№ 3113
гр. София, 07.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Бистра Н.а
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
като разгледа докладваното от Бистра Н.а Въззивно частно гражданско дело
№ 20221000503304 по описа за 2022 година
С определение от 03.10.2022 г. по търг. дело № 3108/2017г., Софийски градски съд, ТО, VI-
16 състав, е допълнил на основание чл. 248 ГПК определение от 29.07.2022г., постановено
по същото дело в частта за разноските като е осъдил „Инженерконсулт“ ООД, в
несъстоятелност, ЕИК *********, да заплати на „Инвестбанк“ АД, ЕИК *********
направените по делото разноски в размер на 23 266,11 лева.
Недоволен от горното определение е останал ищецът „Инженерконсулт“ ООД, в
несъстоятелност, който го обжалва в срок с оплаквания за недопустимост, в съотношение на
евентуалност за незаконосъобразност и необоснованост. Частният жалбоподател навежда
доводи за недопустимост на молбата за допълване на решението в частта за разноските, тъй
като вземането за разноски на „Инвестбанк“ АД е изключено от списъка на приетите
вземания в производството по несъстоятелност по реда на чл. 692 ТЗ . Твърди , че
„Инвестбанк“ АД не е предявило в преклузивния срок иск по чл. 694 ТЗ за установяване
вземането за разноски, предмет на правния спор, поради което същото се явява погасено по
давност. Сочи, че разноски по чл. 78 ГПК не се дължат в производството, което има за
предмет установяване несъществуването на ипотечно право върху недвижим имот,
доколкото същото е прекратено с определение, докато съгласно разпоредбата на чл. 637, ал.
4 ТЗ единствено решението, постановено по ал. 3 има установително действие в
отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността. Инвокира
оплакване, че първоинстанционният съд неправилно е начислил ДДС върху присъдените
разноски, като не е съобразил, че ищовото дружество е дерегистрирано по ЗДДС. Позовава
се на разпоредбата на чл. 76 ГПК като претендира, че разноските следва да бъдат
разпределени в съотношение между страните, така, както са направени от всяка от тях.
Моли съдът да обезсили атакуваното определение, в условията на евентуалност да отмени
същото.
1
Срещу определението е депозирана и частна жалба от „Инвестбанк“ АД, в която са
изложени доводи за незаконосъобразност на същото. Частният жалбоподател твърди, че
съдът неправилно е намалил размера на заплатеното адвокатско възнаграждение, като е
присъдил същото минимален размер, с доводи за липса на съобразяване на правната и
фактическа сложност на делото. Поддържа, че съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от
Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията
се определят съобразно вида и броя на предявените искове, но за всеки иск поотделно. Сочи,
че ищецът е предявил четири обективно съединени иска - два за прогласяване нищожност
на ипотеката и два за установяване погасяването на ипотечното право. Поддържа, че при
предявяване на няколко иска в условията на обективно кумулативно съединяване
минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да се определи поотделно на
всеки от тях, като получените суми се събират при определяне отговорността за разноски.
Излага съображения, че фактите на които се основават исковите претенции са различни,
както и че по делото са събрани значителни по обем доказателства, проведени са пет
открити съдебни заседания. Твърди, че уважаването на доказателствените искания на
ищеца е обосновало необходимост от тяхното оспорване от страна на ответника, с цел
ефективна защита на правата и законните му интереси. Моли съда да отмени обжалваното
определение и да присъди претендираните разноски в пълния размер от 63 000 лева с ДДС,
чието заплащане в полза на адвоката - пълномощник е установено по делото.
Всяка от страните изразява становище за неоснователност на частната жалба,
депозирана от насрещната страна.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Производството пред Софийски градски съд е образувано въз основа на искова
молба, предявена от „Инженерконсулт“ ООД срещу „Инвестбанк“ АД в която са съединени
при условията на евентуалност искове за установяване нищожност на договора за ипотека ,
както и на погасяването на ипотечно право, послужило за обезпечаване вземанията на
ответника по договор за кредит № 1064-07/21.12.2007г. В хода на производството спрямо
дружеството на ищеца е открито производство по несъстоятелност , по силата на решение
от 31.07.2019 г. по търг.дело № 2327/2018г. на СГС. В установените срокове ответникът
„Инвестбанк“ АД е предявил в производството по несъстоятелност вземанията си по
процесния договор за кредит, като обезпечени с ипотека, със заявена привилегия на
удоволетворяване по реда на чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ. Предвид обстоятелството, че вземането на
„Инвестбанк“ АД е прието при условията на чл. 693 ТЗ, СГС е прекратил производството
по делото като процесуално недопустимо, тъй като въпросът за съществуването на
договорната ипотека, послужила като обезпечение по договор за кредит № 1064-
07/21.12.2007г. е разрешен със сила на пресъдено нещо.
С обжалваното определение, на основание чл. 248 от ГПК , съдът е допълнил
прекратителното определение в частта за разноските горното определение, като е присъдил
2
в полза на ответника „Инвестбанк“ АД на основание чл. 78, ал. 4 ГПК направените по
делото разноски в размел на 23 266, 11 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство. Изложил е мотиви, че задължение на страната,
която е предизивкала правния спор при процесуално недопустим иск е да възстанови
разходите, които насрещната страна е направила , но е счел, че делото не се отличава с
правна и фактическа сложност, поради което е намалил поради прекомерност заплатеното
адвокатско възнаграждение до минималния размер, съобразно Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения .
Настоящата инстанция намира за неоснователни доводите на частният жалбоподател
„Инженерконсулт“ ООД в несъстоятелност за погасяване на вземането за разноски по
давност, поради включването им в списъка на неприетите в производството по
несъстоятелност вземания и липсата на депозирано в срок възражение по чл. 690 от ТЗ от
„Инвестбанк“ АД , респективно на предявен иск по реда на чл. 694 от ТЗ. Вярно е, че с
определение от 01.04.2022 г. по т.дело № 2327/2018г. на СГС от списъка на приетите
вземания по възражение на длъжника е изключено вземане на „Инвестбанк“ АД в размер на
разликата над 125 578,58 лева до 418 367, 22 лева, представляваща разноски направени в
образувани срещу длъжника съдебни производства, но по делото липсват доказателства, че
сумата по настоящата производство представлява част от изключеното вземане. Дори и
същото да се приеме за установено обаче, съгласно разпоредбата на чл. 739 ал.1 от ТЗ
непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените парва се
погасяват. Това правило намира приложение единствено при прекратяване на
производството по несъстоятелност в някоя от хипотезите на чл. 735 ал.1 от ТЗ - изчерпване
на масата на несъстоятелността или изплащане на всички задължения, за което по делото не
са ангажирани доказателства. С оглед на горното допустимо е производството да приключи
и на друго основание - например поради споразумение с кредиторите, или длъжникът да не
бъде заличен от търговския регистър, поради изплащане на всички задължения и наличие на
останало имущество, поради което изводът за погасяване на непредявените в
производството по несъстоятелност вземания е невъзможен понастоящем. Вън от горното,
за ответникът е налице правен интерес от присъждане на пълния размер на заплатеното от
него адвокатско възнаграждение , тъй като въпросът за фактическото събиране на
присъдените суми е напълно ирелевантен за допустимостта на производството по чл. 248
от ГПК.
При преценката за наличие на предпоставките за намаляване на размера на
заплатеното адвокатско възнаграждение , съдът следва да съобрази фактическата и правна
сложност на делото. В конкретния случай в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК
и конкретните данни по делото /изложените в отговора исковата молба твърдения и правни
доводи, инвокираните в отговора на исковата молба от ответника възражения и доводи,
процесуалните действия на съда и страните в проведените пет открити съдебни заседания /
се налага извод, че платеното за процесуално представителство във производство адвокатско
възнаграждение не се явява прекомерно. Предмет на делото са четири обективно съединени
3
в условията на евентуалност иска - два за прогласяване нищожност на ипотеката и два за
признаване на установено погасяването на ипотечното право, всеки от които представлява
самостоятелна претенция със самостоятелни и отделни фактическо основание и петитум, с
отделна цена, по които се дължи отделна държавна такса. В хода на производството
ответникът е реализирал защита на правата си по всяка от отделните претенции, доколкото
евентуалното съединяване на искове не десезира съда от задължението за тяхното
разглеждане и събиране на доказателства. С оглед на това, съобразно цената на предявените
искове и фактическата и правна сложност на делото , заплатеното от ответника
адвокатското възнаграждение неправилно е намалено до законоустановения минимален
размер, тъй като същото не се явява прекомерно, а попада изцяло в трикратния минимален
размер, установен от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения . С оглед на изложеното обжалваното определение се явява
незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено, а претендираното от
ответника адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в пълния заявен размер,
чието заплащане е доказано по делото - 63 000 лева с ДДС.
Настоящата инстанция намира за неоснователно възражението на частния
жалбоподател „Инженерконсултинг“ ООД , в несъстоятелност за недължимост на ДДС
върху присъденото адвокатско възнаграждение, предвид обстоятелството, че ищовото
дружество е дерегистрирано по ЗДДС. Съгласно разпоредбата на пар.2а от ДР на Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения , за регистрираните по
ЗДДС адвокати ДДС се начислява върху възнагражденията по Наредбата и се счита
неразделна част от дължимото адвокатско възнаграждение. С оглед на това размерите на
минималните възнаграждения по наредбата, при регистриран по ЗДДС адвокат, се явяват
данъчна основа, върху която се дължи ДДС при осъществена услуга по наредбата, в това
число - процесуално представителство пред съд, поради което крайният размер на
дължимото на адвоката възнаграждение включва ДДС. Разпоредбата на пра.2а от Наредбата
не въвежда правило, че данъчната основа включва ДДС, поради което същата не
противоречи на постановките на Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г.
относно общата система на ДДС. В този смисъл е трайната и безпротиворечива практика на
ВКС.
Водим от гореизложеното, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 03.10.2022г. по търг. дело № 3108/2017г., на Софийски
градски съд, ТО, VI - 16 състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА определение от 29.07.2022г., постановено по търг. дело № 3108/2017г., на
Софийски градски съд, ТО, VI-16 състав, в частта за разноските като ОСЪЖДА
„Инженерконсулт“ ООД, в несъстоятелност, ЕИК *********, да заплати на „Инвестбанк“
4
АД, ЕИК ********* направените по търг. дело № 3108/2017г., Софийски градски съд, ТО,
VI-16 състав разноски в размер на 63 000 лева с ДДС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на
страните при условията на чл. 280 от ГПК пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5