№ 473
гр. Варна, 18.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно частно
търговско дело № 20223001000261 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл.248 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК
*********, гр.София против определение № 49/23.02.2022г. на
Силистренския окръжен съд, постановено по т.д. № 70/21г., с което е
допълнено решение № 2/06.01.2022 г., постановено по същото дело В
ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като Д. Г. Д., ЕГН **********2, БР. Г. Д., ЕГН
**********, действащ със знанието и съгласието на майка си М. Н. М., ЕГН
********** и Н. В. Н., ЕГН **********, чрез своя баща и законен
представител В. Н. В., ЕГН ********** се осъждат да заплатят на
застрахователното дружество сумата от 1 332 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение, намалено по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК и 282 лева
– разноски за депозити за експертизи. Частният жалбоподател счита
обжалваното определение за неправилно и необосновано, като излага
следните съображения : По делото са предявени искове на обща сума
52 000лв, частични от 200 000лв. Съдът неправилно е приел, че
процесуалният представител на ответника е защитавал дружеството по един
иск с цена от 26 000лв, както и че исковите претенции на двамата ищци са с
едно и също основание. Всеки един от ищците е изградил своя, различна от
другите, връзка с починалия свой родственик, поради което и защитата срещу
всеки от исковете е била различна. Възразява се и срещу намаляването на
1
възнаграждението поради неучастие на процесуалния представител на
страната в откритото съдебно заседание. Защитата чрез писмени становища
не следва да се отграничава от защитата чрез участие в о.с.з., каквото
отграничение не прави и законодателя. Отделно от това чл.9 от Наредба №
1/2004г. за МРАВ определя възнаграждение в размер на ¾ от минималното
такова по чл.7 от същата наредба за изготвяне на писмен отговор на исковата
молба. Отхвърлянето на иска като частичен води до отхвърляне изцяло на
основанието на вземането. Ето защо защитата на застрахователя обхваща
пълния размер на претенцията, а не само заявения частичен такъв. Иска се
обжалваното определение да бъде отменено и вместо него – постановено
друго, с което молбата на дружеството по чл.248 ГПК бъде уважена изцяло и
на застрахователя бъде присъдено искания размер на направените от него
разноски от 9 402лв.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по
частната жалба страна, в който се релевират доводи за нейната
неоснователност и се иска от съда същата да бъде оставена без уважение.
Постъпила е и частна жалба от Д. Г. Д., ЕГН **********2, БР. Г. Д.,
ЕГН **********, действащ със знанието и съгласието на майка си М. Н. М.,
ЕГН ********** и Н. В. Н., ЕГН **********, чрез своя баща и законен
представител В. Н. В., ЕГН ********** срещу същото определение, но в
частта, в която съдът е приел, че на ответното дружество се дължат разноски
за адв.възнаграждение. Според жалбоподателите ответникът не е представил
доказателства за реално извършени разноски за процесуално
представителство по делото. Представеният платежен документ не е заверен
„вярно с оригинала“ от представляващия адвокат и не е годно доказателство.
Липсват и доказателства, че сметката на адвоката е заверена с исканата сума и
че реално същата е постъпила по нея. Претендират се и разноски за ДДС,
които не са платени. Иска се определението да бъде отменено в обжалваната
му част.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по
жалбата страна, в който се релевират доводи за нейната неоснователност и се
иска от съда същата да бъде оставена без уважение.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :
И двете частни жалби са подадени в срок от надлежни страни в процеса
2
и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално
допустими.
След като ги разгледа по същество, съдът намира частната жалба на ЗД
„БУЛ ИНС” АД за частично основателна, а тази на ищците – за
неоснователна, по следните съображения :
Предявени са в условията на кумулативно и активно субективно
съединяване искове с правно основание чл.432 КЗ, с които тримата ищци
претендират от ответното застрахователно дружество заплащане на
обезщетение за претърпените от тях морални болки и страдания от загубата
на техния дядо, починал в ПТП от 16.09.2020г. в размер на по 26 000лв за
всеки един, частично предявени искове от по 100 000лв, дължими за всеки
един от тях. Исковете са отхвърлени като неоснователни. Ответникът е
поискал да му бъдат възстановени направените от него разноски в размер на
9 402лв, от които – 9 120лв с ДДС –адв.възнаграждение и 282лв за заплатени
от него експертизи. В последното по делото заседание процесуалният
представител на ищците е направил възражение за дължимостта изобщо на
адв.възнаграждение, а в условията на евентуалност – за неговата
прекомерност.
Видно от Договор за правна защита и съдействие от 07.05.2021г.- л.48
договореното възнаграждение от 9 120лв с ДДС е заплатено авансово и
изцяло в брой. Доказателството е представено в оригинал, поради което се
явява годно доказателствено средство и без заверка от адвоката, както се
настоява в частната жалба на ищците и е достатъчно, за да приеме, съдът, че
уговорения адв.хонорар е реално платен, респ. – дължим като разноски за
възстановяване – съгласно т.1 на ТР 6/12г. от 06.11.2013г. по тълк.дело №
6/2012г. на ОСГТК на ВКС „В договора следва да е вписан начина на плащане
– ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а
ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за
правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.“ В този смисъл
възражението на ищците, че не са представени доказателства за реално
извършени разходи от ответника под формата на адв.възнаграждение се явява
неоснователно.
Застрахователят е осъществил защита и по трите активно субективно
съединени иска срещу него. Правното основание на трите претенции е едно и
3
също, но предметът на всеки иск е изградената между всеки един от тях и
починалия им наследодател емоционална и психическа връзка, която няма как
да е една и съща. Настоящият състав споделя практиката на ВКС,
визуализирана в Определение №29 от 20.1.2020 по ч.т. дело №2982/2019г. на
2-ро т.о. на ВКС, съгласно която „Когато с една искова молба са предявени в
субективно съединение искове от няколко ищци срещу определен ответник,
като всеки ищец претендира защита на свои права, адвокатското
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие се
определя на база интереса на всеки отделен ищец по делото“. В този смисъл е
и определение № 515/0115г. на ВКС, първо т.о. по ч.т.д. № 2340/15г. Т.е. –
независимо от еднаквостта на правопораждащите и правнозначими за делото
юридически факти, на ответника се дължат разноски за всеки един от
отхвърлените спрямо него искове.
За да прецени основателността на възражението за прекомерност на
адв.възнаграждение съдът изхожда от фактическата и правна сложност на
делото, броя на проведените съдебни заседания, обема на извършената
адвокатска работа от процесуалния представител на страна, претендираща
възстановяването му и др.п. В процесния случай съдът съобразява, че делото
не се отличава с висока фактическа и правна сложност, че адв.защита не е
осъществена в пълния й възможен обем, съобразява и броя на проведените
пред първата инстанция заседания. Предвид на всичко това намира, че
възражението за прекомерност е основателно и следва да бъде уважено. На
ответника следва да бъде присъдено адв.възнаграждение в минимален размер
съгласно чл.7 ал.2 от Наредба № 1/2004г. за МРАВ, а именно – по 1 310лв по
всеки иск, или 3 930лв общо.
В този смисъл частната жалба на застрахователя следва да бъде
частично уважена, а тази на ищците – отхвърлена като неоснователна.
Обжалваното определение следва да бъде изменено, като ищците бъдат
осъдени да заплатят на ответника още 2 598лв разноски под формата на
адв.възнаграждение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ определение № 49/23.02.2022г. на Силистренския окръжен
4
съд, постановено по т.д. № 70/21г., с което е допълнено решение №
2/06.01.2022 г., постановено по същото дело В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ,
като Д. Г. Д., ЕГН **********2, БР. Г. Д., ЕГН **********, действащ със
знанието и съгласието на майка си М. Н. М., ЕГН ********** и Н. В. Н., ЕГН
**********, чрез своя баща и законен представител В. Н. В., ЕГН **********
се осъждат да заплатят на застрахователното дружество сумата от 1 332 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение, намалено по реда на чл. 78, ал. 5
ГПК и 282 лева – разноски за депозити за експертизи в следния смисъл :
ОСЪЖДА Д. Г. Д., ЕГН **********2, БР. Г. Д., ЕГН **********,
действащ със знанието и съгласието на майка си М. Н. М., ЕГН ********** и
Н. В. Н., ЕГН **********, чрез своя баща и законен представител В. Н. В.,
ЕГН ********** се осъждат да заплатят на ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК
*********, гр.София ОЩЕ 2 598лв – разноски под формата на
адв.възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Д. Г. Д., ЕГН
**********2, БР. Г. Д., ЕГН **********, действащ със знанието и съгласието
на майка си М. Н. М., ЕГН ********** и Н. В. Н., ЕГН **********, чрез своя
баща и законен представител В. Н. В., ЕГН ********** срещу определение №
49/23.02.2022г. на Силистренския окръжен съд, постановено по т.д. № 70/21г.,
като неоснователна.
Определението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едноседмичен
срок от съобщаването му с частна жалба по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5