РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 01.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на четвърти
октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 15076
по описа за 2016 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от Н.Т. Х. против ЗАД „ОЗК – З.“ АД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 във връзка с чл. 267, ал. 1 от
Кодекса за З.то (отм.).
Ищцата твърди, че на 22.12.2015 г.
около 02.32 часа в гр. Пловдив на бул. „Н.Ц.“ се движел лек автомобил
Фолксваген Пасат с рег. № *******, управляван от водача М.Я.С., който нарушил
правилата за движение по пътищата като управлявал МПС в пияно състояние с
концентрация на алкохол 1,38 на хиляда и при движение с несъобразена скорост,
загубил контрол над управляваното от него МПС и напуснал пътното платно и се
блъснал електрически стълб. Твърди, че пътувала в лекия автомобил на предната
дясна седалка с поставен предпазен колан, като в резултат на ПТП получила
контузио торакоабдоминалис, разкъсване на далака, данни за фрактура на
процеси на лумбални прешлени, травма на
левия бъбрек, хемоперитонеум. Твърди, че
се наложило оперативно отстраняване на далак.
Твърди, че отговорността на виновния водач била покрита от сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответното дружество. Моли ответникът да бъде осъден
да заплати сумата от 220 000 лева, представляващи неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на настъпване на застрахователното събитие
до окончателното им плащане. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът в отговора на исковата
молба оспорва предявения иск като поддържа, че оспорва механизма за настъпване
на ПТП, както и твърдението за причинно-следствена връзка с претендираните
вреди. Оспорва, че в резултат на ПТП за ищцата са настъпили описаните вреди.
Оспорва вината на водача на лек автомобил Фолксваген Пасат с рег. № ******* за
настъпване на вредоносния резултат. Поддържа, че ищцата е пътувала без
предпазен колан, както и че е знаела, че водачът е употребил алкохол. При
условията на евентуалност поддържа, че предявеният иск за неимуществени вреди е
прекомерно завишен. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
От събраните по делото писмени
доказателства и заключението на допуснатата съдебно-автотехническа експертиза
се установява, че на 22.12.2015 г. около 02.30 часа на бул. „Н.Ц.“ срещу № **
лек автомобил Фолксваген Пасат с рег. № ******* се е движел по булеварда в южна
посока, като при движение по прав участък по лявата лента на западното платно,
водачът е загубил контрол над автомобила като се е насочил към десния край на
пътното платно и при движението си напред и надясно предните му гуми са се
ударили в бордюр, след което е настъпила сериозна деформация на страничната
лява част на автомобила и той се е завъртял в посока на часовниковата стрелка и
се е установил. Установява се, че преди удара автомобилът се е движел със
скорост от 92,62 км/ч. Вещото лице от съдебно-автотехническата експертиза
установява, че лекият автомобил е бил оборудван с триточкови предпазни колани.
Към момента на удара се установява, че пострадалата Х. е била пътник на предна
дясна седалка на автомобила, като при поднасянето на автомобила в дясно, тялото
на пострадалата се е стремяло да се премести на ляво. Установява се, че при
удара в бордюра е последвало движение нагоре към тавана, а при удара на
автомобила с металния стълб, тялото на пострадалата е било подложено на
инерционната сила от удара и е имало стремеж за преместване на ляво. В
следващата фаза при въртенето около стълба тялото на пострадалата се е стремяло
да се придвижи надясно – към дясната врата. Вещото лице от
съдебно-автотехническата експертиза посочва, че в конкретния случай,
предпазният колан не би имал превантивно действие, тъй като всички въздействия
върху тялото на пострадалата, следствие от инерционни сили, са действали
странично, където коланът е неефективен. Дава заключение, че основна причина за
настъпване на ПТП от техническа гледна точка е, че водачът на лекия автомобил
по субективни причини се е насочил към дясната граница на платното, тъй като е
загубил контрол над автомобила, а освен това при движение със скорост 92 км.ч.
не е било безопасно за движението като се има предвид състоянието му – 1,38
промила алкохол в кръвта. При разпита си в съдебно заседание, проведено на
29.03.2018 г. вещото лице е посочило, че посочената скорост от 93 км.ч. е
реално скоростта, с която се е движел водачът към момента на удара, но
скоростта е била по-висока, като в резултат на триене, плъзгане и др. тя е
спаднала да установената скорост.
Установява се
от приетата и неоспорена от страните
съдебно-медицинска експертиза, изготвена въз основа на събраните по делото
доказателства от вещо лице – токсиколог, че в кръвта на М.Я.С. е установена
концентрация на алкохол в кръвта от 1,38 промила, която отговаря на лека степен
на алкохолно опиване. Вещото лице посочва, че леката степен на алкохолно
опиване се характеризира със следните функционални разстройства – емоционална
неустойчивост (по – често весело настроение, повишено самочувствие, бъбривост,
намалена самокритичност), лесна уморяемост, отслабване на концентрацията и
вниманието, съобразителността, забавени реакции, умерено изразени
координационни и вегетативни смущения. Дава заключение, че установеното
количество алкохол е повлияло върху правилната преценка на водача на пътната
обстановка, поради значителната емоционална неустойчивост, раздразнителност и
дезориентация и това, че времето за реакция на слухови и зрителни дразнители се
удължава няколко пъти.
От приетото по делото
заключение на комплексна съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещи лица
лекар – хирург и лекар –неврохирург се установява, че в резултат на ПТП ищцата
е получила следните травматични увреждания – гръдно – коремна контузия,
разкъсване на далака (слезката) с излив от 1000 мл. кръв в корема, фрактура на
страничните израстъци на Л1, Л2, Л3 и Л4 прешлени вляво и на Л2 и Л3 вдясно,
счупване на тялото на лявата скапула (лопатка). Вещите лица посочват, че при
ищцата не е документирана черепно-мозъчна травма, като фрактурите на прешлените
е довела до трайно затруднение на движението на снагата за срок повече от 30
дни със срок на имобилизация от 6-8 седмици, неработоспособност- 3-6 месеца за
физически труд и 2-3 месеца за нефизически труд. Установяват, че разкъсването
на слезката реализира медикобиологичния признак на загуба на орган, счупването
на тялото на лявата скапула е довело до трайно затрудняване на движенията на
горния ляв крайник за повече от 30 дни, а именно 2 месеца, а гръдно-коремната
контузия е довела до разстройство на здравето, неопасно за живота. Въз основа
на събраните по делото писмени доказателства вещите лица посочват, че не е
описано проведеното лечение на фрактурата на страничните израстъци на
прешлените и фрактурата на лопатката. По отношение на разкъсването на слезката
с наличие на кръв в коремната кухина е извършено оперативно лечение –
спленектомия (отстраняване на слезката), като е проведено медикаментозно
лечение с вливания, спазмолитици, антибиотик и антикоагулант. Били извършени и
две кръвопреливания. Установява се, че
по отношение на описаните фрактури ищцата е напълно възстановена. Оперативната
рана била зараснала, без дефект. Вещите лица посочват, че слезката е
най-големият лимфоиден орган в човешкия организъм, който произвежда лимфоцити и
играе основна роля в изграждането на имунитета, пречиства кръвта от чужди
частици и др. Посочват, че слезката не е жизненоважен орган, тъй като нейните
функции могат да се изпълнят и от други органи, поради което и след
отстраняването й човек продължава да живее, но тъй като тя изпълнява
изключително важна роля в имунитета, пациентът става податлив на инфекции.
Вещите лица установяват, че установените фрактури на страничните израстъци на
прешлените могат да се получат при описания механизъм на ПТП, както с поставен,
така и без поставен предпазен колан. Въз
основа на установените травми, както и липсата на наранявания на главата дават
основание на експертите да дадат заключение, че вероятно ищцата е била с
поставен предпазен колан към момента на настъпване на ПТП.
Във връзка с установяване на
размера на неимуществените вреди са събрани и гласни доказателства чрез разпита
на свидетеля С.А.Н.. В показанията си свидетелката установява, че познава Н. Х.,
тъй като работели заедно. На 21.12 били заедно на банкет вечерта. Установав, че
М.С.отишъл към 23 часа. По принцип той не пиел и не пушел и това Н. го
знаела.Седели на една маса. Тя танцувала с М., но не й направило впечатление М.
да е пил. Свидетелката ги видяла да си тръгват заедно. На сутринта разбрала, че
е станало ПТП. Намерила я в болница. Професорът, който я оперирал казал на
свидетелката, че операцията е била тежка и е необходима кръв. Намерила 7
човека, които дали кръв. Свидетелката видяла ищцата в интензивното отделение. Н.
Х. не била адекватна и едва на следващия ден успяла да говори с нея. Била
оперирана и не можела да се движи. Казала, че я боли корема и лявата ръка. След изписването й била слаба и не можела да
стои на краката си. Около месец и нещо майката на ищцата се грижела за нея.
През първите дни изобщо не можела да става, защото нямала сила. След около 6
месеца трябвало да започне работа, но не се чувствала добре и затова си пуснала
отпуска и отишла чак след седмия месец. Десет дни по-късно, обаче, операцията й
в горната част на корема се отворила. Изписани й били спрейове, за да може да
зарасне по-бързо. Не можела да вдига лявата си ръка и да носи тежко с нея.
Работели в депо за почистване на вагони и това била тежка работа. Коремът и
ръката я болели. Освен това, какъвто и грип да минел, ищцата била все болна,
което го нямало преди ПТП. Свидетелката установява, че била и психически зле.
Със съдействието на шефката им я закарали в Транспортна болница, тъй като тя
постоянно плачела, защото човек бил умрял до нея, а тя не помни. Установява, че
Н. Х. се возела в автомобил сега, но никога не сядала на предната седалка.
Изпитвала страх. Заявява, че след първите два месеца ищцата се повъзстановила и
започнала да става до тоалетната, която била външна.
Не се спори по
делото, че между ЗАД „ОЗК – З.“ АД и собственика на лек автомобил Фолксваген
Пасат с рег. № ******* е сключена застраховка „Гражданска отговорност” с застрахователна
полица № 23114003167429, по силата на която застрахователят е поел задължението
да покрие в границите на уговорената сума отговорността за причинените от
застрахования имуществени и неимуществени вреди на трети лица, която е имала
действие към датата на застрахователното събитие.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 226, ал. 1 от
Кодекса за З.то (отм.) увреденият, спрямо когото застрахованият по застраховка
гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. Застрахователят по задължителна застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за
причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други
участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство, включително неимуществените и
имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт и вредите,
причинени на чуждо имущество (чл. 267, ал. 1 от КЗ). Основателността на
предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени вреди и причинна връзка между тях, както и да се
установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”, действащ
към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя
на вредите.
От
събраните по делото доказателства се установява, че на посочената в исковата
молба дата е настъпило пътно – транспортно произшествие, причинено от М.Я.С. в
резултат, на което на ищцата са причинени увреждания на здравето, посочени в
исковата молба. Механизмът на ПТП, вредите и причинната връзка между тях се
установяват от приетите по делото писмени доказателства, събраните по делото
гласни доказателства и приетите медицински и автотехническа експертизи. Съгласно
чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на причинителя на увреждането се предполага до
доказване на противното. Ответникът е бил длъжен да ангажира доказателства за
обстоятелства, които изключват или ограничават вината на застрахования за
настъпване на процесното ПТП. Доказателства в тази насока не са ангажирани.
Страните не спорят, че към датата
на настъпване на застрахователното събитие между ответното застрахователно
дружество и собственика на лек автомобил Фолксваген Пасат с рег. № ******* е
съществувало застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска
отговорност”. По силата на застрахователния договор застрахователят е поел
задължението да покрие в границите на определената в договора сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на
увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. По
делото се установява, че ищцата е получила травматични увреждания – загуба на
слезка, както и счупване на израстъци на поясни прешлени, както и счупване на лопатка, възстановяването от котио
е продължило около 6 месеца. При определяне на обезщетението следва да се вземе
предвид и обстоятелството, че на ищцата е направена животоспасяваща операция
(спленектомия), при което е отстранен важен за имунитета орган. Настоящият
съдебен състав приема, че справедливото обезщетение на неимуществените вреди е
в размер на 80000 лева и за този размер предявеният иск се явява основателен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ако
увреденият е допринесъл за настъпването
на вредите, обезщетението може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата
предполага наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат. Поведението на пострадалия може да бъде както
действие, така и бездействие, но то винаги следва да е противоправно като то
следва да води до настъпване на вредоносния резултат. С отговора на исковата
молба ответникът е направил възражение за съпричиняване в две насоки. От една
страна, че пострадалият е бил без поставен обезопасителен колан и от друга, че
е знаел, че виновният водач е употребил алкохол. С оглед разпоредбата на чл.
154, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника е било да установи, че към момента на
настъпване на застрахователното събитие пострадалото лице е извършило противоправни
действия и бездействия, които са допринесли за настъпване на вредоносния
резултат. От събраните по делото съдебно-медицински и автотехническа експертиза
се установява, че вероятно ищцата е била с предпазен колан, както и че при
установения механизъм на ПТП предпазният колан е нямало да осъществи
предпазната си функция. Следователно възражението за съпричиняване в тази част
се явява неоснователно. По отношение на втората част от възражението – знанието
на ищцата, че водачът е употребил алкохол са събрани гласни доказателства
и е изслушано заключени на
съдебно-медицинска експертиза. В тежест на ответника е било да установи,
че освен наличието на съответна
концентрация на алкохол в кръвта, пострадалата е знаела за това, че виновният
водач е употребил алкохол. От събраните по делото доказателства, разгледани в
тяхната съвкупност, не се установява при условията на пълно и главно доказване,
че ищцата е знаела, че М.Я.С. е употребил алкохол. От една страна, от събраните
по делото гласни доказателства се установява, че водачът е дошъл в 23.00 часа и
е тръгнал около 2.00 часа. Разпитаната свидетелка не е видяла той да е
употребил алкохол, а установява, че Н. Х. знае, че по принцип С. не е пиел. От
приетото заключение на съдебно-медицинска експертиза се установява, че
установената концентрация на алкохол в кръвта отговаря на лека степен на
алкохолно опиване. Следователно и доколкото не са налице доказателства, които
да установяват със сигурност, че ищцата е знаела, че водачът е употребил
алкохол, то направеното възражение за съпричиняване се явява неоснователно.
Като
законна последица от решението и доколкото е поискано с исковата молба следва
да бъде присъдена и дължимата законна лихва върху обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 488
лева, представляващи направени по делото разноски, съразмерно с уважената част
от исковете.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 512 лева, представляващи направени по делото разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковете и сумата от 150 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 3000 лева,
представляваща дължима държавна такса върху уважената част от иска, като съдът
отчита платените от ищцата 200 лева държавна такса.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за адвокатурата ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адв. П.К. сумата от 3516 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна помощ с включен ДДС.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
226 от Кодекса за З.то (отм.) ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК-********, със седалище и адрес на управление ***
да заплати на Н.Т. Х., ЕГН-**********,
от гр. П., кв. Запад, ул. ** сумата от 80 000 (осемдесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди – гръдно
– коремна контузия, разкъсване на далака (слезката) с излив от 1000 мл. кръв в
корема, фрактура на страничните израстъци на Л1, Л2, Л3 и Л4 прешлени вляво и
на Л2 и Л3 вдясно, счупване на тялото на лявата скапула (лопатка), настъпили в резултат на ПТП, причинено на 22.12.2015 г. от М.Я.С., водач на лек автомобил „Фолксваген Пасат с рег. № *******,
застрахован със застрахователна полица № 23114003167429, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата, на която е настъпило
застрахователното събитие – 22.12.2015 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за разликата над
сумата от 80000 лева до предявения размер от 220 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК-********, със седалище и адрес на управление ***
да заплати на Н.Т. Х., ЕГН-**********,
от гр. П., кв. Запад, ул. ** сумата от 488 (четиристотин осемдесет и осем) лева, представляващи
направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК Н.Т. Х., ЕГН-**********,
от гр. П., кв. Запад, ул. ** да заплати на ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК-********,
със седалище и адрес на управление *** сумата от 512 (петстотин и дванадесет) лева, представляващи
направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, както
и сумата от 150 (сто и петдесет) лева
– юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК-********, със седалище и адрес на управление *** заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 3000 (три хиляди) лева, представляваща дължима държавна такса върху
уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за адвокатурата ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК-********, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на адв.
П.К., със служебен номер ******, с адрес гр. София, ул. ******сумата от 3516 (три хиляди петстотин и шестнадесет)
лева, представляващи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ с включено ДДС.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: