същевременно се намират на място
– в долна част на седалкова структура в басейна,
която се предполага, че е изградена там, за да се ползва от посетителите.
Независимо от това дали ищцата е била коленичила или не в басейна /няма
ограничение за разположението на човешкото тяло при свободното му движение във
вода, нито изисквания как и къде не би следвало да се намира в басейна/,
настъпилият резултат е пряко следствие
от начина на разположение на тези сифони, които явно не са достатъчно
обезопасени и ситуирани така, че да не позволяват
създаване на вакуум, чрез допир до човешко тяло. Разположени са достатъчно
близо един до друг, така че, ако човек се доближи, да изпита неблагоприятното
въздействие от едновременно засмукване от вакуум. Тълкуването на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е наложила налага
разбирането, че, за да е налице принос
на увредения, е необходимо поведението му да нарушава предписани правила и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, тоест последният да е тяхно следствие /т.7 на ППВС 17/1963 г., така и трайната съдебна практика,
постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/
2008г. ВКС, II т.о.; Решение № 206/12.03.2010г. по т.д. № 35/ 2009г., ВКС,
II т.о. и др./. В тази насока,
Районният съд е констатирал, че нарушение на предписани правила няма и не може
да се вменява изискване за незаемане на определени пози на тялото в
пространството на басейна, предназначен за плуване и отмора. Нещо повече,
ответникът не е поставил конкретни рестрикции, ограничителни табели, знаци или
предупреждения – предвид наличието на седалковата
част, посетителите да проявяват внимание при насочване към нея и използването
й. Районният съд е аргументирал, че не споделя защитното възражение за съпричиняване, понеже
не са се установили нарушения от
страна на ищцата, проявила желание да се възползва от благоприятните влияния на
минералната вода в басейна, вместо което получила телесни увреждания. Самият
вредоносен резултат е следствие от едновременното засмукване на тялото й от
двата сифона в басейна, а не от избора на позиция на тялото й. Разположението
на сифоните в басейна не е било достатъчно безопасно, след като се е стигнало
до този инцидент.
Относно вредите
Районният съд е взел предвид показанията на св. К. /лекар, извършил преглед на
ищцата на място/ и представеното СМУ /
на л.15/, от което се констатира, че при
преглед няколко дни по - късно, мед. специалист е констатирал масивни кръвонасядания на дясно бедро и подбедрица
и кръвонасядане на лявото бедро. Кредитирано е
заключение на първоначална СМЕ /л.241-253/, ведно с допълнение /л.255 - 256/.
На база подробен анализ на приетите мед. документи, вещото лице сочи, че – при
инцидента ищцата несъмнено е получила травматични увреждания, които са добре
описани от мед. специалисти – кръвонасядания по
вътрешната и задна повърхност на дясното бедро на площ около 20/15-17 см.; до
областта на колянната става имало интензивно мораво
синкаво кръвонасядане, което продължавало и под колянната става на около 6 -7 см. по задната повърхност на
крака. По вътрешната повърхност на лявото бедро в долната му трета, имало
неправилно кръгловато кръвонасядане,
с петнист характер и диам. 6-7 см. Освен
повърхностните кожни кръвонасядания е извършено и ултразвуково
изследване в дълбочина на крайниците, като е установено от съдов хирург
наличието на хематом на нивото на средна трета на дясното бедро с размери 3,5*3
см. Експертът е разяснил, че кръвонасяданията се
получават при нарушаване целостта на кръвоносните съдове, в които има кръв и
известно налягане, за да се преодолее устойчивостта на околната тъкан.
Необходимо е и време за кръвоизлив извън съда и пропиване на кръвта в тъканите.
Наличието им винаги е доказателство за механично въздействие приживе или малко
след настъпването на смъртта. Освен силата на удара, получаването на кръвонасядания зависи и от някои благоприятстващи условия -
твърда подложка по меките тъкани, богатство, големина и вид на разкъсаните
съдове, степен на хлабавина и късливост на тъканта,
където става изливането на кръвта и др. Вещото лице е посочило, че ищцата е
получила травмата по два механизма. Първият е удар и/или притискане в елементи
от смукателната шахта на басейна, а вторият - чрез оформилия се вакуум по
подобие на засмукване на кожата и тъканите с устни. При конкретното увреждане
било налице масивно кожно кръвонасядане, но и оформен
по – малък дълбок тъканен хематом /кръвна колекция в
дълбочина на дясното бедро/. Разликата в големините на двата елемента на
травмата не била противоречива. По кожата кръвонасядането
„се стича”, „разлива”, „мигрира” и често придобива по – големи от контактните
размери. Пострадалата изпитвала болки и страдания в първите дни след травмата,
със затихващ характер. Като общо правило за практиката можело да се приеме, че
повърхностните кръвонасядания са резултат от
прилагането на неголяма сила и обичайно се резорбират за около 6-10 дни.
Дълбоките, масивни или многобройни кръвонасядания и
хематоми резорбират за около 14-20 и повече дни, и често причиняват умерени
анатомични и функционални разстройства.
В случая имало медицински данни за наличие на хематом един месец след
травмата. Наличието му не водело до невъзможност за придвижване, седеж и необходима постоянна чужда помощ от асистент.
Относно размера
на обезщетението Районният съд за конкретния случай предвид нормата на чл.52 от ЗЗД е отчел характера, степента и вида на уврежданията, интензивността на
причинените болки и страдания, продължителността на оздравителния процес,
възрастта, физическото и психическо състояние на ищеца, както и възможностите
му за възстановяване и адаптация. Изтъкнал е, че съгласно разясненията, дадени
в ППВС № 4/68 г., понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид при определяне размера на
обезщетението. Такива обстоятелства при телесна повреда, са характерът на
увреждането, начинът на настъпването му, последиците от него и др. Взимат се
предвид не само болките и страданията,
понесени от конкретното увредено лице, но и всички онези неудобствата -
емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят не
само от обективен, но и от субективен фактор - конкретния психо
- емоционален статус на пострадалия. В тази връзка са кредитирани показанията
на св.Н., вкл. след съобразяване на чл. 172 ГПК, предвид непосредствеността им,
естеството на травмите и житейски обяснимите психически и емоционални последици
от подобна ситуация. Предвид характера на травматичните увреди, вида и
местоположението им, Районният съд е приел, че болки и страдания са били
налице. Макар травмите да не са били застрашаващи личността, не е прието да са били
незначителни и лесно преодолими по характер, нито да не са оказали достатъчно
силно влияние върху тялото, психиката и ежедневието на ищцата. Преживени са
стресови ситуации – освен в деня на инцидента и при последващите
прегледи, в т.ч. и при самия оздравителен процес. При тези данни, е определен размер за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, е сумата от
10 000 лв., а за разликата над 10 000 лв. до пълния предявен размер
от 15 000лв. искът е отхвърлен.
Относно иска за имуществени вреди, уважен до размера от
общо 84,07 лв. Районният съд кредитира се заключението на СМЕ /л.252/, в което вещото лице е посочило
кои медикаменти реално са били изписани и са във връзка с инцидента и
проведеното лечение. Затова е присъдена общата сума като стойност на предписани
и закупени лекарствени медикаменти на 12.05.2015 г./л.34/, 14.05.2015 г. /л.33/
и 12.06.2015 г./л.22/, които са били необходими за лечението. Искът в
останалата част до пълния размер от 925,10 лв. е отхвърлен. Вещото лице е
пояснило, че има документи за извършени изследвания, които обаче не са
назначени от никой специалист, съобразно представените мед. амбулаторни
листове, а останалите медикаменти, за които има фактури, също не са изписани от
тях. Поради липсата на причинна връзка,
Районният съд е приел, че сумите не следва да бъдат присъждани изцяло претендираните, включително това се отнася за разхода,
подлежащ на обезщетяване, и цената на изготвената индивидуална програма за
балансирано хранене, тъй като връзка с инцидента не се е установила.
С въззивната жалба на „Кепитъл Сити Център” ООД се възразява срещу
направените правни изводи в обжалваните
части на атакуваното решение и намира същото за
неправилно.
ПдОС – V гр.с., въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Първото основно
на жалбоподателя се отнася до това, че не се е доказало по делото, че
ответникът отговаря за поддръжката на басейна и че е налице противоправно
поведение /действие, бездействие/, изразяващо се в неполагане на дължимата
грижа за максимално обезопасяване на плувния басейн, липса на съответна
поддръжка и неправилно стопанисване, както и неупражняване на достатъчен
контрол. В тежест на ищеца е било да докаже, че предпазната решетката на отвора
в басейна е липсвала и това е предизвикало засмукване. На следващо място,
поддържа се, и че не е доказан механизма, описан в исковата молба. На
следващо място, въвежда оплакване, че
неправилно Районният съд е отхвърлил възражението за съпричиняване
на вредоносния резултат от ищцата. Поддържа, че именно ищцата, с поведението си
е предизвикала настъпването на инцидента и в случая е налице липса на виновно,
неправомерно поведение от страна на ответника. Поддържа довода, че е положена
необходимата грижа за обезопасяване на басейна. Счита за неправилен извода на Районния
съд, че колениченето на посетител в басейна е нормално поведение. Намира, че
неправилно е отчетено съдържанието на приложеното по делото Извинителното писмо
/на л.126/, изпратено от хотел „******“, гр. В., до ищцата с оферта, като компенсация на причиненото неудобство
направено предложение за ваучер за почивка в хотела, включващ 3 нощувки със
закуска, обед и вечеря в удобно за нея време. При условията на евентуалност,
жалбоподателят моли да се приеме, че размерът на обезщетението е прекомерно завишен
и несъответстващ на принципа на чл.52 от ЗЗД, още повече, че ищцата е останала
в хотела и е довършила почивката си. Счита, че размерът от 2 000 лв. е
подходящ за обезщетение за неимуществени вреди. Относно обезщетението за общо
сумата от 84,07 лв., поддържа, че е недоказано.
Въззивната инстанция намира
възраженията за неоснователни. От приложените писмени доказателства – 2 бр.
СМУ, други медицински документи – амбулаторни листове и т.н., както и от приети
заключения на СМЕ, изготвени от в.л. доц. д-р С., а също така и от разпита на свидетелите, включително и очевидци на
случилото се, е наложен правилен извод от Районния съд относно инцидента с
ищцата на дата на 09.05.2015 г. в басейн,
стопанисван от дружеството и механизма на осъществяването му. Относно
поддръжката на басейна в състояние, адекватно на съответните изисквания по
Наредбата за водноспасителната дейност и
обезопасяването на водните площи /чл.10/, изискващи максимално обезопасяване,
обосновано е наложен извод, че единствено дружеството- ответник отговаря на осн. чл.49 във вр. чл.45 от ЗЗД. Посетителите могат да пребиват
в плувен басейн и няма регламентация за предписано определено телодържание. Досежно конкретния процесен басейн стоенето на колене също не е противопоказно,
а дори и в известна степен е предразполагащо, доколкото, както съоръжението е
описано от свидетелите като външен вид, същото имало и седалкова
част и наподобява оформянето на джакузи. В доказателствена
тежест на ответника е било да докаже, че са били налице поставени решетки на
отворите, съответстващи на нормите за безопасност. От показанията на
свидетелите, както и от съдебно медицинска експертиза на в.л. д-р С. се налагат
изводи за претърпени болки, страдания, уплаха и психически стрес, които са пряка
и непосредствена последица от засмукването в басейна, и които са продължили
доста дълго време, в рамките на месец – два, според отминаването на кръвонасяданията. Според експерта, касае се за доста
масивен хематом, който изисква повече време за резорбиране, тоест до едно
състояние на окончателно оздравяване. В тази насока правилни са аргументите на
Районния съд, както за дискомфорта на ищцата, така и
за преценката на Извинителното писмо, изпратено от хотела до ищцата, с което се
признава за причиненото неудобство. Относно размера, същият е правилно
определен, като има и отхвърлителна част за разликата
над 10 000 лв. до пълния размер от 15 000лв. / съобразно приетите и обсъдени подробно и други
заключения на вещите лица със специалности – съдова хирургия и АГ/.
Неоснователно е възражението за съпричиняване, тъй
като няма данни по делото ищцата да е предизвикала или спомогнала по някакъв
начин за това засмукване от отворите, като вече се отбеляза, че
стоенето на колене в басейн не съставлява противоправно
поведение. По отношение на имуществените вреди в размер на общо сумата от 84,07 лв.,
Районният съд обосновано
е кредитирал експертизата на в.л. д- р С., който е проследил кои по-
конкретно медикаменти са били предписани
от лекар във връзка с травматичното
увреждане и са преценени като пряко необходими за лечението.
Решението в обжалваните му части се явява
законосъобразно и подлежи на потвърждаване.
Разноски.
Съобразно правния резултат жалбоподателят ще бъде
осъден да заплати на въззиваемата страна сумата 800
лв. за направени разноски за адвокатско възнаграждение, което е платено в брой
съгласно представения Договор за правна защита и съдействие /на л.34 по възз.гр.дело/.
Обжалваемост.
Решението подлежи на касационно обжалване на осн. чл.280 ал.3 т.1 пр.1 от ГПК.
По
мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
Р Е Ш И :
Потвърждава
Решение № 3401/15.08.2019г. по гр.д.№
6133/2016г. по описа на Районен съд –Пловдив, XXI гр.с., в частта,
с която „Кепитъл
Сити Център” ООД, ЕИК - *********, със седалище и адрес на управление- гр.
Пловдив, ул. „Христо Ботев” № 49, бл. сектор А, ет.4, ап. офис 1, е осъдено да
заплати на М.Н.И., ЕГН - **********, с адрес-***, сумата 10 000 лв.– главница, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания, свързаните с тях
психически и емоционален дискомфорт, вследствие на
претърпян инцидент на 09.05.2015 г. по време на почивка и престой в басейн в
хотел „*********”, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта – 09.05.2015 г. до окончателното погасяване; сумата
общо 84,07 лв. - обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за лекарствени медикаменти, извършени на 12.05.2015 г.,
14.05.2015 г. и 12.06.2015 г., сумата в размер на 696,54 лв. - разноски по делото по
съразмерност; сумите от общо 450 лв. - сбор от дължимите държавни такси за уважените искове,
както и общо 490,74 лв. - разноски
по съразмерност за приетите по делото СМЕ и издадено СУ, на основание чл. 78, ал.
6 от ГПК.
В
останалата част решението е влязло в сила.
Решението е постановено
при участието на ЗАД „Алианц България”,
ЕИК - *********, като трето
лице – помагач на страната на ответника „Кепитъл
Сити Център” ООД, ЕИК - *********.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването.
Председател :
Членове :