Р Е Ш Е Н И Е
……………., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, І-ви въззивен с-в, в публично заседание на двадесет и втори януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
при участието на секретаря Гаджева и в присъствието на прокурора Накова, като разгледа докладваното от съдия Николов в.н.о.х.д. № 4859 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда от 27.07.2017г. по НОХД № 20601/2012г., Софийски районен съд – Наказателно отделение, 12 състав е признал подсъдимата Г.И.К. за виновна в извършване на престъпление по чл.354а,ал.3, т.1 от НК, вр. с чл.63,ал.1,т.3 от НК, като й е наложил наказание „Пробация“ за срок от десет месеца при пробационни мерки по чл.42а,ал.2,т.1 и т.2 от НК.
Срещу описания съдебен акт е подадена жалба от защитника на подсъдимата Г.И.К. -адв.И.. В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционната присъда, като се моли подсъдимата да бъде оправдана.
От защитникът е депозирано писмено допълнение към въззивната жалба, в което се излагат съображения за допуснати от първоинстанционният съд нарушения на процесуалните правила, като се моли въззивният съд да отмени първоинстанционната присъда и да върне делото на СРС.
В разпоредително заседание на 25.20.2017 г., въззивният съд по реда на чл. 327 и сл. от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не е необходим разпит на подсъдимия, на свидетели и експерти по делото.
Във въззивното съдебно заседание, защитникът на подсъдимата Г.И.К. - адв.И. поддържа жалбата и писменото допълнение към същата, като излага твърдения, че подсъдимата се е поправила. Моли, въззивният съдебен състав да отмени постановената присъда, като оправдае подсъдимата на осн. чл.61,ал.2 от НК или да върне делото на СРС.
Представителят на СГП счита въззивната жалба за неоснователна и моли присъдата на СРС да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Подсъдимата Г.И.К., в последната си дума моли да бъде оправдана.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 от НПК повери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че са налице основания за нейното изменение поради следните съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, установяваща се от събраната доказателствена съвкупност, обсъдена в мотивите на присъдата. Въз основа на този доказателствен материал се установява следното от фактическа страна:
Подсъдимата Г.И.К. е родена на *** ***, българка, български гражданин, неомъжена, неосъждана, с ЕГН ********** и адрес ***.
Подсъдимата започнала да употребявала наркотични вещества, което довело до съществено влошаване на отношенията й с нейните родители и поведението й в училище.
На 05.06.2012г. около 12:30 часа, подсъдимата Г.К., която към тази дата все още не била навършила 18 години, се намирала в жилището, което обитавала заедно със семейството си, находящо се гр. София, ж.к. ***********.
В жилището пристигнали свидетелите И.М., А.М.и П.П.- инспектори при СДВР от сектор "Детска престъпност", които посетили адреса, тъй като имали информация за подсъдимата, че същата притежавала забранени от закона вещи.
Свидетелят И.К., баща на подс. К., поканил тримата инспектори да влязат в жилището. След като влезли в жилището, свидетелите И.М., А.М.и П.П.се срещнали с подсъдимата и я попитали дали държи вещи забранени от закона.
На зададеният въпрос свидетелката отговорила, че нямала такива вещи. Свидетелят П.П.забелязал, че подсъдимата държала в ръцете си несесер и я попитал какво имало в същия.
Първоначално подсъдимата отказала да покаже вещите намиращи се в несесера, но след уговаряне от страна на инспекторите и нейният баща, К. им показала вещите.
Свидетелите И.М., А.М.и П.П.видели, че в несесера имало полиетиленови пликчета, съдържащи бяло прахообразно вещество, хартиена сгъвка и пластмасова ампула от хомеопатично лекарство "Осцилококцинум", след което уведомили дежурния на 02 РУ –СДВР, като в жилището била изпратена огледна група.
При извършеното претърсване на жилището, били иззети наркотични вещества: амфетамин с нето тегло 1.33 грама; амфетамин, с нето тегло 2,61 грама и амфетамин, с нето тегло 0.06 грама
При проведено в хода на първоинстанционното съдебно следствие експертно изследване на подсъдимата, вещите лица констатирали, че към инкриминираната дата последната е употребявала комбинирани наркотични вещества, което е предизвикало у нея психически и поведенчески разстройства, като вещите лица уточняват, че към момента на извършване на изследването и изготвяне на експертизата, подсъдимата се е намирала в ремисия. Експертите са приели, че към инкриминираната дата подс. Г.К. е разбирала свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си, като при последната е липсвало лекомислие и увлечение при извършване на деянието.
Тези фактически констатации, въззивният съд направи след обстоен анализ на събрания по делото доказателствен материал, включващ: гласните доказателствени средства - показанията на свидетелите И.М., А.М., П.П., И.К. и И.К.; писмените доказателства и доказателствени средства- протокол за претърсване и изземване, справка за съдимост за подсъдимата, както и от физикохимична и комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертизи.
Въззивният съдебен състав намира за неоснователни релевираните, както във въззивната жалба, така и в пледоарията на защитника доводи за необоснованост на присъдата на районния съд.
Събраната в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателствена маса, изясняваща релевантните по делото обстоятелства, касателно времето и мястото на извършване на деянието, както и относно вида и количеството на наркотичното вещество, което подс. К. е държала, е еднопосочна и взаимнодопълваща се, като липсват противоречиви доказателства, които да налагат подробният им и задълбочен анализ, което да бъде съобразено с изискването на чл.305,ал.3 от НПК.
Първоинстанционният съд, коректно е посочил доказателствените източници, установяващи възприетата от него фактическа обстановка, като въззивният съдебен състав не констатира пороци при анализа и оценката на доказателствата от контролирания съд.
От показанията на свидетелите И.М., А.М.и П.П./събрани както чрез непосредствения разпит на свидетелите в хода на първонстанционното съдебно следствие, така и тези дадени пред орган на ДП и приобщени към доказателствената маса, чрез прочитането им по реда на чл.281,ал.5, вр. с ал.1,т.2,пр.2 от НПК/, в процеса се възпроизвеждат доказателствени факти, изясняващи правнозначимите обстоятелства, че на инкриминираната дата-05.06.2012 г., подсъдимата е държала в жилището, което обитава заедно със своето семейство, находящо се в гр. София, ж.к. "********. вх. „*“, ет. 6, ап. 151, наркотични вещества-амфетамини.
Процесните гласни доказателствени средства намират доказателствена подкрепа, както от показанията на св. И.К. и И.К., които са родители на подсъдимата, така и от изготвената и приета по делото физикохимична експертиза, която правилно е кредитирана от първостепенният съд като обективна, изготвена въз основа на теоретичните познания и професионален опит на експерта, от която се установява вида и количеството на наркотичното вещество.
С надлежната доказателствена легитимация по делото, инкриминираното наркотично вещество е установено посредством писменото доказателствено средство- протокол за претърсване и изземване, който е изготвен в съответствие с разпоредбите на НПК.
Като компетентно и обосновано въззивният съдебен състав намира заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза, изясняващо, че подс. Г.К. към инкриминираната дата е разбирала свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си.
Вещите лица са констатирали, че подсъдимата към инкриминираната дата е употребявала наркотични вещества, приема на които е предизвикало у нея психически и поведенчески разстройства. Експертите в заключението са приели, че при подсъдимата е липсвало лекомислие и увлечение при извършване на деянието.
На базата на възприетите фактически обстоятелства и след обстоен анализ на събраните по делото доказателства и прецизно изследване на фактите и обстоятелствата, въззивният съдебен състав прие, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 354а, ал.5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК.
От обективна страна на, по несъмнен и категоричен начин от доказателствената маса се установи, че подс. Г.И.К. на 05.06.2012 г. около 12:30 часа, в гр. София. ж.к. "********. вх. „Е“, ет. 6, ап. 151 като непълнолетна, но можеща да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, е държала високорискови наркотични вещества, амфетамин - смес от амфетамин и кофеин, както следва: обект № 1 - амфетамин е нето тегло 1.33 грама, на стойност 39.90 лв. /тридесет и девет лева и деветдесет стотинки /; обект № 2 - амфетамин, е нето тегло 2,61 грама, на стойност 78.30 лв. /седемдесет и осем лева и тридесет стотинки /; обект № 3 - амфетамин, е нето тегло 0.06 грама, на стойност 1,80 лв. /един лев и осемдесет стотинки /,с процентно съдържание на активен наркотично действащ компонент амфетамин на всички обекти - 6,0 %, без надлежно разрешително издадено по Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, съгласно Приложение № 1 към чл. 3 т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични - Списък 1 "Растения и вещества е висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата е тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина".
Преценката относно "маловажност" на случая е винаги конкретна и същата следва да е изводима от установените по делото факти, позволяващи изследване на установените в определителната норма на чл. 93, т. 9 от НК обстоятелства, обосноваващи по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обичайната за престъпленията от този вид.
Въззивният съдебен състав обоснова извода си, че извършеното от подс. К. инкриминирано деяние, показва по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайната за престъпленията от този вид и представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл. 93, т.9 от НК, позовавайки се на установените по делото обективни дадености-чистото съдебно минало на подсъдимата, непълнолетната й възраст, характеризираща се с незрялостта в емоционално-волевата сфера, неголямото количество наркотично вещество и незначителна стойност на същото / нето тегло 4 грама, на обща стойност 120 лв./, ниският процент на активното вещество, както и с оглед това, че подс. К. е била уязвима към инкриминираната дата, поради зловредната от нейна страна употреба на наркотични вещества .
Oт субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, като подсъдимата е съзнавала обществено опасния характер на своето деяние, предвиждала е обществено опасните му последици и пряко е целяла настъпването им. Подс. К. е съзнавала, че държи високорискови наркотични вещества без да има надлежно разрешение за това.
Поради изложеното възивният съд намира, че първостепенният съд е допуснал нарушение, изразяващо се в неправилно прилагане на материалния закон, което нарушение следва да се коригира с настоящия съдебен акт, като на осн. чл. 334, т. 3 вр. чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК, първоинстанционната присъдата следва да се измени, тъй като е налице прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление, като деянието на подсъдимата се преквалифицирано по чл. 354а, ал.5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК.
Що се отнася до искането, направено от защитникът във въззивната жалба и в писменото допълнението към същата, за прилагането на чл.61 от НК, настоящият съдебен състав намира за неоснователно.
Разпоредбата на чл. 61 от НК, предвиждаща условията за освобождаване от наказателна отговорност на непълнолетен подсъдим с налагане на възпитателна мярка, с оглед препращащата към тази разпоредба правна норма на чл. 78 от НК, изисква подсъдимият да е непълнолетен, както към момента на деянието, така и към момента на освобождаването му от наказателна отговорност.
Подсъдимата е навършила пълнолетие към датата на постановяване на първоинстанционната присъда, поради което нормата на чл.61 от НК е неприложима /виж. Реш. № 43 от 07.03.2016 г. по н. д. № 139/2016 г., Н. К., І Н. О. на ВКС, Реш. № 97 от 14.07.2017 г. по н. д. № 30/2017 г., Н. К., ІІІ Н. О. на ВКС, Постановление № 6 от 30.X.1975 г., Пленум на ВС, изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г./.
Поради преквалифицирането на извършеното от подсъдимата инкриминирано деяние по чл. 354а, ал.5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК, въззивният съд е длъжен да обсъдил хипотезата на чл. 78а от НК, чието прилагане е задължително при наличие на предвидените в него предпоставки, а в случая те са налице: за престъплението по чл. 354а, ал. 5 от НК е предвидено наказание глоба, подсъдимата не е осъждана за престъпление от общ характер и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV, Глава осма от НК, като от престъплението не са причинени имуществени вреди, които да не са възстановени, нито са налице ограниченията по чл. 78а, ал. 7 от НК.
Доколкото въззивният съд прие, че подсъдимата следва да бъде освободена от наказателна отговорност, намира за безпредметно да обсъжда доводите на защитата, направени във въззивната жалба и писменото допълнение, за допуснато нарушение от първостепенният съд, във връзка с определяне на наказанието на подсъдимата при условията на чл.55 от НК.
С оглед това, че престъплението по чл. 354а, ал.5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК, е извършено от подсъдимата като непълнолетна, то на осн. чл.78а,ал.6 вр. с ал.1 от НК, въззивният съд следва да я освободи от наказателна отговорност, като й наложи административно наказание-обществено порицание.
Направените по делото пред първата инстанция разноски, в съответствие с чл.189, ал.3 НПК правилно са възложени на подсъдимата.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание чл.314 НПК служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, въззивната инстанция не констатира други основания за изменение на обжалваната присъда, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето решение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 334, т. 3 вр. чл. 337, ал. 1, т. 2 и т.4 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 1-ви въззивен състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда от 27.07.2017г., постановена по н.о.х.д №20601/2012г. по описа на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 12 състав, като:
ПРЕКВАЛИФИЦИРА престъплението, за което подсъдимата Г.И.К. е призната за виновна, в престъпление по чл. 354а, ал.5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК и на осн. чл.78а, ал.6, вр. с ал.1 от НК я ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност, като й налага административно наказание-обществено порицание.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.