Присъда по дело №2458/2013 на Районен съд - Варна

              МОТИВИ към присъда от 17.06.2013г. по НОХД № 2458 /2013г.                                 по описа на Варненския Районен Съд.

             ХХІІІ наказателен състав

              Производството пред първоинстанционният съд е образувано по депозиран от Районна Прокуратура-Варна обвинителен акт против    Л.Н.Л.-ЕГН **********,  за престъпление от общ   характер по  чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК за това, че  в периода 22.07.2011г. до 18.01.2012г. в гр.Варна, в условията на продължавано престъпление и с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у Д.П.А. заблуждение, че се нуждае от финансови средства, чието предназначение е както следа: за назначаването му като свещенослужител в Катедрален храм „Св.Успение Богородично”-Варна; за погребение на баща му; за извършване на ремонтни-дейности по служебен автомобил, ползван от Негово Високопреосвещество варненски и Великопреславски Митрополит К.; за изготвяне на документи, целящи отпускане на кредит при Банка „ДСК”-Варна,  за медикаментозното му лечение /инжекции/; за вноски по жилищен кредит от банкова институция на негово име в гр.Варна и с това й причинил имотна вреда в размер на 4050 евро, с левова равностойност 7921.11 лева.

            В наказателното производство срещу подсъдимият в хипотезата на чл.76 и сл.  от НПК бе приет за съвместно разглеждане предявения от  Д.А. граждански иск в размер на 7 921,11 лв. , представляващи претърпени в резултат на деянието му имуществени вреди, в едно със законната лихва от 22.07.2011г. до окончателното изплащане на сумата,  и съобразно направените искания   същата  бе конституирана като граждански ищец и частен обвинител  в процеса лично и чрез повереника си-адв.М..

               Производството по делото се проведе при условията и реда на глава 27 от НПК, като  по искане на подсъдимият бе проведено съкратено съдебно следствие.Същият, при условията на чл.371 т.2 от НПК призна изцяло фактите , изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.Съдът намери , че направените от подс.   Л. самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, поради което не бе проведен разпит на свидетелите и вещите лица и не се събираха доказателства за фактите , изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

            Участващият в производството представител на ВРП поддържа изцяло предявеното против  подс .Л. обвинение, като счита, че то е доказано както от обективна, така и от субективна страна със събраните в хода на предварителното производство безпротиворечиви и категорични доказателства, чрез които е потвърдена фактическата обстановка, описана в обвинителния акт.По отношение на наказанието  прокурорът излага становище, че не са налице множество или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, за да бъде приложена разпоредбата на чл.55 от НК.Поради това и пледира на подс.Л. да бъде определено наказание около средния размер, което да бъде намалено с една трета.Представителят на ВРП счита , че с оглед продължителността на извършване на деянието и размера на причинената вреда, подсъдимият следва да изтърпи ефективно определеното му наказание, а в условията на алтернативност пледира изтърпяването му да бъде отложено с максималния предвиден в закона изпитателен срок.

            Процесуалният представител на гр.ищец и ч.обвинител-адв.К.М. се присъединява изцяло към становището на прокурора относно обективната и субективна съставомерност на деянието, както и по отношение на вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия.Тя пледира и гр.иск да бъде уважен изцяло като основателен и доказан по размер.

             Подс.  Л.Л.  участва в производството лично и с надлежно упълномощен процесуален представител. В хода на досъдебното производство той е дал обяснения, в които е отрекъл да е извършил вмененото му във вина престъпление. В хода на съдебното следствие, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, той признава изцяло фактите , описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.  В последната си дума подс.Л.  изразява съжаление за постъпката си.       

             Процесуалният представител на подс.Л. – адв. Я. , акцентира върху обстоятелството, че подсъдимият и пострадалата са имали интимна връзка, като не оспорва обективната и субективна съставомерност на престъпното деяние.Поради тези обстоятелства пледира на подсъдимият да бъде наложено минимално наказание, а по отношение на размера на гр.иск счита, че същият е основателен в размера, който е признат от Л. в досъдебното производство.   

            След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени  доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,съдът приема за установено от фактическа страна следното:

        Подс.Л.Л. бил свещенослужител при Варненска и Великопреславска Света митрополия, с духовен сан и име архимадрит Л.. Като енорийски свещеник той отговарял за дванадесет православни храма в населени места на територията на общини Суворово и Вълчи дол, обл. Варна. Поради тежки нарушения на Устава на Българската Православна църква и финансови злоупотреби със средства, собственост на Варненска и Великопреславска митрополия, със Заповед № 173/18.08.2011 г. на Негово Високопреосвещенство Варненски и Великопреславски Митрополит К.,  на отец Л. било наложено църковно дисциплинарно наказание - освободен от заеманите длъжности при Варненска и Великопреславска митрополия, прекратени пълномощията на член на Духовния Съвет на Варненски и Виликопреславски Епархийски Съвет и наложен аргос с пълно запрещаване от свещенослужение за определен период. При освобождаването му от длъжност,  подс.Л.  освободил също обитаваното от него ведомствено жилище, находящо се в гр. Суворово, обл. Варна, собственост на Варненска и Великопреславска митрополия. Тъй като нямал собствен дом, той сключил договор за наем и заживял в апартамент с адрес на ул. „Страхил Войвода" № 55 в гр. Варна.

Архим. Л. бил лишен от смирение и често престъпвал църковните канони. Той имал регистрации в различни интернет сайтове за запознанства под името Л. Н.. В неговия фейсбук профил като приятели преобладавали жените, които публикували на стената му любовни стихове и песни. В интернет пространството подс. Л. намирал и внимателно проучвал своите жертви. Целенасочено търсел жени с добро финансово състояние, но предимно самотни. Системно и манипулативно , използвайки  красиви фрази и романтични загадки, той предизвиквал и поддържал интереса им. Веднъж изградил емоционална връзка със своите жертви, с добре обмислена стратегия и последователни действия, успявал с лекота да се впише в тяхното ежедневие. Със своето лицемерно поведение и неискрено отношение, воден от користни цели, подс.Л. постигал материални облаги, като по предварително набелязани измамливи предлози, придружени от изискващото се в случая съответно артистично поведение молел за финансова помощ под формата на заем и така получавал парични суми, с обещание за краткосрочното им връщане, каквото изначално намерение не е имал. В последствие , осъзнали грубата действителност и опознали истинската му същност, голяма част от тези жени подали жалби във Варненска и Великопреславска митрополия  за това, че били жертви на осъществена им от Л. измама.

По този начин, в интернет-пространството свид. Д.  А. се запознала с подс.Л.. Тя била разделена със съпруга си, сама отглеждала дъщеря си и двете живеели заедно в самостоятелно жилище в гр. Варна. Тъй като не срещнала подходящ партньор през годините, а не искала да бъде самотна,  по съвет на свои близки и познати, тя се регистрирала в интернет сайт за запознанства „Елмаз". Още с откриване на профила, свид. А. получила много писма от различни мъже, които изявили желание за среща и опознаване. Тъй като била изключително внимателна по отношение на своя избор, А. отхвърляла голяма част от своите кореспонденти, но един от тях регистриран с името Л. Н. спечелил нейното внимание. Това бил подс.Л., който многократно й писал и успял да я заинтригува с начина по който се представял, пишел и изразявал.Поради това св.А.  започнала ежедневно да кореспондира по интернет с него, а малко след това станали приятели във „фейсбук” и разменили скайп адреси.

Около месец - два след запознанството им, в началото на 2011 г. св.А. решила да се срещне лично с подс.Л., като това станало на публично място.Тя  не се впечатлила от външния му вид и първоначално той й се сторил твърде невзрачен, но доколкото това не бил най-важният и определящ приоритет и критерий в избора й на партньор , преценила, че следва да предостави възможност за взаимно опознаване.Подс.Л. от своя страна,  съзнавайки ограничения ресурс от качества и визия на които да разчита, преценил шанса, който му се предоставил и използвайки своя артистизъм,    положил неимоверни усилия, за да впечатли и спечели св.А.. Той   проявил  галантност, предпазливо и мило ухажвал свидетелката, като изцяло я обградил с внимание и засипал с нежни комплименти. По този начин успял да представи себе си за изключителен кавалер и да формира у св.А. невярна представа, че е почтен мъж, на който  може да се разчита и вярва. За да я опознае добре подс.Л. подхващал различни теми на разговор,  които умело пренасочвал към личността на свидетелката, като й давал възможност да изкаже своите виждания и принципна позиция.Той проявявал жив интерес към казаното от нея  и разбиране.  В резултат от положените усилия срещите между св.А. и подс.Л. зачестили. Той започнал да демонстрира висок стандарт на живот, добро материално състояние и доходоносен бизнес, свързан с търговия на църковни стоки и съвместна дейност с погребални агенции, с каквито в действителност не разполагал.Постепенно отношенията между него и св.А. се задълбочили и тя споделила с него  предстоящите си планове   да започне доходна работа извън пределите на страната. Убедена  в сериозността на взаимоотношенията помежду им, свидетелката решила да запознае подс.Л. и с дъщеря си  и  го поканила на вечеря в дома си. Преценявайки добре подреденото жилище и независимата материална осигуреност на св.А., след тази вечер подс.Л. станал още по активен и твърдо решен да реализира до край своя престъпния си замисъл.

След известно време и случайно от свой приятел лекар, който бил издал болничен лист на подс.Л., св.А. разбрала, че истинското му име в действителност било „Л.”. Когато го попитала защо е укрил този факт, подс.Л. прочувствено и артистично споделил, че още от малък се срамувал от името си и поради тази причина се представял за Л.. Това не променило отношенията между двамата, като подс. Л. постоянно звънял на св.А. по телефона, изпращал й SMS-си, съобщения по скайп и фейсбук. Един ден той я помолил да влезе в скайп, тъй като искал да сподели нещо важно и съкровено. В скайп подсъдимият написал, че бил духовник от висшия клир, заемащ отговорна позиция в църквата.Тази информацията за професията на подсъдимия  объркала св.А., тъй като в целия период на общуване помежду им нито веднъж не го била виждала в расо, а демонстрираното поведение и активното му присъствие в интернет пространството по никакъв начин не подхождало на духовния сан, който твърдял че има. Това породило у свидетелката много въпроси и съмнения.Подс.Л. усетил това и започнал ежедневно да й изпраща многобройни съобщения, звънял по телефона и я убеждавал, че като добра християнка следва да приеме случващото се за добра поличба и настоятелно я канел да го придружава на службите, които отслужвал в храмовете в гр. Суворово и с. Брестак, обл. Варна за които отговарял. По същия начин засвидетелствал сериозните си намерения, като я уверявал, че желае да се омъжи за него, да създадат семейство и дете, тъй като много държал на нея, като най-важното нещо в живота му и настоявал да го представи на сестра си и родителите си.

В края на м.април 2011г. св.А. трябвало да отпътува за Гърция,   за да започне работа по трудов договор.Малко преди това подс.Л.   многократно демонстрирал страха си  от неочаквани събития, свързани с това да не бъде изоставен, забравен и др., и които  водели до провал на съвместните им планове за  общо бъдеще. По този начин той успял да накара св.А., въпреки престоя си в Гърция и скъпите телефонни услуги, в първите месеци на отсъствието-до средата на м.юли 2011г.,  ежедневно да осъществява контакт с него. Подс.Л. не пропускал повод да засвидетелства сериозните си намерения, да я убеждава, че е най-скъпият за него човек и да споделя за осезаемо болезнените си преживявания по повод на нейното отсъствие.Мотивирана от това негово отношение и поведение , след отправено предложение, св.А. приела заедно с подс.Л. да създадат семейство. По този начин, след като окончателно спечелил нейното доверение, подсъдимият започнал да се възползва от финансовите й средства. 

На 21.07.2011 г. свид. А. получила съобщение от подс. Л., че спешно се нуждае от 2 000 евро. В текстовото съобщение той споделял, че бил съкрушен , с високо кръвно налягане и помолил да му даде тази парична сума в заем и с обещание да я върне в период до 15 дни. Подс.Л. разяснил, че парите били предназначени като „рушвет - облага" за Негово Високопреосвещенство Митрополит К. за назначаването му за свещенослужител в Катедрален храм „Свето Успение Богородично" в гр. Варна. Незабавно на следващата сутрин на 22.07.2011 г. с мисълта, че помага на обичан човек, свидетелката превела на негово име чрез „Уестърн Юниън” наличните си към тази дата спестявания в размер на 1700 евро. След получаване на паричната сума, подс. Л. изпратил на св.А. множество съобщения , в които изказвал своята благодарност и увереност, че в посочения срок ще върне парите.

На 01.08.2011 г. отново чрез текстово съобщение подсъдимият  уверил свидетелката, че почти събрал въпросната паричната сума.Тъй като обаче здравословното състояние на баща му рязко се влошило и в тази връзка се налагало спешно да бъде опериран от херния , се наложило той да подпомогне финансово своите родители, като им изпратил 1 300 лв.

На 03.08.2011 г. св.А. получила съобщение, в което подсъдимия споделял, че е съкрушен от мъка, тъй като баща му починал. За това молел спешно да му преведе пари, отново в заем, които му били необходими за организиране на погребението. Солидарна с мъката му и на негово име в същия ден свидетелката му изпратила чрез „Уестърн Юниън” паричен превод от 500 евро. След това тя отново получила благодарствени съобщения и поредните обещания за връщане на паричната сума в десет дневен срок.

В следващите се няколко дни чрез текстово съобщение подс.Л. отново отправил зов за помощ. Обяснявал, че изпратените от св.А. пари се оказали твърде недостатъчни и за да обезпечи изцяло погребалната церемония, бил принуден да вземе паричен заем и от друг човек, който настоявал незабавно да му възстанови парите. По тази причина като най-близък за него човек, молел и очаквал от св.А. в трудния за него момент да му помогне финансово със същата парична сума. Тя повярвала на написаното и на негово име чрез „Уестърн Юниън” от 10.08.2011 г. отново изпратила паричен превод от 500 евро.

На 14.09.2011 г. в поредно текстово съобщение до св.А., подс.Л.  споделил за поредната нова тревога. Той написал, че изпитва притеснение и лична вина от това, че предизвикал ПТП и в резултат от него била нанесена материална щета на служебния автомобил, ползван от Митрополит К..За това и умолявал св.А. още веднъж да му помогне да разреши проблема като незабавно му преведе 200 евро за спешен ремонт в автосервиз и по този начин да не се посрами пред Митрополит К.. Тъй като свидетелката била на работа и нямала възможност да напусне работното си място, помолила своя приятелка – Г.С. в същия ден да преведе на името на подс.Л. чрез „Уестърн Юниън” паричен превод от 200 евро. След извършения превод, свидетелката получила поредните думи на благодарност. 

       На 20.09.2011 г. подс.Л. отново пратил  SMS до св.А.,  с който пак помолил за парична помощ. Поискал тя да му услужи с 500 евро, необходими за изготвяне на банкови книжа и отпускане на банков кредит от Банка ДСК.С тях подс.Л. възнамерявал да й се издължи, като част от тези сума била предназначена за "благодарност" към банковия служител, оказал му съдействие за „експресната" услуга. На същата дата чрез „Уестърн Юниън” св.А. изпратила поредния паричен превод на посочената сума на негово име.

На 26.09.2011 г. отново по настояване на подс.Л. и с обещание да ги върне, свидетелката изпратила спешен паричен превод от 50 евро. Тази парична сума била предназначена за закупуване на медикаменти, тъй като подсъдимият я уведомилр, че здравословно не се чувствал добре.

На 01.10.2011 г. св.А. се върнала в България и заживяла с подс.Л. в дома си.  Към края на месец декември 2011 г. той поискал от нея поредния заем с обяснение, че съществуват проблеми с отпускане на банковия кредит от Банка ДСК. Св.А. обаче му отказала.Тогава подс.Л. и изпратил   различни по съдържание SMS –си, в които я уверявал, че това е за последен път и ако не получи така необходимата му паричната сума, ще бъде принуден да извърши опит за самоубийство. Притеснена от  това св.А. отново дала на  подс.Л. 300 евро с убеждението, че сумата е предназначена за вноска по банков кредит.Тъй като вече изпитвала финансови затруднения, тя споделила със сестра си – св. Антоанета А. за трудната ситуация, в която е изпаднала и се  извинила, че не може да спази направената предварителна уговорка за съвместно посрещане на Нова година извън гр.Варна. Св.А. А. знаела за даваните от сестра й пари на подс.Л., които той искал под различни предложи-за операция, за погребение, за вноски и други, което налагало на няколко пъти да я подпомага финансово в критични периоди.

На 18.01.2012 г. подс.Л. отново   поискал от св.А. да му даде в заем 300 евро , като този път обяснил че са за просрочени вноски по жилищен кредит.Споделил, че  в противен случай го грози опасност да загуби дома си на ул. „Страхил Войвода" № 55 в гр. Варна. За пореден път свидетелката съжалила подсъдимия и му дала посочената сума  в присъствието на своя приятелка П.К., която в този момент гостувала в дома й.Св.К. на свой ред нееднократно присъствала на разговори, в които подс.Л. споделял за този жилищен кредит.

В последствие обаче св.А. разбрала, че жилището което подсъдимият обитавал не било негово, а живеел там под наем и парите, които му дала в този връзка не били за обезпечаване на вноски по жилищния кредит, а за заплащане на наем и текущи разходи. След това тя започнала да настоява подс.Л. да й върне паричната сума в кратки срокове. Свидетелката получила поредните му уверения за очаквани големи парични доходи от реализиран проект с негово участие за строеж на сграда предназначена за старчески дом в гр. Суворово. След това подс.Л. казал на св.А., че е предприел действия за продажба на жилище в съсобственост с майка си, намиращо се в гр.София. Месец по- късно обаче обяснил, че се отказал от първоначалната си идея, тъй като продажбата щяла да е на безценица и в тази връзка взел решение да заложи имота и да върне парите. Подс.Л. поискал от св.А. да посочи банкова сметка ***, по която да преведе парите, които били в общ размер на 4 050 евро и му били дадени в периода от 22.07.2011г. до 18.01.2012г.,  което тя сторила.Дължимата сума обаче така и не постъпила. До началото на месец май 2012 г. подс.Л. ежедневно убеждавал св.А., че ще върне парите, като сочел все нови и различни причини за забавянето си, в това число, че жилището му било запорирано от съдия изпълнител, че съществували проблеми с отпускане на банковия кредит в Банка ДСК и др.Когато обаче тя изразявала съмнения,  той започвал да  спекулира със здравословното си състояние-  получавал кръвоизлив в окото, бил с високо кръвно налягане и др., оправдавал се със служебни проблеми-  че не можел да оперира с банковата си сметка, тъй като била запорирана от Варненска Митрополия, наел адвокат да го представлява пред Негово Високопреосвещенство К., за да подпише документ и оттегли на запора, както и твърдял, че за да се спаси от „враговете си" обмисля  да постъпи в манастир или да се самоубие.

Междувременно обаче подозренията в искреността на подс.Л. на свид. А. се засилили.Тя извършила съответните справки, като от Агенция по вписванията установила, че подсъдимият няма жилище на свое име в гр. Варна, а имота в гр. София е собственост на неговите родители.По отношение на него през 2007 г. била вписана искова молба, по предявени във ВРС искове против подс.Л. и заведени срещу него две граждански дела, които не били приключени. От приятел на подсъдимия св.А. разбрала и че баща му не е починал, както и за задължения които имал към С.Г.Груп ООД.В търсене на истината, свидетелката   посетила и Варненска и Великопреславска митрополия. Там била информирана, че срещу подс.Л. били заведени много жалби от жени, които бил измамил с различни парични суми, както и за наложено му църковно дисциплинарно наказание, поради което не бил свещенослужител към Българската Православна църква

Поради това и св.А. подала жалба във ВРП и било образувано досъдебното производство.В хода на разследването тя предала доброволно копия от квитанции, сочещи на извършени парични преводи чрез „Уестърн Юниън”, както и своя мобилен телефон „Сони Ериксон" с IMEI 012332000577042 и зарядно устройство 220 V, СИМ карта с № 8930090902082887744F 64Q, мемори карта с памет 8 GB, в който е била съхранена водената с подс.Л. текстова входяща и изходяща кореспонденция.  По този начин се установило, че  подсъдимият е осъществявал контакт със св.А. от мобилни номера **********; 08988641003 и **********.След извършени справки станало ясно, че собственици на абонатните номера са св.Д.Д., св.Т. С. и св.П. П., които заявили, че по молба на подс. Л. са закупили СИМ картите на свое име, след което са му ги предоставили за ползване.

За изясняване на фактическата обстановка по делото била назначена и изготвена съдебно-техническа експертиза, чието заключение като неоспорено от страните и дадено обективно, компетентно и пълно, съдът кредитира изцяло.От него се установява,  че входящи текстови съобщения записани в мобилен апарат „Сони Ериксон U5i"c IMEI 01233200057704-2 в папка „Входящи съобщения" получени от номер на разговори ++359********* без име; номер на разговори ++359********* с име "La4o"; номер на разговори ++359********* с име "La4o 3"; номер на разговори: ++359********* с име "La4o 2"; номер на разговори: ++359********* без име; номер на разговори ++359********* с име "Otec Longin", номер на разговори ++359********* с име "Otec Longin" , са общо 1 618 броя. Входящите текстови съобщения, запаметени в СИМ карта с № 8930090902082887744F 64К Q, гръцки оператор Q-JELECOM и номер за разговори +00306996334649, получени от номер за разговори ++359********* с име "La4o"  са общо 25 броя.Съдържанието на съобщенията също било обективирано в експертизата.

Установило се още, че бащата на подс.Л.-св.Н. М., не е починал, както и че не е бил опериран или подпомаган финансово от подсъдимия през 2011г.Двамата не поддържали контакт поради конфликт, възникнал по финансови причини.

Видно от заключението на изготвената съдебно-оценителна експертиза , което съдът също кредитира изцяло, е  че процесната сума от 4050 евро към инкриминирания период е в размер на 7 921.11 лева.

 По отношение на твърденията за здравословни проблеми на подс.Л. била извършена проверка при личният му лекар-д-р Л. Р. с практика в гр.Суворово.От приложеният отговор е видно, че подс.Л. има основно две  регистрирани заболявания с хронично рецидивиращ ход на протичане-флебит и тромбофлебит на долни крайници и увреждане на междупрешленните дискове в лумбален и други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия.През 2011г. по повод оплаквания му е била назначена терапия от медикаменти, компреси с риванол и постен режим.Последното му посещение е било на 24.10.2011г., като след това не е имал регистрирани прегледи. 

 От изисканата и предоставена от Банка ДСК писмена информация се установило, че на името на подс.Л.  в масивите на банката били налични данни за потребителски кредит от 20.01.2010 г. и отворена на 20.07.2009 г. кредитна линия.  Нямало данни обаче подсъдимия да е подавал искане за   отпускане на кредит през календарната 2011 г.

Била извършена справка и в Агенция по вписванията –Варна.От нея станало ясно, че  в службата по вписванията в гр. Варна за подс. Л.   няма вписвания, отбелязвания и заличавания за периода 1993 г. до 31.10.2012 г.

От  Варненска и Великопреславска митрополия също била изискана информация, от която се установило, че подс. Л. не е бил назначаван като свещенослужител в Катедрален храм „Св. Успение Богородично" и в нито един момент по какъвто и да било повод такава възможност не е била обсъждана. На подс.Л. не са били предоставяни никога правомощия да управлява служебен автомобил. Със Заповед № 173/18.08.2011г. е бил освободен от заеманите длъжности на свещенослужител.

Подс.Л.Н.Л. е роден на ***г. в гр.Тетевен, живее в гр.Пловдив, български гражданин, с висше образование, не работи, не женен.По отношение на него е била постановена присъда по НОХД № 6/1997г. на РС-Тетевен, която е влязла в сила на 25.04.1997г.С нея подс.Л. е бил признат за виновен за престъпление по чл.339 ал.1 от НК и му е било наложено наказание „Глоба” в размер на 3 000лв.С оглед изминалия период от време от влизане на присъдата в сила до момента, подсъдимият е реабилитиран на основание чл.86 ал.3 от НК.  От приложените по делото писмени доказателства се установява, че същият през периода  2003г.-2005г. е регистриран в масивите на МВР като извършител на престъпления по чл.209, чл.211 и чл.194 от НК в РУП-Търговище и 9 РУП-София. Срещу подс.Л. е било образувано и ДП № 3/2012г. по описа на РУП-Девня за престъпление по чл.201 вр. чл.26 ал.1 от НК.

Горната фактическа обстановка, принципно безспорна между страните, съдът прие за установена въз основа на гласните доказателства по делото- признанията на подс. Л., които са доказателствено обосновани  от писмените доказателства по досъдебно производство № 2658 /2012г. по описа на І РУП -  Варна,  инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК – жалба, справка от Агенция по вписванията, копия от приходен касов ордер , издаден от С.Г.Груп ООД от 28.01.2011г., копия от платежни документи от „Уестърн Юнион”, докладни записки, протоколи за разпит на свидетели, за разпит на обвиняем, протокол за проведена очна ставка, протокол за доброволно предаване, справки от Варненска и Великопреславска Света Митрополия,справка от КАТ-Варна че в системата няма данни подс.Л. да притежава ППС, справка от Община-Тетевен, че родителите на подсъдимия са живи, справка от Агенция по вписванията, от НЗОК и личен лекар, справка от Банка ДСК и такава, че подс.Л. не е бил на лечение в психиатрична болница, заключения на съдебно- техническа и съдебно-оценителни експертизи,  справки за съдимост и други, които са последователни,безпротиворечиви, взаимно обвързани и допълващи се и анализирани в съвкупност не налагат  различни изводи.

           При така установената по делото фактическа обстановка , съдът прави следните правни изводи:

       Подс.Л.Н.Л. от обективна и субективна страна е осъществил състава на  престъпление от общ характер по   чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1  от НК тъй като  в периода 22.07.2011г. до 18.01.2012г. в гр.Варна, в условията на продължавано престъпление и с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у Д.П.А. заблуждение, че се нуждае от финансови средства, чието предназначение е както следа: за назначаването му като свещенослужител в Катедрален храм „Св.Успение Богородично”-Варна; за погребение на баща му; за извършване на ремонтни-дейности по служебен автомобил, ползван от Негово Високопреосвещество варненски и Великопреславски Митрополит К.; за изготвяне на документи, целящи отпускане на кредит при Банка „ДСК”-Варна,  за медикаментозното му лечение /инжекции/; за вноски по жилищен кредит от банкова институция на негово име в гр.Варна и с това й причинил имотна вреда в размер на 4050 евро, с левова равностойност 7921.11 лева.

            Обект на престъплението е гарантираното от закона право за разпореждане въз основа на свободно и съзнателно взето решение.Нарушени са обществените отношения, осигуряващи нормалното упражняване правото на собственост върху движими вещи.
            От обективна страна измамата, като престъпление санкционирано с цитираният текст на НК, се характеризира с няколко особености.На първо място тя има два предмета на посегателство  - заблуденото физическо лице и  ощетеното  имущество. В случая подсъдимият  продължително и настоятелно е въздействал върху св.А. без пряко и непосредствено  да има фактическа власт върху движимите вещи –   пари , намиращи се в нейното фактическо владение  , формирал е у нея неправилни представи относно условията за разпореждане с тях, като с това й  причинил съответната имотна вреда.

            Изпълнителното деяние в конкретния казус се изразява във възбуждането и поддържането на заблуждение у св. Д.А..Възбуждането на заблуждение е такова въздействие върху съзнанието на измамената, което е формирало у нея невярна представа за действителността.Подс. Л. се е представил  на св. А. като човек, отдаден на църквата, като чувствителен и романтичен мъж, който е имал нужда по различно време от финансови средства да бъде назначен за свещенослужител в Катедрален храм „Св.Успение Богородично”-Варна, за погребение на баща му, за извършване на ремонтни-дейности по служебният автомобил, ползван от Негово Високопреосвещество варненски и Великопреславски Митрополит К., за изготвяне на документи  за отпускане на кредит при Банка „ДСК”-Варна,  за медикаментозното   лечение  и за вноски по жилищен кредит от банкова институция.Всички тези причини, които той е посочил на св.А. не са съществували обективно-не е имало дори и вероятност да бъде назначен на посочената от него работа, а напротив-спрямо него е било наложено дисциплинарно наказание.Подс.Л. не е управлявал служебен автомобил, не е имал кредит към банкова институция и не е подавал искане за отпускане на такъв, като безспорно е и баща му не е бил починал.Здравословното състояние на подсъдимият също не е било такова, че да налага закупуването на скъпи медикаменти.Действията и поведението на подсъдимия обаче са създали неправилна представа за действителното състояние на нещата у св.А..Именно  поради  въвеждането и поддържането на заблуждение у нея, тя е извършила фактическо разпореждане с имуществения предмет- сумата от 4 050 евро с левова равностойност от 7 921,11 лв .

            Налице е причинно-следствена връзка между настъпилия вредоносен резултат - имотна вреда, осъщественото разпореждане с имущество и сформираните неправилни представи относно това разпореждане.

           Квалифициращият елемент по смисъла на чл.26 ал.1 от НК   се обуславя от факта, че подсъдимият е извършил последователни деяния, осъществяващи поотделно един състав на престъпление по чл.209 ал.1  от НК, извършени през непродължителен период от време , при една и съща фактическа обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

            Субект на престъплението е  пълнолетно вменяемо физическо лице.

            От субективна страна при осъществяване на престъплението подс.  Л. действал с пряк умисъл и с користна цел.Умишленото престъпление  винаги е съзнателен волеви акт, при който обществено опасните последици представляват пряка цел на дееца. Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянията си, предвиждал е настъпването на съставомерните последици и е целял именно тяхното настъпване- да набави за себе си имотна облага. 

           При горните констатации, и тъй като прецени че обвинението против подсъдимият   Л.Л. е доказано по несъмнен начин съгласно чл.303 ал.2 от НПК  със събраните в производството доказателства, съдът го призна   за виновен  в извършването на  престъплениа по  чл. 209 ал.1 вр. чл.26 ал.1   от НК.

         При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази следното:

          Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът приема чистото съдебно минало на подс.Л. и изразеното от него в последната му дума съжаление за стореното.Същевременно като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът приема данните за подадени срещу него във Варненска и Великопреславска митрополия  множество жалби от жени, спрямо които е извършил измамливи действия, както и данните за криминалистическите му регистрации.От тях съдът извежда лоши характеристични данни за подс.Л., които го характеризират като лице с престъпни навици.На следващо място съдът прецени, че извършеното от него е несъвместимо с каноните и с ценностите на православната църква, чиито служител е бил.По този начин с действия си той е уронил и престижа на Варненската и Великопреславска митрополия.С оглед на това съдът прецени, че в случая не са налице множество или изключителни смекчаващи отговорността на подс.Л. обстоятелства, поради които и най-лекото наказание предвидено в закона, да се окаже несъразмерно тежко.  Поради това , като взе предвид високата степен на обществена опасност на престъплението и тази на личността на подсъдимият ,  всички обстоятелства, свързани с извършване на престъплението, както и размерът на причинената вреда , която е невъзстановена, съдът приложи задължителната в случая норма на чл. 373 ал.2 от НПК, респективно чл.58 „а” ал.1  от НК и му определи наказание при условията на чл.54 от НК, а именно „Лишаване от свобода” за срок от 3 години, към средния предвиден в закона размер. След това , при приложението на чл.58”а” ал.1 от НК съдът намали с една трета това наказание и наложи на подс. Л. наказание от 2 години  „Лишаване от свобода”. 

          При преценка на начина на неговото изтърпяване, съдът съобрази, че не  е налице законова пречка по смисъла на чл.66 ал.1 от НК, както и че   за реализиране целите на наказанието и поправянето на подсъдимия не е наложително той да изтърпи определеното му наказание.Поради това  съдът го отложи с максималният предвиден в закона изпитателен срок от 5 години.

             Съдът счита, че така наложеното по вид и размер наказание е адекватно на извършеното престъпление и с тях ще бъдат реализирани в пълна степен целите както на генералната, така и преди всичко на специалната превенция по смисъла на чл.36 от НК.  

           По отношение на предявения граждански иск:

          След като взе предвид произнасянето си с наказателната част на присъдата  и съобрази законния принцип , че гражданската отговорност следва деликтната , както и с оглед събраните в хода на съдебното дирене доказателства, съдът прецени , че предявеният от гр. ищец Д.А.  граждански иск против подс.  Л.  за обещетяване на претърпени имуществени вреди е основателен и доказан в пълният си размер от 7 921,11 лева .Съдът прие, че именно това е  стойността на претърпените от пострадалата в резултат на престъплението на подсъдимият  имуществени вреди , с оглед писмените доказателства за извършени преводи, както и гласните доказателства в тази насока.Поради това и го осъди да заплати на св.А.  тази сума.

          В хипотезата на чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс.  Л. да заплати направените по делото разноски в размер на 220лв .  в полза на Държавата.

          Мотивиран от горното, съдът постанови присъдатата си.

                                                                           РАЙОНЕН  СЪДИЯ :