Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 137 16.10.2019
година гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, I въззивен
състав,
в публично заседание на тринадесети септември две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ГОСПОДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛИН ИВАНОВ
МАРИНА МАВРОДИЕВА
Секретар: Павлина Костова
Прокурор: Дарин Христов
разгледа докладваното от съдия Иванов ВНОХД № 780 по
описа на съда за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 14 от 26.06.2019г.,
постановена по НОХД № 169/2018г. по описа на Районен съд-Айтос, подсъдимият Р.Н.Р.,
ЕГН **********, бил признат за виновен в това, че на 11.05.2018 година, около 17,20 часа, в гр. Айтос, област Бургас, по
ул. „Булаир“ с посока на движение към ул. „Странджа“ управлявал МПС- лек
автомобил марка „****“,
модел „*****“, с
рег. № *****, без
съответно свидетелство за управление в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за същото деяние с Наказателно постановление №
17-0237-000472/2017г. по описа на ОДМВР-Бургас, РУ на МВР Айтос, връчено на 31.07.2017г.,
влязло в законна сила на 08.08.2017г., поради което и на основание чл.343в
ал.2, вр. чл.78а от НК бил освободен от наказателна отговорност и му било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1 100 лева. Със същата присъда на
основание чл.189 ал.3 от НПК подс. Р. бил осъден да заплати сторените в съдебното
производство разноски в размер на 1 839,35 лева.
Присъдата била атакувана по въззивен ред с протест от
прокурор в Районна прокуратура-Айтос и жалба от подс. Р., чрез защитника му –
адв. Д.Р. ***.
Във въззивния протест са изложени доводи за неправилно
приложение на материалния закон, тъй като районният съд е освободил подс. Р. от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, след като спрямо него вече е
бил прилаган този институт и към датата на извършване на инкриминираното деяние
не били изтекли сроковете, посочени в т.4 и т.7 на ТР № 2/2018г. на ОСНК, ВКС.
Оспорва се извода на съда, че образуването на изпълнителното производство за
събиране на административното наказание „глоба“, наложено на подсъдимия с
Решение по НАХД № 311/2013г. по описа на РС-Айтос, не прекъсва давността по чл.
82 от НК за изпълнение на наказанието. Претендира се изменение на присъдата в
насока отмяна на освобождаването на Р. от наказателна отговорност на основание
чл. 78а от НК и налагане на наказание, предвидено в чл.343в ал.2 от НК. Доказателствени
искания не са отправени.
Въззивната жалба съдържа оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на присъдата, поради допуснати нарушения в
доказателствената и оценъчната дейност на съда. Твърди се, че част от
свидетелските показания неправилно и без основание са били приети от районния
съд за недостоверни и заинтересовани, което е довело до погрешни изводи за
виновността на подс. Р.. Иска се отмяна на първоинстанционната присъда и
постановяването на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и
оправдан по повдигнатото му обвинение. Не се представят нови доказателства и не
са отправени доказателствени искания.
По делото е постъпило и възражение от защитника срещу
въззивния протест, в което се излагат съображения за неправилност на доводите
на районния прокурор. Защитата счита, че предвид дадените в ТР № 2/2018г. на
ОСНК, ВКС указания и информацията, посочена в приложеното по наказателното
производство писмо-справка от ТД на НАП-Бургас, в което „специално“ било
отразено, че по изпълнителното дело, образувано на 13.06.2015г. за събиране на
наложеното на подсъдимия Р. наказание „глоба“, няма действия, които да спират
или прекъсват давността, то районният съд правилно е приел, че давността за
принудително изпълнение на така посоченото наказание била изтекла, в резултат
на което за подсъдимия била налице възможността да бъде освободен от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция
представителят на Окръжна прокуратура – Бургас поддържа изцяло протеста и
предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок
от една година, както и „глоба“ в размер на 500 лева. Оспорва жалбата и моли тя
да не бъде уважавана.
Във въззивното съдебно заседание подс. Р., редовно
призован, се явява лично, заедно с упълномощеният си защитник - адв. Р., която
поддържа в цялост подадената жалба.
В последната си дума подсъдимият Р. моли да бъде
оправдан, а делото- прекратено.
Бургаският окръжен съд, след цялостна въззивна проверка
на присъдата в предмета и пределите по чл. 314 от НПК, независимо от посочени
от страните основания, намери жалбата и протеста за процесуално допустими, тъй
като са подадени в преклузивния 15-дневен срок от легитимирани да обжалват страни
срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК съдебен акт,
и пред надлежния съд. Разгледани по същество, протестът е изцяло основателен, а
жалбата - неоснователна.
По делото са събрани по
предвидените в НПК ред и форма достатъчни в обемно и съдържателно отношение
доказателства, позволяващи правилното му решаване. След самостоятелна проверка
и анализ на доказателствената съвкупност, настоящата инстанция възприе за
установени фактически положения, идентични с изложените от първоинстанционния съд
в мотивите към обжалваната присъда, както следва:
Подсъдимият Р.Н.Р., ЕГН
**********,*** и живее в същия град на
адрес: ул. „******“ № *. Той е *******, ****** гражданин, със **** образование, неженен, безработен, неосъждан.
Към датата на инкриминираното деяние - 11.05.2018г., подсъдимия Р. е бил
неправоспособен водач на МПС по смисъла на чл.150 от Закона за движението по
пътищата, тъй като от приложената по делото справка за нарушител (л.16 от
досъдебното производство) явства, че никога не е притежавал свидетелство за
управление на моторно превозно средство. С
Наказателно постановление № 17-0237-000472
от 04.07.2017г. на Началник група към ОД на МВР Бургас, РУ Айтос, влязло в
законна сила на 08.08.2017г. (л.104 от НОХД 169/2018 по описа на АРС),
му било наложено административно наказание за управление на МПС, без да
притежава валидно свидетелство за управление. На 11.05.2018г.,
около 17,20 часа в гр. Айтос, по улица „Булаир“, подс. Р. отново управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил „******“ рег. № ******. По същото време в гр. Айтос, в
изпълнение на служебните си задължения, по улица „Странджа“ се движели
свидетелите Ж. Ж., И.И.и Н. К.- тримата полицейски служители в РУ-Айтос, заемащи длъжност
съответно „младши автоконтрольор“ за първия и съответно „младши инспектор“ за
останалите двама. На кръстовището, образувано от ул.„Булаир“ и ул.„Странджа“, свид. И.
видял подс. Р. с управлявания от него лек автомобил. И.
знаел, че подсъдимият не притежава СУМПС, поради което решил да го спре за проверка.
Свид. Ж. незабавно спрял лекия автомобил, а свид. И.
се отправил към автомобила, управляван от подсъдимия и му подал сигнал да спре със
стоп-палка. Подсъдимият придвижил автомобила няколко метра назад и преустановил
движението му. Свид. И. се приближил до автомобила на подсъдимия и поискал документите му за
проверка. Р. заявил, че няма документи и представил единствено застрахователна
полица на лекия автомобил, след което влязъл в дома си, взел личната си карта и
се върнал обратно при полицейските служители. Те от своя страна направили
справка с оперативна дежурна част, в резултат на което установили, че подс. Р. е
неправоспособен водач на МПС и е бил наказван с цитираното по-горе наказателно
постановление. За констатираното нарушение на чл.150 от ЗДвП, в присъствието на
подсъдимия свид. Ж. съставил Акт за установяване на административно нарушение Серия Д,
бл. № 0256819 от 11.05.2018г. (л.5 от досъдебното производство), който бил
връчен лично на подсъдимия. Въз основа на така посочените обстоятелства, на
основание чл.356, ал. 3 от НПК било образувано бързо производство срещу подс. Р.
за престъпление по чл.343в, ал. 2 от НК.
Описаната фактическа
обстановка първоинстанционният съд установил въз основа на гласните
доказателства - показанията на свидетелите Ж. Ж., И. И. и Н. К., включително приобщените чрез
прочитането им по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК показания на
последния;
от заключенията на съдебно-почерковите експертизи (л.248-л.250
и л.295-л.204 от НОХД 169/2018г. по описа на АРС); от анализа на
писмените доказателства - справка за съдимост на подсъдимия, АУАН Серия Д, бл. № 0256819 от 11.05.2018г., Справка
за нарушител/водач, Наказателно
постановление № 17-0237-000472 от
04.07.2017г. на Началник група към ОД на МВР Бургас, РУ Айтос.
Най-напред,
във връзка с отправеното от защитата възражение за допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на процесуалните правила, свързани с
неправилен анализ на доказателствата по делото, следва да се отбележи, че
такива пропуски не бяха установени от въззивния състав. Тъкмо напротив - първоинстанционният
съд, при спазване правилата на формалната логика и изискванията на закона, е
анализирал обстойно наличния по делото доказателствен материал, в резултат на
което е извел правилна фактическа обстановка. Независимо, че обстоятелствата,
изводими от свидетелските показания, са противоречиви, чрез тълкуване на
последните според точното им съдържание, както и чрез самостоятелното и
съвкупното им изследване, районният съд е разкрил обективната истина. В своята
цялост показанията
на свидетелите Ж., И.и К. са абсолютно
непротиворечиви помежду си, последователни, логични, безпристрастни и
кореспондиращи с останалите, приобщени по реда на чл.283 от НПК, писмени
доказателства по делото, от което следва, че същите са надежден и достоверен източник за фактическите изводи на съда. Полицейските
служители, в качеството им на обевидци, описват изключително подробно поведението
на подсъдимия и собствените си действия при извършената на процесната дата
проверка. От показанията им се установява по категоричен начин авторството на
деянието, като в подкрепа на този извод е и приложеният по делото АУАН
Серия Д, бл. № 0256819 от 11.05.2018г., изготвен от свид. Ж. и връчен лично на
подсъдимия, за което обстоятелство последният се е разписал собственоръчно и в
графа „възражения“ не е изложил никое от обстоятелствата, сочени пред първата и
въззивната инстанция. По този начин подс. Р. мълчаливо е приел констатациите на
актосъставителя и е потвърдил истинността на вписаните в акта обстоятелства,
свързани с извършеното нарушение. Прочее, възражения срещу фактическите
констатации в акта не са постъпили и в предвидения в чл.44 ал.1 от ЗАНН
3-дневен срок, както и след изтичането му. Именно поради изложеното, въззивният
състав счита за правилно решението на районният съд да отхвърли като
недостоверни показанията на останалите свидетели по делото - Р.Р., К. Х., Р. М. и З. Ф., които твърдят, че на сочената от
обвинението дата – 11.05.2018г., лекият автомобил „*******“ рег. № ******* бил паркиран в гр. А., ул. „*****“ № * пред
дома на подсъдимия, но подс. Р. не го управлявал, а изпълнявайки молбата на
свой роднина, само бил седнал в автомобила. Роднинските (Р. А. М. и Р. С. Р.)
и близките приятелски и съседски (К. Х. и З.Ф.) отношения, в които тези свидетели се
намират с подсъдимия, както и фактът, че показанията им явно противоречат на
останалия събран и проверен по делото доказателствен материал, мотивират извод,
че тази група свидетелски показания са
пристрастни поради своята заинтересованост от изхода на делото, и поради това са
ненадежден и недостоверен източник за установяване на релевантни по делото
факти. Правилно, показанията на споменатите свидетели не са били кредитирани от
първоинстанционния съд.
Позицията
на подсъдимия по отношение на случилото се на инкриминираната дата, която е в
синхрон с показанията на неговите близки и съседи, също обосновано е преценена
от районния съд единствено като проявление на гарантираното му от закона право
на защита, но не и като достоверен източник на доказателствени факти.
Твърдението на защитата, че към процесната дата подс. Р.
не бил запознат с обстоятелството, че е бил санкциониран с Наказателно
постановление № 17-0237-000472 от
04.07.2017г. на Началник група към ОД на МВР Бургас, РУ Айтос, за управление на МПС без съответно свидетелство за
управление, както и че положеният в посоченото наказателно постановление подпис
не е изпълнен от него, настоящият състав оценява като обективно невярно.
Споменатата теза е напълно оборена от заключенията на приетите и основателно кредитирани
от районния съд заключения на графическите експретизи. В заключенията си
експертите са категорични, че положеният подпис в цитираното наказателно
постановление, както и ръкописно изписаният текст „Р.Н.Р.“ са изпълнени именно
от подсъдимия Р.Н.Р.. По делото липсва каквото и да е съмнение относно компетентността
или безпристрастността на вещите лица, поради което изчерпателните им и
еднозначни отговори не пораждат съмнение за правилността на изготвените от тях
експертни заключения.
При правилно установените факти, районният съд е
достигнал до законосъобразен извод за обективна съставомерност на престъплението
по чл.343в ал.2 от НК, предмет на обвинението. С категоричност на 11.05.2018
година, около 17,20 часа, в гр. Айтос, област Бургас, по ул. „Булаир“ с посока
на движение към ул. „Странджа“ подсъдимият Р.Р. управлявал лек автомобил марка
„****“, модел „*****“ рег. № ******, без съответно свидетелство за управление, в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за същото деяние с Наказателно
постановление № 17-0237-000472/2017г. по описа на ОДМВР-Бургас РУ на МВР Айтос,
връчено на 31.07.2017г., влязло в законна сила на 08.08.2017г. Осъщественото престъпление
е на просто извършване и не
предполага допълнителни вредни последици, извън изпълнителното деяние. Лекият
автомобил ********“ представлява „моторно превозно средство“ по смисъла на § 6, т. 11 на ЗДвП, а подсъдимият го е управлявал по
отворен за обществено ползване път, и то
в едногодишен срок, след като вече е бил наказван по административен ред за
такова деяние.
Обоснован е изводът на първостепенния съд и относно наличието на субективната
страна на деянието. Престъплението е извършено виновно, с „пряк“ умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. 2, предл. първо от НК. В интелектуален план, подс. Р. несъмнено
е съзнавал, че не е правоспособен водач на МПС и не притежава съответно
свидетелство за управление, и че вече е санкциониран по административен ред с
цитираното наказателно постановление за управление на моторно превозно средство
без съответно свидетелство за управление, но въпреки това в едногодишния срок
от административното му наказване отново управлявал автомобил в разрез със законовата
забрана. Този извод се основава на приобщеното по делото Наказателно постановление № 17-0237-000472/2017г. по
описа на ОДМВР-Бургас РУ на МВР Айтос (л.
104 от НОХД 169/2018 по описа на АРС),
което е било връчено на 31.07.2017г. лично на подсъдимия срещу подпис, от който
момент Р. е бил наясно, че е извършил конкретно нарушение на правилата за
движение по пътищата, за което е санкциониран, както и с наложеното му
наказание, с правото да обжалва постановлението пред съд, и с момента, в който постановлението
ще влезе в сила, ако не бъде обжалвано. По делото е доказано, че подсъдимият не
е обжалвал обсъжданото дотук наказателно постановление и то е влязло в сила на 08.08.2017г.
Във волеви план, подсъдимият предвиждал, целял и искал именно престъпните последици
– да управлява автомобил макар да бил неправоспособен и вече наказан за
управление на МПС без съответно свидетелство, в годишния срок от
административното му наказване.
Първоинстанционният
съд е счел, че по отношение на извършеното от подс. Р. деяние са налице
предпоставките по чл.78а от НК, поради което след признаването му за виновен го
освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание
„глоба“ в размер на 1 100 лева. От приложената по делото справка за съдимост се
установява, че преди да осъществи настоящото престъпление, подс. Р. е бил
освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава Осма, Раздел Четвърти
от Наказателния кодекс с Решение № 174 от 25.09.2013г. по НАХД 311/2013г. по
описа на РС-Айтос, в сила от 28.10.2013г., с което му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева. Видно от
приложеното по досъдебното производство писмо-справка от публичен изпълнител
при ТД на НАП-Бургас (л.25 от ДП), на 13.05.2015г. е било образувано изпълнително
дело № 2274/2015г. срещу подс. Р. за принудителното събиране на наложеното му по
цитираното дело административно наказание. След образуване на изпълнителното
дело, публичният изпълнител не е извършил последващи действия за събиране на
глобата. При тези факти районният съд приел, че след влизане в сила на
решението по НАХД 311/2013г. по описа на АРС, за изпълнение на наложеното по
него наказание не са предприемани действия, които да спират и прекъсват
давността, поради което е заключил, че подс. Р. е реабилитиран по право на
основание чл.86 ал.1 т.3 от НК и съгласно дадените в т.7 на ТР № 2/2018г. на
ОСНК на ВКС указания, институтът по чл.78а от НК може и следва да бъде приложен
по отношение деянието на подсъдимия по настоящото дело. Въззивният състав
намира този извод за погрешен, поради следните причини:
Вярно е, че
съгласно т.7 на ТР № 2/2018г. на ОСНК, ВКС, чл.78а от НК може да бъде приложен
повторно по отношение на лице, което вече е било освобождавано от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, ако не е заплатило
наложената глоба и за събирането ѝ е образувано изпълнително
производство, но вземането е погасено по давност, като в този случай, освен
давностния срок, следва да е изтекъл и срок, равен на този по чл. 86, ал. 1, т.
3 от НК. Съгласно чл.82 ал.1 т.5 от НК, за да се погаси по давност вземането,
произтичащо от наказание „глоба“, е необходимо да е изтекъл двугодишен срок от
влизане в сила на съдебния акт, с който е наложено наказанието. В ал.3 на същия
член е посочено, че давността се прекъсва с всяко действие на надлежните
органи, предприето спрямо осъдения за изпълнение на присъдата, като след
извършване на конкретното действие, започва да тече нова давност. Именно тук е
допуснатата от районният съд грешка, която е довела до опорочаване и на крайния
извод относно приложимостта на института по чл.78а от НК. Образуването на
изпълнително производство за събиране на задължението, произтичащо от
наложеното на подсъдимия Р. наказание „глоба“, е действие, с което се прекъсва
давността по чл.82 ал.1 т.5 от НК. Този извод е изрично посочен и в мотивната
част, при обсъждането на въпрос № 4, на цитираното от РС-Айтос ТР № 2/2018г. на
ОСНК, ВКС- „…Образуването на изпълнително
производство по своята същност е действие, което прекъсва давността, т.е. от
осъществяването му започва да тече нов 2- годишен срок...“ Следвайки даденото
от ВКС задължително тълкуване, се налага извод, че на 13.05.2015г., когато е
било образувано изпълнителното дело № 2274/2015г. срещу подс. Р., давността за
изпълнение на наказанието по НАХД 311/2013г. по описа на АРС е била прекъсната,
и след тази дата е започнал да тече нов двугодишен давностен срок. Доколкото по
изпълнителното дело не са били предприети други действия за изпълнение на
наказанието, на 13.05.2017г. давностният срок
по чл.82 ал.1 т.5 от НК е изтекъл, тоест държавата е загубила
възможността си наложеното наказание да
бъде принудително изпълнено. От тази дата е започнал да тече предвидененият в чл.86
ал.1 т.3 от НК едногодишният срок за
настъпване на реабилитация по право за подс. Р.. Деянието по настоящото
дело е извършено на 11.05.2018г. - два дни преди да изтече горепосоченият срок,
поради което в момента на осъществяване на деянието подс. Р. не е бил (квази)реабилитиран
по право и спрямо него не са били налице предпоставките по чл.78а от НК. Този
извод налага изменение на атакуваната присъда в частта, с която подс. Р. е
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“.
За
извършеното от подсъдимия Р. престъпление по чл.343в ал.2 от НК законодателят е
предвидил кумулативно наказания „лишаване от свобода“ за срок от 1 до 3 години
и „глоба“ от 500 до 1 200 лева. Изследвайки наличния по делото
доказателствен материал, настоящият състав прецени, че наказанието на
подсъдимия следва да бъде определено по реда на чл. 54 от НК, тъй като по
делото не са налице нито множество, нито изключителни по своето естество
смекчаващи отговорността му обстоятелства, така че и най-лекото предвидено в
закона за конкретното престъпление наказание да се явява несъразмерно тежко.
Доброто процесуално поведение на подс. Р., младата му възраст, обстоятелството,
че същият е неосъждан и липсата на отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, обосновават извода, че на същия следва да му бъде наложено
наказание в минимален от предвидения в закона размер, а именно „лишаване от
свобода“ за срок от 1 година. Основавайки се на изложеното дотук, както и на
обстоятелствата, че у подсъдимия няма изградени престъпни стереотипи, явно
изразено желание за извършване на престъпления от общ характер, и до този
момент спрямо същия не е осъществявана наказателната репресия, въззивният съд
приема, че за постигане целите на генералната и индивидуалната превенция не е
задължително подсъдимият да изтърпи ефективно наложеното му наказание, а ще е
достатъчно изпълнението му да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години по
реда на чл.66 ал.1 от НК. В течение на изпитателния срок подс. Р. ще запази възможност
да участва пълноценно в обществения живот, да съхрани социалните и семейните си
контакти, да преосмисли и поправи поведението си и да се въздържа от извършване
на други престъпления, под страх от привеждане в изпълнение на отложеното
наказание.
За усилване
на превъзпитателното въздействие на наложеното наказание „лишаване от свобода“,
съобразно изложените по-горе смекчаващи отговорността на подсъдимия Р.
обстоятелства, личностните му характеристики, интензитета на нарушението, както
и предвид липсата на данни за имущественото му състояние, на подсъдимия следва
да се наложи и кумулативно предвиденото по-леко наказание „глоба“, което следва
да бъде отмерено в минимален размер от 500 лева. Така индивидуализираните наказания,
по убеждението на съда, съответстват на естеството и интензитета на престъпното
посегателство и на личностните характеристики на дееца, и биха обезпечили в нужната
степен постигането на целите, заложени в чл.36 от НК.
Извън посочените в обстоятелствената част основания за
частично изменение досежно наказанието, при цялостната служебна проверка на
правилността на атакуваната присъда въззивният съд не констатира други допуснати
от първата инстанция или в досъдебното производство нарушения на материалния
закон или на процесуалните правила, което изисква присъдата да бъде потвърдена
в останалата й част.
Така мотивиран, на основание чл.337 ал.2 т.1, във връзка
с чл.334 т.3 от НПК, Бургаският окръжен съд, І въззивен състав
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда № 14 от 26.06.2019 г., постановена по НОХД № 169/2018
г. по описа на Районен съд – Айтос, като:
ОТМЕНЯ
постановеното на основание чл.78а от НК освобождаване на подс. Р.Н.Р.,
ЕГН ********** от
наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.343в ал.2 от НК с
налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 1100.00 лева, и
вместо това постановява:
НАЛАГА на
основание чл.343в ал.2 вр. чл.54 от НК на подс. Р.Н.Р., ЕГН ********** наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година, чието изпълнение на основание
чл.66 ал.1 от НК отлага за изпитателен срок от 3 (три) години, и „глоба“ в
размер на 500.00 (петстотин) лева.
Потвърждава
присъдата в останалата част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: