РЕШЕНИЕ
№ 10822
/адрес/, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20251110103516 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от “Т.-С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/адрес/, с който е поискало да бъде установено по отношение на ответника С. Р. Н., ЕГН:
**********, с адрес /адрес/, че същия дължи на ищеца следните суми:: сумата от 1300,52
лева - главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., за имот, находящ се на адрес: /адрес/, отчитан
под абонатен № *******, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение –26.07.2024г. до окончателното плащане
на дължимото, сумата от 222,37 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от
15.09.2022 г. до 17.07.2024 г., сумата от 46,31лева, представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законна лихва от 26.07.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 11,15 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.08.2021 г. до 17.07.2024 г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ответника е потребител на топлинна енегрия топлинна
енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР и са в сила от
10.07.2016. Сочи се, че с Общите условия се въвежда задължение за потребителите на
топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 45-дневен от
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет странцита на
дружесвтото. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Т.С.“ ЕООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет.
1
В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв. Оспорва иска, като излага
съображения за неоснователност. Оспорва наличието на облигационно правоотношение с
ищцовото дружество.
С определение от 20.03.2025 г. е конституирана като трето лице помагач на страната
на ищеца „Т.С.“ ООД.
В съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален представител, който
поддържа исковата молба.
Ответника, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е
депозирана писмена молба от процесуалния представител на ответника, с която последния
поддържа писмения отговор и моли съда да отхвърли иска.
Третото лице помагач не изпраща представител.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 46045/2024 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за сумата от сумата от 1300,52 лева (хиляда и триста лева
и 52 стотинки), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за имот, находящ се на адрес: /адрес/, инсталация
400025****/аб.№ *******, ведно със законна лихва от 26.07.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата от 222,37 лева (двеста двадесет и два лева и 37 стотинки),
представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2022 г. до 17.07.2024 г., сумата
от 46,31лева (четиридесет и шест лева и 31 стотинки), представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законна лихва от 26.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 11,15 лева (единадесет
лева и 15 стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.08.2021 г. до 17.07.2024 г. С възражение от 02.12.2024 г.
ответника е оспорил вземането с мотив, че не дължи.
Съгласно Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение
срещу отчужден недвижим имот за мероприятиия по ЗТСУ №8/05.10.1987г. и удостоверение
на СО, район „И.“, С. Р. Н. и Д.А. Н., са признати за собственици върху процесния
недвижим имот, представляващ /адрес/, находящ се в /адрес/.
Съгласно извършени служебна справка от по реда на Наредба 14/18.11.2009г., Д.А. Н.
е починала на 08.02.2002г., като е оставила като единствен свой законен наследник дъщеря
си С. Р. Н..
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т.С.“ АД на клиентите в /адрес/, се установява съдържанието на
правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя
(собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
По делото са представени Протокол от ОС на ЕС на сграда с адрес /адрес/, ведно със
списък на етажните собственици, от който е видно, че последните са решили дяловото
разпределение в сградата да бъде извършвано от „Т.С.“ ООД и със същото да се сключи
договор. Такъв е сключен на 11.07.2001г. Представени са доказателства за наличие на
договорни отношение и от страна на ищеца с посочената ФДР – договор от 03.06.2020г.
По делото са приети 2бр. индивидуални справки за отопление и топла вода,
представени от „Т.С.“ ЕООД за следните периоди: от 01.05.21г. до 30.04.22г. и 01.05.22г. до
30.04.23г. и 2 бр. формуляр за извършен отчет.
Ищецът е ангажирал доказателства относно начислените на ответника суми, като е
представил съобщение към фактура № 102160****/31.07.2022г., съобщение към фактура №
10288****/31.07.2023г. и справка за задължения на абонатен № 400025****.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в
2
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
От представените по делото Нотариален акт №8/05.10.1987г., удостоверение на СО,
район „И.“ и справка по реда на Наредба 14/18.11.2009г., се установява по категоричен
начин, че за процесния период ответника е бил собственик на процесния недвижим имот, за
който ищцовото дружество твърди, че е доставяло топлинна енергия. В този смисъл по
отношение на него е налице пасивна материална легитимация по иска, като собственик на
процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/. Следователно между страните за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на КЕВР. Доводите в противната
насока, поддържани от процесуалния представител на ответника, съдът отхвърля като
неоснователни.
С оглед на гореизложеното по отношение на всички ответници е налице пасивна
материална легитимация по иска съобразно дефиницията на чл. 153 ЗЕ, като собственик на
процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/. Следователно между страните за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на КЕВР.
Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно
продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за
краткост “продавач” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко
"купувач", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на /адрес/ и са
издадени на основание чл. 150 ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните отношения
между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което
същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане
на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от
дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към
топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
В този смисъл съдът намира, че в настоящия случай в между ищеца и ответника
съществува облигационно правоотношение за времето на исковия период, а именно
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., чието съдържание е установено в Общите условия.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен осъдителния иск, ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника. По делото са
представени издадените от ищеца общи фактури след края на всеки от отоплителните
сезони, включени в исковия период, както и справка за задълженията за абонатен №
*******, под който се води партидата на процесния имот. Същите не са оспорени от
ответника, като последния не оспорва иска и по размер, поради което следва да бъде прието,
че претенцията за главница е основателна в пълен размер.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, публикувани във вестник Монитор през м.юли
2016 г., а именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид своя
акцесорен характер и изхода по главния иск, искът за заплащане на обезщетение за забава
също се явява доказан за периода 15.09.2022 г. до 17.07.2024 г.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, следва да се отбележи,
че от данните по делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „Т.С.” ЕООД.
Ищцовото дружество не анажира доказателства за активната си материална легитимация по
иска, а именно за основанието, на което му се дължи възнаграждение на него за извършена
от трето лице услуга. Ето защо исковете се явяват неоснователни, поради което и следва да
се отхвърлят.
По разноските:
3
Предвид изхода на спора, всяка от страните има право на разноски, съобразно
уважената и отхвърлената част от исковите претенции. В съответствие с възприетото в т.12
на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково производство да
разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова. Предвид това и данните
по ч.гр.д.№ 46045/2024 г. по описа на СРС, по което се е развило заповедното производство
между страните, съдът намира, че ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски в общ размер на 152,02 лв., от които сумата от 102.02 лв. за внесена държавна такса
и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв ищеца следва да заплати на адв.
Ч. сумата от 150 лв. – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ответника
в двете производства.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Р. Н., ЕГН: **********, с адрес
/адрес/, че дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, сумата от 1300,52 лева (хиляда и триста лева и 52 стотинки), представляваща
стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., за имот, находящ се на адрес: /адрес/, отчитан под абонатен № *******,
ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение – 26.07.2024 г. до окончателното плащане на
дължимото и сумата от 222,37 лева (двеста двадесет и два лева и 37 стотинки),
представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2022 г. до 17.07.2024 г., за които
суми е издадена Заповед №25320/12.08.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. 46045/2024 г. на СРС, 159 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата от
46,31лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 26.07.2024г. до изплащане на
вземането и сумата от 11,15 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 15.08.2021 г. до 17.07.2024 г.
ОСЪЖДА С. Р. Н., ЕГН: **********, с адрес /адрес/, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, сумата от 152,02 лева (сто
петдесет и два лева и 02 стотинки), представляваща направени от ищеца разноски по
настоящото дело и по ч.гр.д.№ 46045/2024 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. Д. Й. Ч., ЕГН **********, с
личен №**********, с адрес /адрес/, сумата от 150,00 лева (сто и петдесет лева),
представляваща направени по по настоящото дело и по ч.гр.д.№ 46045/2024 г. по описа на
СРС, разноски за оказана безплатна адвокатска помощ на ответника С. Р. Н..
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Т.С.“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 46045/2024 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4