Решение по дело №3020/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 март 2024 г.
Съдия: Мариана Димитрова Шотева
Дело: 20237180703020
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 декември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

2113

Пловдив, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - VII Състав, в съдебно заседание на пети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

МАРИАНА ШОТЕВА

При секретар ХРИСТИНА НИКОЛОВА и с участието на прокурора ВЛАДИМИР ПЕТРОВ ВЪЛЕВ като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА ШОТЕВА административно дело № 20237180703020 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на В.Т.Н., ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв. Т.,***.

Искането е ответната дирекция да бъде осъдена да заплати на ищеца:

1) сумата в размер на 3 000 лв., представляваща обезщетение за настъпили неимуществени вреди в периода от 13.07.2023 г. до 19.10.2023 г., ведно с лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба, а именно 12.12.2023 г. до окончателното й изплащане, вследствие от незаконосъобразна ЗППАМ № 23-1030-000497/13.07.2023 г., издадена от ВПД Началник група в ОД на МВР – Пловдив, сектор Пътна полиция, отменена с влязло в сила съдебно решение № 1702/17.10.2023 г., постановено по адм. дело № 2027/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив и незаконосъобразно НП № 23-1030-003990/01.08.2023 г., издадено от ВПД Началник група в ОД на МВР – Пловдив, сектор Пътна полиция, отменено с влязло в сила Решение № 1891/24.11.2023 г., постановено по АНД № 4634/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с които СУМПС на лицето е било отнето за срок повече от три месеца. Неимуществените вреди се твърди, че се изразяват в нарушаване ритъма на работа на ищеца и възпрепятстване точното и коректно изпълнение на поставените задачи, което е довело и до забавяне за издаване в срок на извършваните от него ремонтни дейности на всеки отделен строителен обект, т.е. създадена е трудност да изпълнява възложените му задачи не по негова вина;

2) сумата в размер на 159,66 лв., представляваща обезщетение за настъпили имуществени вреди, ведно с лихва за забава от датата на заплащането им по сметка на ОД на МВР – Пловдив и УМБАЛ „Св. Георги“ АД, а именно 08.12.2023 г. до окончателното й изплащане, вследствие от незаконосъобразна ЗППАМ № 23-1030-000497/13.07.2023 г., издадена от ВПД Началник група в ОД на МВР – Пловдив, сектор Пътна полиция, отменена с влязло в сила съдебно решение № 1702/17.10.2023 г., постановено по адм. дело № 2027/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, незаконосъобразно НП № 23-1030-003990/01.08.2023 г., издадено от ВПД Началник група в ОД на МВР – Пловдив, сектор Пътна полиция, отменено с влязло в сила Решение № 1891/24.11.2023 г., постановено по АНД № 4634/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив и Отказ да се издаде разпореждане за неплащане на разноски и изрично провъзгласяване на дължимите суми, обективиран в писмо рег. № 103000-25797/06.12.2023 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, в отговор на подадено заявление УРИ 103000-25228/28.11.2023 г. Претендират се и сторените по делото разноски, съгласно представен списък.

Ответникът – ОД на МВР - Пловдив, чрез процесуален представител юриск. П., счита исковите претенции за неоснователни и настоява за тяхното отхвърляне, алтернативно прави искане за намаляване на размера на претендираните вреди. Прави възражение за наличие на основанията на чл. 5, ал. 1, алтернативно ал. 2 от ЗОДОВ. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата молба в частта й досежно претендираните неимуществени вреди и основателност в частта й досежно претендираните имуществени вреди.

Административен съд – Пловдив, Второ отделение, Седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Не е спорно между страните, че на 13.07.2023 г. в 00,18 часа в гр. Пловдив, бул. „Христо Ботев“ посока на движението от изток към запад, ищецът е управлявал лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № ***, собственост на „Н. Инженеринг“ ЕООД, като при извършена му проверка от органи на ОД на МВР – Пловдив, е установено, че управлява МПС след употреба на алкохол, установено с техническо средство „Dreger Alcotest 7510“ с фабричен номер ARNJ-0031, отчело 0,71 на хиляда от издишания въздух, като пробата е била извършена в 00,15 часа на 13.07.2023 г. и на лицето е издаден Талон за медицинско изследване № 071491, връчен му в 01,00 часа на 13.07.2023 г. (л. 10 от адм. дело № 2027/2023 г. на ПАС). За горното на Н. е съставен АУАН серия GA № 818867/13.07.2023 г. от С.Д.К.на длъжност полицай при ОД на МВР – Пловдив, РУ 04 – Пловдив (л. 8 от адм. дело № 2027/2023 г. на ПАС).

Въз основа на АУАН е издадена Заповед за прилагане на ПАМ № 23-1030-000497/13.07.2023 г. от ВПД Началник група към ОД на МВР – Пловдив, сектор Пътна полиция, с която на Н. на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП временно е отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца (л. 7 от адм. дело № 2027/2023 г. на ПАС). Тази заповед е била оспорена от ищеца, по повод на което е образувано адм. дело № 2027/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив (приложено по настоящото дело), приключило с влязло в сила Решение № 1702/17.10.2023 г., с което ЗППАМ е отменена (л. 39-41 от адм. дело № 2027/2023 г. на ПАС).

Във връзка с връчения Талон за медицинско изследване, на 13.07.2023 г. в 01,35 часа Н. се е явил в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, където му е била взета кръв за алкохол по нареждане на ст. полицай С.К., от д-р А.П.(така Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 069925 на л. 11 от адм. дело № 2027/2023 г. на ПАС). Установява се, че са взети две моновети кръв, които са запечатани, на тях са залепени стикери и същите са изпратени за анализ на БНТЛ при ОД на МВР – Пловдив (л. 15-16 от адм. дело № 2027/2023 г. на ПАС).

Съгласно Протокол № 1529/13.07.2023 г., изготвен от М.Й.С.– експерт при сектор БНТЛ ОД на МВР – Пловдив, за извършена химическа експертиза, в изследваната основна кръвна проба, взета от лицето В.Т.Н., е установено наличие на алкохол (етанол) в концентрация 0,52 g/L (‰) (л. 14 от адм. дело № 2027/2023 г. на ПАС).

Въз основа на съставения АУАН и резултата от извършената химическа експертиза (за установено наличие на алкохол (етанол) в концентрация 0,52 g/L (‰).), на лицето е издадено НП № 23-1030-003990/01.08.2023 г. от ВПД Началник група в ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП (л. 3 от АНД № 4634/2023 г. на ПРС). НП е връчено на наказаното лице на 07.08.2023 г. и от негова страна е подадена молба до АНО за извършване на втора химическа експертиза на контролната проба (л. 14 от АНД № 4634/2023 г. на ПРС). Същата била уважена и съгласно Протокол № 1798/17.08.2023г., изготвен от А.С.Х., експерт при сектор БНТЛ ОД на МВР – Пловдив, за извършена химическа експертиза, в изследваната контролна проба, взета от лицето В.Т.Н., е установено наличие на алкохол (етанол) в концентрация 0,44 g/L (‰) (л. 12 от АНД № 4634/2023 г. на ПРС).

Междувременно по жалба на лицето в ПРС е било образувано АНД № 4634/2023 г. (приложено по настоящото дело), приключило с влязло в сила Решение № 1891/24.11.2023 г., с което НП е отменено (л. 33-35 от АНД № 4634/2023 г. на ПРС).

От страна на ищеца до Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив е депозирано заявление с вх. № 103000-25228/28.11.2023 г., с което се иска да бъде издадено разпореждане, с което да не се предприемат действия за заплащане от Н. на химико-токсикологичните експертизи от БНТЛ Пловдив и съответно да не бъдат изпращани за принудително събиране от публичен изпълнител на тези суми, тъй като предвид разпоредбата на чл. 190, ал. 1, предл. 2 от НПК В.Т.Н. не дължи разноски по административнонаказателното производство, като същите остават за сметка на държавата (л. 13).

По така депозираното заявление е налице Отговор с изх. № 103000-25797/06.12.2023 г. от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, адресиран до Н., в който са цитирани разпоредбите на чл. 172а, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗДвП, разпореждане на главния секретар на МВР с окръжно № 8121р-22975/07.11.2023 г. и е оставено без уважение искането на лицето, като му е указано, че дължи разноски за вземане на биологични проби – по сметка на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – лечебното заведение, извършило манипулацията и разноски за изготвените 2 бр. химически експертизи – по сметка на ОД на МВР – Пловдив (л. 14).

В тази връзка и от лицето по сметка на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД е заплатена сумата в размер на 38,00 лв., ведно с 1,40 лв. – такса, както и по сметка на ОД на МВР – Пловдив е заплатена сумата общо в размер на 116,96 лв. (2х58,48 лв.), ведно с 3,30 лв. – такси (2х1,65 лв.).

СУМПС е върнато на Н. на 19.10.2023 г.

Като свидетел по делото е разпитана С.А.Н. – съпруга на ищеца. Същата заявява, че се е явила в съдебното заседание, за да каже, че на нея й се е отразило много лошо това, че на съпруга й са му отнели книжката. Твърди, че вкъщи са започнали разправии - „Закарай ме, ела да ми помогнеш, закарай ме до този магазин“, започнали да търсят приятели да им помагат, молби, пак напрежение вкъщи. По принцип ищецът се занимавал с детето, което е непълнолетно – той го карал всяка сутрин на училище, прибирал го, защото било само първа смяна, след това приключвало в 14 – 15 часа следобед, имало пак курсове и това било задължение на ищеца. На следващо място свидетелката посочва, че нейният личен график абсолютно се объркал и от там заплатата драстично й се нарушила. Относно разправиите и напрежението вкъщи, търсенето на съседи и приятели кой да помогне, да бъде полезен на ищеца било свързано с това, че нямал книжка в момента. Ищецът се занимавал със сглобяване на кухни, правел частични ремонти, мазилки, поставяне на санитарни материали – огледало, мивка, работел на частно, не работел към дадена фирма. Този период твърди, че траел горе-долу три месеца. След вземането на книжката на съпруга й, на другия ден се започнали жестоки разправии. Доколкото свидетелката знае, ищецът имал платени здравни осигуровки в НАП. Съдът приема свидетелските показания за логични, последователни и почиващи на непосредствени впечатления и спомени на свидетелката, като същите ще се преценяват от съда, с оглед на всички други данни по делото.

Приложени по настоящото дело са АНД № 4634/2023 г. по описа на ПРС, III състав и адм. дело № 2027/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, IX състав.

По искане на ответника е изискано и прието по делото писмо вх. № 2014/02.01.2024 г. по описа на съда от Директор на ТД на НАП – Пловдив, съгласно което за периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г. няма данни а сключени трудови договори от Регистър на осигурителите за регистрирани трудови договори, досежно ищеца В.Т.Н. (л. 45).

Други доказателства не са ангажирани от страните.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

Съгласно разпоредбите на чл. 203, ал. 1 и ал. 2 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, като за неуредените въпроси за имуществената отговорност по ал. 1 се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Според чл. 1 от ЗОДОВ пък, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, като исковете се разглеждат по реда, установен в АПК, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1.

Съдът констатира, че както ищецът, така и ответникът ОД на МВР – Пловдив са легитимирани да бъдат страни в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, т.е. са надлежни страни в процесуалното правоотношение, като изводът дали същите са такива и в материалното (по възникване на фактическия състав на отговорността) следва и може да се направи само с решението по същество на правния спор.

На следващо място следва да бъде съобразено, че за да възникне правото на обезщетение, задължително е необходимо наличието на няколко кумулативно предвидени предпоставки, а именно: причинена вреда – имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В разпоредбата на чл. 204 от АПК са въведени и специални предпоставки за допустимост на предявените искове по Глава ХІ от АПК. Така, съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред, а съгласно ал. 2, искът може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото, като всички недостатъци на исковата молба трябва да бъдат отстранени най-късно в същото заседание. Изключение от това правило е предвидено в разпоредбите на чл. 204, ал. 3 и 4 от АПК, където липсва изискване за предварително произнасяне с влязъл в сила административен акт или съдебно решение относно нищожността на административния акт, респ. незаконосъобразността на действието или бездействието, доколкото нищожността на акта, респ. незаконосъобразността на действието или бездействието се установяват пред съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Т.е., когато твърдените вреди са настъпили от нищожен административен акт, незаконосъобразни действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, предварителното установяване на нищожността или незаконосъобразността, не е процесуална предпоставка нито за завеждане на делото, нито за ангажиране на отговорността. Необходимо е обаче, в исковото производство сезираният съд да установи нищожността на акта, респ. незаконосъобразността на действието или бездействието, което може да стане по два начина: преюдициално в мотивите на решението, а когато има обективно съединяване на иск за обезщетение с оспорване на административния акт по чл. 149, ал. 5 от АПК и/или с искане по Глава ХV от дял III на АПК, съдът се произнася с един съдебен акт.

В случая, не е спорно, че както НП, така и ЗППАМ са били отменени като незаконосъобразни по съответния ред, в този смисъл, предявената от ищеца искова претенция за неимуществени вреди, се явява допустима. Налице е и първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив, изразяващо се в издаването на незаконосъобразни административни актове. Следователно, дължима е преценка установяват ли се от доказателствената съвкупност по делото претърпени неимуществени вреди и при положителен отговор на този въпрос – намират ли се вредите в пряка причинна обусловеност от отменените административни актове.

Тук е мястото да се посочи, че терминът „вреди“ е легално установен предвид използването му в редица нормативни актове, съдържанието му обаче не е дефинирано от законодателя. Според трайното разбиране, наложило се в теорията и съдебната практика, вредите са последица от засягане на субективни права, на защитени от правото блага, които не са предмет на права, както и от накърняване на фактически отношения, които правото защитава. Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. Традиционно вредите се делят на имуществени и неимуществени.

Във връзка с претендираните тук неимуществени вреди, ще следва да бъде съобразено, че те се изразяват в засягане на нематериални блага и личната сфера на правните субекти, обхващат последиците от засягането на личността и достойнството на пострадалия и неговото добро име в обществото, неговия емоционален живот, физическите и морални страдания, предизвикани от действия и актове на други лица, както и последиците от накърняване на естетическите му чувства.

От страна на ищеца се твърди, че претендираните неимуществени вреди се изразяват в нарушаване ритъма му на работа и възпрепятстване точното и коректно изпълнение на поставените задачи, което е довело и до забавяне за издаване в срок на извършваните от него ремонтни дейности на всеки отделен строителен обект, т.е. създадена е трудност да изпълнява възложените му задачи не по негова вина. Доказателства обаче, които да установят, че през исковия период ищецът е имал сключени договори за изработка с конкретен срок за изпълнение, както и че този срок не е бил спазен, не са ангажирани. Друг е въпросът, че така наведените обстоятелства сочат на претърпени имуществени вреди (а не неимуществени), доколкото не се твърди засягане личността и достойнството на ищеца, неговото добро име в обществото и др. под., психически и/или физически увреждания. Неимуществени вреди, настъпили в сферата на ищеца, не се установяват и от показанията на разпитаната по делото свидетелка, доколкото същата навежда твърдения, от които може да се направи извод, че отнемането на СУМПС на нейния съпруг, се е отразило много лошо на самата свидетелка, но не и на ищеца.

Или, не се установява наличието на втората кумулативна предпоставка, а именно настъпили неимуществени вреди в сферата на ищеца, което е самостоятелно основание в тази част исковата молба да бъде отхвърлена, без да се обсъжда наличието на причинно-следствена връзка.

По отношение на претендираните имуществени вреди и претенцията, че същите са настъпили вследствие незаконосъобразни НП, ЗППАМ и Отказ да се издаде разпореждане за неплащане на разноски и изрично провъзгласяване на дължимите суми, обективиран в писмо рег. № 103000-25797/06.12.2023 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив в отговор на подадено заявление УРИ 103000-25228/28.11.2023 г., както вече се посочи и по-горе, не е спорно, че НП и ЗППАМ са отменени по съответния ред. Не така стои въпросът обаче с Отказ да се издаде разпореждане за неплащане на разноски и изрично провъзгласяване на дължимите суми, обективиран в писмо рег. № 103000-25797/06.12.2023 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив в отговор на подадено заявление УРИ 103000-25228/28.11.2023 г. Въпросният отказ представлява административен акт, подлежащ на самостоятелно оспорване, каквото няма данни да е било предприето от лицето.

Независимо от гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че в случая са налице кумулативни предпоставки на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ във връзка с претендираните имуществени вреди в резултат на отменените по съответния ред ЗППАМ и НП.

Това е така, защото с отменената като незаконосъобразна ЗППАМ на Н. на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП временно му е отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, съответно с отмененото като незаконосъобразно НП на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

С цел да опровергае резултата от дрегера, на 13.07.2023 г. в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД ищецът е предал за изследване кръв, като съгласно Протокол № 1529/13.07.2023 г. за извършена химическа експертиза, установеното количество алкохол (етанол) в кръвната проба е 0,52 g/L (‰). Този резултат също е оспорен, за което е извършена нова химическа експертиза, като съгласно Протокол № 1798/17.08.2023 г., е установено наличие на алкохол (етанол) в концентрация 0,44 g/L (‰). Н. е заплатил, както за вземането на кръв за изследване от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, така и за извършените химически експертизи от БНТЛ към ОД на МВР – Пловдив. Или, в хода на административното производство, приключило със ЗППАМ, с оглед оспорване резултата от техническото средство, ищецът е ангажирал доказателства, за което е извършил разходи – по заплащане на вземане на пробата и химическата експертиза. Съответно в хода на административнонаказателното производство, приключило с НП преди предприетото съдебно обжалване, ищецът, с оглед оспорване резултата от първата химическа експертиза е ангажирал доказателства, за което е извършил разходи – по заплащане на химическата експертиза. С приложената като доказателство втора химическа експертиза е доказано, че Н. не е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, поради което и не е следвало да бъде лишаван от право да управлява МПС, респ. да му бъде отнемано СУМПС. Казано по друг начин, ако не са били тези два незаконосъобразни акта, то Н. нямаше да се налага да заплати сумата от 159,66 лв., от които 38,00 лв. за вземане на кръв за изследване от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ведно с 1,40 лв. – банкова такса, както 58,48 лв. за първата химическа експертиза от БНТЛ – ОД на МВР – Пловдив, ведно с 1,65 лв. – банкова такса и 58,48 лв. за втората химическа експертиза от БНТЛ – ОД на МВР – Пловдив, ведно с 1,65 лв. – банкова такса. Тези разходи са сторени именно във връзка с установения от техническото средство резултат за концентрация на алкохол в кръвта 0,71 на хиляда от ищеца (въз основа на който резултат е издадена ЗППАМ) и във връзка с установения от първата химическа експертиза резултат за концентрация на алкохол в кръвта 0,52 на хиляда (въз основа на който резултат е издадено НП), което прави напълно основателен и доказан искът за имуществени вреди, предявен от Н.. С тези съображения съдът приема, че сторените разноски от 159,66 лв. са в пряка причинно-следствена връзка с издадените незаконосъобразни административни актове, същите са претърпяна имуществена вреда, която следва да бъде обезщетена чрез заплащане на сумата на ищеца (в този смисъл Решение № 1231/06.02.2023 г. по адм. д. № 4115/2022 г. на ВАС).

Основателна се явява и претенцията на ищеца обезщетението да се присъди ведно със законната лихва. Ето защо, следва да се присъди лихва върху уважената главница от 159,66 лв., считано от 08.12.2023 г. до окончателното й изплащане.

С оглед изхода от спора, на ищеца са дължат направените в това съдебно производство разноски. Преди съдът да се произнесе относно размера на тези разноски, е необходимо първо да бъде обсъдено възражението на ответника относно прекомерността на адвокатското възнаграждение. В конкретния случай по делото са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. Материалният интерес в случая е в размер на 3 159,66 лв., съответно възнаграждението за един адвокат, изчислено по правилата на чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 615,97 лв., поради което и с оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че претендираният размер от 1 000 лева, не е прекомерен. С оглед изложеното, разноските в производството, които следва да бъдат присъдени на ищеца, се констатират в размер на 60,53 лв. - заплатената държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.

На ответника следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска, които се констатираха в размер на 94,95 лв. за осъществената юрисконсултска защита.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав,

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив с адрес на призоваване гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди” № 7 да заплати на В.Т.Н., ЕГН ********** ***, сумата в размер на 159,66 (сто петдесет и девет лева и шестдесет и шест стотинки) лева, представляваща обезщетение за настъпили имуществени вреди, ведно с лихва за забава от 08.12.2023 г. до окончателното й изплащане, вследствие от незаконосъобразна ЗППАМ № 23-1030-000497/13.07.2023 г., издадена от ВПД Началник група в ОД на МВР – Пловдив, сектор Пътна полиция, отменена с влязло в сила съдебно решение № 1702/17.10.2023 г., постановено по адм. дело № 2027/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив и незаконосъобразно НП № 23-1030-003990/01.08.2023 г., издадено от ВПД Началник група в ОД на МВР – Пловдив, сектор Пътна полиция, отменено с влязло в сила Решение № 1891/24.11.2023 г., постановено по АНД № 4634/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ исковата молба в останалата й част.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив с адрес на призоваване гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди” № 7 да заплати на В.Т.Н., ЕГН ********** ***, сумата в размер на 60,53 (шестдесет лева и петдесет и три стотинки), представляваща сторените по делото разноски.

ОСЪЖДА В.Т.Н., ЕГН ********** *** да заплати на ОД на МВР – Пловдив с адрес на призоваване гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди” № 7, сумата в размер на 94,95 (деветдесет и четири лева и деветдесет и пет стотинки), представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

Съдия: