№ 681
гр. София , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20211000501260 по описа за 2021 година
С решение от 12.02.2021 г. по гр. д. № 322/2020 г., ОС Кюстендил,
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на Д. В. Г. сумата 18 000 лв.,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение, за
което е бил оправдана по НОХД № 806/2016 г., РС Дупница, ведно със
законната лихва от 19.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането
като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата над 18 000 лв. до пълния
предявен размер от 30 000 лв.
Срещу решението, в осъдителната му част, е депозирана въззивна жалба
от Прокуратурата на РБ, в която се сочи, че извън негативните промени в
живота на ищеца свързани с длъжността, която е заемал, няма доказателства
за други вреди. Изтъква, че не е спазен чл. 52 ЗЗД, както и че няма данни за
проявено заболяване в причинна връзка с обвинението. Намира, че
прокуратурата не е дала официално публичност на данните по делото и няма
основание за ангажиране на отговорността й за формирано обществено
мнение. Сочи, че отговорност след внасяне на обвинението прокуратурата не
носи, а най-големи били притесненията на ищеца преди съдебни заседания.
Моли решението да бъде изменено и присъдената сума намалена.
1
От страна на Д. В. Г., ищец в първоинстанционното производство, е
депозирана насрещна въззивна жалба срещу решението, в частта, в която
искът е отхвърлен частично за сумата над 18 000 лв. до 30 000 лв. Изтъква се,
че не е отчетена продължителността на процеса и дълбоките и трайни
психически последици за ищеца.
Постъпил е писмен отговор срещу жалбата на прокуратурата от Д. В. Г.,
в който са изложени възражения.
Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен e иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ.
Ищецът Д. В. Г. твърди, че на 19.01.2016 г. срещу него било повдигнато
обвинение за престъпление по чл. 311, ал. 1 НК. Оправдателната присъда
била протестирана, но потвърдена от ОС Кюстендил и влязла в сила на
19.10.2018 г. Твърди, че от незаконното обвинение било злепоставено
доброто му име, засегнати достойнството и честта, бил обиден, изпаднал в
депресия, не можел да спи, станал избухлив и това се отразило на обичайно
спокойните му семейни отношения, бил изолиран и самотен. Влошило се
здравословното му състояние, особено преди и след съдебните заседания,
като и по настоящем не се чувствал възстановен. Претендира да му се
присъди като обезщетение на неимуществените вреди в размер на 30 000 лв.,
ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на присъдата, както и
разноски.
Ответникът Прокуратурата на РБ оспорва иска, като го намира за
недоказан. Изтъква, че прокуратурата не е давала официално публичност на
воденото досъдебно производство, поради което не следва да носи
отговорност за формирането на обществено мнение. Сочи, че отговорност
след внасяне на обвинението прокуратурата не носи, а най-големи били
притесненията на ищеца преди съдебни заседания. Оспорва размера на иска.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
2
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
В настоящата инстанция няма спор, че ищецът Д.Г. е привлечен като
обвиняем на 19.01.2016 г. за престъпление по чл. 311, ал. 1 НК за това, че в
качеството му на лесничей съставил официален документ, в който
удостоверил неверни обстоятелства (предвидено наказание лишаване от
свобода до пет години и възможност за лишаване от права). Обвинителният
акт е внесен в районен съд на 10.06.2016 г., а по образуваното НОХД №
806/2016 г., РС Дупница, са проведени 14 о.з., по които Г. се явявал лично, с
едно изключение. На 22.06.2018 г. е постановена оправдателната присъда,
която е протестирана и потвърдена с решение на ОС Кюстендил, което като
окончателно е влязло в сила на 19.10.2018 г.
Ищецът е представил три броя амбулаторни листове за извършени
прегледи – единият касае преглед от кардиолог на 15.12.2016 г., вторият
респираторни проблеми и главоболие (21.12.2016 г.), третият от 01.11.2017 г.
касае болки в сърдечната област и хоспитализиране. След това лицето е
ползвало отпуск поради болест за общо заболяване „застойна сърдечна
недостатъчност“ до 15.01.2018 г. По данни от приложеното наказателно дело,
сочените влошавания на здравето следват дни след провеждани открити
заседания по делото.
Разпитана като свидетел е съпругата на ищеца Т. А. Г., която разказва,
че след като бил призован и разпитан като обвиняем, Д. проверил в интернет
за какво става дума и много се притеснил тъй като се касаело до лишаване от
свобода за такова престъпление. Ищецът и свидетелката се тревожели какво
ще кажат близките, приятелите, какво ще се случи, когато се разбере в
Изпълнителната Агенция на горите, към която той работел. Наетият адвокат
го успокоил, че това било първо деяние и няма да има сериозно наказание.
Здравословното му състояние се влошило, станал раздразнителен, блуждаел,
особено около дните на делата, като той все мислел за това. Ищецът пиел
беналгин за да тушира главоболието. Промяната в поведението на Д.
направило впечатление и на брат му, който живеел в една къща с тях, но
свидетелката казала, че той имал служебни проблеми и не пояснявала повече.
Когато ищецът споделил с брат си за случващото се, той го окуражил, щом се
3
чувства невинен, да се защитава. Преди всяко заседание той не можел да спи,
имал главоболие, загуба на апетит. Свидетелката разказва, че преди едно от
заседанията той се почувствал много зле от кръвното и след делото влезнал в
болница. Назначена била терапия за кръвното, като той и до сега пиел
лекарства. Посочено е, че във връзка с делото ищецът бил отстранен от
работа към Агенцията, но после по съдебен ред бил възстановен. По време на
производството (две години и половина) той се променил, отказвал да се
събира с хора, ставал избухлив. След приключване на делото като
спокойствие и психическо състояние той се нормализирал.
Св. Я. К. Ц., познава ищеца от студентските години и от времето, когато
са били колеги до 2007 г. Описва го като добър и весел човек,
професионалист, който си разбира от работата. При случайна среща през 2016
г. свидетелят установил, че Д. се променил и искал да го отбегне. От колеги
се разбрало, че той бил подсъдим. След 2-3 месеца те отново се срещнали и
тогава ищецът разказал за проблемите си, казал, че страда от главоболие и
безсъние, че не бил добре с нервите и бил тревожен, не се шегувал, бил
подтиснат. Ищецът бил директор на природен парк „Рилски манастир“, като
бил издигнат до този пост от директор на Горско стопанство Невестино. Д.
споделил, че се тревожел какво ще кажат хората и дали ще го отстранят от
работа. Според свидетеля „злите езици плъзнали“, някой хора били доволни,
че бил уволнен, а всички работещи в системата знаели.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
И двете страни по делото, подали въззивни жалби, оспорват размера на
присъденото обезщетение, определено от първоинстанционният съд по чл. 2,
ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ, като пред настоящата инстанция няма спор за това, че
се касае до незаконно обвинение поради постановяване на влязла в сила
оправдателна присъда. С оглед последното и на основание чл. 4 от ЗОДОВ се
дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали
са причинени виновно от длъжностното лице.
Не се спори, че срещу ищеца е било повдигнато обвинение за
извършени престъпления, за които НК предвижда максимално наказание до 5
4
г. лишаване от свобода, което не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.
В хода на делото се установява, че ищецът е претърпял неимуществени
вреди, свързани с воденото срещу него наказателно преследване. От
събраните доказателства пред първата инстанция е видно, че проведеното
наказателно дело е въздействало негативно върху живота на ищеца.
Установява се, че при него е настъпила промяна в личностните
характеристики – от комуникативен и весел човек, той станал затворен,
отбягвал контакти, изнервил се. Ищецът започна и да страда от безсъние и
главоболи, тревожел се за общественото мнение, как ще се възприеме
обвинението срещу него, както от близкото му обкръжение, така и в
професионален план. Свидетелските показания установяват действително, че
случаят е бил известен и коментиран в града, в който живеел ищеца.
От разпита на свидетелите е видно, че ищецът е бил освободен от
длъжността, която заемал, но в последствие бил възстановен. Няма данни по
каква причина кариерното развитие на лицето е имало застой. Поради
изрично посоченото във въззивната жалба на прокуратурата обаче (че
негативни промени в живота на ищеца са настъпили с оглед заеманата
длъжност), съдът приема, че липсва спор между страните, че в професинален
план ищецът е претърпял вреди. Същите обаче не са били трайни и
необратими, предвид показанията, че той отново е заел длъжността си и я
изпълнява и до днес.
От събраните доказателства може да се направи извод, че
здравословния статус на ищеца е търпял негативни проявления, предвид
данните (амбулаторни листове, свидетелски показания), които сочат, че той е
страдал от главоболие и е имал хипертонични проблеми. В същото време
обаче няма установени факти (не е поискана и приета СМЕ), които да
аргументират необичайно влошаване на здравословното състояние, което да е
пряка последица от провежданото наказателно производство, като няма
медицински данни какъв е бил здравният статус на ищеца преди процесните
събития.
Съдът не споделя аргументите на Прокуратурата, че няма принос по
разгласяване на данни от делото, респ. не носи отговорност за формирано
обществено мнение. По подобен повод (относно медийният отзвук на
5
наказателните преследвания) съдебната практика в решения по чл. 290 ГПК е
приела, че разгласяването не следва да бъде изключено от групата основания,
обуславящи отговорността на прокуратурата и в случая се касае до пряка
последица от действията на ответника, от която са нанесени вреди на
авторитета и имиджа на ищеца. Така и решение № 233 от 18.05.2012 г. по гр.
д. № 104/2012 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, решение № 124 от 09.02.2010 г. по гр.
д. № 3802/2008 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС. Съответно отнесено към настоящия
казус сочената практика налага извода, че обществения отзвук на
поддържаното обвинение, коментарите в обществото и формирането на
укорителни нагласи, безспорно е част от вредите, търпени от
незаконосъобразно обвинените лица. Узнаването за наказателното
преследване от обществото, близки и познати на обвиняемото лице е в пряка
причинна връзка с извършваните от прокуратурата действия и не е
необходимо тя да е участвала активно в процеса по обществено оповестяване
на наказателното преследване за да носи отговорност от провокираната
негативна обществена нагласа спрямо ищеца.
Не може да се сподели тезата на ответника-жалбоподател, че след
внасяне на обвинителния акт в съда, отговорността за щети от
незаконосъобразно обвинение не следва да се възлага на прокуратурата. По
делото се установява, че до приключването на производството обвинението е
било надлежно поддържано – нещо повече, постановената
първоинстанционна оправдателна присъда е била протестирана, което е
удължило във времето висящността на наказателния процес, респ. периода на
търпени не емоционален и физически дискомфорт.
Що се касае до продължителността на наказателното преследване,
следва да се държи сметка, че същото е приключило двете си фази и на две
съдебни инстанции в един напълно разумен срок от 2 години и 9 месеца.
Предвид всички изложени по-горе аргументи, съдът приема, че
обезщетение, определено от първоинстанционния съд е в съответствие с
принципа на чл. 52 ЗЗД и не следва да бъде коригирано. Същото се явява
справедлива обезвреда на неимуществените вреди, търпени от ищеца-
насрещен жалбоподател. В тази връзка настоящият състав съобрази тежестта
на повдигнатото обвинение (с предвидено наказание лишаване от свобода,
6
макар и не като тежко престъпление), продължителността на производството,
преживените негативни емоции (в очертания по-горе обем), дефинитивното
засягане на личното достойнство и чест, обществената популярност на казуса
в малкия град, опасенията на ищеца, че ще се осуети професионалното му
развитие, съответно временното засягане на работната му дейност. Относима
в случая е практиката, че фактът на незаконното обвинение е достатъчен да
индицира, че обвиняемият/подсъдимия е претърпял вреди, рефлектиращи
върху неговите чест и достойнство (Решение № 991/06 г., решение № 427 от
16.06.2010 г. по гр. д. № 273/2009 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС). Следва да се
приеме, че при всички положения ищецът е търпял негативни преживявания,
имал е опасения, че може да бъде осъден, изпитвал е дискомфорт от
обвинението и пр. Характерна особеност за разглеждания казус е и
обстоятелството, че за ищеца няма данни за други наказателни производства,
поради което може обосновано да се приеме, че той, като лице, което не е
било обект на наказателна репресия, търпи стрес, страх, опасения и
притеснения в един значително по-завишен аспект.
От друга страна съдът отчете липсата на тежка постоянна мярка за
неотклонение, данните, че свидетелят е възстановил кариерното си ниво на
развитие, липсата на доказателства, установяващи, че авторитетът му в
обществото е значително пострадал, обичайната практика и принципа на чл.
52 ЗЗД.
Предвид изложените аргументи, тъй като изводите на първата
инстанция и на настоящата съвпадат изцяло, решението следва да се
потвърди изцяло. Разноски при този изход на спора не се следват никой от
жалбоподателите.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение от 12.02.2021 г. по гр. д. № 322/2020
г., ОС Кюстендил.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
7
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8