Р E Ш Е
Н И Е
гр. София , 29.10.2019г.
В И М Е Т О НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД , Наказателно
отделение , ІХ -
ти Въззивен състав , в открито заседание на тридесети септември през двехиляди и
деветнадесета година в
състав:
Председател : ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
Членове : 1 . АЛЕКСАНДРА
ЙОРДАНОВА
2. СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на
секретаря Цанкова ,
като разгледа
докладваното от съдия Йорданова В . Н .
Ч. Х. Д . №
2927 по описа за 2019 година , и за да се произнесе взе предвид
следното
Производството
е по реда на чл. 313 от НПК.
С присъда от 20.02.19г. по Н .Ч .Х .Д . № 20516
/ 17г . СРС, НО , 105 с - в е признал подсъдимата А.А.
В. за невиновна за извършено
престъпление по чл. 148 ал.2 вр. ал.1 т.2
пр.2 вр. чл. 147 ал.1 от НК и на осн. чл. 304 от НПК
я е оправдал по внесеното обвинение . С присъдата е отхвърлен
предявения граждански иск в размер на
4900 лв , претендирани неимуществени вреди от гражданския ищец П.Х.Т. като неоснователен и недоказан по размер и
основание . С присъдата е осъден частния
тъжител П.Х.Т. на осн. чл.190 ал. 1 от НПК да заплати на подсъдимата А.А.
В. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лв .
Срещу присъдата е
постъпила жалба от частния
тъжител П.Х.Т., с която се иска отмяната
на постановената присъда и осъждането на подсъдимата по внесеното обвинение .
В съдебно заседание повереникът на частния тъжител П.Х.Т.– адв. П.подържа подадената жалба и пледира присъдата на първоинстанционния съд да бъде отменена , като подсъдимия бъде осъден по внесеното обвинение спрямо него с частната тъжба .
В съдебно заседание частният тъжител П.Х.Т. подържа изложеното от своя повереник и пледира на свой ред за отмяната на първоинстанционната присъда и осъждането на подсъдимия по внесеното обвинение спрямо него с частната тъжба .
В съдебно заседание упълномощеният защитник на подсъдимата А.А. В. –адв Г. пледира да бъде потвърдена присъдата на първоинстанционния съд , а жалбата да се остави без уважение , както и пледира за присъждане на разноски направени пред въззиния съд .
В съдебно заседание подсъдимата А.А. В. подържа изложеното от своя защитник.
Съдът
като обсъди доказателствата по делото , доводите на страните
и след служебна проверка по реда на чл. 313 от НПК намира за установено
следното :
Жалбата
е неоснователна .
Първоинстанционният
съд в рамките на наказателното
производство е събрал доказателства , имащи значение за установяване на обективната истина по делото,
при спазване на всички правила визирани в нормите на НПК .
Въз основа
на събрания от него доказателствен материал е приел
за установена следната фактическа
обстановка :
Подсъдимата А.А.В., ЕГН **********, е родена на *** г. в гр. ******, българка,
българска гражданка, с основно образование, вдовица, пенсионер, неосъждана, с
адрес в гр. ******.
Между частния тъжител П.Т. и подсъдимата А.В.
са налице влошени отношения и дълготраен конфликт на лична основа, по повод
наследство, а именно недвижим имот - УПИ V-194, кв. 26 по плана на с. ******,
в който са построени масивна жилищна сграда - къща, жилищна сграда тип лятна
кухня и паянтова сграда. Същият е станал и повод в продължение на години между
двете страни да се водят множество дела от граждански и наказателен характер.
След
множество жалби до прокуратурата, целящи иницииране на наказателно производство
срещу частния тъжител Т., и последвали откази за образуване или водене на
такова, разочарована от безрезултатните, проточващи се с години действия на
държавното обвинение, на 30.05.2017 г. подсъдимата В. решила да се обърне към
министъра на правосъдието на Република България с писмо, озаглавено „молба“, в
което подробно описала недоволството си от работата на прокуратурата, както от
нейн личен опит, така и от общи впечатления като гражданин на Република
България. Изложила накратко своите отношения с частния тъжител Т., и правния
спор помежду им.
След като узнал за писмото до
министъра на правосъдието и се запознал със съдържанието му, частният тъжител Т.
преценил, че по този начин било опетнено името му, накърнена честта и
достойнството му от подсъдимата В. и за това на 22.11.2017 г. подал тъжба в PC - гр. Пазарджик против подсъдимата В., с която било инициирано настоящото
наказателно производство. Поради нарушение на разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НПК, с разпореждане от 24.11.2017 г. PC - гр. Пазарджик прекратил съдебното
производство пред себе си и изпратил делото по компетентност на Софийски
районен съд.
Горната фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства : обяснения на подсъдимата, и писмени доказателства в хода на съдебното
следствие - жалби на подсъдимата: жалба от 20.03.2014 г. до РП - гр. Пазарджик,
жалба от 05.02.2015 г. до ОП - гр. Пазарджик, жалба от 03.02.2016 г. до ВКП,
Постановление на ВКП от 26.02.2016 г. по пр. №1725/2016 г. по описа на ВКП,
жалба от 29.08.2016 г. до PC - гр. Пазарджик, жалба от 16.05.2017 г. до ОС - гр.
Пазарджик; писмо вх. №94-А-162 от 30.05.2017 г., озаглавено „молба“, до
министъра на правосъдието.
Така
установената фактическа обстановка е правилна и почива на събрания
доказателствен материал. СРС е
изследвал и установил всички обстоятелства
,свързани с механизма на извършване на деянието и авторството на
подсъдимата ,
които имат значение за неангажиране на
наказателната й отговорност .
Събраният доказателствен материал в своята съвкупност съдържа доказателства , които са безпротиворечиви и се намират във взаимна кореспонденция , последователност и вътрешно – логична връзка. Интерпретацията на тези доказателства ,направена в мотивите на първоинстанционната присъда , е вярна и се споделя от настоящата въззивна инстанция .
При така изяснената фактическа обстановка
първоинстанциония съд е направил следните правни изводи , които се споделят и от настоящата
въззивна инстанция :
Подсъдимата
А.А. В. с деянието
си не е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
148 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2, пр. 2 вр. чл. 147 , ал. 1, пр. 2 от НК, а именно в това , че на
30.05.2017г. в писмо вх. № 94-А-162 от 30.05.2017г., озаглавено молба до
Министъра на правосъдието, с административен адрес в гр. София приписала на П.Х.Т.
престъпление, а именно кражба като посочила, че „П.Х.Т. е крадеца, който я е
изкраднал, и „крадецът беше хванат и си призна“.
Доводите
на защитата за доказаност на извършеното престъпление по чл. 148 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2, пр. 2 вр. чл.
147 , ал. 1, пр. 2 от НК , въззивният съд намира
за неоснователни , тъй като деянието се
явява несъставомерно от субективна страна . От обективна страна въззивният съд намира ,че в достатъчна степен са
индивидуализирани елементите от състава на престъплението „ кражба „ , за чието приписване в писмо вх. №
94-А-162 от 30.05.2017г., озаглавено молба до Министъра на правосъдието частният тъжител П.Х.Т. е повдигнал обвинение с частната
тъжба , противно на изложеното в мотивите на СРС . Видно е от съдържанието
на писмото ,че в него подсъдимата В. в достатъчна
степен е конкретизирала престъпното деяние,
за което твърди, че е извършено от частния тъжител Т.. Анализът на изразите
„отпреди 3 год. ни окрадоха къщата до стени и крадеца беше хванат и си призна
... Крадеца, който ни е изкраднал, се казва П.Х.Т.“., сочи , че са налице всички обстоятелства, които са елементи от
фактическия състав на престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК, като
същите са описани и достатъчно точно . Посочено е мястото на извършване на
деянието , доколкото подсъдимата В. в писмото
е посочила , че е наследник на
къщата в с. ****** , Пазарджик , която именно е била „ окрадена „ .Същата е
посочила и времето на извършване
на деянието , а именно отпреди 3 години,
както и е посочила предмета на престъплението , а именно , че къщата е
била окрадена до стени . Настоящият въззивен съд намира за неоснователни доводите за доказаност
на деянието от субективна страна ,тъй като в тази насока събраните
от първата инстанция подробно изброени гласни
и
писмени доказателства и доказателствени средства , не
позволяват да се направи друг различен правен извод от възприетото от СРС за
несъставомерност от субективна страна на
описаното в частната тъжба деяние по
повдигнатото обвинение . Правилни
са изводите на СРС ,че умисълът за
клевета се изключва, когато
субектът е уверен в истинността на приписваното престъпление, която увереност е
обоснована на обективни факти . По настоящето дело с оглед на безспорно установените обстоятелства , предвид на приложените по делото писмени
доказателства , се налага извода , че отношенията между страните са били силно
изострени , с оглед на възникналия
помежду им траен и дългогодишен конфликт ,който не е намерил своето разрешение през
годините . В тази връзка се налага извода ,че подсъдимата
е формирала изводите си относно извършено от страна на частния тъжител
престъпление спрямо нея въз основа на част от писмените доказателства приобщени
към делото, а именно постановленията на държавното обвинение, и най-вече
Постановлението на ВКП от 26.02.2016 г. по пр. №1725/2016 г., с което се
отменят постановленията за отказ за образуване на досъдебно производство на по нискостоящите прокуратури. Видно е
съдържанието на това постановление , че въз основа на него в подсъдимата
се затвърдило убеждението , че от страна на частния тъжител
е извършено престъпление спрямо нея. В
тази насока правилно е посочено от
СРС , че към момента на входиране на
процесното писмо в Министерство на правосъдието, не е налице влязъл в сила
съдебен акт, който да отхвърли твърденията на подсъдимата за наличието на
извършено престъпление от общ характер,
а напротив, видно от приобщените по делото жалби на подсъдимата В. до
съда, както и последвалото определение на ОС - гр. Пазарджик от 12.07.2017 г.,
нейните процесуалните действия по обжалване са продължили, при което с оглед на
съвкупната преценка на тези обстоятелства , се налага извода ,че подсъдимата към момента на подаване на писмото до Министерство на правосъдието, е била
уверена в истинността на приписваното престъпление, която увереност е била обоснована на обективни факти , а именно
цитираните писмени доказателства ,при което деянието се явява несъставомерно от
субективна страна .
Законосъобразно с присъдата е отхвърлен
предявения граждански иск в размер на
4900 лв , претендирани неимуществени вреди от гражданския ищец П.Х.Т. като неоснователен и недоказан по размер и
основание , с оглед неустановяване на извършването на деянието от страна на подсъдимата , вследствие
на което на частният тъжител да са били нанесени претендираните
неимуществени вреди.
Законосъобразно с
оглед изхода на делото с присъдата
е осъден частния тъжител П.Х.Т.
на осн. чл.190 ал. 1 от НПК да заплати
на подсъдимата А.А. В. направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв .
По направеното от упълномощеният защитник на подсъдимата А.А. В. –адв Г. искане за
присъждане на разноски направени пред въззиния съд , следва да се произнесе СРС , с оглед на възможността за упражняване
на инстанционен съдебен контрол след
произнасянето , който в случай на произнасяне от настоящия съд , чието
решение не подлежи на обжалване , би
бил невъзможен .
При извършената служебна проверка ,
въззивният съд не констатира при разглеждането на делото от първоинстанционния
съд да са допуснати съществени
процесуални нарушения , които да
налагат отмяната на
първоинстанционната присъда .
Поради изложените съображения и на осн. чл. 338 от НПК , обжалваната присъда на СРС следва да бъде потвърдена, а жалбата да се остави без уважение .
Воден от горното съдът
Р Е Ш
И
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А присъда от 20.02.19г. по
Н .Ч .Х .Д . № 20516 / 17г . СРС, НО , 105.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване или протест .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Членове : 1.
2.