№ 285
гр. София, 22.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20241110209072 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. И. С. срещу наказателно постановление
/НП/ № 24-4332-008710 от 25.04.2024г., издадено от началник група в СДВР,
отдел „Пътна полиция“ - СДВР, с което за нарушение на чл. 37, ал.1 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.4
от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лв.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно. Излагат се аргументи за това, че жалбоподателят е
неправилно обвинен, както и че съдържанието на НП е невярно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява.
Жалбата се поддържа и се моли за това, НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не се представлява.
С писмени бележки се оспорва жалбата по аргумент, че издаденото НП е
правилно и законосъобразно и като такова се изтъква, че следва да бъде
потвърдено. Претендират се разноски и се възразява по размер на
възнаграждение на другата страна като прекомерен, при условията на
евентуалност.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на
1
страните и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
На 06.04.2024г. около 18.10 ч. жалбоподателят А. И. С. управлявал
МПС - личния си лек автомобил «***» с рег. номер ***** - в град София по
улица «***», с посока на движение от улица «****» към улица «***», като на
кръстовището с последната не пропуска насрещно движещото се ППС при
завиване наляво за навлизане в друг път и става причина и участник в ПТП с
движещия се срещу него и продължаващ направо лек автомобил «***» с рег.
номер ****, който след ПТП напуска.
Във връзка с горните констатация на жалбоподателя е съставен АУАН №
1231870 от 06.04.2024 г. Постъпило е писмено възражение срещу акта пред
АНО в срока по чл.44 от ЗАНН.
На база на АУАН на 25.04.2024г. е издадено НП за извършено нарушение
на чл.37,от ал.1 ЗДвП, на основание чл. 179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП,
като на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200лв.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното
установяване: показанията на св. И. Д., актосъставител; АУАН; заповеди за
компетентност; протокол за ПТП, скица и декларация; справка-картон на
водача, както и от останалите материали по делото. Св. И. Д. потвърждава в
цялост констатациите в АУАН. Съдът кредитира показанията на свидетеля
като последователни и логични, без протИ.речия. Съдът цени писмените
доказателства по делото, събрани и преобщени по предвидения в закона ред.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, при спазване на
преклузивния срок за обжалване и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Същественото при производството от административнонаказателен
характер е да се установи, спазена ли е процедурата по съставяне на акта за
установяване на извършеното административно нарушение; съставеният акт
съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли
2
е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването;
компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали
това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е
извършено виновно (умишлено или непредпазлИ.); наказателното
постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за
съдържание, реквизити и срокове - процесуални предпоставки, за които съдът
следи служебно. В настоящото производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът не констатира допуснати в
административната фаза на административнонаказателното производство по
ангажиране на отговорността на жалбоподателя съществени нарушения на
процесуалните правила досежно компетентността на длъжностното лице,
съставило АУАН, респективно издалия НП. Наказателното постановление е
издадено от орган, разполагащ с материална и териториална компетентност,
видно от представената заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи. Настоящият състав на съда намира за спазени сроковете
по чл.34, ал.1, изр.2, пр.2 от ЗАНН за съставяне на АУАН в тримесечен срок от
откриване на нарушителя и две години от извършването на процесното
нарушение. В срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН е издадено и НП. И НП, и АУАН
съдържат всички изискуеми реквизити, съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и
при спазване на предвидения за това процесуален ред. Налице е редовна
процедура по връчване на АУАН на жалбоподателя. В обстоятелствената част
на обжалваното постановление е описано извършеното административно
нарушение, констатирано с АУАН, обстоятелствата при които е извършено
нарушението и същото правилно е квалифицирано от административно –
наказващия орган като нарушение по чл. 37, ал. 1 от ЗДвП.
С атакуваното наказателно постановление на А. И. С. е предявено
административно обвинение за нарушение на разпоредбата на чл. 37 ал.1
ЗДвП, която гласи: „При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на
завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
насрещно движещите се пътни превозни средства. От същото правило
помежду си се ръководят и водачите на релсовите пътни превозни средства.“.
3
Неоснователни според настоящия съдебен състав са направените от страна на
жалбоподателя възражения. На първо място, не е спорно по делото, че
жалбоподателят е навлязъл с автомобила си в друг път, като не пропуска
движещия се срещу него и направо лек автомобил, което се установява от
събрания доказателствен материал по делото. Безспорно е също така, на
следващо място, че е трябвало да пропусне насрещно движещия се автомобил
при навлизане в друг път. Доказа се още, че насрещният автомобил се е
движил по пътя, в който жалбоподателят е искал да навлезе чрез маневрата си
за завиване наляво, поради което другият автомобил представлява насрещно
движещо се пътно превозно средство по смисъла на чл.37, ал.1 от ЗДвП.
Констатира се, че конкретното поведение на жалбоподателя от фактическа
страна е било такова, че да навлезе с автомобила си в лентата за движение, в
която еси и движил насрещният автомобил. Жалбоподателят е имал съзнание
за това, че е задължен, преди да завърши маневрата си, да пропусне насрещно
движещото се МПС, с което му е отнел предимството, затова той е нарушил
правилата за осигуряване на предимство, тъй като в момента на удара не е
пропуснал насрещно движещо се превозно средство, с което без съмнение е
причинил ПТП. Затова извършеното от жалбоподателя се субсумира под
нормата на чл.37, ал.1 от ЗДвП. На свой ред връзката на нарушението по
чл.37, ал.1 от ЗДвП със санкционната разпоредбата на чл. 179, ал. 2 във вр. с
ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП сочи обективни признаци на резултатно
административно нарушение с фактически състав - неспазване правилата за
предимство, вследствие което е причинено ПТП.
Относно вида и размера на наложеното административно наказание:
За извършеното административно нарушение е предвидено наказание в
съответствие с разпоредбата на чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП,
която предвижда административно наказание „глоба“ в размер от 200 лв.
Доколкото наложената глоба е в конкретно фиксиран размер, липсва
възможност за корекция на наказанието, съобразно разпоредбата на чл. 27, ал.
5 от ЗАНН.
По изложените съображения съдът намери, че процесното наказателно
постановление се явява правилно и законосъообразно и като такова следва да
бъде потвърдено.
По въпроса за разноските по делото:
4
С оглед неговия изход, съдът счете претенцията на въззиваемата страна
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за основателна. Съгласно
чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто
орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. На основание
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за
защита в производства по Закона за административните нарушения и
наказания е от 80 до 150 лв. Предвид това, че делото е решено в едно
заседание и не се отличава с особена фактическа или правна сложност,
размерът му следва да се определи на 80 лв. – парична сума, дължима от
жалбоподателя на въззиваемата страна.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-4332-008710 от
25.04.2024г., издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“ -
СДВР, с което за нарушение на чл. 37, ал.1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ и на основание чл. 179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА жалбоподателя да заплати на СДВР юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
Решението може да се обжалва пред Софийски административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5