Р Е Ш Е Н И Е №
1440
Гр.Пловдив,15.7.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен
съд,гражданска колегия,в закрито заседание на 15.7.2014 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ПАНАЙОТ
ВЕЛЧЕВ
като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова гр.д.№2076 /14 г. по
описа на ОС Пловдив и,за да се произнесе,взе предвид следното:
Въззивно производство по реда на чл.463 във връзка с чл.278 от Гражданския процесуален кодекс по частна въззивна жалба,подадена от „Уникредит Булбанк” АД,ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,пл.”Света Неделя” № 7 – присъединен взискател,чрез процесуален представител адв. Я.Д. против Разпределение на суми от публична продан ,извършено на 22.5.2014 г.,по изпълнително дело № 20148210400017 по описа на ЧСИ П.Илиев.Оплакванията са за неправилност на обжалваното разпределение,а искането е за неговата отмяна и за даване на указания на ЧСИ за изготвяне на ново разпределение.
Взискателят С. Й.,чрез процесуален представител адв. М.Р., оспорва жалбата,а длъжниците и останалите присъединени взискатели – Държавата чрез ТД на НАП Пловдив и Община Пловдив – отдел Местни данъци и такси не вземат становище.
В мотивите Частният съдебен изпълнител намира жалбата за допустима,но – носнователна.
Пловдивският окръжен съд,Х граждански състав,като прецени данните по делото,намира следното:
Жалбата е допустима.Същата е подадена от взискател в изпълнението против изрично предвиден като подлежащ на въззивно обжалване акт на съдебния изпълнител – разпределение на получени суми - в законния тридневен срок от предявяване на разпределението .
Обжалвано е извършеното с протокол от 22.5.2014 г. , предявено на 29.5.2014 г., разпределение на сумата от публичната продан на недвижим имот,съпружеска имуществена общност на длъжниците Д.С. и М.С. , в размер на 5250 лв.
Преди това взискателят С. Й.,цедент на необезпеченото изпълняемото вземане по изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 10 139/2013 г. по описа на ПРС ,възникнало в полза на първоначалния взискател Б. Й. и прехвърлено с Договор за цесия от 21.3.2013 г.,е обявен за купувач на имота съгласно протокол от 14.4.2014 г. и същият е внесъл определените от ЧСИ авансови такси по ТТР ЗЧСИ в размер на 531.40 лв.Вземането на този взискател е за главница в размер на 15 000 лв., за изтекли законни лихви -1415.38 лв. и за 1033.14 лв. разноски в гражданското производство,както и за разноски в изпълнителното производство – 1000 лв. адвокатско възнаграждение,862.40 лв. разноски за такси по ТТР ЗЧСИ и за пропорционална такса – 1466.30 лв.
Жалбоподателят – Банка е присъединен взискател по издаден в негова полза изпълнителен лист по гр.д.№ 3372/2014 г. по описа на ПРС против солидарни съдлъжници,между които и Б.С.,Д.С. и М.С..Вземането на Банката е обезпечено с договорна ипотека върху недвижимия имот, сумите от продажбата на който са предмет на разпределението, с нотариален акт № 30/2009 г., и е за главница в размер на 36 035.52 лв., за изтекли лихви 4074.85 лв. и 832.48 лв.,както и за разноски в гражданското производство – 1823.53 лв.,както и за разноски в изпълнителното производство – 372.50 лв.,както и пропорционална такса 3343.18 лв.
В разпределението участват още двама присъединени взискатели – Държавата чрез ТД на НАП Пловдив и Община Пловдив.
При разпределението като вземания с привилегия от първи ред по чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД са признати разноски в изпълнението на взискателя С. Й. – общо в размер на 3056.71 лв. –за всички разноски в гражданското производство по изпълнителния лист,както и за всички разноски в изпълнителното производство за такси по ТТР ЗДЧСИ и разноски за адвокатско възнаграждение ,както и съответна такса по т.26 ТТР ЗЧСИ – 161.17 лв.,а на останалите взискатели не са признати като привилегировани вземания от първи ред.
Признато е за привилегировано вземане от трети ред на основание чл.136 ал.1 т.3 от ЗЗД вземането на жалбоподателя от останалата за разпределение сума/и след разпределение на вземане в полза на Община Пловдив за данъци за имота/ в размер на 1969.20 лв.,от която -в полза на ЧСИ 168.50 лв. незаплатени обикновени такси по ТТР към ЗЧСИ и 125.17 лв. съответна пропорционална такса.
Неоснователно е поддържаното в жалбата оплакване за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя С. Й..Съгласно представения с молбата за образуване на производството договор за правна помощ първоначалният взискател Б.Й. е извършила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. В хода на изпълнението изпълняемото вземане ,заедно с вземанията за разноски в изпълнението са били прехвърлени на цесионера С. Й. и същият е конституиран като взискател .Възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение взискателят Банка е могла да заяви от момента на присъединяването си до момента на извършване на разпределението,но не е заявено, поради което се приема,че поддържаното за първи път в жалбата против разпределението е несвоевременно и следва се остави без уважение.
Насочване изпълнението по отношение на процесния гараж е поискано в молбата за образуване на изпълнително дело №17/2014 г. от първоначалния взискател Б.Й. на 9.1.2014 г.Образуваното от Б.Й. изпълнително дело е преди образуването на изпълнително производство от жалбоподателя- Банка, така,както и издаването на изпълнителния лист в полза на жалбоподателя е по-късно спрямо издаването на изпълнителния лист в полза на праводателя на взискателя С. Й. . В молбата за образуване на изпълнителното дело от жалбоподателя е поискано присъединяване към образуваното преди това изпълнително дело № 17/2014 г. и единствените изпълнителни действия по него са изпращането на покани за доброволно изпълнение и запор върху трудовото възнаграждение на един от длъжниците.
Ето защо правилно е призната привилегия на вземането за разноски в изпълнението само на взискателя,който първи е насочил изпълнението върху имота, и правилно не е призната привилегия на вземането за разноски в изпълнението на жалбоподателя .
Неоснователно е и оплакването респективно правилно ЧСИ не е включил в разноските в изпълнението разноските за адвокатско възнаграждение на жалбоподателя в размер на 773.21 лв. ,каквито не е доказано да са извършени от него.Представения рамков договор установява уговорка за заплащане на адвокатски хонорар в размер на минималния по Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения,но не е доказателство за заплащане на уговорения адвокатски хонорар,както и не са представени и в по-късен момент доказателства за разходи за адвокатски хонорар от жалбоподателя,които установяват извършването им, съгласно нормативното тълкуване в Тълкувателно решение № 6/2013 г.
Поради изложеното ,подадената жалба на поддържаните оплаквания е неоснователна и се оставя без уважение,обжалваното разпределение е правилно.С оглед на този резултат жалбоподателят дължи и разноските в настоящото производство за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.на взискателя С. Й. ,който макар и формално да е на същата страна с него в изпълнителното производство,при разпределението е негова конкурираща страна,поради което му се дължат разноски в производството по обжалване на разпределението .
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна въззивна жалба,подадена от „Уникредит Булбанк” АД,ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,пл.”Света Неделя” № 7 – присъединен взискател,чрез процесуален представител адв. Я.Д. против Разпределение на суми от публична продан ,извършено на 22.5.2014 г.,по изпълнително дело № 20148210400017 по описа на ЧСИ П.Илиев.
ОСЪЖДА „Уникредит Булбанк” АД,ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,пл.”Света Неделя” № 7 ДА ЗАПЛАТИ на С. Б. Й.ЕГН ********** разноските за адвокатско възнаграждение пред въззивния съд в размер на 300 лв.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр.Пловдив в седмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:.........................
ЧЛЕНОВЕ:1..................... 2.......................................