Решение по дело №10/2019 на Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 46                                         02.03.2020г.                            гр.Бургас

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                   ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на четвърти февруари                                                         две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:                 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Валентина Кърпичева-Цинцарска

 

секретар Таня Михова

като разгледа докладваното от съдия Кърпичева-Цинцарска

търговско дело № 10 по описа на БОС за 2019г.

 

Производството по делото е образувано по исковата молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1766, район Витоша, ул. Околовръстен път 260, със съдебен адрес:***, бизнес сграда Ивел, Адвокатско дружество „Чаталбашев, Петкова и И.“ срещу ответниците „РТЛ-ЕСТЕЙТ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Александровска 17, ет. 2, ап. 6,  „РУСМЕДИЯ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Александровска 17, ет. 2 и И.Б., ЕГН **********,***.

Видно от изложеното в исковата молба, по силата на договор за банков кредит продукт „БИЗНЕС ПОМЕЩЕНИЯ” BL15295/17.04.2008г., сключен между „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ”АД, със сегашно наименование „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, от една страна и от друга страна и „РТЛ-ЕСТЕЙТ“ ЕООД, в качеството му на кредитополучател, банката е предоставила на дружеството кредит в размер на 69 000 евро /шестдесети девет хиляди евро/. Кредитът е предназначен за покупка на недвижим имот, като крайният срок за ползване и погасяване на кредита е 240 /двеста и четиридесет/ месеца, считано от откриване на заемната сметка. С предоставяне на заемната сума по сметката на кредитополучателя банката е изпълнила изцяло задължението си по сключения договор за кредит. Ответниците „РУСМЕДИЯ“ ЕООД, с ЕИК ********* и И.Б., ЕГН ********** са се задължили да отговарят солидарно с кредитополучателя. Задълженията по банковата сделка се погасяват съгласно т. 4 от анекс № 2 към ДОГОВОР ЗА БАНКОВ КРЕДИТ, продукт „БИЗНЕС ПОМЕЩЕНИЯ”, № BL1 5295/14.04.2008г, а именно кредитополучателят и солидарните длъжници погасяват кредита на равни месечни анюитетни вноски съгласно погасителен план, представляващ неразделна част от Анекс № 2 към договора. Дължимата се договорна лихва по аргумент от т. 8.1 от анекс № 2 към договора за банков кредит, включва действащият базов лихвен процент- малки фирми за евро, обявен от Банката, е намален с 2.3 /две цяло и три/ пункта. При просрочие на повече от 30 дни на която и да е дължима погасителна вноска по кредита, лихвената надбавка се увеличава, като кредитополучателите дължат лихва в размер на 9 % /девет/ процента, равна на сбора от действителния базов лихвен процент-малки фирми, обявен от БАНКАТА, намален с 1,3 /едно цяло и три десети/ пункта - арг. т. 8. 2 от анекс № 2 към договора за банков кредит. При просрочие на дължимите погасителни вноски по кредита, както и при предсрочна изискуемост на кредита, дължимата се договорна лихва се увеличава автоматично с наказателна надбавка в размер на 10 /десет/ пункта по силата на чл. 5 от договора. По силата на чл. 6 от договора за банков кредит КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ заплаща такса за управление в размер на 1,5 % върху размера на кредита, платима еднократно при откриване на заемната сметка по кредита. В унисон с чл. 10 от договора за кредит кредитополучателя се е задължил да отговаря за разноските, свързани с организиране и провеждане на принудително изпълнение по предоставеното обезпечение. Съгласно чл. 22 от договора кредитополучателят дава неотменимото си и безусловно съгласие, оправомощава и упълномощава банката, а банката се приема да застрахова даденото в обезпечение имущество, като в случай на неплащане на застрахователната премия, същата се заплаща от банката и е изцяло дължима от кредитополучателя. Кредитополучателят е поел задължение да отговаря с цялото си имущество за неизпълнение на задълженията си по настоящия договор и за пълния размер на щетите, причинени на банката от неизпълнение на договора, в това число и разходите по трансформацията на кредита в изцяло изискуем преди крайният му срок.

Ищецът твърди, че ответниците не са изпълнили договорните си задължения, за заплащане на дължимите погасителни вноски по кредита. Съгласно, като е допуснато просрочие на погасителна вноска по кредита, а именно вноска с падеж 21.04.2017г. в размер на 412,15 евро. С оглед на което и  банката е обявила цялото задължение за предсрочно изискуемо, без да се прекратява действието на договора. Длъжниците са уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането с нотариални покани. Поради неплащане след поканата от страна на ищеца, последният подава заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, допускане на незабавното й изпълнение и издаване на изпълнителен лист, по което е образувано ч. гр. д. № 4234/2018 г., по описа на РАЙОНЕН СЪД-БУРГАС. По подаденото заявление са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, както и изпълнителен лист. Тъй като ответниците са възразили по така издадената заповед, ищецът води настоящото дело за установяване на вземането си по издадената заповед за незабавно изпълнение.

Иска се от съда да уважи предявената претенция, с която да приеме за установено, че ответниците дължат на ищеца сумите по заповедното дело, а именно: сума в общ размер от 68 868,47 евро, от която-главница в размер на 61 822,27 евро, ведно със законната лихва за забава, считано от 06.06.2018г. до окончателното и заплащане; договорна лихва за редовен кредит за периода 21.04.2017г.- 13.11.2017г. в размер на 3 608,20 евро; договорна лихва за просрочен кредит за периода 21.07.2017г. - 03.06.2018г. в размер на 3285,24 евро; такси за периода от 10.05.2017г. - 03.06.2018г. в размер на 30,69 евро, нотариални разноски за периода от 11.09.2017г. до 03.06.2018г. в размер на 990,52 лева; застраховки за периода от 10.07.2017г. до 03.06.2018г. в размер на 122,07 евро и разноските в заповедното дело в размер 5 791,97 лева. Претендират се и разноските, направени в настоящото съдебно производство.

Ответниците „РТЛ-ЕСТЕЙТ“ ЕООД, с ЕИК ********* и „РУСМЕДИЯ“ ЕООД, с ЕИК ********* са призовавани по делото по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, тъй като на адресите, обявени в търговския регистър, не са намерени техни офиси/канцеларии. Тези ответници не са депозирали и отговор на исковата молба. Едва след размяната на книжата и насрочването на делото за открито съдебно заседание е представено пълномощно от адвокат Коларова, че е техен пълномощник. В проведеното първо съдебно заседание адвокатът е оспорил предявените искове по отношение на ответниците-търговски дружества, без посочване на конкретни мотиви и навеждане на конкретни възражения.

Ответникът И.Б. е призован редовно по реда на чл. 53 във вр. чл. 47, ал. 5 от ГПК. Същият е чужденец, с обявен административен адрес на територията на република България, който не е намерен на въпросния адрес. С оглед на което му е назначен особен представител-посочен от Адвокатска колегия-Бургас. Назначеният особен представител-адвокат Михайлова е представила от името на ответника-физическо лице отговор на исковата молба, който обаче е представен извън предвидения в чл. 367, ал. 1 от ГПК двуседмичен срок. Особеното представителство е прекратено в първото проведено открито съдебно заседание, тъй като адвокат Коларова е представила пълномощно да представлява и този ответник. В съдебно заседание адвокатът е оспорил предявения срещу доверителя и иск, без посочване на конкретно обстоятелства и навеждане на конкретни възражения. В представения от назначения особен представил отговор, който е постъпил по делото извън законовия срок, е видно, че не се оспорва факта на сключване на договора от ответника-физическо лице. Навеждат се твърдения за нищожност на част от клаузите на договора и анексите към него, касаещи уговорките за лихви, както поради нарушение на разпоредбите на Закона за защита на потребителите, така и на чл. 26, ал. 1, предложение трето от Закона за задълженията и договорите-поради накърняване на добрите нрави. Прави се възражение за погасяване по давност на отделните анюитетни вноски по погасителния план.

           

Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявената претенция е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл.  79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от Търговския закон, а именно за установяване на дължимостта на сумите по издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на банково извлечение за дължими неизплатени изискуеми суми за главница, лихви, такси, застраховка  и разноски по предсрочно изискуем договор за банков кредит продукт „БИЗНЕС ПОМЕЩЕНИЯ” BL15295/17.04.2008г.

Предявената претенция е допустима предвид на наличието на оспорена заповед по водено заповедно производство, а относно основателността и съдът намира следното:

По делото не е спорна фактологията, че между страните има действащ договор за банков кредит. Не е спорно, а и изготвената съдебно-икономическа експертиза е установила, че ищецът е предоставил на кредитополучателя „РТЛ-ЕСТЕЙТ“ ЕООД уговорената кредитна сума в размер на 69 000 евро, която е усвоена от кредитополучателя на два транша-по банков път е усвоена сума в размер на 53 029 евро, а остатъкът от 15 971 евро е усвоен на каса. Безспорно е, че  с анекс към процесния договор, като съдлъжници по същия са се ангажирали ответниците „РУСМЕДИЯ“ ЕООД и И.Б., като с анекс № 1 от 11.03.2015г. са предоговорени част от условията по договора, включително погасителния плана на сумата по кредита. С анекс № 2 от 09.09.2016г. също са изменени договорни клаузи и е променен погасителния план. От извършената съдебно-икономическа експертиза се установява, че са налице непогасени вноски по кредита, като най-старата такава е от 21.04.2017г. Последната погасена вноска по процесния кредит е от 22.05.2017г. в размер на 470 евро, с която са погасени част от лихви и такси. Видно от изложеното в исковата молба, именно поради неплащане на вноската с падеж 21.04.2017г., ищецът е обявил кредитът за предсрочно изискуем. С нотариална покана с рег. № 4474/13.09.2017г. на нотариус Ников, ищецът е обявил на ответника „РТЛ-ЕСТЕЙТ“ ЕООД настъпването на предсрочната изискуемост, която покана е връчена в хипотезата на чл. 50, ал. 4 във вр. чл. 47 от ГПК. С нотариална покана с рег. № 4473/13.09.2017г. на нотариус Ников, ищецът е обявил на ответника „РУСМЕДИЯ“ ЕООД настъпването на предсрочната изискуемост, която покана е връчена в хипотезата на чл. 50, ал. 4 във вр. чл. 47 от ГПК. С нотариална покана с рег. № 6081/19.09.2017г. на нотариус Недина, ищецът е обявил на ответника И.Б. настъпването на предсрочната изискуемост, която покана е получена от пълномощника му адв. Коларова. Заповедното дело за дължимите суми по обявения за предсрочно изискуем  договор за банков кредит е образувано на 06.06.2018г.

При така установената фактология съдът от правна гледна точка намира следното:

            Налице са всички изискуеми по закон предпоставки за претендиране на сумите по договора за кредит като предсрочно изискуеми в посочените в исковата молба размери.

            На първо място следва да се отбележи, че предвид на факта, че от страна на ответниците-юридическите лица липсва отговор на исковата молба, а постъпилият от страна на ответника-физическо лице отговор е извън срока, то съдът приема, че липсва оспорване на изложената фактическа обстановка от ищеца в исковата молба. Настоящият съдебен състав споделя съдебната практика изложена в решения по чл. 290 от ГПК, като например решение № 179 от 8.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 163/2018 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Дияна Ценева, която предвижда, че непредставянето на отговора на исковата молба в срок, което е равнозначно на непредставянето на отговор, лишава ответника от възможността да прави правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи и правоотлагащи възражения, тъй като с изтичането на  срока за отговор се преклудират тези права на страната. В тази връзка, изложените от особения представител в постъпилия извън срока отговор, възражения за нищожност на договорни клаузи и възражения за изтекла погасителна давност са преклудирани и не следва да бъдат разгледани от съда. Отделно от това, настоящият съдебен състав счита, че съдът не следва да следи служебно за наличието на такива нищожни клаузи, без наведени твърдения в тази посока или ако ще следи служебно за това, следва да има изрично указание за това към страните, каквито липсват по делото. Предвид на липсата на оспорване на валидността на договора, с оглед липсата на отговори на исковата молба и ищецът е провел доказването на предявените си претенции съобразно тези обстоятелства. Служебно произнасяне на съда по отношение на нищожни клаузи, без налични по делото възражения в тази насока, биха нарушили правото на защита на ищцовата страна, която ще е лишена от право на становище и представяне на доказателства по такива възражения.

            На второ място, само за пълнота, следва да бъде отбелязано, че ответникът-физическо лице, не разполага с възможност да се позовава на Закона за защита на потребителите по отношение на наличието на неравноправни клаузи в договора за банков кредит, тъй като макар и физическо лице се намира в тесни функционални връзки с търговското дружество-кредитополучател „РТЛ-ЕСТЕЙТ“ ЕООД и дружеството-съдлъжник „РУСМЕДИЯ“ ЕООД, тъй като е едноличен собственик на капитала и представляващ и двете дружества. 

            С оглед изложеното до тук съдът намира, че между страните е налице валидно сключен договор за банков кредит, който е обявен съобразно закона за предсрочно изискуем. Макар, че липсва оспорване на исковата молба, в тежест на ищеца беше да докаже, че са налице предпоставките за обявяване на договора за предсрочно изискуем и че преди да поиска снабдяването си със заповед за незабавно изпълнение за търсените суми по договора, е обявил настъпването на този факт на длъжниците. В тази връзка изготвената съдебно-икономическа експертиза установи, че е налице неплащане на погасителни вноски по кредита, като най-старата е тази от 21.04.2017г. В чл. 25, б. „г“ и чл. 26 от процесния договор е предвидено, че при неизпълнение на задължението за плащане на която и да е била вноска, ищецът има право да обяви договора за предсрочно изискуем. Следователно, позовавайки се на неплащане на вноската от 21.04.2017г. и предвид уговореното в процесния договор, е доказано твърдението на ищеца, че са били налице предпоставките за обявяване на договора за банков кредит за предсрочно изискуем. Спазено и изкискването на чл. 60, ал. от Закона за кредитните институции, разтълкувано с тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Красимир Влахов и Тотка Калчева, че преди да поиска издаването за заповед за незабавно изпълнение по чл. 418 от ГПК, банката-ищец по делото е следвало  да уведоми длъжниците за предсрочната изискуемост. Връчването на нотариалните покани до ответниците-юридически лица, за настъпилата предсрочна изискуемост, е надлежно връчено по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК, а именно непотърсено е съобщението в законоустановения срок, като залепването е станало на обявените за търговците адреси в търговския регистър. Съдът намира, че ищецът е положил нужната грижа да обяви предсрочната изискуемост на кредита на ответниците-търговци, въпреки, че обявяването не е станало съгласно начина, уговорен в чл. 31 от процесния договор. Видно от цитираната разпоредба, страните са се уговорили, че всички уведомления и изявления във връзка с договора трябва да бъдат в писмена форма и ще се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка, или с препоръчана поща или с телеграма, достигнат до адресите на страните, посочени в договора. Съдът приема, че с нотариалните покани търговците са уведомени съобразно правилата на ГПК за настъпилата предсрочна изискуемост. Дори и да се приеме, че уведомлението до същите не е съобразно уговореното в договора, то следва да се отбележи, че уведомлението до ответника-физическо лице е станало лично-чрез негов пълномощник, което е съобразно чл. 31 от процесния договор. Както вече беше казано, ответникът-физическо лице е представляващ и едноличен собственик на капитала на ответниците-юридически лица, следователно като намиращ се в тясна функционална връзка с тях, следва да се приеме, че и дружествата са надлежно уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост.

            Извършената по делото съдебно-икономическа експертиза установи изложеното от ищеца, че е налице преустановяване на обслужване на кредита, считано от 22.05.2017г., като дължимите суми възлизат на главница в размер на 61 822,27 евро; договорна лихва за редовен кредит за периода 21.04.2017г.- 13.11.2017г. в размер на 3 608,20 евро; договорна лихва за просрочен кредит за периода 21.07.2017г. - 03.06.2018г. в размер на 3285,24 евро; такси за периода от 10.05.2017г. - 03.06.2018г.  Тези суми са заявени в заповедното производство и присъдени със заповедта за незабавно изпълнение, като след като няма доказателства да са погасени от ответниците, същите са дължими и тяхната дължимост следва да бъде установена.

            По отношение на претенцията за дължими от ответниците суми за застраховка и заплатени нотариални разходи, съдът намира, че ищецът не представи доказателства за тяхната дължимост. Нито по приложеното заповедното дело, нито по настоящото са представени доказателства, които да установят твърдението на ищеца, че във връзка с делата е направил разходи за нотариус в търсения размер за периода от 11.09.2017г. до 03.06.2018г. в размер на 990,52 лева. В процесния договор в чл. 20-чл. 22 са уговорени клаузи, по силата на които, ищецът-банка е оправомощено да сключи застрахователен договор от името и за сметка на кредитополучателя за ипотекирания имот, за закупуването на който е ползвана част от сумата по договора за кредит, както и да заплаща застрахователните премии. Видно е, че ищецът може да претендира сумите платени за застрахователните премии или разноските за подновяване на полиците от кредитополучателя. По делото обаче липсват представени писмени доказателства за направени разходи във връзка с такива сключени застрахователни договори. Извършената съдебно-икономическа експертиза също не е отговаряла на въпрос, дали в счетоводството на ищеца са отбелязания такива вземания към ответниците, които не са погасени. Макар, че липсва конкретно оспорване на дължимостта на сумите от страна на ответниците, това не освобождава ищеца от задължението да докаже претенцията си по отношение на тези суми. При липсата на доказателства за направата на такива разноски, съдът да отхвърли претенцията в частта за установяване на дължимост на нотариални разноски за периода от 11.09.2017г. до 03.06.2018г. в размер на 990,52 лева и за суми за застраховки за периода от 10.07.2017г. до 03.06.2018г. в размер на 122,07 евро.

Предвид становището на съда за частична основателност на предявената претенция и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на направените по делото разноски съобразно уважената част и представения по делото списък на разноските в размер на 3 382,74 лева.

Исковият съд дължи произнасяне и по разноските, направени от ищеца в заповедното производство, като са представени доказателства за направени такива в размер на 5 791,97 лева. Предвид частичната основателност на сумите по заповедта дължимите разноски следва да се присъдят в размер от 5 739,50 лева.

 

Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд

 

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че „РТЛ-ЕСТЕЙТ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Александровска 17, ет. 2, ап. 6,  „РУСМЕДИЯ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Александровска 17, ет. 2 и И.Б., ЕГН **********,***, дължат солидарно на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1766, район Витоша, ул. Околовръстен път 260, със съдебен адрес:***, бизнес сграда Ивел, Адвокатско дружество „Чаталбашев, Петкова и И.“, следните суми, съгласно договор за банков кредит продукт „БИЗНЕС ПОМЕЩЕНИЯ” BL15295/17.04.2008г., анекс № 1 от 11.03.2015г. и анекс № 2 от 09.09.2016г., оспорени в производството по ч. гр. д. № 4234/2018 г. по описа на Бургаския районен съд:

-сумата от 61 822,27 /шестдесет и една хиляди осемстотин двадесет и две евро и двадесет и седем евроцента/ евро, ведно със законната лихва за забава, считано от 06.06.2018г. до окончателното и заплащане;

-договорна лихва за редовен кредит за периода 21.04.2017г.- 13.11.2017г. в размер на 3 608,20 /три хиляди шестстотин и осем евро и двадесет евроцента/ евро;

-договорна лихва за просрочен кредит за периода 21.07.2017г. - 03.06.2018г. в размер на 3 285,24 /три хиляди двеста осемдесет и пет евро и двадесет и четири евроцента/ евро;

- такси за периода от 10.05.2017г. - 03.06.2018г. в размер на 30,69  тридесет евро и шестдесет и девет евроцента/евро, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на дължимост на сумите за нотариални разноски за периода от 11.09.2017г. до 03.06.2018г. в размер на 990,52 лева и за суми за застраховки за периода от 10.07.2017г. до 03.06.2018г. в размер на 122,07 евро.

ОСЪЖДА „РТЛ-ЕСТЕЙТ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Александровска 17, ет. 2, ап. 6,  „РУСМЕДИЯ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Александровска 17, ет. 2 и И.Б., ЕГН **********,***, да заплатят на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1766, район Витоша, ул. Околовръстен път 260, със съдебен адрес:***, бизнес сграда Ивел, Адвокатско дружество „Чаталбашев, Петкова и И.“,  сумата от 3 382,74 /три хиляди триста осемдесет и два лева и седемдесет и четири стотинки/ лева, представляваща направените по  настоящото дело разноски.

ОСЪЖДА „РТЛ-ЕСТЕЙТ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Александровска 17, ет. 2, ап. 6,  „РУСМЕДИЯ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Александровска 17, ет. 2 и И.Б., ЕГН **********,***, да заплатят на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1766, район Витоша, ул. Околовръстен път 260, със съдебен адрес:***, бизнес сграда Ивел, Адвокатско дружество „Чаталбашев, Петкова и И.“,  сумата от 5 739,50 /пет хиляди седемстотин тридесет и девет лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща направените в производството по ч. гр. д. № 4234/2018 г. по описа на Бургаския районен съд разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ: