Р Е Ш Е Н И Е
№…………
17.02.2021 г. ГР. П Л Е В Е Н
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ възз. граждански състав
на ДВАДЕСЕТИ ЯНУАРИ две хиляди двадесет и първа година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
Секретар: ИВАЙЛО ЦВЕТКОВ
Прокурор: ………………………………….
като разгледа докладваното от съдията
ПЕТРАКИЕВ
В.ГР.Д. № 926 по описа за 2020
година
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
по чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 769/02.07.2020
г., Плевенски районен съд по гр. дело № 909/2020г. по описа на същия съд е отменил дисциплинарното наказание Предупреждение
за уволнение наложено на Т. Й. Т.,
ЕГН **********, съдебен адрес: ***. св. ***
№ 7, ет.1, със Заповед № РД – 21 – 21 / 17. 12. 2019 г, издадена от Началника на
Регионално управление на образованието - Плевен, като незаконосъобразно.
Осъдил, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, РЕГИОНАЛНО
УПРАВЛЕНИЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО –
ПЛЕВЕН, адрес гр. Плевен, ул. *** № 23, да заплати на Т. Й. Т., ЕГН **********, съдебен адрес: ***. св. *** № 7, ет.1, направените разноски за адвокатско
възнаграждение в
размер на 400 лв.
Осъдил, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, РЕГИОНАЛНО
УПРАВЛЕНИЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО – ПЛЕВЕН, адрес гр. Плевен, ул. *** № 23, да заплати по сметка на Плевениския районен съд сумата от 30 лева /тридесет лева/
– представляваща държавна такса върху предявения неоценяем иск.
Постъпила
е въззивна жалба от РЕГИОНАЛНО УПРАВЛЕНИЕ
НА ОБРАЗОВАНИЕТО – ПЛЕВЕН срещу
постановеното решение от Плевенски районен съд. В нея се правят оплаквания, че 1.
Решението е недопустимо, тъй като не е постановено срещу надлежна страна - РЕГИОНАЛНО
УПРАВЛЕНИЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО – ПЛЕВЕН не е работодател и следователно
не може да отговаря по предявения иск, позовавайки се на Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2012 г.
на ВКС по тълк. д. № 1/2010 г., ОСГК, докладчик съдията Б.С.; 2. Необоснованост на изводите
на съда относно липсата на представителна власт, които не кореспондират със
събраните по делото доказателства, като
счита, че същите установяват компетентността на издалия заповедта в рамките на
правомощията, с които е изрично овластен; 3. Неправилност на изводите на съда,
че описаните в заповедта нарушения не са извършени, като детайлно се посочва и
обосновава всяка от точките; 4.спазване на процедурата по чл.194 и чл.195 от КТ. Поради това моли решението да бъде отменено изцяло, да бъде обезсилено като
недопустимо, като се произнесе съдът по същество на спора и отхвърли иска и
потвърди законосъобразността на издадената заповед. Претендира се и
присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
В законовия срок не е постъпил
писмен отговор от страна на въззиваемия Т.Т.. В съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата и
законосъобразност на първоинстанционния акт, като моли да бъде потвърден.
Прентендира и разноски в производството.
Окръжният съд, като прецени
доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено
следното от фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Изцяло
основателно е оплакването на въззивника, че не е надлежна страна в
производството и че постановеното от РС-Плевен решение е недопустимо.
Действително въззивника основава това си твърдение на Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2012 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2010 г., ОСГК, докладчик съдията Б.С., което не касае точно този спор,
а изрично е предвидило исковете по чл.344 от КТ.
Несъмнено настоящият иск е с
правно основание чл.357 и сл. от КТ и представлява трудов спор. Съгласно
законовата дефиниция „Трудови са споровете между работника или служителя и работодателя
относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на
трудовите правоотношения, както и споровете по изпълнението на колективните
трудови договори и установяването на трудов стаж.“
В
случая за разлика от чл.344 от КТ законодателят изрично е предвидил, че спорът
е между служителя и работодателя. Т.е. страни по делото следва да бъдат
служителя в случая директора на училището и самото училище ОУ „***“ гр.Плевен,
независимо, че самата заповед за налагане на дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“ е издадена от Началника на РЕГИОНАЛНО
УПРАВЛЕНИЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО – ПЛЕВЕН. Определението Работодател следва от легалната дефиниция,
дадена в § 1, т. 1 ДР на КТ - такъв е всяко физическо лице, юридическо лице или
негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено
образувание /предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство,
заведение, домакинство, дружество и други подобни, където се полага наемен труд
- § 1, т. 3 ДР на КТ/, което самостоятелно наема работници или служители
за полагане на наемен труд по трудово правоотношение. В случаите, при които
работодател не е физическо лице, а друго от неизчерпателно изброените в
посочената разпоредба образувания, трудов договор с него се сключва чрез
определено по предвидения в закон или устав ред лице, оправомощено с
работодателска власт.
Тъй като училището се
представлява от директора, то няма как по отношение на себе си директора да
бъде и представляващ работодателя. Затова в практиката се ползва даденото с Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2012 г.
на ВКС по тълк. д. № 1/2010 г., ОСГК, докладчик съдията Б.С. разрешение на въпроса с
представителството на работодателя. В него изрично се приема, че „Съгласно чл. 61, ал. 2 КТ за длъжности, определени в закон или в акт на
Министерския съвет, трудовият договор се сключва от по-горестоящия спрямо
работодателя орган. Такива са например предвидените в чл. 37 от Закона за народната просвета /ЗНП/ случаи на сключване на трудови договори: с
директорите на държавни детски градини, училища и обслужващи звена - от
министъра на образованието, младежта и науката; с директорите на държавните
спортни училища - от министъра на физическото възпитание и спорта; с
директорите на детските градини по чл. 10, ал. 3 ЗНП - от министъра на отбраната; с директорите на
общинските училища и обслужващи звена - от началника на регионалния инспекторат
по образованието; с директорите на общинските детски градини - от кмета на
общината. От министъра на здравеопазването се сключват трудови договори
например с директора на регионална здравна инспекция /чл. 9 от
Закона за здравето /ЗЗ/, с директорите на националните центрове по
проблемите на общественото здраве /чл. 22
ЗЗ/, с директора на Центъра за спешна медицинска помощ /чл. 3
ПУДЦСМП/, с директора на Националния медицински координационен център /чл. 7
ПУДНМКЦ/, с директора на Националния онкологичен център /чл. 8
ПУДНОЦ/, с директорите на домовете за медико-социални грижи за децата /чл. 24
ПУДДМСГД/ и други. От министъра на труда и социалната политика се сключва
например трудов договор с директора на Националния институт за помирение и
арбитраж /ПУДНИПА/.
Систематическото и логическото тълкуване на посочените норми налага изводи, че,
първо, длъжностите, трудовият договор за които се сключва при условията на чл. 61, ал. 2 КТ, са предвидени за заемане при работодатели,
характерът на дейността на които ги определя като държавни или общински
институции за задоволяване на обществени потребности в различни сфери - на
образованието, на здравеопазването, на социалната политика и други, и, второ,
че в тези случаи законът овластява /възлага на/ висшестоящият спрямо
работодателя /юридическо лице/ едноличен орган на изпълнителната власт по
смисъла на чл. 19 Закона за администрацията /ЗА/ а не администрацията, която той ръководи/,
на който са предоставени правомощия за упражняване на управление, ръководство,
координиране и/или контролиране на такива институции при осъществяване на
държавната или общинската политика в съответната сфера, да сключва трудовите
договори за длъжности, в чиито трудови функции се включва и представляването на
работодателя по трудовите правоотношения с него, т. е. упражняването на
работодателска власт. Сключването на трудов договор по този ред, обаче, не води
до изключение от правилото по чл. 61, ал. 1 КТ. По изричната разпоредба на закона - чл. 61, ал. 2, изречение второ КТ - и в този случай трудовото правоотношение
се създава с предприятието, в което е съответната длъжност, на което се
предоставя работната сила, където се полага наемният труд, т. е. с
работодателя. Уреденото по този начин настъпване на правните последици от
изрично предвиденото юридическо действие направо в правната сфера на
работодателя, а не в тази на висшестоящия му орган, определя последния като
негов законен представител по смисъла на чл. 36 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/ като негов представителен орган/ при
създаването на трудово правоотношение за заемането на определени с нормативен
акт ръководни длъжности. Такъв е правният статут на този орган и при
прекратяване на трудовото правоотношение за тези длъжности, каквато
компетентност му е изрично предоставена в посочените по-горе /неизчерпателно/
случаи и каквато следва по аргумент от чл. 192, ал. 2 КТ. Този извод следва и от обстоятелството, че
субективното право за прекратяване на трудовия договор, предвидено в Глава
шестнадесета на КТ, в т. ч. и чрез налагането на дисциплинарно наказание
уволнение, принадлежи на работодателя във всички случаи на възникване на
правоотношението въз основа на такъв договор, независимо дали той е сключен по
реда на чл. 61, ал. 2 КТ /с оглед липсата на предвидено изключение в този
смисъл/. За осъществяване на това право е необходимо волеизявление на
оправомощено с работодателска власт лице, но тъй като заемащият длъжност с
такава трудова функция не може да го упражни по отношение на себе си, то
/волеизявлението/ и в тези случаи е възложено на висшестоящия спрямо
работодателя орган.“
В случая РУО-Плевен се явява по-горе
стоящ орган на работодателя, който го замества в дисциплинарното производство,
но само спрямо представляващия го директор. Независимо от това работодател
остава училището и то следва да е страна по спора.
Процесуалната легитимация на страните е абсолютна
процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието й съдът
следи служебно. Ако при проверката за това бъде констатирано, че искът по чл. 357 и сл. КТ са предявени срещу ненадлежен ответник, съдът следва да укаже на ищеца
да отстрани в определен срок тази нередовност чрез предприемане на действия за
конституиране на надлежен ответник, като при неизпълнение на указанието
производството следва да бъде прекратено.
В
настоящия случай РС-Плевен е постановил решение срещу ненадлежна страна по
спора, поради което същото се явява процесуално недопустимо и следва да бъде
обезсилено. Делото следва да се върне на първата инстанция за последващи
процесуални действия. Въззивният съд не може да се произнесе по повдигнатите с
жалбата въпроси по същество на спора, в това число за давността и разноските,
тъй като на практика по делото е налице нередовна искова молба, която не може
да основе валиден съдебен процес, който да приключи с произнасяне по същество
по спорните въпроси. Следва след връщане на делото РС-Плевен да съблюдава
дадените с настоящето решение указания относно процесуалната легитимация на
страните, като при приключване по същество на спора се съобразят и направените
досега разноски.
С оглед всичко гореизложено, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА на
осн. чл.270 ал.3 от ГПК Решение № 769/02.07.2020г., постановено
от Плевенски
районен съд по гр. дело № 909/2020г., като процесуално НЕДОПУСТИМО
– постановено срещу ненадлежна страна.
ВРЪЩА делото
на РС-Плевен за последващи процесуални действия.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280 ал.3
т.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: