Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV - Б въззивен
състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи май две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА
МАРТИНОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА С.
при секретаря Христина Цветкова, като
разгледа докладваното от младши съдия С. в. гр. д. № 9057 по
описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 19587 от
21.01.2020
г. по гр. д. № 57129/2017 г. по описа на Софийски
районен съд (СРС), I ГО, 50 състав, е признато за
установено, че за „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК ********съществува вземане
по отношение на П.В.М., ЕГН **********, за сумата 23 542,10 лв. за главница по
договор за кредит за текущо потребление от 22.04.2015 г., ведно с допълнително
споразумение от 28.10.2016 г., който кредит е отчитан по сметка № 22597756,
ведно със законната лихва, считано от 28.04.2017 г. до окончателното ѝ
изплащане, 849,77 лв. за договорна лихва за периода 25.01.2017 г. – 27.04.2017
г., 38,25 лв. – санкционираща лихва по т. 19.1 и т. 19.2 от ОУ, възлизаща в
размер на законната мораторна лихва за забава върху главницата, за периода
18.04.2017 г. – 27.04.2017 г., съгласно заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 27347/2017 г.
на СРС, като е отхвърлен искът за сумата над 38,25 лв. до пълния предявен
размер от 57,43 лв. за санкционираща лихва по т. 19.1. и т. 19.2 от ОУ, както и
за сумата от 120 лв. за заемни такси, представляващи разходи по изискуем кредит
по приложение № 3 към допълнително споразумение от 28.10.2016 г. Осъден е П.В.М.
да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 538,32 лв. – съдебни разноски по
делото.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба вх. № 5028886/19.02.2020 г.
от ответника П.В.М., чрез адвокат Н.Н., срещу
решението в частта, с която са уважени исковете и
ответникът е осъден да заплати разноски на
ищеца. Излагат се оплаквания за неправилност на решението поради
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост. Твърди се, че е допуснато
нарушение на чл. 154, ал. 1 и ал. 2 ГПК и чл. 146 ГПК при разпределение на
доказателствената тежест между страните, въззивникът бил поставен в условията
на процесуална изненада, банката не изпълнила задължението си да докаже, че
договорът за кредит отговаря на изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Районният съд
не обсъдил възраженията на ответника, произтичащи от Закона за потребителския
кредит /ЗПК/, чл. 26 ЗЗД и Закона за кредитните институции. Нарушен е и
материалният закон – ЗПК. Според въззивника е нарушен чл. 10, ал. 1 ЗПК –
оспорва се подписването на два екземпляра на договора, погасителен план към
него и общи условия, като празните полета впоследствие са били запълнени без
знанието и съгласието на въззивника, оспорва се и съставянето на договора с
шрифт, не по – малък от 12. Не са спазени чл. 11, т. 1 - т. 14 и т. 20 ЗПК, вр.
с чл. 22 ЗПК – липсва общ размер на кредита и условия за усвояването му, не е
договорена приложимата методика за изчисляване на референтния лихвен процент
съгласно чл. 33а ЗПК, каквато не се съдържа и в приложените общи условия, което
създава неяснота за потребителя как ще се определя лихвата в случай, че бъде
преустановено действието на т. н. преференциални условия. В общите условия не
се съдържа методика и указание по какъв начин кредиторът променя лихвените
проценти при изменение на индекс Софибор. Не е ясно разписано и наличието или
липсата на възможност потребителят да се откаже от договора, срока и условията,
при които това право може да бъде упражнено съгласно изискването на чл. 11, ал.
1, т. 20 ЗПК. Това води до недействителност на договора и на допълнителното
споразумение. Предвид изложеното се моли за отмяна на решението в обжалваната
част, за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК е постъпил отговор вх. № 5114583/17.08.2020 г. от ищеца
„Б.Д.“ АД, чрез юрисконсулт Й.С., с доводи
за неоснователност на въззивната жалба и искане същата да бъде оставена без
уважение. Според въззиваемата страна постановеното решение е
правилно, обосновано и законосъобразно. Моли се за потвърждаването му в
обжалваната част. Претендират се разноски.
Първоинстанционното решение в частта, с
която е отхвърлен искът за сумата над 38,25 лв. до пълния предявен размер от
57,43 лв. за санкционираща лихва по т. 19.1. и т. 19.2 от ОУ, както и за сумата
от 120 лв. за заемни такси, представляващи разходи по изискуем кредит по
приложение № 3 към допълнително споразумение от 28.10.2016 г., не е обжалвано
от ищеца, поради което е влязло в сила.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед
разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК,
от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е частично основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
му
– в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършена служебна проверка
въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално
допустимо в обжалваната част.
По правилността на решението в обжалваната
част, с оглед оплакванията на въззивника, съдът приема следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с установителни искове, предявени по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 92, ал. 1 ЗЗД
– за признаване в полза на ищеца „Банка ДСК“ ЕАД дължимостта на следните суми:
23 542,10 лв. - главница по договор за кредит за текущо потребление от
22.04.2015 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и П.В.М., ведно с допълнително
споразумение от 28.10.2016 г., 849,77 лв. - договорна лихва за периода
25.01.2017 г. - 27.04.2017 г., 57,43 лв. - санкционираща лихва по т. 19.1 и т.
19.2 от ОУ към договора за периода 18.04.2017 г. - 27.04.2017 г. и 120 лв. -
заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.04.2017
г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. №
27347/2017 г. по описа на СРС, 50 състав.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът П.В.М. оспорва исковете по основание и
размер. Поддържа, че договорът за кредит от 22.04.2015 г. и допълнителното
споразумение към него от 28.10.2016 г. са недействителни поради противоречие с
чл. 10 и чл. 11 ЗПК.
По делото не е спорно, а и от приетите
писмени доказателства се установява, че между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и П.В.М.
като кредитополучател е сключен Договор за кредит за текущо потребление от
22.04.2015 г. Договорът носи подпис за страните по него. По силата на договора
банката е предоставила на ответника кредит за текущо потребление в размер на 25
000 лв., със срок за издължаване на кредита – 120 месеца, считано от неговото
усвояване, на равни месечни вноски (главница и лихва) съгласно погасителен
план, съдържащ информация за общата сума, дължима от кредитополучателя, с
падежна дата на издължаване на месечните вноски – 6 – то число на месеца. В чл.
8 от договора страните са уговорили, че кредитът се олихвява с преференциален
променлив лихвен процент в размер на 8,2 % годишно или 0,02 % на ден, формиран
от стойността на 6 – месечен Софибор/Юробор 1,181 и надбавка в размер на 7,019
процентни пункта, при изпълнение на Условията по „Договор за ползване на пакети
Частно банкиране на Банка ДСК ЕАД“ и приложенията към него, сключен между
страните, предвидено е, че при нарушаване на условията, кредитополучателят губи
правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен
процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката, сългасно Условията; максималният
размер, който може да достигне лихвеният процент в резултат на неизпълнение на
условията, е променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски
кредити в размер на 6 – месечен Софибор/Юробор към съответната дата и надбавка
в размер на 13,769 процентни пункта. Уговорено е, че независимо от промяната на
лихвения процент, свързана с неизпълнение на Условията, той се променя с
промяната на 6 – месечния Софибор/Юробор в сроковете и условията, посочени в
общите условия. Съгласно чл. 9 от договора годишният процент на разходите по
кредита (ГПР) е 9,56 % и може да бъде променян при предпоставките, предвидени в
общите условия. Кредитът е обезпечен със залог върху парични вземания в лева. Неразделна
част от договора са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление на физически лица и извлечение от Тарифата за лихвите, таксите и
комисионите, които Банка ДСК прилага по извършвани услуги на клиента, с които
кредитополучателят се е запознал, което е декларирал с подписването на
договора. В Договора е отразено, че е сключен в два еднообразни екземпляра – по
един за всяка от страните.
По делото са приети Общи условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление, подписани за кредитор и
кредитополучател и неразделна част от договора за кредит, в които – чл. 7.1. е
предвидено, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който е зависим
от стойността на лихвените индекси 6 – месечен Софибор за кредити в лева и 6 –
месечен Юробор за кредити в евро и се променя от кредитора два пъти в годината,
на 15 януари и на 15 юли. При промяна на лихвения процент кредиторът определя
нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница и предоставя
актуализиран погасителен план на кредитополуателя при явяването му в поделение
на кредитора. Лихвата се начислява върху усвоената и непогасена част от кредита
и се заплаща месечно. В чл. 9.1 е предвидено какво включва ГПР. В чл. 11.1 е уредена
възможност за кредитополучателя по всяко време да погаси предсрочно част или
целия остатък от ползвания кредит, като не дължи обезщетение за предсрочно
погасяване на кредитора – чл. 12.1. Според чл. 19.1 при забава на плащането на
месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта
от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Ако
кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната
дата, надбавката за забава не се прилага. При допусната забава в плащанията на
главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно
изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Последиците по предходното
изречение настъпват автоматично, а ако законът го изисква – след уведомление до
клиента. След предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред
остатъкът от кредита се олихвява със законната лихва по чл. 86 ЗЗД – чл. 19.2.
Уредени са и случаите, в които банката може да превърне кредита е предсрочно
изискуем, както и правото на отказ от договора за потребителски кредит и срока
и начина на неговото упражняване, в който случай кредитополучателят не дължи
обезщетение или неустойка – чл. 26 – 30 от ОУ.
Приет е и Погасителен план и ГПР, включващ
начина на разпределение на вноските с посочване на дата на вноската, лихвен процент
(8,2 %), разпределението на дължимите суми във всяка вноска – включваща
главница и лихва, дължима такса и общ размер на месечната вноска, ГПР – 9,55 %,
подробно са посочени и взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР.
Приети са и Договор за ползване на пакетите
„Частно банкиране“ на Банка ДСК ЕАД от 15.04.2015 г. и Приложение № 1 към него
– „Условия по пакет „Частно банкиране Златен““, както и неразделна част от
Договор за кредит от 22.04.2015 г. - Договор за залог върху вземания от
22.04.2015 г., носещ подписи за страните по него, по силата на който за
обезпечаване на вземането на банката по Договора за кредит от 22.04.2015 г.
кредитополучателят е учредил залог върху вземанията за трудово възнаграждение и
други вземания по трудовото правоотношение между залогодателя и „СИЛВЪР УИНГС
БЪЛГАРИЯ“ ООД, както и върху вземането на залогодателя по сметка в „Банка ДСК“
ЕАД.
Прието е завявление от П.В.М. от
18.10.2016 г. до „Банка ДСК“ ЕАД за преструктуриране на кредита с нов
погасителен план за 120 месеца, дата на обслужване на кредита – 15 – то число
на месеца и месечна погасителна вноска, която да не надвишава 750 лв. Във
връзка с молбата е сключено Допълнително споразумение от 28.10.2016 г. към
Договор за кредит 11/22597756 от 22.04.2015 г., носещо подпис за страните по
него, с което падежната дата за издължаване на месечните вноски е определена на
15-то число на месеца, прието е, че остатъкът от дълга към датата на сключване
на споразумението е 24 124,66 лв. – 23 063,19 лв. – главница и 1 049,29 лв. –
редовна лихва, внесена е сумата от 372,48 лв., или е налице остатък от 23 740
лв. (главница и лихва), който се олихвява с променлив лихвен процент в размер
на 7,65 % годишно или 0,02125 % на ден, формиран от стойността на 6-месечен
Софибор 0,331 % и фиксирана стандартна надбавка в размер на 7,319 % процентни
пункта при изпълнение на Условията по „Договори за ползване на пакети Частно
банкиране на Банка ДСК ЕАД“. При неизпълнение на условията максималният размер
до който може да достигне лихвеният процент е страндартният променлив лихвен
процент, приложим по стандартни потребителски кредити в размер на 6-месечен
Софибор към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,119
% процентни пункта. ГПР е 7,92 % и може да бъде променян при предпоставките,
предвидени в Общите условия. Допълнителното споразумение е посочено, че е
сключено в два еднообразни екземпляра - по един за всеки от страните.
Неразделна част от същото са и Общи условия за предоставяне на кредити за
текущо потребление, носещи също подписи за страните. Приет е и Погасителен план
и ГПР, включващ начина на разпределение на вноските с посочване на дата на
вноската, лихвен процент, разпределението на дължимите суми във всяка вноска –
включваща главница и лихва, дължима такса и общ размер на месечната вноска, ГПР
– 7,92 %, носещ подписи за банката и за длъжника.
Приет е и Договор за залог на вземане по
сметка в „Банка ДСК“ ЕАД от 28.10.2016 г., носещ подписи за страните по него,
по силата на който за обезпечаване на вземането на банката по Допълнително
споразумение от 28.10.2016 г. към Договор за кредит от 22.04.2015 г. в размер
на 23 740 лв. е учреден залог върху вземането на залогодателя за сумите –
главница и лихва по посочена разплащателна сметка на залогодателя в „Банка ДСК“
ЕАД. Предвидено е, че договорът за залог има действие до окончателното
погасяване на вземанията по Допълнително споразумение от 28.10.2016 г. към
Договор за кредит от 22.04.2015 г.
С нотариална покана изх. №
10-20-00639/27.02.2017 г., 10-20-00640/27.02.2017 г., 10-20-00641/27.02.2017 г.
на нотариус М.И., рег. № 260 с район на действие – СРС, „Банка ДСК“ ЕАД е
уведомило П.В.М., че поради допусната забава в плащанията обявява кредита за
предсрочно изискуем, като от датата на получаване на писмото цялата непогасена
главница по договора става дължима и върху нея се начислява лихва в размер на
договорения лихвен процент, увеличен с предвидената в договора надбавка за
забава. На 11.04.2017 г. нотариусът е удостоверил връчването на нотариалната
покана на П.М., за което е съставена и разписка № 164 от същата дата, подписана
за получател.
В хода на първоинстанционното производство е
приета съдебно – графическа експертиза (СГрЕ), неоспорена от страните, от която
се установява, че подписите, положени както следва: в долния ляв ъгъл срещу
„Подпис на кредитополучател 1…“ и в мястото „КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ:“ на договор за
кредит за текущо потребление от 22.04.2015 г.; в долния ляв ъгъл срещу „Подпис
на кредитополучател 1…“ и в мястото „КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ:“ на Общи условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление; в долния десен ъгъл срещу
„Подпис на кредитополучател 1…“ и в мястото „КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ:“ на Допълнително
споразумение към Договор за кредит 11/22597756 от 22.04.2015 г., сключено на
28.10.2016 г. и в долния ляв ъгъл срещу „Подпис на кредитополучател 1…“ и в
мястото „КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ:“ на Общи условия за предоставяне на кредити за
текущо потребление, Приложение № 10.1 са изпълнени от П.В.М..
От съдебно – счетоводната експертиза
(ССчЕ) се установява, че кредитът в размер на 25 000 лв. по Договор за кредит
от 22.04.2015 г. е усвоен на 23.04.2015 г. по разплащателна сметка № 22576047.
Съгласно допълнително споразумение от 28.10.2016 г. падежната дата за издължаване
на месечните вноски е 15 – то число на месеца. В счетоводните регистри на
банката падежната дата за издължаване на месечните вноски е променена на 15 –
то число на месеца. Постъпилите суми по разплащателната сметка на П.В.М., служещи
за погасяване на кредита на падежна дата (6-то число според договора за кредит
и 15-то число съгласно допълнителното споразумение) са в размер на 4 651,52 лв.
Задължението към банката с оглед условията на сключения договор за периода от
усвояване на кредита до 28.04.2017 г. е в размер на 24 573,50 лв., от които 23
542,10 лв. (усвоена главница – 25 000 лв., капитализирана лихва – 676,81 лв. и
погасена главница – 2 134,71 лв.), редовна лихва – 853,97 лв. (начислена – 4
018,08 лв. и погасена – 3 164,11 лв.), санкционираща лихва – 5,11 лв. (начислена
– 34,62 лв. и погасена – 29,51 лв.), наказателна лихва – 52,32 лв. (начислена –
52,32 лв., погасена – 0 лв. и такса изискуемост – 120 лв. Редовното плащане на
договореното месечно плащане е преустановено на 15.12.2016 г., като последната
вноска по кредита е постъпила на 15.11.2016 г., след което ответникът е
изпаднал в забава повече от 90 дни, поради което на основание чл. 19, ал. 2 от
общите условия, както и след извършеното уведомление до длъжника за предсрочна
изискуемост на кредита, на 20.04.2017 г. същият е трансформиран в предсрочно
изискуем. Считано от падежна дата 15.12.2016 г. не са погасени 2 броя месечни
погасителни вноски по 283,66 лв. и 3 броя месечни погасителни вноски по 282,84
лв., или общо 5 броя погасителни вноски за сумата от 1 415,84 лв. От датата на
оформянето на кредита като предсрочно изискуем – 20.04.2017 г. до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК –
28.04.2017 г. няма внесени суми за погасяване на кредита.
Въззивният съд приема, че по делото е несъмнено установено, че между
страните съществува валиден договор за банков кредит,
чиято регламентация се съдържа в разпоредбите на чл. 430
- 432 ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 430 ТЗ,
с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя
парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока. Заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката, а договорът за банков кредит
се сключва в писмена форма. За банката - кредитор няма друго задължение освен да отпусне
уговорената парична сума, като срещу това задължение кредитополучателят има няколко насрещни задължения, а именно: да
върне главницата, заедно с уговорената лихва
по кредита; да използва кредита по предназначение; да даде на банката
необходимите сведения във връзка със сключването и изпълнението на договора и да даде обезпечение.
При така предявените установителни искове в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване пораждането и съществуването
на неговото право да получи плащане на процесните суми, като установяването на
фактите, пораждащи това негово право, следва да бъде главно и пълно. Ответникът
следва да докаже, че е погасил задълженията си.
В хода на въззивното производство не е спорно, че главницата по кредита
в размер на 25 000 лв. е била усвоена от длъжника, че същият е заплатил общо 4
651,52 лв., като е преустановил плащанията по кредита на 15.11.2016 г., не е
спорно и настъпването на предсрочна изискуемост на кредита на 20.04.2017 г., за
което длъжникът е бил надлежно уведомен.
Към момента на сключване на
договора за кредит и допълнителното споразумение е действал Закона за
потребителския кредит (ЗПК) от 2010 г., изм. от 2016 г., който урежда особени
изисквания за предоставяне на потребителски кредит, както и Закона за защита
на потребителите (ЗЗП) от 2005 г., изм. 2018 г., който урежда защита
на особена категория длъжници. Процесният договор попада в обхвата на
регулация на тези два закона, поради което и всички техни предписания го
обвързват. Относно изискванията към съдържанието на договора за кредит намират
приложение разпоредбите на чл. 10 – 12 и чл. 24 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита – чл. 23 ЗПК.
Спорно пред въззивния съд е действителен ли е процесният договор за
кредит за текущо потребление и допълнителното споразумение, сключено към него.
Ответникът възразява на първо място за
нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК
(в приложимата към момента на сключване на договора за потребителски кредит
редакция на закона от 20.02.2015 г.) Договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат
и размер шрифт – не по - малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от
страните по договора. Според ал. 3 на чл. 10 ЗПК, алинея
1 се прилага за всички изменения и допълнения към сключения договор, които се
подписват от двете страни по договора, с изключение на случаите, когато
договорът изрично предвижда възможност за промяна на лихвения процент
едностранно от страна на кредитора. В случая Договорът,
Допълнителното споразумение към него, погасителен план и Общите условия към тях
носят подписи на страните (което безспорно се установява от съдебно -
графическата експертиза, неоспорена от страните, която въззивният съд кредитира
като компетентно и обосновано изготвена), като въззивният съд не констатира нарушение
на императивните правила на чл. 10 ЗПК. От приетите по делото договор и
допълнително споразумение се установява, че шрифтът
на договора и споразумението не е по - малък
от „12“, каквото е изискването на чл. 10 ЗПК,
същите установяват получаване на сумата и на екземпляр от договора, съответно от споразумението, за което е положен подпис от ответника. За установяване на вид, формат и размер на шрифта не са нужни специални знания. При
обикновена проверка от външна страна на приетите по делото договор и споразумение се установява, че същите
съответстват на изискванията на чл. 10 ЗПК
- четими са лесно, няма ползване на чужд език, препятстващ възприемането на
съдържанието им, шрифтът не е по - малък
от „12“, като в тази връзка въззивният съд на основание чл. 272 ГПК препраща и
към изложените от СРС мотиви. Въззивният съд приема, че не е необходимо
изслушването на експертиза за установяване шрифта на договора за кредит и
допълненията към него, поради което и приема за неоснователно поддържаното във
въззивната жалба на ответника възражение за
нищожност на договора поради нарушение на
чл. 10, ал. 1 ЗПК
- неспазено изискване за използване на шрифт
не по - малък от „12“.
На
следващо място, безспорно се установи от експертното заключение, че Договорът
за кредит, Допълнителното споразумение към него и приложимите и приети по
делото Общи условия са подписани именно от ответника П.М.. С полагане на
подписа си за кредитополучател, ответникът е декларирал, че е запознат със
съдържанието на посочените документи, както и че е получил екземпляр от тях.
Твърденията, че празните полета са били запълнени без знанието и съгласието на въззивника
са недоказани, поради което въззивният съд приема за неоснователни и
оплакванията на въззивника в тази връзка.
В случая се установи, че е спазен чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и чл. 11, ал.
2 ЗПК - Общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит,
като всяка страница е подписана от страните по договора. Въззивният съд приема
за спазени и изискванията на чл. 11, т. 7 ЗПК, а именно: посочен е общият
размер на кредита и условията за усвояването му – 37 887,65 лв., от които
25 000 лв. – главница, 11 511,40 лв. – лихва, 1 376,25 лв. –
такси, дължими на равни месечни вноски, с падежна дата на издължаване на
месечните вноски до 6 - то число на месеца (15 - то число на месеца след
сключване на допълнителното споразумение), включваща главница и лихва, общо 120
на брой, която информация се съдържа в Погасителния план, неразделна част от Договора
за кредит. Разпоредбата на чл. 11, т. 8 ЗПК е неприложима в случая, тъй като не
се касае за кредит под формата на разсрочено плащане за стока или услуга или
свързани договори за кредит. В договора, погасителния план и общите условия към
него е посочен годишният процент на разходите по кредита (9,55 %) и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит (37 887,65 лв.), като са посочени и взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин – в погасителния план, с което е спазено и изискването на чл.
11, т. 10 ЗПК. Приложен и е погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски – чл. 11, т.
11 ЗПК. Уредено е и правото на потребителя на отказ от договора, срока, в който
това право може да бъде упражнено и другите условия за неговото упражняване,
включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената
главница и лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на средствата
по кредита до датата на връщане на главницата, без неоправдано забавяне и не по
– късно от 30 календарни дни, считано от изпращането на уведомлението до
кредитора за упражняване на правото на отказ, като е предвидено, че лихвата се
изчислява на база на уговорения в договора лихвен процент – чл. 26 - чл. 30
Общи условия към Договора за кредит. В Общите условия
към договора за кредит – чл. 14.2 е уредено и задължението на кредитора
да предостави на потребителя при поискване и безвъзмездно, във всеки един
момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка за извършените
плащания и погасителен план за извършените и предстоящите плащания - чл. 11, т.
12 ЗПК.
Представеният договор следва да има необходимото съдържание
съобразно сочените разпоредби както следва: в чл. 11, ал.
1, т. 9 и 9а ЗПК в
приложимата му, действала към датата на сключване на
процесния договор редакция е предвидено,
че договорът следва да съдържа лихвения процент по кредита,
условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се
прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички
приложими лихвени проценти, както ясна и разбираема методика за изчисляване на
референтния лихвен процент съгласно чл. 33а
ЗПК. Съгласно чл. 8 от договора за кредит същият се олихвява с
преференциален лихвен процент в размер на 8,20 % годишно или 0,02% на ден при
изпълнение на Условията по „Договор за ползване на пакети Частно банкиране на
„Банка ДСК“ ЕАД“, а при тяхното нарушаване кредитополучателя губи преференцията
и лихвеният процент се увеличава чрез увеличаване на надбавката, като
максималният му размер може да достигне променливия лихвен процент, приложим по
стандартни потребителски кредити - 6 - месечния Софибор/Юробор към
съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер 13,769 %, с което
въззивният съд приема, че е спазено изискването и на чл. 11, т. 9 ЗПК. В случая
лихвеният процент няма данни да е увеличаван едностранно от банката, а чл. 8 от
договора за кредит и чл. 7.1 – 10 от Общите условия по ясен и разбираем за
потребителя начин определят условията, при които банката има право да изменя
лихвения процент (с посочване на вид, количествни изражения и относителна
тежест на отделните компоненти).
Въззивният
съд приема, че клаузата в чл. 8 от договора не е и неравноправна - при
сключването на потребителския договор длъжникът е бил информиран за
възможността на банката да увеличи лихвения процент - изрично в договора е
посочено, че надбавката, формираща възнаградителната лихва, е променлива, но отпадането на привилегията за
ползване на преференциален лихвен процент - отнемането
на лихвената преференция и прилагането на стандартния лихвен процент за кредита не са едностранни действия на кредитора в смисъла по чл. 143, т. 10 ЗЗП,
а последица от неспазване от длъжника на условията за ползване на по -
благоприятна лихва, което му е било предварително известно и уговорено при
подписване на договора. Клаузата е ясна и разбираема, съдържа основанието, на
което банката може да изменя лихвения процент (предвидената надбавка), включително и по обективни причини –
при промяна на пазарните индекси, с което не са нарушени
изискванията за добросъвестност, съответно клаузата не е нищожна. Осдвен това, евентуалното увеличаване на лихвата, за което в
случая няма данни (видно от таблицата за дължими и платени суми на вещото лице
дължимата лихва не надхвърля тази по първоначален погасителен план), е ограничено до ставки, приложими за стандартни депозити, при което
длъжникът не се поставя в по - обременително положение спрямо останалите
потребители на банката, т. е не е
предвидено увеличение на лихвата
на непосочени в договора основания, включително на субективната преценка на
банката, което да обоснове приложение на чл. 143, т. 10 ЗЗП. При изложеното, въззивният съд
приема, че със сключване на договора кредитополучателят е бил запознат с начина
на формиране на лихвата и с условията за нейната промяна, поради което
договорът за кредит не е недействителен и на основание чл. 11, т. 9а ЗПК. С оглед
изложеното, процесният договор е действителен и валидно обвързва страните. От
ССчЕ се установява, че дължимите суми за главница, договорна лихва и
санкционираща лихва съответстват на исковите претенции. По отношение на лихвата
за забава въззивният съд препраща към изложените от СРС мотиви и правните му
изводи, че обезщетението за забава не може да надхвърля законната лихва за
забава – чл. 33, ал. 2 ЗПК.
Въззивният
съд приема обаче, в изпълнение на задължението си да следи служебно за спазване
на императивни правни норми, че допълнителното споразумение от 28.10.2016 г. е
нищожно.
Налице е анатоцизъм в сключеното между страните допълнително споразумение от
28.10.2016 г. за добавяне на просрочените задължения за лихви към неплатената
част от главницата, което се установява и от заключението на ССчЕ. Уговорката в
допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на
редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява
възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД,
който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ, какъвто не е настоящият случай. Вземането за изтекли и неплатени лихви
е било променено на главница, върху която се начисляват лихви, което води до
нищожност на споразумението на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 - во, вр. чл.
10, ал. 3 ЗЗД (така Решение № 66/29.07.2019 г. по т. д. № 1504/2018 г. на ВКС, II т. о.). Видно от заключението на ССчЕ
капитализираната лихва е в размер на 676,81 лв., която сума следва да бъде
приспадната от дължимата главница. Предвид това, искът за главница е
основателен за сумата от 22 865,29 лв., като за разликата до
претендираните 23 542,10 лв. подлежи на отхвърляне. Следва да бъдат
намалени съответно и присъдените лихви, като на основание чл. 162 ГПК
въззивният съд приема, че дължимата възнаградителна лихва съобразно
горепосочената главница възлиза в размер на 825,34 лв. (при липса на други
основания за намаляването ѝ), а дължимата санкционираща лихва – в размер
на 37,15 лв., до които размери исковете правилно са били уважени от първоинстанционния
съд.
Поради изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта, с която искът за главница по договора за кредит от 22.04.2015 г. е
уважен за разликата над 22 865,29 лв. до сумата от 23 542,10 лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до
окончателното плащане, както и в частта, с която е уважен искът за
възнаградителна лихва за разликата над 825,34 лв. до присъдените 849,77 лв.,
както и искът за санкционираща лихва за разликата над 37,15 лв. до присъдените
38,25 лв. и за посочените разлики исковете да бъдат отхвърлени. Обжалваното
решение следва да бъде потвърдено в частта, с която искът за главница е уважен
за 22 865,29 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по
чл. 417 ГПК до окончателното плащане, искът за възнаградителна лихва е уважен за
сумата 825,34 лв. и искът за санкционираща лихва е уважен за сумата 37,15 лв.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора първоинстанционното
решение следва да бъде ревизирано и в частта за разноските. Предвид частичното
отхвърляне
на исковете, присъдените в полза на „Банка ДСК“ ЕАД разноски в общ
размер на 538,32 лв. следва да бъдат намалени до 522,84 лв. В
полза на ответника не се дължат разноски, тъй като няма доказателства за
сторени такива. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ищецът „Банка ДСК“ ЕАД следва да
бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на СРС сумата от 8,62 лв. – депозит
за съдебно – графическа експертиза, съобразно отхвърлената част от исковете.
За въззивното производство право на
разноски имат и двете страни. В полза на въззивника съобразно уважената част от
въззивната жалба следва да се присъди сумата от 4,31 лв. (от общо заплатените
150 лв. – за държавна такса), разноски за адвокатско възнаграждение не се
дължат, тъй като не са представени доказателства за заплащане на
възнаграждението съобразно разясненията на т. 1 на ТР № 6/06.11.2013 г. по т.
д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В полза на въззиваемия съобразно отхвърлената
част от въззивната жалба се дължат разноски за въззивното производство в размер
97,12 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение (определено
от съда в общ размер на 100 лв. - на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените
от юрисконсулта процесуални действия пред въззивния съд).
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. с чл.
273 ГПК съобразно уважената част от въззивната жалба „Банка ДСК“ ЕАД следва да
бъде осъдено да внесе по сметка на СГС сумата от 9,73 лв. – държавна такса, от
внасянето на която въззивникът е бил освободен частично на основание чл. 83,
ал. 2 ГПК.
Предвид изложените съображения, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 19587 от
21.01.2020
г. по гр. д. № 57129/2017 г. по описа на
Софийски районен съд, I ГО, 50 състав, в
частта, с която е признато за установено, че за „Банка ДСК“ ЕАД,
ЕИК ********съществува вземане по отношение на П.В.М., ЕГН **********, за
сумата над 22 865,29 лв. до присъдените 23 542,10 лв. за главница по договор за
кредит за текущо потребление от 22.04.2015 г., който кредит е отчитан по сметка
№ 22597756, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2017 г. до
окончателното ѝ изплащане, за сумата над 825,34 лв. до присъдените 849,77
лв. за договорна лихва за периода 25.01.2017 г. – 27.04.2017 г., за сумата над
37,15 лв. до присъдените 38,25 лв. – санкционираща лихва по т. 19.1 и т. 19.2
от ОУ, възлизаща в размер на законната мораторна лихва за забава върху
главница, за периода 18.04.2017 г. – 27.04.2017 г., съгласно заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.
гр. д. № 27347/2017 г. на СРС, както и в частта, с която е осъден П.В.М. да
заплати на „Банка ДСК“ ЕАД сумата над 522,84 лв. до 538,32 лв. – съдебни
разноски по делото, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Банка
ДСК“ ЕАД, ЕИК ********срещу П.В.М., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 430,
ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
сумата над 22 865,29 лв. до сумата от 23 542,10 лв. за главница по договор за
кредит за текущо потребление от 22.04.2015 г., който кредит е отчитан по сметка
№ 22597756, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2017 г. до
окончателното ѝ изплащане, за сумата над 825,34 лв. до сумата от 849,77
лв. за договорна лихва за периода 25.01.2017 г. – 27.04.2017 г., за сумата над
37,15 лв. до сумата от 38,25 лв. – санкционираща лихва по т. 19.1 и т. 19.2 от
ОУ, възлизаща в размер на законната мораторна лихва за забава върху главница,
за периода 18.04.2017 г. – 27.04.2017 г., съгласно заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. №
27347/2017 г. на СРС, като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 19587 от
21.01.2020
г. по гр. д. № 57129/2017 г. по описа на
Софийски районен съд, I ГО, 50 състав,
в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК ********със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в
полза на бюджета на СРС сумата от 8,62 лв. (осем лева и шестдесет и две
стотинки) - разноски за съдебно – графическа експертиза, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК ********със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на П.В.М., ЕГН **********,***,
ж. к. „********на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК сумата от 4,31
лв. (четири лева и тридесет и една стотинки) - разноски за държавна такса,
съразмерно на уважената част от въззивната жалба.
ОСЪЖДА П.В.М., ЕГН **********,***, ж. к. „********да заплати
на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП сумата от 97,12 лв. (деветдесет и седем лева и
дванадесет стотинки) - разноски за юрисконсултско вънаграждение, съразмерно на
отхвърлената част от въззивната жалба.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК ********със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
вр. с чл. 273 ГПК в полза на бюджета на СГС сумата от 9,73 лв. (девет лева и
седемдесет и три стотинки) - разноски за държавна такса, съразмерно на
уважената част от въззивната жалба.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на
чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.