Присъда по дело №915/2024 на Районен съд - Варна

М О Т И В И

КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 915 ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД VІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ ЗА 2024 ГОДИНА.

Производството по делото е образувано по постъпила в съда частна
тъжба от Стела Христова Николаева ЕГН **********, срещу Д. Н. Д. ЕГН
**********и Т. Б. Д. ЕГН ********** за извършени от тях престъпления по
чл. 182, ал.2 от НК.
В частната тъжба и уточняващата такава се твърди, че на 11.02.2024год.
тъжителката трябвало да се види с дъщеря си Н. Д. Н. в с. Тополи ул. „Матей
Стоянов“ № 26, но когато отишла на адреса никой не излязъл. Твърди се, че
тъжителката звъняла по телефона и викала по име, че след половин час
излязла бабата на детето и казала, че то спи и е болно и никъде няма да ходи.
За горното тъжителката сезирала полицията защото детето трябвало да и се
предоставя всяка събота и неделя.
В съдебно заседание тъжителката се явява лично, а във фазата по
същество заявява, че иска просто да си вижда детето и подсъдимите да
спазват режима. Иска същите да бъдат наказани по преценка на съда.
Във фазата на съдебните прения защитникът на двамата подсъдими –
адв. Р. С., пледира за оправдателна присъда като изразява становище, че
обвинението не е доказано. Заявява, че от доказателствата се установило, че
бащата – подс. Д. Д. изобщо не е присъствал, а бабата – подс. Д. не била
уведомена, че тъжителката ще идва. Отделено от това сочи, че тъжителката не
била отишла в деня определен и от съда, а на следващия ден както и че тя по
принцип много рядко се възползвала от режима. Отправя искане за
присъждане на направените по делото разноски.
Двамата подсъдими дават обяснения в хода на съдебното следствие, но
не се явяват в последното по делото заседание и не се възползват от правото
си на последна дума.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Подс. Д. Д. и тъжителката С. Н. са родители на детето Н. Д. Н. родена на
08.09.2012год.
Със съдебно Решение № 322/28.12.2015год, постановено от РС –
Провадия по гр.д. № 504/2015год, влязло в сила на 22.01.2016год., съдът
предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето Н.
Д. Н. на бащата Д. Н. Д. и определил местоживеенето на детето при баща му
Д. Н. Д. на адрес с. Тополи, обл.Варна, ул. „М.Стоянов“ № 28. Със същото
решение съдът определил и режим на лични отношения на майката –
тъжителката С. Х. Н. с детето Н. Д. Н. както следва: майката ще има право да
1

вижда и да взема при себе си детето Н. Д. Н. всяка събота и неделя от месеца
от 10ч. сутринта в събота до 18ч. в неделя, с преспиване.
На посочения по-горе адрес в с. Тополи подс. Д. живеел с майка си подс.
Т. Д..
Тъжителката рядко се виждала с дъщеря си. От време на време търсела
контакт с нея като се обаждала на бащата подс. Д. и виждала детето.
На 11.02.2024год. (неделя) сутринта около 09:00ч. тъжителката С. Н.
отишла на адреса на двамата подсъдими с намерение да се види с дъщеря си.
Преди да отиде обаче същата не уведомила нито подс. Д. (бащата на дъщеря
й) нито подс. Д.. Пристигайки на адреса тъжителката започнала да звъни на
звънеца. Излязла подсъдимата Д. (подс. Д. не бил в дома си) и тъжителката я
попитала къде е Н. (дъщеря й). Казала й, че е дошла да я вземе. Подс. Д. й
отвърнала, че е неделя, че детето спи, че скоро е прекарало вирусно
заболяване. Попитала я дали е говорила с бащата (подс. Д.) дали той знае, че
ще идва да взема детето. Тъжителката не повярвала на думите на Д.. Същата
започнала да крещи, да обижда подс. Д.. Подс. Д. се опитала да й каже, да се
качи при детето и сама да се убеди. Казала й да се свърже със сина й и да се
разбере с него, но тъжителката продължила да крещи и обижда. Разтреперана
подс. Д. се прибрала в къщата. На свой ред тъжителката се обадила на тел. 112
и подала сигнал, че не й дават да види детето си. Посочила и адреса на
двамата подсъдимите в с. Тополи. На място пристигнал екип от ІІІ РУ ОД
МВР Варна, в състав свидетелите Й. Ч. и М. М.. В близост до адреса двамата
полицаи заварили тъжителката, която им обяснила, че там живее бащата на
детето й и не й го дава. Свидетелите Ч. и М. поискали от тъжителката да им
представи съдебно решение в което е определен режима, но тя не представила
такова. Казала, че не го носи. Полицаите я насочили към районния инспектор
на който да занесе решението на съда и заминали.
На 28.02.2024год. тъжителката, подала тъжба против подсъдимите Д. Н.
Д. и Т. Б. Д., по повод на която било образувано и настоящото НЧХД.
В хода на съдебното следствие бяха изискани и съответно приобщени
справка от „Национална система 112“ ведно със СД – диск съдържащ
регистрирано обаждане от страна на частната тъжителка на дата
11.02.2024год., както и справка от началника на ІІІ РУ при ОД на МВР Варна
досежно това кои полицейски служители са обслужили сигнала.
Като писмено доказателство по делото е приет и представен от защитата
препис от Решение № 322/28.12.2015год. постановено от РС Провадия по гр.
д. № 504/2015год..
Гореописаната фактическа обстановка се доказва по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства, а именно
обясненията на двамата подсъдими, показанията на свидетелите Ч., М., И. и Н.
Н., препис от Решение по гр.д № 504/2015год. по описа на ВРС, справка от
началника на „Национална система 112“ рег.№ 105820-686/02.10.2024год.,
ведно със СД – диск съдържащ регистрирано обаждане от страна на частната
2

тъжителка Николаева на дата 11.02.2024год., справки за съдимост и др.
писмени доказателства като в своята съвкупност така посочените
доказателства са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и не водят на
различни правни изводи.
В обясненията си пред съда подс. Д. Н. Д. заявява, че на посочената в
тъжбата дата не е бил в дома си. Сочи че не бил уведомен нито от тъжителката
нито дъщеря си, че майката ще идва да я вземе. Твърди, че тъжителката
идвала в годината веднъж да види дъщеря си и е нямало проблеми когато е
бил уведомен кога ще дойде. Тогава уведомявал и майка си (подс. Д.), че
тъжителката ще идва да види детето.
В обясненията си пред съда подс. Т. Д. сочи, че на инкриминираната дата
тъжителката е пристигнала на адреса и е поискала да вземе детето. З., че тя
(подсъдимата) не е Била уведомена за това посещение, че синът й подс. Д. не е
бил в дома им, както и че обяснила на тъжителката че детето спи и е прекарало
заболяване. Сочи, че приканила подсъдимата да се качи да види детето вътре,
и да се обади на бащата, но последната се развила, започнала да обижда и тя
се прибрала.
Твърденията на двамата подсъдими, че те не са били уведомени, че
тъжителката ще идва да вземе детето на 11.02.2024год. не се опровергават по
никакъв начин от частното обвинение.
В съдебно заседание като свидетел, в присъствието на педагог е
изслушана и Н. Н.. Същата разказва, че живее с баща си и баба си от много
малка, че се вижда с майка си рядко, от една година не са се виждали. Завява,
че майка й идва в Тополи, взема я и я води на разходка в гр. Варна после я
връща същия ден. Сочи, че баща й винаги е бил съгласен да се вижда с майка
си когато е бил уведомяван. За конкретната дата сочи, че тя е била в дома си и
спяла и после от баба си е разбрала, че майка е идвала. Сочи, че преди това тя
била говорила с майка си и се били уговорили да се видят, но баба й не знаела
че иска да се видят. Заявява, че баща също не е бил уведомен за това, както и
че баща й винаги е бил съгласен да се вижда с майка си и никога не е правил
проблеми когато е бил уведомен.
Съдът кредитира изцяло показанията на тази свидетелка отчитайки
факта, че с оглед тинейджърската възраст в която се намира би могла да бъде
подложена на манипулация. Доколкото обаче няма никакви други
доказателства, които да опровергават нейните твърдения, то съдът кредитира
изцяло показанията й.
Като добросъвестни, достоверни, логични, взаимнодопълващи се и
кореспондиращи с останалите събрани писмени и гласни доказателства, съдът
кредитира и показанията на свидетелите Ч., М. и И.. Първите двама са
полицейски служители отзовавали се на адреса във връзка с подадения от
тъжителката сигнал, а третата свидетелка е съседка на подсъдимите и е пряк
очевидец на посещението на тъжителката на адреса на подсъдимите, както и
на пристигането на полицейските служители там. Показанията на тази
3

свидетелка са в пълен унисон както с обясненията на подс. Д. така и с
показанията на свидетелите Ч. и М..
Приобщените по делото писмени доказателства, които не се оспорват от
страните, съдът кредитира като непротиворечиви по отношение на фактите
подлежащи на доказване. Като кореспондиращи с установената фактическа
обстановка съдът кредитира и звукозаписите предоставени от Дирекция
„Национална система 112“.
След като прецени всички доказателства релевантни за делото,
поотделно и в тяхната съвкупност и така установената фактическа обстановка,
при решаване на въпросите по чл. 301 от НПК съдът приема за установено от
правна страна следното:
С частната тъжба на двамата подсъдими е повдигнато обвинение за
извършено от всеки от тях престъпление по чл. 182, ал.2 от НК за това, че на
11.02.2024год. в с. Тополи, обл. Варна, подс. Д. като родител, а подс. Д. като
сродник не изпълнили и осуетили съдебно решение относно лични контакти
на С. Х. Н. с детето й Н. Д. Н., родена на 08.09.2012год.
Непосредствен обект на престъплението по чл. 182, ал. 2 НК са
обществените отношения, които осигуряват упражняването на родителски
права или лични контакти между децата и родителите, уредени въз основа на
закона с влязло в сила съдебно решение.
Съставът на това престъпление осигурява ефикасна наказателноправна
защита на интересите на децата с цел да се създадат възможно най-
благоприятни условия за тяхното отглеждане и правилно възпитание от една
страна, а от друга страна обекта на защита са и правата на родителите за
редовни контакти с децата, оставени за отглеждане и възпитание на другия
родител.
За да бъде осъществен съставът на престъплението по чл. 182, ал. 2 от
НК, е необходимо от обективна страна да бъде установено, че родител или
друг сродник не изпълнява или по какъвто и да е начин осуетява изпълнението
на съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно
лични контакти с дете.
От обективна страна съставът на това престъпление изисква да е налице
влязло в сила решение относно упражняване на родителски права или относно
лични контакти с дете като изпълнителното деяние може да бъде се
осъществи в някоя от следните две алтернативно посочени в диспозицията на
наказателноправната норма форми - неизпълнение на съдебно решение или
осуетяване изпълнението на съдебно решение.
Неизпълнението на съдебно решение, като форма на изпълнителното
деяние е формално престъпление. То може да се състои в непредаване на
детето или във фактическо недопускане на съответния правоимащ да
осъществява лични контакти.
Другата форма на изпълнително деяние на престъплението по чл. 182,
4

ал. 2 НК - осуетяване на изпълнението, се осъществява чрез създаване на
обстановка, съпроводена със спънки, за да не може да бъде изпълнено
решението и нейното осъществяване съставлява резултатно престъпление.
От субективна страна престъплението се характеризира с пряк умисъл –
деецът следва да съзнава, че упражняването на родителските права или
правото на лични контакти с детето са уредени със съдебно решение, да
предвижда осуетяването на изпълнението на това решение или неговото
неизпълнение, като иска или допуска това.
В конкретния случай безспорно по делото бе установено, че със съдебно
решение № 322/28.12.2015год. постановено по гр.д. № 504/2015год. по описа
на РС – Провадия, влязло в сила на 22.01.2016год. съдът е предоставил
родителските права по отношение на детето Н. Д. Н. ЕГН ********** на
бащата - подс. Д. Д., определил е местоживеенето на детето при него на адрес
с. Тополи, обл.Варна, ел. „М. Стоянов“ № 28 и е определил режим на лични
отношения на майката С. Х. Н. както следва: всяка събота и неделя от месеца
от 10ч. сутринта в събота до 18ч. в неделя с преспиване.
Установи се също така, че на инкриминираната в частната тъжба дата
11.02.2024год. майката не е осъществила лични контакти с детето си. От
събраните по делото доказателства обаче не бе установено подсъдимите да са
осъществили една от формите на изпълнителното деяние визирано в нормата
на чл. 182, ал.2 от НК.
На първо място от приобщеното по делото съдебно решение №
322/28.12.2015год. постановено от РС - Провадия се установява, че датата на
която тъжителката е отишла да взема дъщеря си (11.02.2024год.) не съвпада с
определения й режим на лични контакти с детето. Посочената дата е ден
неделя, като съобразно цитираното по-горе съдебно решение в неделя (в по-
късен час) детето е следвало да бъде върнато в дома си, а не взето от майката.
На следващо място в хода на съдебното следствие от страна на
тъжителката върху, която лежи тежестта на доказване в наказателното
производство от частен характер, не са ангажирани каквито и да било
доказателства, същата е уведомила бащата упражняващ родителските права –
подс. Д., че желае да се види с дъщеря си на конкретната дата в неделя.
Последното би могло да стане единствено при наличие на разбирателство за
това между двата родители данни за каквото по делото липсват.
При положение, че подс. Д. не е бил уведомен за желанието на
тъжителката да вземе детето на посочената дата (която не е фиксирана от
съдебното решение) то за него не е имало изобщо задължение да присъства в
този момент в дома си съответно да осигури присъствието на детето там.
Задължението му е било да осигури присъствието на детето предния ден –
събота в 10:00ч.
Не може да бъде определено като противоправно и поведението на
подс. Д.– бабата на детето. Първо защото по отношение на нея също липсват
доказателства тя да е била наясно с намерението на тъжителката да посети (да
5

вземе) дъщеря си в ден различен от посочения в съдебното решение и второ
защото тя е трето лице на което детето е поверено от баща му и сама не би
могла да взема решения в горната насока. Нещо повече от обясненията на
подс. Д., подкрепени от показанията на св. И., се установява, че Д.е поканила
тъжителката да се качи и да види детето което спи, но тя не го е сторила.
В изпълнение на задължението си по чл.107, ал.2 от НПК да събере
служебно и други доказателства относно фактическите положения включени в
предмета на доказване, съдът изчерпи всички процесуални способи за
събиране на доказателства за установяване на обективната истина по делото.
Въпреки това обаче, други преки или косвени доказателства, които да
подкрепят обвинителната теза не се събраха.
Съдът като изпълни задължението си да изясни обективно, всестранно и
пълно всички обстоятелства по делото прецени, че подсъдимите Д.Н.Д.и
Т.Б.Д.не са осъществили нито от обективна нито от субективна страна състава
на престъпленията за които са предадени на съд – престъпление по чл. 182,
ал.2 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК ги оправда по така
възведените им обвинения.
По гореизложените съображения съдът постанови присъдата

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

6

Номер на акта:	164
Дата:	9 юни 2025 г. (в сила от 25 юни 2025 г.)
Съдия:	Радостина Методиева

Дело:	20243110200915
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	29 февруари 2024 г.

Присъда по дело №915/2024 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите