Р Е Ш Е Н И
Е
№
1932 06.08.2020 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд ІІІ-ти граждански състав
На
девети юли две
хиляди и двадесета година
В
публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при
секретаря Кина Киркова
като
разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 270 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на Г.К.А. с ЕГН **********, адрес: ***, действаща
чрез пълномощника си адвокат К.К., съдебен адрес: ***, ***, против „Изи Асет
Мениджмънт“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София –
1324, район Люлин, ж.к. Люлин 7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46,
представлявано от Г.Т.Т. и/или А.В.М., с която установяване длъжмиостта на
сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
4525/27.11.2019 г. по ч.гр.д. № 10042/2019 г. по описа на Бургаския районен
съд, а именно: сумата от 402. 20 лева - главница, с която ответното дружеството
се е обогатило за сметка на ищцата чрез прихващане, извършено с договор за
кредит от 22.03.2016 г., ведно със законна лихва за забава върху нея от
26.11.2019 г. до окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на
направените по делото разноски.
Основанията
за дължимост на търсената сума се основават на твърдения за наличието на
договорно правоотношение между страните по договор за паричен заем от
22.03.2016 г., съгласно който ответникът предоставил на ищцата кредит в размер
на 600 лв., като част от заетата сума в размер на 402.20 лв. служи за
погасяване чрез прихващане на насрещно изискуемо вземане по договор за кредит №
2436512, какъвто не съществувал. Дори и да съществувал ищцата нямала неплатени
задължения по него, поради което обедняла, като не е получила сумата от 402.20
лв., с която всъщност ответник се обогатил за нейна сметка.
Правното
основание на иска е чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД.
В
срок е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество, с който иска
се оспорва иска като неоснователен, като се излагат подробни доводи в тази
връзка, в това число и досежно уговорките между страните по договор за паричен
заем № от 22.03.2016 г. и договор 2436512 от 28.11.2015 г. Изрично се сочи за
съществуването на валиден договор
2436512 от 28.11.2015 г., както и наличието на задължения по него към
датата на сключване на договора от 22.03.2016 г. в размер на 402.20 лв., които били прихвани.
При условията на евентуалност се депозира възражение за прихващане с дължимите
суми по договор 2436512 от 28.11.2015 г. в размер на 402.20 лв., чиято
изискуемост е настъпила на 26.04.2016 г. Също търси присъждане на направените
по делото разноски, в това число и на юрисконсултско възнаграждение.
Правното
основание на депозираното възражението за прихващане е чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Бургаският
районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и
обстоятелства, становището на насрещната страна по нея и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4525/27.11.2019
г. по ч.гр.д. № 10042/2019 г. по описа на Бургаския районен съд е разпоредено
длъжникът - ответник да заплати на ищеца търсените в настоящото производство
суми. Същият е депозирал в срок възражение срещу
заповедта, поради което съдът е указал на заявителя на основание чл.
415, ал. 1, т. 1 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията по
заповедта, което и обосновава правния интерес на ищеца от водене на
установителния иск по настоящето производство.
По
делото между страните няма спор, че са сключили приложения към исковата молба
договор за паричен заем № 2520017 от 22.03.2016 г., съгласно който ответното
дружество, в качеството му на кредитор, е предоставило на ищцата, в качеството
й на кредитополучател, кредит в размер на 600 лева, за срок от 21 седмици, със
седмична погасителна вноска от 31. 05 лева, като падежът на първата вноска е на
07.04.2016 г., а на последната такава на 18.08.2016 г. Общата подлежаща на
връщане сума съгласно уговорките между страните е 652. 05 лева, като включва и
уговорената възнаградителна лихва, като е налице фиксиран годишен лихвен
процент по заема в размер на 40 %, а годишният процент на разходите е в размер
на 47. 56 %. В чл. 3, ал. 1 от договора изрично е посочено, че с подписването
му страните се съгласяват да рефинансира текущ заем по договор за паричен заем
№ 2436512 в размер на 402. 20 лева, като страните са направили изрично
изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, а именно от заемната
сума по този договор заемодателят е прихванал задължението на заемателя по
договор за паричен заем № 2436512 в размер на 402. 20 лева, като по този начин
задължението на заемателя се погасява изцяло, а заемодателят изплаща на
заемателя остатъка от заеманата сума по договора. Т.е. действително от заетата
сума в общ размер от 600 лв., 402.20 лв. са отнесени за погасяването на
задълженията по договора 2436512.
Ответното
дружество представя договор за паричен заем № 2436512/28.11.2015 г., сключен
между страните, съгласно който е предоставило на ищцата, в качеството й на
кредитополучател, кредит в размер на 600 лева, за срок от 21 седмици, със
седмична погасителна вноска от 31. 05 лева, като падежът на първата вноска е на
08.12.2015 г., а на последната такава на 26.04.2016 г. Общата подлежаща на
връщане сума съгласно уговорките между страните е 652. 05 лева, като включва и
уговорената възнаградителна лихва, като е налице фиксиран годишен лихвен
процент по заема в размер на 40 %, а годишният процент на разходите е в размер
на 46. 83 %.
Договорът
е разписан от ответницата, като по делото е представен и
оригиналът на същия, поради което и не може да се
приеме, че между страните не е бил сключен такъв или пък че не съществува.
От
заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-счетоводна експертиза, която
съдът изцяло кредитира като обективно и безпристрастно изготвена от лице с
нужните специални познания и като неоспорено от страните, се установява, че по
договор за паричен заем № 2436512/28.11.2015 г. са извършени следните плащания
от ищцата в брой: 22.12.2015 г. са платени 180. 56 лева, на 20.01.2016 г. 136
лева, на 26.01.2016 г. 90. 28 лева, на
19.02.2016 г. още 135. 40 лева или общо в брой 542. 24 лева. След това 402. 20
лева чрез рефинансирането по договора от 22.03.2016 г. Т.е. общо сумата от 944.
44 лева, включваща главницата от 600 лева, възнаградителна лихва в размер на
48. 55 лева и неустойка по чл. 4, ал. 2 от договора в размер на 295. 89 лева.
В
тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл. 4, ал. 1 от този договор
заемателят се задължава в срок от три работни дни от сключването му да осигури
поръчителството на две физически лица, които трябва да отговорят на определи
условия – да имат нетен осигурителен доход от 1 000 лв. месечно; да
работят по безсрочен трудов договор, да не са поръчители по друг договор за
паричен заем или заематели през последните две години и т.н., които да поемат
солидарно задължение за дължимостта на всички суми по договора, или в същия
срок да се предостави банкова гаранция с бенефицер - заемодателя, като при
неизпълнение се дължи неустойка в размер на 295. 89 лева.
Въз
основа на така установените факти, релевантни за решаването на спора, съдът
намира:
В
случая с оглед правното естество на спора следва да се определи били ли са
налице валидни задължения на ищцата към ответното дружество по договора за
паричен заем № 2436512 от 28.11.2015 г. към 22.03.2016 г. в размер на 402. 20
лева. Общия размер на дължимите суми по този договор – главница и
възнаградителна лихва възлиза на 652. 50 лева – 600 лева главница и 52. 50 лева
– лихвата, като така всъщност е определен ГПР в размер 46. 83 %. Ако към тях
прибавим и неустойката от 295. 89 лева общата дължима става става 948. 39 лева,
а ГПР значително ще надхвърли посочения такъв от 46. 83 %. Към 22.03.2016 г. ищцата
е била заплатила по договора сумата от 542. 24 лева т.е. остава дължими остатък
от 110. 26 лева и по-конкретно 106. 31 лева / приспада се възнаградителната
лихва за вноските, които не са с настъпил падеж към тази дата/. Независимо от
това обаче, досежно неустойка съдът намира, че същата не се дължи по следните
съображения:
С
оглед съдържанието на неустоечната клауза и съобразявайки разпоредбата на чл. 43,
т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, която гласи, че неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като
задължава потребителя при неизпълнение на гореописаните задължения да заплати
неустойка, независимо дали изпълнява в срок другие поети по договора
задължения, при което така уговорената клауза за неустойка е нищожна. В случая
неустойка е уговорена за неосигуряване на обезпечение и всъщност като такава
излиза извън типичната й функция, като дължима при неизпълнение на поетите
насрещни задължения по договор. Дори при изпълнение на поетите задължения за
връщане на заетата сума ведно със съответната възнаградителна лихва отново
съобразно уговорките по договора се дължи претендирана неустойка, което
противоречи на същността на неустоечната клауза. Същата се явява при това
положение уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19,
ал. 4 Закона за потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния
процент на разходите, поради което на основание чл. 21 ЗПК също е нищожна и
плащане по нея не се дължи. Горепосочените обстоятелства съобразно чл. 19, ал.
4 и чл. 20 от ЗПК водят до
недействителност на договора за потребителски кредит и в тази хипотеза,
съгласно чл. 23 от закона, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихви или други разходи по кредита. Т.е. в случая към 22.03.2016
г. вече са били платени 542. 24 лева,
при което остава дължима само сумата от 57. 76 лева – непогасена главница.
С
горните мотиви съдът приема, че ищцата действително има право при това
положение да получи от ответното дружество сумата от 344. 44 лева, с която ответникът действително се е
обогатили за нейна сметка. При това иска като основателен следва да се уважи за
сумата от 344. 44 лева, ведно с акцесорната претенцията за законна лихва от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, и съответно да се
отхвърли за горницата до пълния заявен размер от 402. 20 лева.
Доводите,
че ответникът не е представил и други сключени договори между страните, са
всъщност без значение за настоящото дело, с оглед предмета на същото и
заявената претенция, като представянето или непредставянето им е абсолютно
ирелевантно за заявения иск.
Предвид
частичното уважаване на иска, следва да се разгледа и заявеното от ответника
възражение за прихващане, което като неоснователно следва да се отхвърли, тъй
като не установи ищцата да има валидни непогасени задължения към него по
договора за паричен заем № 2436512/28.11.2015 г.
При
този изход на спора и досежно разноските съдът намира следното:
Дължат
се част от направените в заповедното производство разноски в размер на 278. 32 лева,
съобразно уважената част от иска, които съгласно дадените указания в т. 12 от
тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат присъдени в
настоящото производство.
Следва
също така да се осъди на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът да
заплати на ищцата сумата от 278. 32 лева за
направените по настоящото дело разноски, съобразно уважената част от иска.
При
това общата дължима сума за разноските от страна на ответника в полза на ищцата
е 556. 64 лева.
Ответното
дружество също има право да получи част от направените от него разноски по
делото в размер на 35. 90 лева, съобразно отхвърлената част от иска. При
определянето им съдът включи заплатения депозит за експертизата от 100 лева и
150 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8
от ГПК във с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с
оглед на материалния интерес и степента на фактическата и правната сложност по
делото.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 422 и чл. 298, ал. 4 от ГПК, Бургаският районен
съд
Р Е Ш И:
Приема за установено, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София – 1324, район Люлин, ж.к. Люлин 7,
бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от Г.Т.Т. и/или А.В.М.,
дължи на Г.К.А. с ЕГН **********,
адрес: ***, част от сумите по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 4525/27.11.2019 г. по ч.гр.д. № 10042/2019 г. по
описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 344. 44 - главница, с която неоснователно се е обогатило
за нейна сметка, чрез прихващане, извършено с договор за кредит от 22.03.2016
г., ведно със законна лихва за забава върху нея от 26.11.2019 г. до окончателното
й изплащане, като отхвърля иска за
горницата над уважения размер от 344. 44 лева до пълния заявен размер от 402.20
лева, ведно със законна лихва за забава върху отхвърлената част.
Отхвърля възражението на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София – 1324, район Люлин, ж.к. Люлин 7,
бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от Г.Т.Т. и/или А.В.М.,
против Г.К.А. с ЕГН **********,
адрес: ***, за прихващане със сумата от 402.20
лева, представляваща дължима сума по сключен между страните договор за
паричен заем № 2436512 от 28.11.2015 г.
Осъжда Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София – 1324, район Люлин, ж.к. Люлин
7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от Г.Т.Т.
и/или А.В.М., да заплати на Г.К.А. с
ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 556.
64 лв. /петстотин петдесет и шест лева и 64 ст./ за направените по делото разноски, от които 278. 32 лева по
ч.гр.д. № 10042/2019 и 278. 32 лв. по гр.д. № 270/2020 г., двете по описа на Бургаския районен съд.
Осъжда Г.К.А. с ЕГН **********, адрес: ***,
да заплати на Изи Асет Мениджмънт“
АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София – 1324, район
Люлин, ж.к. Люлин 7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46,
представлявано от Г.Т.Т. и/или А.В.М., сумата
от 35. 90 лв. /тридесет и пет лева и 90 ст./ за направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: НД