№ 1188
гр. Пловдив, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20225330202246 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. Д. Т. ЕГН:**********, с адрес – *** срещу
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К № 4624040 на ОДМВР –
гр.Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.5 от
Закона за движението по пътищата му е наложено административно
наказание - глоба в размер на 400лв. /четиристотин лева/, за извършено
нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/.
В жалбата се поддържа, че електронният фиш е незаконосъобразен и
неправилен, като се излагат аргументи по съществото на спора и се предлага
същият да бъде отменен. Процесуалният представител на жалбоподателя –
адвокат П. поддържа жалбата, като излага допълнително становище и
предлага електронния фиш да бъде отменен, както и да бъдат присъдени
сторените от жалбоподателя разноски, съгласно приложен списък.
Въззиваемата страна - ОДМВР – гр.Пловдив, не изпраща представител,
в писмено становище оспорва жалбата, сочи че електронният фиш е правилен
и законосъобразен, излага аргументи по съществото на спора. Предлага
1
жалбата да бъде оставена без уважение, а електронния фиш да бъде
потвърден, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, а
също и в условията на евентуалност - присъдените разноски за адвокатско
възнаграждение да бъдат намалени до минималното възнаграждение по
Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, и съдът намери, че
същата е подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, предвид
следното:
В случая въззиваемата страна не е изпълнила задължението си по чл.60,
ал.2 от ЗАНН да окомплектова преписката в цялост, доколкото не е изпратила
доказателства за момента на получаване препис от наказателното
постановление на жалбоподателя, въпреки че данни в такъв смисъл са
поискани от съда включително изрично с Разпореждане от 18.04.2022г..
Предвид горното и лисата както на доказателства за връчване на препис
от наказателното постановление на жалбоподателя по реда на чл.58, ал.1 от
ЗАНН, с оглед разпределението на доказателствената тежест, съдът следва да
приеме, че жалбата също е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал. 2 от
ЗАНН.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Установява се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен
текст, отпечатан на обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и
печат. Същият е бил връчен на жалбоподателя, съгласно приложената по
делото разписка. Видно от приложените в административно наказателната
преписка материали на ОД на МВР Пловдив, отдел „Охранителна полиция“,
сектор „Пътна полиция“, няма данни жалбоподателят да се е възползвал от
2
правото си на възражения по фиша на основание чл. 189 ал. 6 от ЗДВП, като
същият е бил обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез наказващия
орган пред съответния местно компетентен съд – Районен съд – Пловдив с
жалба.
От фактическа страна е установено, че на 19.01.2021г., в 09:50 часа, на
неустановено по делото масто, с автоматизирано техническо средство –
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
ARH CAM S1 с № 11743са било заснето движение на лек автомобил марка
„БМВ Х РЕИХЕ“ с регистрационен номер „***“ с измерена скорост от 104
км./ч..
Въз основа на заснемането била изведена разпечатка на клип, в която
бил вписан регистрационния номер на автомобила, движение с установена
скорост от 107 км./ч.. Като дата и час на нарушението били изведени
показанията за дата 19.01.2021г. и час - 09:50:56ч., като място на нарушението
били отразени географски координати.
В описателната част на така съставения фиш са били възпроизведени
данни, идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция
възможната грешка на техническото средство – толеранс на измерената
скорост от минус 3 км/ч. в полза на нарушителя, като бил добавен
административния адрес на мястото на нарушението, а като нарушител било
вписано името на жалбоподателя П. Д. Т..
Изложената фактическа обстановка се приема за установена въз основа
на описаните по-горе писмени доказателства, включително и въз основа на
снимков материал от заснетия клип с техническо средство радар - веществено
доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от Закона за движението по
пътищата, както и представения протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи – относно начина на
установяване на нарушението.
Член 21, ал.1 от ЗДвП предвижда, че при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
посочените в същата разпоредба стойности на скоростта в километри в час.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
3
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи.
Съгласно чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, водач, който превиши разрешената
скорост извън населено място, се наказва – за превишаване от 41 km/h до 50
km/h - с глоба в размер на 400 лв.
Твърдяното нарушението е установено с одобрен тип средство за
измерване, съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126, прието по делото като писмено доказателство.
Съгласно Протокол № 65-С-ИСИС/28.09.2020г. за лабораторна
проверка, мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение ARH CAM S1 с № 11743са е преминала проверка в лабораторни
условия за точността на измерване.
Собствеността върху МПС, с което било извършено твърдяното
нарушението, а именно – лек автомобил марка „БМВ Х РЕИХЕ“ с
регистрационен номер „***“ се установява от приложена справка база данни
КАТ от която е видно, че последното е собственост на жалбоподателя П. Д.
Т..
В случая няма данни, нито жалбоподателя твърди, че се е възползвал от
правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП да посочи лицето, управлявало лек
автомобил марка лек автомобил марка „БМВ Х РЕИХЕ“ с регистрационен
номер „***“ към момента на твърдяното нарушение – 19.01.2021г.,
I.Въпреки това, в случая не доказа, че нарушени е извършено на
твърдяното в обжалвания електронен фиш място, а именно - „път I-64 km
30+624 посока юг.“. Доказателства в този смисъл по делото не се
установяват, напротив – съгласно приложения Протокол по чл.10 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи, от дата
4
19.01.2021г. от който е видно начина на разполагане на техническото
средство, се установява, че на същата дата, посоченото техническо средство е
било разположено на „път II-64 km 32+624”, а посоката на контролираните
МПС била – „от юг към север“. Или установява се, че Протоколът по чл.10
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. се отнася както за друг път (за път
II-64, a на за път I-64), за друг километър на този път (km 32+624, а не km
30+624), а също и за осъществен контрол на МПС в друга посока (на
север, а на юг) от тези, твърдени в обжалвания електронен фиш. Други
доказателства, подкрепящи твърдяното в електронния фиш място на
нарушението по делото липсват, поради което същото място на нарушението
се явява изцяло недоказано.
II.Отделно от горното, а именно – пълната неотносимост на
приложения Протоколът по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
към твърдяното нарушение (доколкото Протоколът визира друг път, друг
километър и обратна посока на контролираните МПС), то в случая е налице и
противоречие между същия протокол от дата 19.01.2021г. и останалия
доказателствен материал по делото, а именно - разпечатка от клип, изготвен
от техническото средство, с посочена дата и час на нарушението били
изведени показанията за дата 19.01.2021г. и час - 09:50:56ч., на която се
вижда МПС с регистрационен номер „***“. В този смисъл следва да се
посочи, че докато на Протокола от 19.01.2021г. е вписано, че се осъществява
контрол върху МПС в режим „О-отдалечаващ“, то на приложената снимка се
вижда МПС с регистрационен номер „***“ е режим приближаване. Същото
отново поражда съмнение в относимостта на Протоколът от 19.01.2021г. към
твърдяното нарушение, както и относно неговото правилно съставяне, а
именно – при отразяване фактите от обективната реалност.
III. И отново отделно от всичко вече посочено - по делото не се
установи, че мястото на твърдяното нарушение попада в обхвата въведено
ограничение на скоростта от 60 км/ч. с пътен знак „В26“.
В този смисъл, на първо място следва да се отбележи, че в тежест на
въззиваемата страна е да представи всички доказателства, в подкрепа на
твърдяното нарушение, включително и тези, относно сочения в електронния
фиш пътен знак „В26“.
Последното по никакъв начин не е сторено от същата въззиваема
5
страна.
Въпреки горното, съдът се е опитал да събере такива доказателства,
като са писани писма до „Областно пътно управление“ - Пловдив. С Писмо
из.№ 11-00-451/03.05.2022г. на директорът на „Областно пътно управление“ –
Пловдив същият е уведомил съда, че на мястото имало поставени група пътно
знаци, включително „В26“ (60км), но същите неколкократно били обект на
посегателство, което налагало да бъдат възстановявани на 27.07.2020г., както
и на 02.11.2022г., а също и през месец февруари на 2022г., като тяхното
наличие към 19.01.2021г. не може да бъда установено, доколкото не се правят
ежедневни обходи.
С оглед на горното, в случая не може да бъде установено по един
несъмнен начин, че твърдяното нарушение е установено в зоната на действие
на пътен знака В-26(60км). Напротив – доколкото знаците са били за пореден
(трети) път възстановени към февруари 2021г., то напълно възможно е
същите, включително В-26(60км), да не са били налични на мястото към
19.01.2021г..
Предвид това, твърдяното нарушение остава по същество недоказано.
Последното мотивира отмяна на обжалвания електронен фиш като
незаконосъобразен, а именно – по същество неправилен, доколкото не се
доказа от обективна страна, че че мястото на твърдяното нарушение попада в
обхвата въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч. с пътен знак „В26“.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени извършените от него разноски в настоящото производство за
заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство от упълномощен от него адвокат в размер на 300 лева.
Следва да се посочи, че от страна на същия е направено своевременно искане
за присъждане на разноските в настоящото производство, като е представен и
оправдателен документ за тяхното извършване – договор за правна защита и
съдействие /лист 7/.
Що се отнася до искането на въззиваемата страна за намаляване
размерна на присъденото възнаграждение за процесуално представителство
на жалбоподателя до минималния такъв, посочен в Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от
6
Висшия адвокатски съвет, то следва да се съобрази, че съгласно чл.18, ал.2,
вр. чл.7, ал.2, т.1 от същата Наредба, то минималния размер е имено 300 лева,
поради което и последния не може да бъде намален.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К № 4624040 на
ОДМВР – гр.Пловдив, с който на П. Д. Т. ЕГН:**********, с адрес – ***, на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.5 от Закона за движението
по пътищата му е наложено административно наказание - глоба в размер на
400лв. /четиристотин лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с
чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да ЗАПЛАТИ на П. Д. Т.
ЕГН:********** сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща
извършени разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7