№ 126
гр. Ямбол, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
при участието на секретаря П.У.
в присъствието на прокурора Р. Т. Л.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Гражданско дело №
20222300100073 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.5 от ЗЛС, вр. с чл.336 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на прокурор при Окръжна прокуратура
гр.Ямбол, с която се моли съдът да постави ответника Л.С.С. от гр.*** под пълно
запрещение, тъй като страда от умерена умствена изостаналост, в резултат на което не
разбира свойството и значението на постъпките си и не може да ги ръководи.
Излага се в исковата молба, че ответникът страда от слабоумие и е с диагноза
"Умерена умствена изостаналост. Значително нарушение на поведението, изискващо грижи
и лечение". Още от ранна детска възраст ответникът бил настанен в социална институция,
тъй като близките му се дезинтересирали от него, като понастоящем се намира в Център за
настаняване от семеен тип за деца с увреждания - гр.Ямбол. Поддържа се, че от ранна детска
възраст ответникът е с хиперкинетично поведение и с болестна отвлекаемост на
вниманието. Има развита реч, самообслужва се, но е психомоторно неспокоен, с
неустойчиво внимание, краткосрочна памет, конфликтен, трудно провежда продължителен и
логичен разговор, трудно запазва спокойствие, налице е бърза възбудимост и тревожност и е
лекуван в клиника по неврохирургия. Макар да е ученик в 12-ти клас в ПГТ "Алеко
Константинов" - гр.Ямбол в специализирана паралелка за деца със специални образователни
потребности, същиият среща затруднения при усвояване на учебното съдържание, не умее
да чете и пише, не познава буквите и числата, не може да извършва математически
действия, не познава парите, не знае каква е тяхната стойност, представите му са неточни.
Изтъква се, че ответникът С. е на постоянна медикаментозна терапия, не умее да взема
самостоятелни решения за своя живот, здраве, сигурност и бит, нуждае се от постоянна
грижа и надзор. Здравословното състояние на ответника не му позволява сам да се грижи за
себе си и за своите работи, както и да разбира свойството и значението на постъпките си и
да ги ръководи. С това окръжната прокуратура обосновава иска за поставяне на Л.С. под
запрещение.
В с.з. искът се поддържа от прокурор Л., която пледира съдът да постави
ответника под пълно запрещение, тъй като са налице условията на закона за това.
Разпитан лично от съда по реда на чл.337,ал.1 ГПК, ответникът е видимо
адекватен, показва ориентация за време и място, с мисловна дейност, отговаря логично и
точно на зададените му въпроси и дори изразява несъгласие с предявения иск, считайки, че
при поставянето му под запрещение няма да може да продължи да живее в социалната
1
институция, в която е настанен.
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното по делото удостоверение за раждане от ***г.,
издадено от Община Казанлък по акт за раждане №***., ответникът Л.С.С.. е роден на ***г.
Негова майка е С.С.П., а бащата е неизвестен. От представените по делото заповеди от
03.11.2017г. и от 15.06.2021г., двете на директора на Д"СП"- Ямбол се установява, че
ответникът е бил настанен по административен ред за отглеждане в ЦНСТДМУ гр.Ямбол на
ул."Зорница"№20, а с решения на ЯРС по гр.д.№4258/2018г. и по гр.д.№1804/2021г. е
постановено настаняването на Л. в ЦНСТДМУ гр.Ямбол да е за срок до завършване на
средно образование, но не повече от 20годишна възраст или до настъпване на обстоятелства,
водещи до прекратяване на мярката за закрила.
От представените по делото амбулаторни листи на лекари-психиатри за
извършени на ответника медицински прегледи е видно, че поставената му диагноза е
"Умерена умствена изостаналост, Значително нарушение на поведението, изискващо грижи
или лечение". С ЕР от 18.05.2021г. на ТЕЛК при МБАЛ“Св.Пантелеймон”АД - гр.Ямбол се
потвърждава диагнозата на заболяването, от което страда ответникът Л.С. - "Умерена
умствена изостаналост, Значително нарушение на поведението, изискващо грижи или
лечение", за което заболяване с решението на ТЕЛК му е призната 80% трайно намалена
работоспособност за срок от 3 години.
Заключението на вещото лице-психиатър д-р Л.Д., извършило назначената по
делото съдебно-психиатрична експертиза, също потвърждава диагнозата на заболяването,
от което страда ответника - умерена умствена изостаналост. За това заболяване вещото лице
е изяснило, че се смята за вродено или придобито в първите три години от живота на детето;
че умствената изостаналост е състояние на задържано или непълно умствено развитие,
характеризиращо се с нарушение на уменията, които възникват в процеса на развитие и
дават своя дял във формирането на общото ниво на интелигентност, т.е. на когнитивните,
речевите, двигателните и социалните умения. Изоставането може да се съчетава, но може и
да не се съчетава с други психични и соматични разстройства. С времето интелектуалните
способности и социалната адаптация могат да се променят и макар и слабо могат да се
подобрят в резултат на обучение и рехабилитация. В случая за ответника експертът е
установил, че същият има изградени хигиенни навици, може да се храни, да се облича сам,
може да изпълнява прости нареждания, може да извършва по-обикновена практическа
работа, но само под ръководство. Независимо от това, към момента възможностите му за
развитие са ограничени, няма постигнати успехи в обучителния процес, не може да чете, да
пише, да смята, не знае стойността на вещите, храните, не може да прави сметки, не може да
планува, не може да определи кое има приоритет в живота, кое е по-значимо, не се
ориентира в житейски и социално значими събития и понятия, няма изградени
професионални умения, въпреки, че е направен опит да бъде обучаван в тази посока.
Даденото заключение е, че умствената изостаналост се определя като състояние на
слабоумие. Предвид наличното слабоумие при ответника, вещото лице е категорично, че той
не може да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си,
неспособен е да се грижи за своите интереси и да ги защитава, неспособен е самостоятелно
да удовлетворява жизнените си потребности, да задоволява текущите си нужди.
Разпитани в качеството на свидетели, социалните работници в ЦНСТДМУ в
гр.Ямбол Н.С. и Н.Д. са поддържали показания, от които се установява, че видимо
ответникът има реч, познава хората, с които контактува, може сам да се самообслужва в
центъра, в който е настанен - храни се, къпе се сам, но има много краткосрочна памет, не е
ориентиран навън, лесно манипулируем е, може да го излъже всеки. Свидетелите са
установили, че ответникът е на постоянна медикаментозна терапия, като таблетките му се
дават от персонала на центъра, той сам не може да ги вземе, не може сам да си приготви
храна, не може сам да се сети, че трябва да се изкъпе, а трябва да му се напомни. Бързо
възбудим е, трудно контролира емоциите си, не може да възприеме информацията, която
достига до него и да я осмисли и на много опростен разбираем език трябва да му се говори,
за да се запознае с казаното. Дадените показания са, че ответникът не осмисля казаното, не
познава парите, нито стойността им, не познава буквите и цифрите, не осмисля цифрите
като цифри, а училищното му обучение се е изразило в посещаване на специална социална
паралелка, която е била по-скоро подкрепяща, без да усвои каквито и да е знания, реагира
емоционално и може да прояви агресия, ако му се откаже нещо, като е трудно
2
контролируем.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск черпи правното си основание в нормата на чл.5,ал.1 от ЗЛС.
Същият е процесуално допустим, като предявен от прокурора, който има правен интерес от
воденето на настоящия процес, тъй като попада в кръга на лицата по чл.336,ал.1 ГПК.
Разгледан по същество искът е основателен. Предметът на иска по чл.5 от ЗЛС
- за поставяне на едно лице под запрещение, е неговата дееспособност, а основанието на
този иск е наличието на слабоумие или душевна болест и невъзможността на страдащия от
такава болест или слабоумие да се грижи за себе си и за своите работи. При кумулативното
наличие на двете изисквания - медицински и юридически, се постановява ограничаване на
дееспособността или обявяване на пълната недееспособност на лицето.
В случая се установи от изслушаната по делото съдебно-психиатрична
експертиза, заключението по която съдът кредитира изцяло, намирайки го за обективно и
компетентно, както и от другите медицински данни и свидетелските показания, които съдът
кредитира с доверие, че ответникът Л.С. страда от умерена умствена изостаналост, което
заболяване вещото лице дефинира като състояние на слабоумие и същото е медицинското
основание за обсъждане на възможността за обявяване пълната недееспособността на
лицето. Установи се също от експертното заключение, че умствената изостаналост е
състояние на задържано или непълно умствено развитие, характеризиращо се с нарушение
на уменията, които възникват в процеса на развитие и дават своя дял във формирането на
общото ниво на интелигентност, със засягане на когнитивните, речевите, двигателните и
социалните умения. Установи се посредством експертното заключение и от показанията на
разпитаните свидетели, че ответникът има изградени хигиенни навици, може да се храни и
да се облича сам, може да изпълнява прости нареждания, да извършва по-обикновена
практическа работа, но само под ръководство. Независимо от това, възможностите му за
развитие са силно ограничени, няма постигнати успехи в обучителния процес, не може да
чете, да пише, да смята, не знае стойността на парите и на вещите, на храните, не може да
прави сметки, не може да планува, не може да определи кое има приоритет в живота, кое е
по-значимо, не се ориентира в житейски и социално значими събития и понятия, няма
изградени знания и професионални умения. В това състояние, вещото лице е категорично,
че ответникът не разбира свойството и значението на постъпките си и не може да ръководи
действията си, неспособен е да се грижи за своите интереси и да ги защитава, неспособен е
самостоятелно да удовлетворява жизнените си потребности и да задоволява текущите си
нужди.
С оглед тези установени обстоятелства съдът прави извода, че слабоумието на
ответника е в причинна връзка с неспособността му да се грижи за себе си и за своите
работи и интереси. При доказано наличие на двете изисквания по чл.5 ЗЛС - медицински и
юридически, съдът следва да постави Л.С. под пълно запрещение.
С оглед изхода на делото, което е образувано по почин на прокурора, на
основание чл.338, ал.4, изр.1 ГПК, вр. с чл.78,ал.11 ГПК и чл.83,ал.1,т. 3 ГПК държавната
такса за производството остава за сметка на държавата. Същата не може да се възложи за
заплащане от ответника.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОСТАВЯ на основание чл.5,ал.1 от ЗЛС Л.С.С.. от гр.***, к-с ***№**, с
ЕГН **********, под пълно запрещение.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Бургас в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, препис от него да се изпрати на Органа по
настойничеството при Община Ямбол за учредяване на настойнически съвет.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
3
4