Р Е Ш Е Н И Е №260072
06.04.2021г., гр.Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание, проведено на четвърти февруари, през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Председател:Ваня Богоева Членове:Евгения Стамова Веселина Джонева
При участието на секретаря Вергиния Бараклийска, след като разгледа, докладваното от съдия Стамова в.гр.д.№494/2020г. по описа на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:
С решение №123 от 10.02.2020г. по гр.д.№701/2019г. Кюстендилският районен съд е отхвърлил, като неоснователен предявеният от „Агенция за събиране на вземания „ЕАД,със седалище и адрес на управление на дейността-гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев " №25,офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, съдебен адрес:*** срещу Н.Я.М., ЕГН ********** ***, иск да бъде установено по отношение на ответника,че същият му дължи сумите,за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 1954/2018 год. КРС, както следва: 18464.82 /осемнадесет хиляди четиристотин шестдесет и четири лева и четиридесет и две стотинки/неизплатена главница от неплатени месечни погасителни вноски с падежни дати от 14.12.2017 год. до 14.07.2024 год.,по отношение на които договорът на осн.чл.16,ал.2 ,б.а от ОУ към Договор за потребителски кредит № 1517360,одобрен на 01.07.2014 год. и подписан на 07.07.2014 год., е обявена предсрочна изискуемост ,считано от дата 19.05.2017 год., сумата от 2 531.58 /две хиляди петстотин и тридесет и един лева и петдесет и осем стотинки/,лихва за забава,дължима за периода от 14.12.2017 год. до 01.10.2018 год.,ведно със законна лихва за забава,считано от 01.10.2018 год. до окончателното погасяване на дълга.
С решение №440 от 29.06.2020г. по същото дело съдът е отхвърлил и евентуално съединения иск, предявен от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Петър Дертлиев“, №25 офис сграда Лабиринт ет.2, офис 4 съдебен адрес *** срещу Н.Я.М., ЕГН ********** *** за осъждането му да заплати на ищеца, както следва: 18464.82 /осемнадесет хиляди четиристотин шестдесет и четири лева и четиридесет и две стотинки/неизплатена главница от неплатени месечни погасителни вноски с падежни дати от 14.12.2017 год. до 14.07.2024 год.,по отношение на които договорът на осн.чл.16,ал.2 ,б.а от ОУ към Договор за потребителски кредит № 1517360,одобрен на 01.07.2014 год. и подписан на 07.07.2014 год., е обявена предсрочна изискуемост ,считано от дата 19.05.2017 год., сумата от 2 531.58 /две хиляди петстотин и тридесет и един лева и петдесет и осем стотинки/,лихва за забава,дължима за периода от 14.12.2017 год. до 01.10.2018 год.,ведно със законна лихва за забава,считано от 01.10.2018 год. до окончателното погасяване на дълга.
В срока за обжалване на решенията са подадени въззивна жалба с вх.№5743/06.03.2020г. и молба вх.№15958/31.07.2020г. от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 чрез пълномощник И.С..
В подадената въззивна жалба се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, поради наличие на валиден договор за потребителски кредит, на който се основава претенцията на ищеца и възникнало въз основа на същия задължение за плащане на исковите суми.Посочено е, че договорът е сключен на 07.07.2014г. и отговаря на изискванията на закона относно форма и съдържание- изписани са наименованието, правноорганизационната форма, ЕИК и седалището на кредитора, както и имената, ЕГН-та и адреси на кредитополучателя, отпуснатата в заем сума, дължимите такси и застраховки по кредита, годишният лихвен процент, който е фиксиран за срока на договора и е в размер на 13,99%, посочен е и годишен процент на разходите, който е в размер на 15,7%, падежната дата и броя на месечните вноски.Договорът е подписан – на стр.4/4 е налице подпис на кредитополучателя и изрична декларация, че той е прочел, разбрал и безусловно приема написаното на всяка страница, в това число и общи условия и погасителен план, представляващи неразделна част от договора.Приложеният, подписан погасителен план припокрива информацията от стр.първа на договора, а общите условия са инкорпорирани, като част от договора, за което според въззивника липсва нормативна пречка.Представени са Общи условия и застрахователен сертификат установяващи параметрите на договора за застраховка, подписан от ответника, неоспорен от същия.Според действащата към датата на сключване на договора редакция на ЗПК не е съществувало изискване относно размера на шрифта на Договорите за кредит, а обратно действие на обнародваното в ДВ бр.35/22.04.2014г. изменение не е предвидено.Въззивникът намира за необосновано позоваването на Директива 2008/48/ЕО, доколкото тя касае преддоговорна отговорност и не се прилага пряко от страните членки, както Регламентите.Излага съображения и за това, че стандартният европейски формуляр има преддоговорен характер и няма никаква правна стойност след подписване на договора, за кредитора няма задължение да съхранява копие от стандартния европейски формуляр, който се предоставя на длъжника.Изразява становище и за липса на законоустановено ограничение относно размера на договорната лихва, ограничение относно размера на ГПР е установено със изменение на закона, след сключване на договора, размерът в случая е 15,7% .Договорената лихва е с фиксиран размер за целия срок на договора.В жалбата се изложени доводи и за това, че по силата на чл.16, ал.6 и 7 от ОУ към Договора е уговорена и възможност УКФ по всяко време да прехвърли вземането си, което е станало.В жалбата се съдържа искане за изготвяне на повторна експертиза, с оглед становището на вещото лице, че не са му предоставени справки за изготвяне на експертизата.Формулирано е искане за отмяна на решението и уважаване предявените главни установителни и при условията на евентуалност, осъдителни искове.Съдържа се искане за заплащане на разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК – платена държавна такса, депозит за особен представител и 350.00 лева юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.78, ал.8 във вр. с чл.13, т.2 и чл.25, ал.1 от Наредбата за плащането на правната помощ.В жалбата се съдържа и възражение за прекомерност на евентуални разноски на ответника,искане за служебно прихващане на разноски.
В подадената молба с която е преповторено искането за отмяна на решението и уважаване на главния и предявения при условията на евентуалност, искове, се препраща и към изложените във въззивната жалба доводи.Отправено е искане за намаляване размера на присъдените на другата страна разноски до нормативно установения минимален размер на адвокатския хонорар, като се приложи и разпоредбата на чл.47, ал.6 ГПК по отношение размера на възнаграждението на особения представител, за служебно прихващане на присъдените разноски и даване на указания на ответника, относно посочване на банкова сметка ***ени разноски.
В срока за отговор по първата жалба е подаден такъв от адв.С.К. – особен представител на ответника Н.М.. В отговора са оспорени обстоятелствата на които се основава жалбата, и твърдението за пороци на съдебния акт.Посочено е, че изводът за липса на логическа връзка и последователност между представените от ищеца за установяване съществуването на договор четири страници е в съответствие с доказателствения материал.Като се позовава на разпоредбата на чл.9 от ЗПК, относно лицата, които могат да бъдат кредитори по договори за потребителски кредит, разпоредбата на чл.235,ал.1 и ал.2 ТЗ относно начина на представителство на еднолично акционерно дружество, релевира довод, че ако представените четири страници, представляват съставни части на един документ – ДППК с №1517360, то в същия несъмнено не се съдържат данни за представляващия юридическото лице, сочещо на неналичие на валиден , обвързващ страните договор.Счита за ирелевантен въпроса относно наличието на „сключена застраховка“, доколкото изводът си за недължимост на тази сума, първоистанционният съд е обосновал със съображения за липса на доказателства за плащането й.Излага съображения за това, че уговорка в Общите условия за прехвърляне на вземането не удовлетворява законовото изискване тази уговорка да е част от съдържанието на договора, съгласно чл.26, ал.1 ЗПК, предвид факта, че Общите условия не са елемент от съдържанието на договора, и не е спазено изискването на чл.26, ал.1 ЗПК, същата да се съдържа в сключен писмен договор.Без да се оспорва възможността за уведомяване за извършената цесия от цесионера вместо цедента, с връчването на уведомление, когато то е приложение към исковата молба, в отговора е противопоставено становище за липсващо уведомяване на длъжника за извършената цесия, като се оспорва възможността за уведомяване чрез особения представител.Становището е аргументирано с факта, че правата на особения представител съгласно чл.34, ал.3 ГПК са ограничени, като липсва възможност за извършване на действия, представляващи разпореждане с предмета на делото, каквото действие представлява получаването на съобщение за извършената цесия, като част от възникване на права по договор за цесия.По аргумент от чл.29, ал.5 ГПК счита, че за да бъде съобщена цесията на особения представител е необходимо изрично съгласие на особения представител да приеме съобщението и одобрение на съда, а относно приложимостта на разпоредбата на чл.29, ал.5 ГПК към процесуалното представителство по чл.47, ал.6 ГПК се позовава на Тълкувателно решение №6/06.11.2013г. на ВКС по д.№6/2012г. ОСГТК.Оспорено е искането за изготвяне на повторна експертиза, определено като оспорване на заключението на в.л., което е трябвало да се извърши своевременно в първоинстанционното производство.В отговора се препраща и към изложените в първоинстанционното производство доводи за неоснователност на исковете – липса на дата в пълномощното за уведомяване за извършената цесия,договорът за кредит не е индивидуализиран, ненадлежно връчване на документ с изх.№УПЦ-П-УКФ/1517360, както и ненадлежно връчване на уведомително писмо с дата 31.05.2017г., получено от лице Ц.М., посочена за член на домакинството, ненадлежно уведомяване за предсрочна изискуемост на непадежирали към 28.03.2019г. вноски –главници от №57 до №120, със съдържащо се в исковата молба изявление,тъй като връчването не е извършено лично.
Жалбите са допустими – подадени са от надлежна страна, в законоустановения срок и са насочени срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.235 ГПК приема за установено следното:
На л.6 – л.10 от първоинстанционното дело са приложени договор за отпускане на потребителски паричен кредит.Договорът се състои от 4 страници, разпечатени едностранно.На първата страница в горния ляв ъгъл е посочен номер на договора №1517360.В поле лични данни на потребителя са посочени Н.Я.М., ЕГН, данни от лична карта,адрес, месторабота и трудова заетост, финансова информация за потребителя, полета данни на партньора, данни на поръчител, данни на поръчител не са попълнени.В поле характеристики и условия на потребителския паричен кредит са посочени: чиста стойност на кредита 20 000 лева, начин на усвояване – превод по сметка на клиента, такси, комисиони – 600.00 лева, застрахователна премия 2775.60 лева, обща стойност на кредита 23 375.60 лева, обща сума, дължима от потребителя 43 536.00 лева, начин на погасяване - по банков път, фиксиран ГПР 13.99%, ГПК 15,7%, брой месечни вноски 120, месечна сума 362.80 лева, падежна дата 14, първа вноска 14.08.2014г.В долния ляв ъгъл на документа е посочено че това е първа от четири страници.Втората страница съдържа „Общи условия за предоставяне на потребителски паричен кредит и/или допълнителен паричен кредит от“ Уникредит кънсюмър Файненсинг“ АД.В частта сключване на договора е посочено, че потребителският кредит се отпуска на одобрени от УКФ потребители след подписване на договор за кредит в банков клон/ банков офис на „Уникредит Булбанк“ АД, УКФ може да отпуска Потребителски паричен кредит с обща финансирана стойност на кредита до 50 000 лева без включени комисионни, застраховки и други допълнителни финансирани разходи, срокът на погасяване на отпуснатия потребителски кредит е до 120 месеца, като конкретно определения срок се посочи в договора.Посочено е, че договор или негово копие се изпраща на УКФ за разглеждане и вземане на решение от УКФ.В чл.3 задължения на потребителя е посочено, освен друго че:потребителят се задължава да върне на УКФ цялата договорена сума по отпуснатия потребителски кредит(допълнителен паричен кредит), заедно с лихвите, таксите и разноските по него, в сроковете и при условията, указани в договора на вноски, броят размерът и падежите на които следва да бъдат посочени в договор, бе да е необходимо някакво допълнително предизвестие в тази връзка, посоченият в договора размер на всяка месечна погасителна вноска по отпуснат и усвоен потребителски паричен кредит( допълнителен паричен кредит )включва съответна част от главницата на отпуснатия кредит, лихвата върху нея към момента на предоставяне на кредита и съответна част от застрахователната премия, в случай, че има сключен договор за застраховка, при условията на чл.5, посочва се падежа на изискуемост и погасяване на всяка една от вноските.Потребителят се задължава да съобщава в срок от две седмици на УКФ за всяка промяна, настъпила в дадената от него при сключване на договора информация относно доходи, адрес, месторабота, телефонни номера.В чл.4 са регламентирани права на потребителя - право на потребителя при погасяване на главницата по договора за потребителски кредит/допълнителен паричен кредит/ да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки момент от изпълнението на договора, извлечение от сметка под формата на погасителен план за извършени и предстоящи плащания, право на извлечение, показващо периодите, условията за плащане и свързаните повтарящи се или еднократни разходи и лихвата, когато те трябва да се заплатят, без погасяване на главницата; потребителят има право без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от сключения договор за потребителски кредит/ допълнителен паричен кредит в срок от 14 дни, считано от датата на сключване на договора или датата на която Потребителят е получил условията на договора, както и законоустановената информация, в случай, че тази дата е след датата на сключване на договора.За упражняване на правото на отказ е предвидено уведомяване на УКФ, на хартиен или друг траен носител, по начин, който може да бъде доказан съгласно действащото законодателство и задължение за връщане на УКФ на получената сума по потребителския паричен кредит, като заплати лихвата начислена за периода от датата на усвояване на кредита до датата на връщане на главницата, както, че това трябва да стане в 30 – дневен срок( календарни дни) считано от изпращането на уведомлението до УКФ, за упражняване на правото на отказ.Предвидено е, че правото на отказ не е свързано с допълнителните услуги, свързани с договора за кредит, които се предоставят от УКФ или от трето лице въз основа на споразумението между третото лице и УКФ.При пълно или частично погасяване на задълженията, е договорено право на намаляване на общите разходи касаещи лихвата и разходите за оставащата част от срока на договора, както и право на УКФ на справедливо обезщетение за евентуалните разходи, пряко свързани с предсрочното погасяване на кредита в размер на 1 на сто от погасената сума или 0,5 на сто в зависимост от оставащия период на срока на договора.В чл.6 е предвидено, че при получаване на паричен кредит, потребителят, има право да сключи или да упълномощи УКФ да сключи от негово име и за негова сметка, застраховка, свързана с договора за кредит, със застрахователна компания, партньор на УКФ, целяща да гарантира изплащане на вноските или на остатъчната сума, така както е указано в Общите условия на застраховката.В ал.3 е посочено, че цялата застрахователна премия, изчислена върху първоначалния размер на Потребителския кредит, умножена със съответен процент, и по броя на месеците за целия период следва да бъде заплатена на застрахователя авансово.В чл.6 се съдържат уговорки относно начина на погасяване на задължението, начина на плащане – само в полза на УКФ, по банков път или на каса.В чл.7 е посочено, че дължимата лихва, е включена в месечния размер, в раздел „Месечна сума“ и погасителен план.Дължимата лихва, която е фиксирана за целия срок на потребителския кредит, се начислява от датата на нареждане на сумата на потребителя, а размерът на дължимите такси в Тарифа за такси и допълрнителни разноски, която е неразделна част от договора.В чл.8 се съдържат уговорки относно допълнителен паричен кредит, в чл.9 относно ползване на лични данни,, в чл.11 разрешения за получаване на електронни съобщения, писма, обаждания, имейли от УКФ иили негови партньори, свързани с прилагането на договора за потребителски кредит.В чл.12 се съдържа регламентация относно спорове с УКФ, чл.13 – подаване на жалба, чл.14- съгласие, че нищожността на отделни части от договора не влече нищожност на общите условия, чл.15 – промяна на условията, чл.16 – забава в плащанията, лихви за забава, прекратяване на кредитните правоотношения – плащане освен на договорените лихви респ. на всички погасителни вноски, така и обезщетение в размер на годишната законна лихва, при забава, условията за прекратяване, и право при неизпълнение на задълженията УКФ да пристъпи към принудително събиране на всички свои вземания, ведно с лихвите, таксите, комисионите, разноските, неустойките, по реда установен в гражданското законодателство, право УКФ по всяко време да прехвърли правата си по договора на трети лица или част от него, заедно с дължими лихви, такси, комисиони и други разноски, като уведоми потребителя писмено за това, в съответствие със закона.В долния ляв ъгъл на втората и третата страница от коментирания договор – намиращи се на л.7 и л.8 от делото, е посочен номер на договора, а именно №1517360 и е отразено, че това са съответно втора и трета страница от същия .На л.9 от делото е приложена, означена по същия начин страница 4 от договора, като на тази страница е отразена декларация за приемане на застраховането и общите условия по програма „Кредитна проекция плюс“ или „66 плюс“, относно съгласие за добавяне на застраховка „кредитна проекция плюс“, при посочени покрития: смърт в резултат на злополука или заболяване, трайно намалена или загубена неработоспособност до 70%, временна неработоспособност в резултата на злополука или заболяване, нежелана безработица в резултат на уволнение, полето удостоверяващо декларация, че потребителят е клинично здрав и няма определен от ТЕЛК/НЕЛК процент на инвалидност и не се намира в процес на определяне на такъв, не е означено по установения начин със знак.След текста е налице означение за кредитен посредник, посочена е фирма“Уникредит Булбанк“ АД, БУЛСТАТ *******, посочени са първа буква на лично име и фамилно име, което не се чете, в гр.Кюстендил, дата 07.07.2014г., има печат на кредитен посредник – „Уникредит Булбанк“ филиал Кюстендил .След този текст е обективирана декларация, че с подписа си потребителят удостоверява, че е прочел, разбрал и безусловно приема, всяка една от четирите страни на договора, в това число Общите условия и погасителния план, които представляват неразделна част от същия, както, че всички декларирани данни са изцяло пълни, верни и точни.След декларацията са посочени първа буква и фамилното име на потребителя, дата 07.07.2014г., има подпис за потребител.
На л.10 от делото е приложен погасителен план - в погасителния план е отразено, че е изготвен на 01.07.2014г., дата на отпускане на кредита – 01.07.2014г., първа падежна дата 14.08.2014г., номер на договора за потребителски кредит 1517360, размер на потребителския кредит 23 375.00 лева, вид погасителни вноски – анюитетни, продължителност на кредита бр.вноски 120, размер на погасителната вноска – 362,80 лева, общ размер на застрахователната премия 2775.60 лева, общо дължима сума от потребителя 43 536.00 лева,начин на усвояване – по сметка на клиента, годишен лихвен процент 13.99% и годишен процент на разходите 15.70%.В таблица са отразени брой на погасителните вноски, падежна дата, размер на месечните вноски, размер на погасителните вноски 362.80 лева, каква част от погасителната вноска представлява главница и каква част лихва, както и какъв е размера на непогасената главница.След таблицата погасителният план е подписан от същото лице, което е подписало и договора, като служител, и от М., като потребител.Отразено е място – Кюстендил и дата 07.07.2014г.
На л.11 от делото е приложено искане за комунално плащане клиентски номер ********* от Н.Я.М., като наредител, декларация, че лицето е запознато и приема Общите условия за откриване, обслужване и закриване на банкови сметки на физически лица и за предоставяне на платежни услуги и инструменти на „Уникредит Булбанк“ АД с дата 07.07.2014г., има подпис на клиент и служител, в същия документ е обективирано съгласие за директен дебит от 14.08.2014г. – 120 вноски за срока на кредита.
На л.12 от делото е приложен сертификат за застраховка „Кредитна Протекция Плюс“ №1517360.С този сертификат е удостоверено, че застрахователят“ Кардиф Животозастраховане“ Клон България,ЕИК ******** и „Кардиф Общо Застраховане“ клон България, се съгласяват срещу заплащане на застрахователна премия да застраховат съгласно приложените Общи условия на застраховка „Кредитна Протекция Плюс“ кредитополучателят Н.Я.М., със застрахователни покрития: смърт, настъпила в резултат на злополука или заболяване, „трайно намалена или загубена работоспособност“, временна неработоспособност“, в резултат на злополука или заболяване,“ нежелана безработица в резултат на уволнение“, както и „хоспитализация в резултат на злополука“, посочена е застрахователна сума, срокът на застраховката, застрахователна премия и размер на застрахователната премия в прцент в зависимост от финансираната сума и продължителността на кредита.За ползващо се лице е посочено „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ АД в случай на пълно предсрочно погасяване на кредита – респ. застрахованият респ. неговите законни наследници, ако не е поискано връщане на премията.Сертификатът е подписан от застрахования и договорител.
Според рамков договор за прехвърляне на вземания от 20.1.2016г., сключен в гр.София „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД , като цедент и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като цесионер,цедентът се задължава ежемесечно чрез отделни договори за цесия, да прехвърли възмездно срещу възнаграждение портфейл от свои просрочени и изискуеми вземания, произхождащи от договори за потребителски парични и стокови кредити, сключени от Цедента с физически лица, които не се погасяват редовно, заедно със съпътстващите гаранции, привилегии, обезпечения и другите принадлежности на Цесионера, определени и индивидуализирани съгласно Приложение №1, към всеки отделен месечен договор за цесия.Цедентът е задължен да прехвърля ежемесечно вземания за изплащане на парични суми, които са станали изискуеми и са необслужвани от длъжниците за период от над 180 дни просрочие.Договорено е , че за всяко прехвърляне ще формира самостоятелно портфолио, сключвани самостоятелни договори за цесия, продадените и прехвърлени вземания ще се описват в Приложение №1, на всеки отделен договор за цесия, неразделна част от него, както, че общия размер на вземанията подлежащи на прехвърляне, с всеки отделен договор, при определени в този рамков договор условия, включва всички неиздължени от съответните длъжници погасителни вноски по съответните погасителни вноски по съответните погасителни планове( с изключение на непадежиралите към датата на прехвърляне договорна лихва), както всички допълнителни лихви и неустойки, които са част от общия размерна дълга.За прехвърлените вземания е уговорено плащането на продажна цена.В договора се съдържат и други уговорки, които съдът намира за ирелеванти към спора предмет на настоящото разглеждане.Договорът е подписан за цедент и цесионер от представителите съответно Д.В. и Н.С..
Цедентът е упълномощител цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, да уведомява съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД от името на „Уникредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД, всички длъжници( кредитополучатели, поръчители, съдлъжнвици, наследници) по всички вземания, които дружеството е цедирало( прехвърлило) на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г, както да преупълномощава трети лица, включително но не само адвокати, с всички притежавани по това пълномощно права, като пълномощното е безсрочно и следва да се тълкува изцяло в полза на упълномощения.
Представен е индивидуален договор за прехвърляне на вземания от 19.05.2017г., както и приложение №1, към този индивидуален договор, в който под №11 е посочен номер на договора 1517360 от 01.07.2014г., посочени са ЕГН и имена на ответника, остатък главница – 20652.14 лева, остатък лихви 1925.63 лева и общо дължимо към дата на цесията 22577.77 лева.Приложението и този договор са подписани от лицата подписали рамковия договор за кредит.
Налице е потвърждение за извършената цесия от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД,пълномощно в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД от изпълнителния директор на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД за уведомяване съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД от името на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД всички длъжници( кредитополучатели, поръчители, съдлъжници, наследници по всички вземания, които дружеството е цедирало на Агенция за събиране на вземания ЕАД,) с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.05.2017г.
С писмо от 31.05.2017г. до Н.М., изх.№УПЦ-П-УКФ/1517360 от „Уникредит кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК ******** чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД уведомява длъжника, към 31.05.2017г. задължението му възлиза на 21 992.77 лева, включително начислена лихва за просрочие, поканен е до погаси сумата в срок до 5 дни, от получаване на поканата.Освен това е налице допълнително съобщение от същата дата, че поради просрочие и неплащане на погасителните вноски по Договор или анекс към него за потребителски кредит №1517360/01.07.2014г. сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД , всички вземания по него са изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от 19.05.2017г., както, че „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е нов кредитор на основание рамков договор за прехвърляне на вземания от 19.05.2017г. по договор за заем №1517360.Приложен е плик за доставяне на пратка, адресирана до Н.Я.М., получена от Ц.М.– лице от домакинството, с разписка с баркод PSSDTSOO6HQSC* на 02.06.2017г.
С исковата молба и допълнително уточнение №9756/23.04.2019г. е заявена претенция, както следва: за признаване за установена дължимостта на сумите, както следва: 18464,82 лева – неплатени 80 бр. Погасителни месечни вноски за периода от 14.12.2017г. до 14.07.2024г., по отношение на които на основание чл.13, ал.2 б.“а“ от Общите условия към договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от 19.05.2017г.( датата на прехвърляне на задължението), преди входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, 2 431,58 лева – лихва, обезщетение за забава, дължими за периода от 14.12.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда, законна лихва, върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане, както и сторените и предявени разноски по ч.гр.д.№1954/2018г., а при условията на евентуалност се претендират следните суми 18 464,82 лева – неизплатена главница от неплатени месечни погасителни вноски, с падежни дати 14.12.2017г. до 14.07.2024г., 2531,58 лева – лихва, обезщетение за забавао, за периода от 14.12.2017г. до подаване на исковата молба в съда, законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.03.2019г.
Исковата претенция се основава на твърденията относно сключения между цедента и ответника договор за кредит, като е посочено неговото съдържание и същността на поетите от страните права и задължения – размера на предоставената в заем сума, комисионна и стойността на застрахователната премия – 20 000 лева, 600.00 лева и 2775.60 лева, размера на фиксирания лихвен процент 13.99%, общ размер на дължимата сума съгласно договора 43 536.00 лева, основанието за плащане на обезщетение за забава, крайният срок за издължаване на всички задължения 14.07.2024г., основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем съгласно чл.12,ал.2 б.“а“ от Общите условия, уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост получено от ответника на 02.06.2017г., размер на погасената сума 13 198.93 лева, от която 8330.60 лева възнаградителна лихва, 4 820.50 лева – главница и 47.83 лева – лихва за забава.Посочено е подадено заявление за снабдяване на ищеца със заповед за изпълнение и издадена заповед за изпълнение за сумите( така както са посочени в предходния абзац), а при условията на евентуалност е предявена осъдителна претеция. С молба вх.№24260/03.11.2019г. във връзка с изложение по възражения на ответника, относно настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ищецът обосновава възможност за предявяване на вземанията чрез осъдителен иск.( макар и не по предвидения в закона ред, все пак става ясно, че сумите се претендират, чрез осъдителни искове, при условие, че бъдат уважени възраженията за настъпила предсрочна изискуемост на кредита).
Видно от заключение с вх.№28848/30.12.2019г. на в.л. Маргарита Крумова Васева е, че чистата стойност на кредита 20 000 лева е предоставена на 07.07.2017г.; съгласно Приложение №1 от 19.05.2017г. и потвърждение за извършена цесия, вземанията по договор №1517360 от 07.07.2014г., първата дължима вноска е от 14.10.2016г.;, отразен е размерът на непогасената главница по всяка една от неплатените месечни погасителни вноски като е определен остатък 18 664.17 лева, определен е размерът на законната лихва за забава върху главницата 18 664.17 лева за периода 15.12.2017г. до 02.10.2018г. – 1513.87 лева, и за периода от 02.06.2017г. до 02.10.2018г. – 2530.03 лева., а за периода 15.12.2017г. до 28.03.2019г. – за 470 дни 2436.71 лева.В с.з. е изяснено, че заключението се основава единствено на представените по делото доказателства.
На л.92 от делото е приложено извлечение относно погасени суми – посочени са погасени суми за периода от 14.08.2014г. до 27.12.2016г., размер на цедирани задължения, общо внесени суми от клиента – 9506.57 лева.Извлечението е подписано от ръководител отдел“Кредитна администрация“ и подпечатано с печат на цедента.
На л.94 е приложено преводно нареждане за сума в размер на 20 000 лева, от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД в полза на Н.Я.М. с основание паричен заем 1517360, ЕГН **********.Документът е с дата 07.07.2014г., приложени са лихвен лист и справка за дължими суми.
От удостоверение за родствени връзки №11-03-33/14.01.2020г. се установяват родствениците на Н.Я.М., като сред тях не фигурира лице с имена Цветанка Манасиева.
Няма спор, че за посочените суми в полза на цесионера е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1954/2018г. на Кюстендилския районен съд – налице е съвпадане относно размера на посочените суми и основание за дължимостта им.
Съдът е отхвърлил исковете, като е приел, че представения договор не установява валидно облигационно правоотношение между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ АД и ответникът, липсва логическо единство между представените страници на такъв договор и валидно положени подписи на сключилите договора лица, приложените към договора страници от Общи условия за да били действащи към датата на полагане на подпис“ от ответника, съдът е приел, че договорът е нищожен поради това, че не отговаря на изискването по чл.10, ал.1 ЗПК относно предвидения размер на шрифта, че не са ангажирани доказателства за метода на определяне на ГЛП и ГПР, за вида и компонентите , които участват при определяне на стойността им, с посочване на количествени изражения и относителните им тегла, при което не са изпълнени изискванията на чл.33а от ЗПК.Съдът е приел, че не е доказано сключването на договор за застраховка, с представения сертификат, нито пък заплащането на застрахователна премия, както, че не е доказано получаване на сумата от длъжника, доколкото заключението на в.л. се основава на представени от ищеца доказателства, а не въз основа на проверка по счетоводните книги, посочил, е че в представения договор, като се изключат стр.3 и 4 от същия, доколкото липсват данни това да се били действащи към този момент Общи условия, няма уговорена възможност за прехвърляне на вземанията на кредитодателя на трето лице респ. на ищцовото дружество, обобщено е, че ищецът не е закупил валидно и изискуемо вземане от цедента, поради което исковите претенции са отхвърлени, като неоснователни.
Възраженията на ответника по иска се основават на следните доводи:цесията на която се позовава ищеца е непротивопоставима на ответника, на който не е съобщена, пълномощното с което се обосновава надлежното съобщаване няма дата, не е индивидуализиран и индивидуалния договор за прехвърляне на вземания, от който се черпят права, индивидуалният договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.05.2017г. е нищожен поради невъзможен предмет и липса на основание съгласно чл.26, ал.2пр.1 и пр.4 ЗЗД, към датата на този договор вземанията по договора не са били просрочени и изискуеми, а предмет на прехвърляне са само просрочени и изискуеми вземания,към 19.05.2017г. нито една от погасителните вноски не е просрочена или изискуема, поради което уговорката в индивидуалния договор не се свързва с основния рамков договор по съдържание, предмет и основание, като не намира основание в него.Тъй като вноските не са били просрочени според ответника, договорът за цесия не е произвел транслативен ефект.Оспорил е изложените в исковата молба фактически обстоятелства, като неверни – наличието на валиден договор за потребителски кредит, валидно и съществуващо вземане, както и надлежно уведомяване на длъжника за цесията.Оспорил е твърдението, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение вземането на ищеца, е било изискуемо на основание чл.13, ал.2 б.“а“ съгласно Общите условия към договора за кредит и обявената на това основание, предсрочна изискуемост, считано от 19.05.2017г.Оспорил е получаването на уведомление за извършената цесия, респ. получаването на документ № УПЦ-П-УКФ/1517360, както и самото известие за доставяне, като нечетливо, заявил е, че Ц.М.не е член на домакниството на ответника, не е приела документ със задължение да го предаде на адресата му и реално не е извършила предаването му, изявлението за обявяване на предсрочна изискуемост на непадежиралите към 28.03.2019г. главница по вноски от №57 до №120 не може да породи правно действия т.к. следва да му бъде връчена лично.Посочил е, че за ответника е настъпил застрахователен риск с покритие нежелана безработица, в резултат на уволнение, обхващащ се от посочена в исковата молба застраховка, за която е определена застрахователна премия от 2775.60 лева.Позовал се е на липса на сведения относно датата на която е преведена сумата и към кой момент длъжникът е спрял плащанията, оспорил е приложение №1, като неподписано без дата и с недостоверно съдържание.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваните решения са валидни и допустими .Решенията са изготвени от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в писмена форма, подписани са и волята на съда не е абсолютно неразбираема. (Решение № 1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС ; Решение № 874/13.05.2002 г. на IV г. о. на ВКС.).
Постановени са решения - при наличие на изискванията, при които делото може да се реши по същество - по надлежно предявени искове, чрез отговарящи на изискванията по чл.127 и чл.128 ГПК искови молби, при отсъствие на процесуални пречки за правото на иск и в съответствие с търсената с исковите молби защита – решенията са допустими.
По исковите претенции, предмет на разглеждане от първоинстанционния съд, относно дължими въз основа на договор за кредит, част от предоставена в заем сума от 20 000 лева респ. за сумата 18464,82 лева , обезщетение за забава в размер на 2 531,58 лева за периода от 14.12.2017г. до датата на подаване на заявлението и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 19.05.2018г.,въз основа на рамков договор за цесия от 20.12.2016г. индивидуален договор от 19.05.2017г. и Приложение към същия, въз основа на представените по делото доказателства съдът намира, за недоказано наличието на валиден договор за кредит, като основание за дължимост на сумите.
Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, при проверка на правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Доколкото вземанията се основават на договор за потребителски кредит, то по делото следва да е представен договорът за кредит, който следва бъде съобразен с установените със ЗПК императивни изисквания - относно съдържание на договора и забрани относно възможността за прехвърляне на вземанията, без съгласието на длъжника, относно възможността за начисляване на допълнителни такси и други суми по такъв договор – чл.9 и сл. от ЗПК.
Съгласно чл.8 ал.1 и ал.2 от ЗЗД - договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях, като лицата се ползуват от правата си, за да задоволяват своите интереси. Съгласно чл.9 от ЗПК Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне, страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът ,потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.
Дължимостта на сумите в исковата молба се основава на договор за кредит, който е договор за потребителски кредит.В чл.22 от ЗПК е посочено, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК в редакцията му към датата на сключване на договора – преди 23.07.2014г.,договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.Съгласно чл.11, ал.1 т.1, т.2 и 3 4 и 5 , 6 и т. 7 – 12 -договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: датата и мястото на сключването му; вида на предоставения кредит; името, единния граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя; името/наименованието, правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора; данните по т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица - когато в договорите участва кредитен посредник; срока на договора за кредит; общия размер на кредита и условията за усвояването му; стоката или услугата и нейната цена в брой - когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за стока или услуга или при свързани договори за кредит; лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти;методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит;
В случая в първоинстанционното производство с отговора на исковата молба ответникът е оспорил твърдението, относно наличието на валиден договор за потребителски кредит, респ. наличието на валидно и съществуващо вземане.В отговора на жалбата се поддържа, че представения за установяване съществуването на договор документ – договор състоящ се от 4 страници, не установява наличието на договор между страните.Съдът намира възражението за основателно.На първо място съдът счита, че начинът по който са означени представените четири страници, показва, че същите са част от един документ състоящ се от 4 страници. В този документ са посочени личните данни на ответника, съдържанието на 2 и 3 страница, определено, като част от „Общи условия на Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД разкрива изразена воля относно конкретни задължения във връзка с предоставяне на сума от 20 000 лева в полза на Н.М., а на стр.1 относно размерът на дължимата за ползване на този ресурс възнаградителна лихва и годишен процент на разходите.В договора не са посочени необходимите данни за идентифициране на кредитодателя, поради което от този документ не става ясно дали той удостоверява договор – съглашение между Н.М. и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД.Договорът е подписан от кредитен посредник, но не е уточнено, че този посредник действия в полза именно на това дружество.Отбелязването на 2 страница, от съдържанието на договора не е достатъчно.За да се приеме, че е налице валидно писмено изявление от този правен субект, необходимо е документът да съдържа подписа на този правен субект респ. на неговия органен представител – арг.чл.180 ГПК.Доколкото това съображение е относимо към преценката за обвързаност на кредитодателя от договора, то от значение, е факта дали именно цедентът е предоставил заетата сума на ответника.Представеното преводно нареждане, удостоверяващо превод от цедента в полза на длъжника за сума в размер на 20 000 лева, с посочване на номера на договора, създава индиция, че това е така, като се отчита и действието на разпоредбата на чл.75, ал.3 ЗЗД според която, когато плащането става чрез задължаване и заверяване на банкова сметка, ***еряване сметката на кредитора, както, че на 07.07.2014г. е подписан от длъжника погасителен план, като част от договора, в който е посочен, за начин на усвояване на сумата превод по сметка на клиента, а посочената в преводното нареждане сметка е идентична със сметка, за която са налице отправено искане за комунално плащане и посочена в съгласие за директен дебит, подписани от длъжника.
Т.е представените доказателства сочат като кредитор по договора именно „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, предоставил на Н.М. заем в размер на 20 000 лева, като сумата е получена на 07.07.2014г.Вземанията, основаващи се на представения договор не могат да бъдат признати за установи, поради това, че договорът не отговаря на изискването по чл.11, ал.1 т.10 – в договора не са посочени взетите предвид допускания при определяне на годишния процент на разходите съгласно Приложение №1 – чл.3 (Изчисляването на ГПР по кредита се извършва при отчитане на следните допълнителни допускания: а) договорът за потребителски кредит ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора; б) при договор за потребителски кредит, който съдържа клаузи,позволяващи изменение на лихвения процент и на стойността или размера на разходите, включени в ГПР по кредита, които не могат да получат конкретно стойностно изражение към момента на неговото изчисляване, ГПР по кредита се изчислява, като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичането на срока на договора; в) ако договорът за кредит предоставя на потребителя различни възможности по отношение на неговото усвояване, допуска се, че общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло;г) ако договорът за кредит предоставя на потребителя различни възможности по отношение на неговото усвояване, но предвижда ограничения по отношение на сумата по кредита и срока при различните начини на усвояване, кредитът се смята за усвоен на най-ранната дата,предвидена в договора, и съобразно предвидените ограничения за усвояването му.По аргумент от чл.22 от ЗПК това обуславя недействителност на договора.Нормата е императивна, изискването формално.Съдът не може да признае за съществуващо вземане основаващо се недействителен договор.Въззивният съд възприе становището, че нормата на чл.23 ЗПК, съгласно която когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита не позволява при констатация за недействителност на договора, както в разглеждания казус, сумата да бъде присъдена, както, че се касае за регламентация касаеща последиците на неоснователно обогатяване, което не е релевирано, като самостоятелно основание за дължимост на сумата.Недействителният договор не може да бъде източник на задължение.
Изводът за недоказаност съществуване на вземане основаващо се на договор за цесия, относно възникнали въз основа на договор за потребителски кредит вземания с оглед разпоредбите на чл.422, ал.1 ГПК чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и чл.9 и сл ЗПК , касае както претенцията за признаване съществуване на вземане за главницата така и относно претенцията за обезщетение за забава, както и осъдителната претенция основаваща се на същия договор за кредит. За да бъде признато за съществуващо вземане, за което е издадена заповед за изпълнение необходимо е да бъде установено, че възникналото въз основа на договора вземане подлежи на изпълнение.Съгласно чл.79, ал.1 ЗЗД такова е вземане, което не е изпълнено на падежа, в дължимия размер, в полза на правоимащото лице. При доказано неизпълнено на падежа, задължение, съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Всяко едно несъответствие с изискванията произтичащи от разпоредбата на чл.11, ал.1 т.7-12 от ЗПК е основание за недействителност на договора, поради което предвид споменатото несъответствие с изискването по чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК съдът не намира за нужно да обсъжда съответствието на договора с останалите изисквания, както и установените по делото факти относно наличието или не на валиден договор за цесия, настъпила или не предсрочна изискуемост на вземането и съобщена ли е надлежно цесията на длъжника.След като не е доказано съществуването на вземането, което е предмет на цесия, като възникнало въз основа на валиден договор за потребителски кредит, то преценка по останалите обстоятелства, обосноваващи уважаване на исковата молба е излишна.
Преценката относно посочените обстоятелства съдът прави на основание т.1 от Тълкувателно решение №1/2013г. на ОСГТК.
Изводът от изложеното е, че обжалваните решения с които исковете са отхвърлени са правилни и следва да бъдат потвърдени.
С оглед неоснователността на исковете и жалбата, и на основание чл.78 ал.1 и ал.2 ГПК разноски на жалбоподателят не се следват.
Ответникът не е представил доказателства за направени разноски, поради което такива не му се присъждат съответно няма как да бъде намален размерът им.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №123 от 10.02.2020г. и решение №440 от 29.06.2020г. по гр.д.№701/2019г. на Кюстендилския районен съд.
Решението подлежи на обжалване от страните с касационна жалба пред Върховния касационен съд в 1 – месечен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове: