Решение по дело №1011/2024 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 820
Дата: 4 октомври 2024 г.
Съдия: Недялка Пенева Пенева
Дело: 20242100501011
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 юли 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 820
гр. Бургас, 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20242100501011 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на Й. Г. П. –
ищец в първоинстанционното производство, чрез адв. Станчев, срещу Решение
№1006/23.05.24г. постановено от Районен съд Бургас по гр.д.№499/24г., с което е
отхвърлен иска на въззивницата срещу М. М. М., за отмяна на сключения на
14.09.2021 г. между страните договор за дарение, по силата на който в полза на
ответника е прехвърлено правото на собственост върху Апартамент с идентификатор
07079.820.402.4.9, съгласно КККР на гр. Бургас, одобрени със Заповед № РД – 18 -
9/30.01.2009г. на началника на СГКК - Бургас, с предназначение – Жилище, с площ
37,83 кв. м., находящ се *** при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж07079.820.402.4.8, под обекта-07079.820.402.4.35, над обекта-07079.820.402.4.16,
представляващ самостоятелен обект в многофамилна жилищна сграда с
идентификатор 07079.820.402.4, находяща се в ***, ведно с 2,92 % ид. ч. от общите
части на сградата, поради отказ на дарения да даде на дарителя издръжка, от която той
се нуждае, на основание чл. 227 ал. 1 б. „в“ от ЗЗД.
В жалбата се изразява недоволство от решението и претендира отмяната му, с
постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде уважен. Въззивницата
изследва предпоставките на чл.227, ал.1, б“в“ ЗЗД, относно начина на определяне на
нуждата на дарителя от издръжка. В тази връзка излага твърдения и подробни
съображения, че ищцата разполага с доход от пенсия, в размер на 423 лева, на прага на
бедността, а ответникът разполага с общо четири имота, които могат да му осигурят
доходи, независимо че има паричен доход от 1500 – 1600 лева месечно и алиментно
задължение.
1
С позоваване на съдебна практика, с подробни аргументи въззивницата
анализира понятието „трайна нужда“, за да обоснове извод, че по всеки конкретен
казус съдът следва да определи точната сума, с която дарителят разполага и тази,
която му е необходима за покриване на специфичните му нужди и да ги съпостави
една спрямо друга. Намира че от значение е обстоятелството дали дарителят има
нужда от издръжка, а при покана надареният е отказал да му даде такава – излага
подробни аргументи.
Въззиваемият – ответник М. М. М., чрез процесуален представител адв.
Стефанов представя в срока по чл.263, ал.2 ГПК писмен отговор. В него излага
съображения за потвърждаване на решението. Подкрепя извода на съда, че ответникът
няма финансова възможност да заплаща претендираният от ищцата размер на
издръжката. Не оспорва твърдението, че след дарението е придобил имот в ***,
нуждаещ се от ремонт. Оспорва оплакванията на въззивницата, относно възможността
да реализира преходи от притежаваните имоти, с твърдението, че същите са с вещна
тежест – право на ползване от ищцата и същата не дава съгласие за отдаването им под
наем, а единият е в съсобственост със сестра му.
Въззиваемият излага твърдения за предложено на ищцата споразумение,
каквото не е постигнато по нейно несъгласие. Според въззиваемия, по делото не са
ангажирани доказателства, че ищцата има трайна нужда от издръжка, нито, че той има
възможност да заплаща издръжка в поискания размер – излага твърдения за
съществуващи задължения. Посочва, че заплаща на ищцата месечна издръжка, в
размер на 100.00 лева; самата тя ползва имота му в *** и отглежда зеленчуци и
плодове, което е форма на самопомощ.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 ГПК, от лица, за които съществува правен интерес от обжалване
на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като взе предвид твърденията на страните и
обсъди събраните по делото доказателства, намира че първоинстанционният съд е
установил релевантните за спора факти и обстоятелства. Установил е, че ищцата Й. П.
е майка на ответника М. М.. С договор за дарение, сключен с нотариален акт №
65/14.09.2021 г. по нот. д. № 1181/2021 г. на нот. № 699 на НК на нотариус С.Илиев,
ищцата е дарила на ответника правото на собственост върху жилище - апартамент с
идентификатор 07079.820.402.4.9, съгласно КККР на гр. Бургас, с площ 37,83 кв. м.,
находящ се ***, ведно с 2,92 % ид. ч. от общите части на сградата /л. 9/, като е
запазила пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху имота. Съдът е
установил, че освен дарения имот, ответникът е придобил през 2021 г. поземлен имот
в *** в съсобственост с ищцата, от който тя ползва първия етаж, а вторият се нуждае
от ремонт и не може да се ползва. През 2003 г. ответникът е придобил поземлен имот
в *** в съсобственост със сестра си; през 2022 г. е придобил поземлен имот и малка
сграда в ***. Съдът установил, че ищцата получава пенсия за осигурителен стаж и
възраст, в размер на 434 лева месечно, като отправила покана до ответника да й
заплаща месечна издръжка от 400 лева. След получаването й, ответникът започнал
месечно да й заплаща издръжка, в размер на 100 лева. За установяване здравословното
състояние на ищцата и нуждата й от издръжка, съдът взел предвид показанията на св.
З. С..
За установяване на финансово – икономическото състояние на ответника съдът
е взел предвид събраните по делото писмени доказателства и показанията на св. Ц. Б.,
от които установил, че на 14.05.2009 г. ответникът е станал баща на детето Г. М., на
което заплащал месечна издръжка, в размер от 230 лева, а съгласно решение,
постановено по гражданско дело №2289/2024 г. на РС – Бургас задължението е
увеличено от 230 лева на 320 лева. Установил е, че ответникът има задължение по
договор за кредит, в размер на 215 лева месечно, с краен падеж на вноските 2033 г. и
задължение по договор за наем, в размер от 400 лева месечно. Установил е, че
средномесечното трудово възнаграждение, което получава ответника е в размер на
1500 – 1600 лева. По изложените съображения, въззивната инстанция препраща към
2
мотивите на първоинстанционното решение в тази им част на осн. чл.272 ГПК.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.209, ал.1 ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. Като взе пред вид становищата на страните и като съобрази закона намира,
че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Аргументите на първоинстанционния съд следва да бъдат споделени на осн. чл.272
ГПК.
В допълнение следва да се каже:
Според легалната дефиниция на чл.225 ЗЗД, с договора за дарение дарителят
отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Характеристиката
на този договор като безвъзмезден означава, че приобретателят не дължи насрещна
престация срещу подареното имущество (право). За него възниква най – общо
задължението да не вреди на дарителя и да е признателен за извършеното дарение. В
случаите, когато дареният не изпълни тези свои морални задължения, дарителят може
да иска отмяната на дарението. Една от хипотезите на непризнателност е отказът за
даване на издръжка. За да се отмени направено дарение на това основание е
необходимо да са налице следните кумулативно изискуеми предпоставки: - дарителят
трайно да се нуждае от издръжка; дарителят да не притежава имущество или други
доходи, от които да се издържа; дарителят трябва да покани дарения да му дава
издръжка; възможност за надарения да дава издръжка в поискания размер. Целта на
отмяната на извършеното дарение е дареното имущество да се върне в патримониума
на дарителя и чрез него той да си осигури издръжката, от която се нуждае.
С позоваване на съдебна практика във въззивната жалба се извършва подробен
анализ на понятието „трайна нужда“. В тази връзка оплакването на въззивницата е, че
съдът не е определил точната сума, с която тя разполага и необходимата за издръжката
й сума, като ги съпостави и определи сумата, от която тя се нуждае допълнително.
Оплакването е неоснователно. С Определение №2061/02.04.2024г., БРС е разпределил
доказателствената тежест и е указал на ищцата кои факти и обстоятелства следва да
докаже и за кои не сочи доказателства. Съдът не е бил длъжен служебно да събира
доказателства за тези факти и обстоятелства. Следва да се каже, че в мотивите на съда
са изложени подробни съображения и е формиран извод, че доходите на ищцата са
само от пенсия и са под прага на бедност за 2023г., поради което е приел че тя има
трайна нужда от издръжка. Ето защо оплакванията в жалбата по този въпрос не следва
да се обсъждат, доколкото съдът не е направил обратен на аргументите на
въззивницата извод.
По отношение на имущественото състояние на ищцата следва да се каже, че
запазване правото на ползване върху подарения имот дава възможност на дарителя
само той да го ползва, в т.ч. да извлича гражданските плодове, което правомощие би
имал и след реституцията на правото на собственост (при отмяна на дарението).
Следователно ищцата би могла да отдава под наем имота, с оглед осигуряване на
допълнителни средства за издръжка, още повече, че видно и от показанията на св.З. С.
и безспорно по делото, тя живее в имота в ***. Правото на ползване е вещно
имуществено право, което съставлява актив за дарителя и следва да бъде отчетено при
преценка на общото му икономическо състояние.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства не се установява
надареният да има възможност да дава издръжка в по-висок от вече предоставения на
дарителката размер от 100.00 лева месечно. Същият има доход от около 1600 лева. С
тях следва да покрива разходите си, в размер на: 230 (320) лева месечно - алиментни
задължения към дете, което лице от е в първи ред, съгл. чл.141, т.1 СК; 400 лева –
наем; 215 лева – кредит. Свободните средства, оставащи след погасяване на
посочените задължения и издръжка от 100 лева за ищцата, са в размер, който е равен
на средствата, с които реално ищцата разполага и е на границата на прага на бедност.
Ето защо, след като надареният е откликнал на поканата на дарителя да му
предоставя месечна издръжка, съобразно своите финансови възможности, не са налице
3
предпоставките за отмяна на дарението. Поради изложените съображения, искът е
неоснователен. Решението на районния съд, с което той е отхвърлен, е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемия следва да се присъдят съдебно – деловодни разноски, в
размер на 2000 лева, съобразно представения списък и доказателства, съставляващи
адвокатско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА срещу Решение №1006/23.05.24г. постановено от Районен
съд Бургас по гр.д.№499/24г.
ОСЪЖДА Й. Г. П., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на М. М. М., ЕГН
********** с адрес *** сумата от 2000 лева /две хиляди лева/, представляваща сторени
по делото разноски, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд, в едномесечен срок от съобщението до всяка от страните за
постановяването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4