№ 1615
гр. София , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ в закрито заседание на седми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА Гражданско
дело № 20201110144667 по описа за 2020 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание 44, т. 3, вр. с чл.
49 СК-за прекратяване на брака, чл. 322 ГПК, вр. чл. 127, ал.2 СК-за упражняване на
родителските права; чл. 322 ГПК вр. чл. 143 СК -за издръжка; чл. 56, ал. 1 СК-за
предоставяне на семейното жилище след развода, чл. 326 ГПК, вр. чл. 53 СК-за фамилно
име.
Ищецът ГР. В. ИВ., твърди, че с ответника ИВ. Г. ИВ., са сключили граждански брак на
22.11.2006г., като от брака имат едно дете. Сочи, че бракът им е дълбоко и непоправимо
разстроен. Посочва, че по време на брака са имали проблеми, между съпрузите е имало
конфликти и непрекъснати скандали. По изложените съображения иска от съда да прекрати
сключения с ответника брак поради дълбокото му и непоправимо разстройство. Предявява
искове по чл. 127, ал. 2 СК. Претендира издръжка в размер на 300 лв., считано от датата на
постановяване на решението ведно със законната лихва. Иска от съда да присъди ползването
на семейното жилище.
Ответникът ИВ. Г. ИВ.а в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор на искова молба, с който
оспорва изложените твърдения. Не оспорва иска за прекратяване на брака. Оспорва иска за
издръжка за горницата над 170 лв. Предявява насрещни искове по чл. 127, ал.2 СК, с които
претендира режим на лични отношения с детето, посочен в насрещната искова молба.
Претендира ползване на семейното жилище. В условията на евентуалност, претендира
наемна цена за ползването на семейното жилище.
С отговор на насрещен иск, ответникът по насрещния иск, оспорва исковете.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
1
фактически изводи.
От представеното удостоверение за сключен граждански брак се установява, че страните са
сключили граждански брак на 22.11.2006 г. в гр.София.
Безспорно между страните, а и от удостоверението за раждане се установява, че по време на
брака са родители на детето Й.И., ЕГН: .....
От приложената служебна бележка се установява, че за учебната 2000/2001г. Й.И., ЕГН: .... е
записан като редовен ученик във втори клас в 60 ОУ „Св. св. Кирил и Методий“.
Видно от Нотариален акт 50, том I, рег. № 2001¸ дело № 39 от 2012г. за покупко-продажба
на недвижим имот, УПИ с идентификатор 51250.5714.906, находящ се в с. Н., ул. „С.Т.“ №
28, с площ 344 кв.м., заедно с построената в него жилищна сграда с площ 46 кв.м. е закупен
от ответника ИВ. Г. ИВ. и неговия баща - Г.И.Г..
По делото е изготвен социален доклад от АСП - ДСП - Връбница, от който се установява, че
към момента основните грижи за детето полага неговата майка, с която детето живее и в
чието присъствие се чувства спокойно и към която е привързано . Детето е ученик във втори
клас в 60 ОУ. И двамата родители са привързани към него и желаят активно да участват в
живота му. За детето в семейното жилище има обособена стая, в която има всичко
необходимо за пола и възрастта му. Детето се чува по телефона на няколко дни с баща си.
Установява се, че детето поддържа контакт с вуйчо си и баба си по м.л., а с баба си и
прабаба си по б.л. се е чул по телефона на рождения си ден.
От справка от НОИ и НАП е видно, че ИВ. Г. ИВ. реализира осигурителен доход около 690
лв. месечно за периода 2020-м.02.2021г. За ГР. В. ИВ. не са налице данни за декларирани
доходи за 2020 г. и осигурителният доход на същата възлиза на 0,00 лв. за периода
м.05.2020г.-м.02.2021г.
В хода на делото е изготвена СПЕ, чието заключение съдът кредитира като компетентно и
обективно изготвено, както и неоспорено от страните. Според заключението на която се
установява, че и двамата родители имат капацитет за отглеждане на детето, като при
майката той е по-изразен от гледна точка на обгрижване. Детето е в много силна
емоционална връзка с майката, като към момента не е налице родителско отчуждение с
бащата, а конфликт между него и детето, породен от раздялата в семейството.
От изготвеното заключение по допуснатата СОЕ се установява, че средният пазарен наем на
имота, представляващ УПИ, заедно с жилищна сграда, посторена в него, находящ се в с. Н.,
ул. „С.Т.“ № 28 възлиза на 350 лв. за целия имот.
От показанията на свидетеля Д.М.К-, кума на страните, които съдът кредитира, се
установява, че съпрузите са във фактическа раздяла от приблизително две-три години, като
детето живее с майка си в семейното жилище. Видно от тези показания, ищцата полага
2
основните грижи за детето Й., като с ответника то се чува по телефона. Заявява, че
ответникът живее с друга жена. Свидетелства, че стаите в семейното жилище са преходни и
същото е с площ 46 кв.м.
От показанията на свидетеля Г.И.Г., баща на ответника, които съдът кредитира, се
установява, че съпрузите са във фактическа раздяла, като майката и детето живеят в
закупено от него жилище в с. Н.. Свидетелства, че ответникът дава пари на детето, както и
че бащата и детето се чуват по телефона и отношенията им са нормални, но тъй като не
живеят заедно не води детето на училище. Споделя, че след раздялата ответникът не е водил
детето при него. Не знае дали синът му има връзка с друга жена. Разказва за случка, в която
детето му казало, че свидетелят не му е дядо, не му е никакъв и да не ходи в дома му.
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, ищцата заявява, че иска да упражнява
родителските права, както и че бащата може да вижда детето, когато иска и не възразява
срещу това.
Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, ответникът заявява, че иска да вижда детето, когато
е възможно и няма да го изостави, както и че в момента на детето му влияят други хора.
При така установената фактическта обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Относно иска по чл. 44, т. 3, вр. с чл. 49 СК:
Съгласно чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и
непоправимо разстроен, като съдът се произнася по вината за разстройството на брака, ако
някоя от страните е поискала това (чл. 49, ал. 3 СК).
При така установените факти за отношенията между съпрузите съдът намира, че бракът им е
дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото брачната връзка няма предписаното от закона
и добрите нрави съдържание, поради което следва да бъде прекратена. Фактическата раздяла
между страните продължава и към настоящия момент, през което време последните не са
поддържали и не поддържат съпружески отношения помежду си. Посочените обстоятелства
в своята съвкупност дават основание да се направи изводът, че бракът между страните е
дълбоко и непоправим разстроен и съществува само формално. Дълбоко е това разстройство
на брака, при което между съпрузите липсва взаимност, уважение и доверие, а брачната
връзка съществува само формално и в нея няма това социално, правно, икономическо,
духовно и емоционално съдържание, каквото изисква законът и моралът. Непоправимо е
разстройството, което не може да се преодолее и да се възстановят нормалните отношения
между съпрузите. То е налице, когато съпружеските отношения са достигнали такова
състояние, което изключва възможността за неговото преодоляване, тъй като безвъзвратно
са изчезнали взаимната привързаност, уважение, доверие между съпрузите, данни за което
3
има и по настоящето дело.
Съдът намира, че разстройството на брака е непреодолимо и безвъзвратно установено по
отношение на страните по настоящето дело, поради което същият следва да бъде прекратен.
Страните не са направили искане за прекратяване на брака по вина на някоя от страните,
поради което и съдът не дължи произнасяне относно вината за разстройството на брака.
Относно иска по чл. 127, ал.2 СК.
С оглед доказателствата по делото /свидетелските показания и писмени документи/, както и
изрично заявеното желание майката да упражнява родителските права, съдът намира, че в
интерес на детето е упражняването на родителските права да бъде предоставено на неговата
майка, където да е и неговото местоживеене.
При преценката за това на кого да предостави родителските права, съдът се ръководи
единствено от интересите на детето. Критериите, въз основа на които съдът прави изводите,
са установени посредством задължителна съдебна практика – постановление № 1 от
12.XI.1974 г. по гр. д. 74 г. на Пленума на ВС, постановено при действието на Семейния
кодекс от 1968 г., но приложимо и към настоящия момент (така и решение № 292 от
6.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2966/2013 г., III г. о., ГК). В съответствие с приетото в т. 2 от
него, с доклада по делото съдът е дал изрични указания на страните, че при постановяване
на решението, съдът се ръководи от родителските качества на всеки от родителите,
полаганите от всеки от тях грижи и уменията им за възпитание, възможността им да
подпомагат детето в подготовката за придобиване знания, трудови навици и др., от
моралните качества на родителя, от социалното му обкръжение и битовите условия, с които
разполага, от възрастта и пола на детето и привързаност между него и всеки от родителите
му, а също и от възможността да разчита на помощ на трети лица и пр.
В конкретния случай, се установи, че и двамата родители притежават необходимия
родителски капацитет, като детето е по-силно привързано към майка си. Към момента на
приключване на съдебното дирене, детето живее с майка си, която полага основни грижи за
него.
Предвид изложеното, съдът приема, че в интерес на детето е упражняването на
родителските права да бъде предоставено на майката. По делото не са представени
доказателства, които да сочат обратното. При тези съображения съдът при преценката си по
чл.59, ал.4 вр.чл.127, ал.2, изр.І СК приема, че в интерес на детето е упражняването на
родителските права да бъде предоставено именно на нея.
Съдът следва да определи режим на лични контакти на бащата с детето, който да дава им
възможност да прекарват достатъчно време заедно, за да не се прекъсва връзката между тях.
4
Режимът трябва да е конкретизиран, за да улеснява страните при неговото изпълнение.
СРС приема, че режим, който е в интерес на детето е следният:
всяка четна седмица от годината (2, 4, 6, 8 и т. н.), с преспиване от 18.00 часа в петък до
18.00 часа в неделя, като този режим се осъществява в рамките на учебната година, но не
касае официалните празници и пролетните, летните и коледните ваканции на децата;
-по време на пролетната ваканция, когато тя не съвпада с Великденските празници (в
случай, че пролетната ваканция включва дните, определени за Великденски празници през
съответната година, прилага се режима относно тези празници)-за първата половина на тази
ваканция през четни години, а през нечетни - за втората половина;
-през лятната ваканция за 30 дни, по време през което майката не е в платен годишен отпуск,
осъществявани в тридесет дни, разделени на два пъти по 15 дни с преспиване, като майката
има задължение да посочи дните на платения си годишен отпуск до 31.05;
-всяка нечетна година за Коледните празници, считано от 18.00 часа на 23 декември до 18
часа на 26 декември, както и за неработните дни по случай 3 март, 6 май и 6 септември;
-всяка четна година за неработните дни по случай 22 септември, за Новогодишните
празници, считано от 18 часа на 30 декември до 18 часа на 1 януари на следващата нечетна
година, както и за Великденските празници, от 10 часа на Разпети петък до 18 часа на
Светлия понеделник;
Относно исковете по чл. 143, ал. 2 от СК:
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК, размерът на издръжката се определя от доходите
на лицето, което я дължи. Няма спор, че задължението за издръжка представлява
първостепенен ангажимент и на двамата родители за осигуряването на физическото,
здравословно и психическо състояние на детето, на подходяща социална и културна среда,
на образование и всестранно развитие.
Съобразно предвиденото в т. 2 от ППВС 5/16.11.70 г. и ППВС 5/31.11.81 г. родителите
дължат издръжка на ненавършилите пълнолетие свои деца, респективно общата сума за
издръжка на всяко дете, се определя между двамата родители.
Съгласно т.7 ППВС 5/16.11.70 г. двамата родители дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като
се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето.
При определяне размера на издръжката на детето,съдът държи сметка за обикновените
условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички
обстоятелства от значение за случая, а нуждите винаги са конкретни./виж. Решение № 9 от
5
29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4657/2013 г., IV г. о., ГК/.
В конкретния случай родителските права върху детето се предоставят за упражняване на
майката, която ще полага преимуществено грижи за него. Установи се, че Й.И., ЕГН: ....
посещават училище и е ученик във втори клас.
С оглед установените доходи на страните и нуждите за ежедневни потребности на дете от
храна, дрехи, учебни помагала, съдът намира, че издръжка в размер на 350 лв. на месец е
необходима за задоволяване нуждите на детето Й.. В конкретния случай се установи, че
бащата декларира осигурителен доход от около 690 лв. месечно, като съдът взе предвид и че
ответникът е в работоспособна възраст. Посочил е пред социалния работник, че не желае да
посочи размера на дохода си/л.58 от делото/. В този смисъл в неговите възможности е да
заплаща издръжка от 300 лв. месечно, платими до 5-то число на месеца, за който се дължи,
считано от 07.07.2021г./датата на постановяване на решението/, ведно със законната лихва
при забава за всяка вноска до настъпване на законово основание за нейното изменение или
прекратяване.
Относно иска по чл. 56 СК
Претенция за предоставяне ползването на семейното жилище е направена от двете страни.
Когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, при
допускане на развода, съдът предоставя ползването му на единия от тях. В случаите, когато
от брака няма навършили пълнолетие деца, основен критерий е жилищната нужда на
бившите съпрузи, а когато има и ненавършили пълнолетие деца, в т.ч. осиновени, съдът се
ръководи преди всичко от интереса на децата, защото жилищните условия, при които те ще
са поставени след развода, са важна предпоставка за тяхното отгелждане и развитие
/Решение № 128 от 15.03.2012г. по гр.д. № 795/2011г., IV ГО, ВКС.
Съгласно §1 СК Семейно жилище е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и
техните ненавършили пълнолетие деца. В настоящият случай ½ ид.ч. от семейното жилище,
находящо се в с. Н., ул. „С.Т.“ № 28, е собственост на съпрузите в режим на СИО, а
останалата ½ е собственост на трето лице – бащата на ответника.
От представения социален доклад на АСП - ДСП – Връбница, се установи, че жилището има
всички материално-битови условия за отглеждането и развитието на детето. С оглед
свидетелските показания и писмените доказателства се установи още, че ГР. В. ИВ. не
притежава друго жилище, в което да живее и да отглежда детето, т.е. тя има жилищна
нужда. С оглед интереса на детето, тази нужда трябва да е трайно удовлетворена и то по
начин, че да се осигурят и потребностите му за нормално отглеждане в сигурна и стабилна
среда. Именно ищцата ще упражнява родителските права, като местоживеенето на детето е
при нея. На следващо място, съдът отчита, че жилището не може да бъде ползвано от
6
двамата съпрузи. То е с площ 46кв. м., състои се от преходни помещения и се влиза от стая в
стая и не може да се раздели за удобно ползване от двамата съпрузи по начин, че да има
условия да се ползва общо от тях. За да бъде предоставено за ползване семейното жилище и
на двамата съпрузи, чрез обособяване на части за отделно ползване от всяка от страните, при
общо ползване на едно или повече помещения, трябва да е доказано, че между страните е
налице търпимост в отношенията. От събраните по делото доказателства се установява
липса на такава, като следва да се отбележи още и че съпругът е напуснал семейното
жилище.
С оглед гореизложеното и отчитайки най-вече интереса на детето, и необходимостта да бъде
отглеждано в привичната среда на семейното жилище, при условията, в които страните са
живели преди раздялата, семейното жилище следва да бъде предоставено за ползване от
ищцата.
Това ползване следва да бъде за срок от една година, в съответствие с разпоредбата на чл.
56, ал.3 от СК, доколкото семейното жилище е в съсобственост с бащата на ответника, т.е.
трето лице.
Доколкото ползването на семейното жилище е предоставено на майката, следва да бъде
разгледана претенцията на ответника за наем:
Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от СК по силата на съдебното решение за развод, с
което се предоставя ползването на семейното жилище по чл. 56, ал. 1, 2, 3 и 5 от СК,
възниква наемно отношение и съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от ГПК всяка от
страните може да иска съдът с решението си да определи размера на наема с решението си
за развод. Претенция за определяне на размера на месечния наем е заявена от ответника,
поради което и настоящия състав намира, че дължи произнасяне по чл. 57, ал. 2 от СК.
При определяне на размера дължимия наем следва да се съобрази, че според чл. 57, ал. 2,
изр. 2 от СК наем не се дължи за жилищната площ, ползвана от ненавършилите пълнолетие
деца. Семейното жилище е съвкупността от жилищни и сервизни помещения,
предназначени да задоволяват битовите нужди на семейството - ППВС № 12/1971 г. В този
смисъл жилищна площ е площта на цялото семейно жилище, включващо всички помещения
в обхвата на жилището, независимо от тяхното функционално предназначение, защото
нуждите на обитателите могат да бъдат пълноценно задоволени само при наличие и на двете
категории помещения. При определяне на наема за ползваната жилищна площ от
ненавършилото пълнолетие дете от брака, следва да се има предвид неговия дял на
обитаване на всички помещения на жилището, а не само стаята, която му служи за спалня.
Именно поради това в константната съдебна практика, обективирана в решение №
627/08.03.2011 г. по гр. д. № 176/2009 г. на ІV г. о, решение № 123/04.04.2013 г. по гр. д. №
526/2012 г. на ВКС, ІV г. о., е прието, че когато семейното жилище се ползва от съпругата и
непълнолетното дете от брака на двамата съпрузи, наемът който се дължи на съпруга, лишен
от ползването на жилището, се намалява на половина.
7
В случая страните общо притежават ½ ид.ч. от имота, или ответникът притежава ¼ част от
целия имот. Наемът за тази част следва да бъде намален на половина или размерът на
дължимия от ищцата наем се равнява на 1/8 от цената на пазарния наем за имота. Съгласно
приетото заключение по изготвената СОЕ, цената на средния пазарен наем се равнява на 350
лв. или 1/8 част от него възлиза на 43,75 лв.
По разноските:
Съгласно чл.329, ал.1, изр.2 ГПК когато няма вина, разноските остават в тежест на
съпрузите, както са ги направили. По настоящото дело, съдът не е сезиран да се произнесе
по въпроса за вината, поради което разноските относно прекратяване на брака се поемат
поравно от страните.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК съдът следва да присъди държавна такса в размер на 432лв.
върху определената издръжка, както и 50 лв. окончателна такса за развода в полза на
Софийски районен съд, която се дължи от страните по равно. Ищцата остава задължена и за
сумата от 50 лв. по предявения иск по чл. 57, ал. 2 СК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
РЕШИ:
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА с развод, на основание чл. 44, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1 СК гражданския брак,
сключен в гр. София между ГР. В. ИВ., ЕГН ********** и ИВ. Г. ИВ., ЕГН ********** с
акт за граждански брак № 3305 от 22.11.2006 г., поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права над детето Й.И., ЕГН: .... на неговата
майка ГР. В. ИВ., ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.59, ал.2 СК местоживеенето на детето да е при неговата
майка.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на ИВ. Г. ИВ., ЕГН ********** с ИВ. Г. ИВ., ЕГН
8
**********, както следва:
всяка четна седмица от годината (2, 4, 6, 8 и т. н.), с преспиване от 18.00 часа в петък до
18.00 часа в неделя, като този режим се осъществява в рамките на учебната година, но не
касае официалните празници и пролетните, летните и коледните ваканции на децата;
-по време на пролетната ваканция, когато тя не съвпада с Великденските празници (в
случай, че пролетната ваканция включва дните, определени за Великденски празници през
съответната година, прилага се режима относно тези празници)-за първата половина на тази
ваканция през четни години, а през нечетни - за втората половина;
-през лятната ваканция за 30 дни, по време през което майката не е в платен годишен отпуск,
осъществявани в тридесет дни, разделени на два пъти по 15 дни с преспиване, като майката
има задължение да посочи дните на платения си годишен отпуск до 31.05;
-всяка нечетна година за Коледните празници, считано от 18.00 часа на 23 декември до 18
часа на 26 декември, както и за неработните дни по случай 3 март, 6 май и 6 септември;
-всяка четна година за неработните дни по случай 22 септември, за Новогодишните
празници, считано от 18 часа на 30 декември до 18 часа на 1 януари на следващата нечетна
година, както и за Великденските празници, от 10 часа на Разпети петък до 18 часа на
Светлия понеделник;
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал.2 СК ИВ. Г. ИВ., ЕГН **********, да заплаща на Й.И.,
ЕГН: ...., действащ чрез своята майка и законен представител ГР. В. ИВ., ЕГН **********
месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от 07.07.2021г., ведно със законната лихва
при забава за всяка вноска до настъпване на законово основание за нейното изменение или
прекратяване.
ДОПУСКА на основание чл. 242 ГПК предварително изпълнение на решението в частта
относно присъдената издръжка.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 56, ал. 3 СК правото на ползване на семейното жилище,
находящо се в с. Н., ул. „С.Т.“ № 28, на ГР. В. ИВ., ЕГН ********** за срок от една година,
считано от влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА ГР. В. ИВ., ЕГН **********, да заплаща на ИВ. Г. ИВ., ЕГН **********, на
основание чл. 57, ал. 2 от СК месечен наем в размер на 43,75 лева за ползването на
семейното жилище, находящо се в с. Н., ул. „С.Т.“ № 28, считано от влизането на решението
в сила до прекратяване ползването на семейното жилище.
ОСЪЖДА ИВ. Г. ИВ., ЕГН ********** да заплати в полза на Софийски Районен съд
държавна такса в размер на 482 лв.
9
ОСЪЖДА ГР. В. ИВ., ЕГН ********** да заплати в полза на Софийски Районен съд
държавна такса в размер на 75 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10