РЕШЕНИЕ
№ 6365
гр. София, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Яна Огн. Лалова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20241100102410 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Н. В. А., ЕГН
**********, с която срещу Прокуратурата на Рeпублика България е предявен
иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за плащане на сумата от 500
000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконно
обвинение в извършване на престъпление от общ характер, по което
обвинение ищецът е оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната
лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда.
Ищецът твърди, че на 15.09.2006 г. бил привлечен като обвиняем по
досъдебно производство № 452/2006 г. по описа на РПУ – гр. Петрич и пр.
проверка № 1591/2006 г. по описа на Районна прокуратура - гр. Петрич, за
извършване на престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 201 от НК в
качеството му на длъжностно лице. Наложена му била мярка за неотклонение
„парична гаранция“ в размер на 2000 лева, както и забрана за напускане
пределите на Р. България.
На 15.12.2008 г. срещу него бил внесен в съда обвинителен акт, по който
било образувано НОХД № 1424/2008 г. на Районен съд – гр. Петрич. С
разпореждане от 04.03.2009 г. съдът прекратил съдебното производство
поради допуснати съществени процесуални нарушения и върнал делото на
прокуратурата.
Нов обвинителен акт бил внесен в съда на 13.04.2010 г., като в първото
по делото съдебно заседание съдията-докладчик се отвел по искане на
прокурора. Впоследствие, всички съдии от PC - гр. Петрич се отвели, поради
1
което делото било възложено за разглеждане на PC - гр. Кюстендил.
С разпореждане от 09.02.2010 г. по образуваното НОХД № 1629/2010 г.
по описа на PC - гр. Кюстендил, делото било насрочено за разглеждане по
реда на глава 27 от НПК - „Съкратено съдебно следствие“, но поради изразено
несъгласие от подсъдимите, в това число и от ищеца, делото било насрочено за
разглеждане в о.с.з. по общия ред.
С определение от 13.05.2010 г. съдът прекратил наказателното
производство по НОХД № 1629/2010 г., но същото било възобновено с
решение на ВКС от 11.03.2011 г.
В съдебно заседание, проведено на 20.04.2011 г. НОХД № 1629/2010 г.
било прекратено от РС-гр. Кюстендил, поради допуснати съществени
процесуални нарушения в досъдебното производство и върнато със
задължителни указания на РП - гр. Петрич.
След повторно внасяне на обвинителен акт със същите обвинения срещу
ищеца, при РС – гр. Кюстендил било образувано НОХД № 630/2012 г., по
което ищецът бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото
обвинение с присъда от 16.03.2018 г.
Оправдателната присъда била потвърдена с Решение от 08.09.2022 г.,
постановено по ВНОХД № 454/2018 г. на Окръжен съд - гр. Кюстендил, с
което присъдата влязла в сила и ищецът бил окончателно оправдан.
От незаконните действия на Прокуратурата ищецът търпял
неимуществени вреди, изразяващи се в безпокойство, отчаяние, притеснение,
срам и чувство за вина, злепоставяне в обществото, опозоряване на доброто
му име и достойнство на гражданин и държавен служител, поради широкото
отразяване в местната преса на воденото срещу него наказателно
производство. След привличането му като обвиняем изпитвал постоянна
тревожност, несигурност и страх от евентуален неблагоприятен изход на
наказателното производство и от продължителното усещане на обреченост.
Твърди, че наложената му забрана да напуска страната попречила на
планирано от него лечение в чужбина, както и на бизнес-инициативите му и
на правото му на свободно движение и срещи с приятели и бизнес-партньори.
Дълбоко били накърнени честта и достойнството му.
Ето защо, предявява претенции за обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди, които оценява на сума в размер на 500 000 лева, ведно
със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда.
Претендира сторените по делото разноски.
Ответникът - ПРОКУРАТУРАТА на Република България, оспорва иска
по основание и размер. Счита за недоказани твърдените от ищеца вреди от
повдигнатото обвинение, както и причинната им връзка със същото.
Отрича ищецът да е искал разрешение за напускане на страната,
включително и във връзка с планирано лечение, както и такова разрешение да
е отказано, в резултат на което да са настъпили конкретни вреди.
2
Във връзка с медийните публикации споделя изразеното становище в
практиката на ВКС, че Прокуратурата на РБ не може да носи отговорност за
начина, по който делото е медийно отразено, тъй като не е дала публично
изявление за разследването или обвинението, както и че липсват данни
прокуратурата неправомерно да е предоставяла невярна информация за
наказателното производство.
Подчертава, че спрямо ищеца е била взета сравнително лека мярка за
неотклонение - парична гаранция в размер на 2000 лева.
Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди, което не е съобразено икономическите стандарти в
страната.
Застъпва тезата, че досъдебното разследване е протекло в разумни
срокове, като по-продължителен срок производството се е намирало в съдебна
фаза, където органите на Прокуратурата нямат ръководни функции.
Счита, че процесното наказателно производство било с голяма
фактическа и правна сложност, с множество обвиняеми и други участници в
процеса, което обусловило неговата продължителност.
Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между твърдените
неимуществени вреди и повдигнатото обвинение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От приетите по делото 3 бр. постановления за привличане на обвиняем
от 15.09.2006 г., 25.03.2008 и от 08.04.2009 г. (л.94-л.249 от делото) се
установява, че Н. В. А. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 202,
ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 201 от НК. Съгласно първото постановление за
привличане обвинението е за това, че в периода периода 2002 г. - 2004 г. на
пункта на Управление „Пътни такси и разрешителни” – гр. Кулата, в
качеството му на длъжностно лице - контрольор на Гранична служба “Кулата,
Златарево, Илинден”, е присвоил около 45 734 лева, собственост на
Изпълнителна агенция “Пътища” – гр. София, връчени в това му качество или
поверени му да ги пази или управлява, като присвояването е в големи
размери. С постановлението от 15.09.2006 г. на ищеца е определена и мярка за
неотклонение парична гаранция в размер 2000 лева. С второто постановление
е променен периода и размера на присвоената сума – 90 681,94 лв., а с третото
същата е достигнала 91 347,76 лв.
С Присъда № 15 от 16.03.2018 г., произнесена по НОХД № 630/2012 г. по
описа на Районен съд – гр. Кюстендил ищецът (заедно с още 15 подсъдими)
бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение за
длъжностно присвояване в големи размери.
С Решение № 260009 от 08.09.2022 г., постановено по ВНОХД №
454/2018 г. на Окръжен съд - гр. Кюстендил, образувано по протест на
Прокуратурата, оправдателната присъда е потвърдена и е влязла в законна
3
сила.
В обстоятелствената част на въззивното решение е констатирано, че
първоначално обвинителния акт е внесен в Районен съд – гр. Петрич и е
образувано НОХД № 1424/2008 г.
На два пъти съдебното производство по делото е прекратявано и същото
е връщано на прокурора за отстраняване на допуснати съществени отстраними
нарушения на процесуалните правила.
След изготвяне на нови обвинителни актове, делото е образувано под
нови номера – НОХД № 2249/2008 г. и НОХД № 597/2009 г. (на РС-Петрич).
След отвод на всички съдии, делото е изпратено на ВКС за определяне
на друг, еднакъв по степен съд.
С определение на ВКС от 04.12.2009 г. делото е възложено за
разглеждане на PC–гр. Кюстендил като е образувано НОХД № 1629/2009 г.
С определение от 13.05.2010г. районният съд е прекратил наказателното
производство по делото, на основание чл. 369, ал. 4 НПК /отм./.
С решение на ВКС от 11.03.2011 г. производството по НОХД №
1629/2009 г. на PC - гр. Кюстендил било възобновено, а определението за
прекратяване на наказателното производство - отменено. В с.з. от 20.04.2011 г.
съдебното производство по делото било прекратено и същото върнато на РП -
Петрич за изпълнение на задължителни указания.
След повторното внасяне на делото в PC-гр. Кюстендил, същото било
образувано под нов номер – НОХД № 630/2012 г.
Наказателното дело приключило по отношение на ищеца с
постановяване на горепосоченото решение № 260009 от 08.09.2022г.,
постановено по ВНОХД № 454/2018 г. на Окръжен съд - гр. Кюстендил.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
С.П. и И.Д..
Според показанията на свидетеля П. - близък познат на ищеца, Н. А. от
малък мечтаел да стане митничар, като баща си, и след постъпването му като
служител в „Пътни такси и разрешителни“ – гр. Кулата бил много радостен и
ентусиазиран. По-малко от две години след като ищецът постъпил в
митницата, около есента на 2006г. се оказал обвиняем. Излязла публикация
във вестниците за извършено голямо престъпление в митниците, като било
замесено и името на ищеца. Свидетелят излага, че във вестник „Струма“ било
публикувана информация, че „издирват брата на Петричка прокурорка“, а
сестрата на ищеца била прокурор в гр. Петрич. Медиите понижили авторитета
му, тъй като при изписване на неговите имена в интернет излизали именно
публикациите, в които ищецът се свързвал с проблема с митницата, което
породило притесненията му за неговото бъдеще.
Ищецът изживял тежко замесването на семейството му, като изпитвал
притеснения, че пречи кариерно на сестра си, тъй като във всяка публикация
4
била споменавана и тя. Семейството на ищеца било известно и с авторитет в
околията, майка му притежавала мебелен магазин, а баща му работел на
митницата в с. Кулата, но случилото се породило злорадство у хората от
селото, които вече гледали на тях с друго око. Бащата на ищеца се разболял от
рак и впоследствие починал. Майка му получила психично разстройство и
към момента не била в добро здравословно състояние. Ищецът изпитвал
силно чувство за вина, че психическото напрежение заради повдигнатото му
обвинение, продължило 15-16 г., повлияло отрицателно на здравословното и
психическо състояние на родителите му. През 2009 г. ищецът встъпил в брак и
имал двама сина, които вече били на 15 и на 9 години, и И. се притеснявал
случващото се с него да не се отрази на децата му.
Свидетелят излага също, че след повдигане на обвинението през 2006 г.,
ищецът бил уволнен, но впоследствие бил възстановен на работа, след като
обжалвал заповедта за уволнение. Въпреки възстановяването му на работа,
достъпът му бил ограничен, взели му печата, споделял, че колегите гледат на
него като на престъпник и странят от него. След закриване на отдел „Пътни
такси и разрешителни“ през 2010 г. ищецът бил преназначен, но на по-ниска
длъжност, без достъп до информация и след седмица-две го уволнили
окончателно. През 2017 г. спечелил конкурс и започнал работа отново в
митницата, но колегите подхождали с предубеждение към него.
Преди обвинението И. бил отзивчив и помагал на хората, имал много
приятели, обсъждал и коментирал, но след това изпаднал в летаргия,
блуждаел замислен. Споделил със свидетеля, че притесненията му са свързани
с обвинението, което изживявал тежко, изпитвал угризения за семейството си,
както и замесването на сестра му и нейното кариерно развитите. След
оправдателната присъда ищецът бил един от много добрите служители.
Свидетелят Д. излага, че са близки с ищеца повече от 20 години.
Процесното наказателно дело отнело 17-19 години от живота на ищеца, в
което последният бил въвлечен, когато бил на служба отскоро. Към момента
на привличането му като обвиняем, ищецът бил в отпуск по болест. Твърди, че
районен прокурор към РП-Петрич имала тенденциозно отношение към ищеца,
изразяващо се изпращане на два патрулни автомобила пред дома му и
обявяването му за издирване, докато той се лекувал. Ищецът се нуждаел от
две операции на лицето, но районният прокурор по делото му наложил
забрана за напускане на страната, поради което не се осъществили операциите
в чужбина. Всичко това се отразило и на семейството му. Ищецът бил
отстранен от работа и всякакъв вид допуски му били отнети. Слухът, че И. е
престъпник оставил петно и му попречил да започне работа. Ищецът отказал
предложение на свидетеля за работа в София, за да може да се грижи за
родителите си. През 2018 г. – 2019 г. трудно започнал работа в „Митническо
разузнаване“ в Агенция митници, където също не му бил осигурен достъп до
квалифицирана информация, поради продължаващото към този момент дело.
Свидетелят споделя, че преживяното през годините на наказателното
5
производство се отразило на ищеца и на семейството му - били смазани
емоционално и психически, с паник-атаки. Възпрепятстването на ищеца да се
подложи на изключително важни за него операции оказало потискащо
влияние, за което допринасяло и липсата на работа.
По делото са приети и писмени доказателства – заповеди, свързани със
служебното положение на ищеца, от които се установява, че поне от м. април
2017г. той отново е служител на Агенция „Митници“, понастоящем на
длъжност „главен инспектор“.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Основателността на иска с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3, пр. 1-во от
ЗОДОВ предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/.
спрямо ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление
от общ характер; 2/. наказателното производство срещу същия да е
приключило с постановяване на оправдателна присъда; 3/. да е претърпял
вреда /вреди/ и 4/. между незаконното действие на правозащитните органи и
неблагоприятните неимуществени последици /вредите/ да е налице причинно
следствена връзка.
Посочените елементи от фактическият състав трябва да се докажат от
ищеца, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест –
чл. 154, ал.1 от ГПК. Отговорността по ЗОДОВ е обективна и не е необходимо
вредите да са причинени виновно от длъжностните лица – чл. 4 от ЗОДОВ.
По делото е безспорно установено, че срещу ищеца е било повдигнато
обвинение, описано подробно по-горе, при установяването на фактическата
страна на казуса. По повдигнатото обвинение ищецът е бил признат за
невиновен и оправдана с влязла в сила присъда. Наличието на оправдателна
присъда характеризира всички извършени в хода на наказателното
производство процесуални и процесуално-следствени действия като
незаконосъобразни, независимо, че към момента на извършването им същите
може да са отговаряли на вътрешното убеждение на съответния орган за
виновност на дееца и да са били продиктувани от събраните по делото към
този момент доказателства. Следователно, крайният съдебен акт, с който
подсъдимият се оправдава, прогласява процесуалната и материалната
незаконосъобразност на извършените спрямо него действия и отрича по
категоричен начин необходимостта от извършването им.
Предвид §1 от ЗР към ЗОДОВ във вр. с чл.52 от ЗЗД обезщетението за
6
неимуществени вреди с правно основание чл.2, ал. 1, т.3, пр.1-во, във вр. с
чл.4 от ЗОДОВ следва да бъде определено от съда по справедливост. Това
означава, че същото трябва да бъде съразмерно с обществения критерий за
справедливост, като при определянето му се вземат предвид конкретните
обстоятелства по делото. Съдът, при определяне на обезщетението, което да
репарира причинените неимуществени вреди следва да отчете характера и
степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено,
последиците, тежестта на обвинението, неговата продължителност, каква
мярка за неотклонение е била взета по отношение на неоснователно
обвиненото лице и с каква продължителност, какви други мерки за
процесуална принуда са били упражнени, колко, с каква продължителност и с
какъв интензитет действия по разследването с участието на обвиняемия са
били извършени, ефектът на всички тези действия върху ищеца,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение.
На следващо място, последователна и непротиворечива е съдебната
практика относно това, че при определяне размера на обезщетението, от
значение е не само размера и вида на наказанието в съответния състав на
нормата, но и дали обвиняемият е заемал длъжност в държавен орган при
завишени изисквания за почтеност. В тези случаи, за да се прецени в
конкретна степен злепоставящият ефект от обвинението, решаващо се
съобразяват факти от обективно естество, като вида заемана длъжност,
професионалните и морални изисквания за нейното заемане. Взема се под
внимание съдържало ли е незаконното обвинение тезата за престъпна
злоупотреба със служебно положение, налице ли е разгласяване на
обвинението и личността на обвиняемия в средствата за масова информация.
Преценява се степента на вредоносния ефект от обвинението върху
социалната, професионалната, или друг вид реализация на лицето, като се
съобрази каква е била същата преди, по време и след приключване на
наказателното производство. Връзката на тези факти с наказателното
преследване за извършено престъпление по служба е предпоставка да се
преценят конкретно и обезщетят съответно накърнените морални ценности от
злепоставящото въздействие на незаконното обвинение върху личността.
От събраните гласни доказателства се установява с категоричност, че
повдигнатото обвинение е довело до негативни изживявания у ищеца. По
7
делото се установи по несъмнен начин чувството на стрес и тревога, а
уронването на честта и достойнството му следва да се приемат за установени
дори и без събиране на формални, външни доказателства като гласни
доказателства, доколкото повдигането и поддържането на обвинение за
извършено престъпление въздейства негативно на чувството за самооценка и
лично достойнство на всекиго.
Ищецът е бил привлечена към наказателна отговорност през 2006г. -
към който момент е бил на 31 години – в трудоспособна и социално активна
възраст. Налице са данни за взета мярка за неотклонение „парична гаранция“,
а за налагане на посочената в исковата молба „забрана за напускане пределите
на страната без разрешение на прокурор“, както и за продължителността на
периода, в който същата е била наложена, по делото не са ангажирани
писмени доказателства. Не са ангажирани и доказателства в периода на
наложената забрана ищецът да е искал разрешение за напускане пределите на
страната и такова да му е било отказано, поради което при определяне размера
на обезщетението съдът не взема предвид вредите, свързани с
невъзможността на ищеца да се лекува в чужбина, за които дава показания св.
Д. и да осъществява свои бизнес инициативи, за които също не са ангажирани
доказателства.
Наказателното производство по повдигнатото обвинение – за извършено
престъпление по чл. 202, ал. 2, т.1 вр. с чл.201 от НК, за което законът
предвижда наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години, е
продължило почти шестнадесет години. Независимо от сложността на делото
/същото е водено по обвинение срещу общо шестнадесет лица/, настоящият
съдебен състав намира, че това е един твърде продължителен период, през
който безспорно ищецът е търпял негативни психически изживявания и стрес
досежно качеството си на обвиняем и подсъдим, и свързаната с това
възможност за налагане на наказание. Възражението на прокуратурата, че в
по-голямата си част наказателното производство е било в съдебна фаза, в
която контролът на прокуратурата е изключен, не може да бъде споделено.
Видно е от ангажираните по делото писмени доказателства, че производството
е връщано от съда неколкократно на досъдебна фаза именно поради допуснати
от ответника и органите под негов контрол съществени нарушения на
процесуалните правила и за изпълнение на задължителни указания на съда.
8
Наказателното производство е водено срещу митнически служител –
позиция, натоварена с високо обществено доверие и очаквания за безупречна
репутация, и то именно за длъжностно присвояване – при което съдът приема,
че обвинението е засегнало личността на ищеца в по-висока от обичайната
степен.
Съдът приема, че доколкото се установяват и други събития от живота
на ищеца през процесния период – онкологично заболяване и последвала
смърт на родител, психично разстройство на другия родител, които също са
възможен източник на стрес, повдигнатото му обвинение и проведеното
наказателно производство са, ако не причинили самостоятелно, то значително
допринесли, за негативните му преживявания.
На следващо място, последователна и непротиворечива е съдебната
практика относно това, че при определяне размера на обезщетението, от
значение е не само размера и вида на наказанието в съответния състав на
нормата, но и налице ли е разгласяване на обвинението и личността на
обвиняемия в средствата за масова информация. Преценява се степента на
вредоносния ефект от обвинението върху социалната, професионалната, или
друг вид реализация на лицето, като се съобрази каква е била същата преди, по
време и след приключване на наказателното производство. Връзката на тези
факти с наказателното преследване е предпоставка да се преценят конкретно и
обезщетят съответно накърнените морални ценности от злепоставящото
въздействие на незаконното обвинение върху личността.
В конкретния случай, от свидетелските показания, както и от
приложената разпечатка от електронен сайт news.bg, се установява, че
повдигнатото срещу ищеца обвинение, е станало обществено достояние, което
е довело до по-високо уронване на доброто му име. От свидетелските
показания се установява и това, че семейството на ищеца било известно и с
авторитет в „околията“, като публикациите в местните електронни и печатни
медии, са породили „злорадство у хората от селото, които вече гледали на тях
с друго око“.
Последното неизбежно се е отразило и върху социалната сфера на
ищцеца, който изпитвайки неудобство от създалата се ситуация, е формирал
поведение, изразяващо се в стремеж към ограничаване на общуването, което,
както се установява от свидетелските показания, е засегнало възможностите
му за пълноценно социално функциониране – изпаднал в летаргия, винаги
9
блуждаел някъде замислен.
Доказано е и отражението на водения срещу ищеца процес върху
неговата професионална дейност. Свидетелските показания установяват, че
първоначално колегите му се отдръпнали от него – гледали го с други очи,
като престъпник, странели от него. Впоследствие бил и уволнен. Градът бил
малък и слухът, че ищецът е престъпник, му пречел да си намери работа, а не
искал да се премести, защото трябвало да се грижи за родителите си. След
като отново започнал работа в митницата през 2017г., се оплаквал, че колегите
все още подхождат в предубеждение към него. Крайният извод е, че макар
незаконното обвинение да е възпрепятствало професионалната реализация на
ищеца за известен период от време, това не е било трайно и необратимо,
предвид факта, че към момента той отново работи за същата държавна
агенция, и то от 2017г. – пет години преди процесното наказателно
производство да приключи.
Извън гореизложеното, по делото не се твърди незаконното обвинение
да е причинило на ищеца други вреди, с извънреден и необичаен характер.
Няма данни същото драстично да е променило начина му на живот или
спрямо него да са извършвани извънредно интензивни действия по
разследване, или спрямо него да е била взета по-тежка мярка за неотклонение,
извън установената „парична гаранция“. Няма данни и за влошаване на
здравословното му състояние в причинна връзка с воденото срещу него
наказателно преследване.
Като взе предвид така установените обстоятелства, а също и социално-
икономическите условия на живот в страната, настоящият състав на съда
намира за справедливо обезщетение сумата от 32 000 лв., която би репарирала
претърпените от ищеца неимуществени вреди, доколкото те изобщо могат да
намерят пачно изражение и да се овъзмездят с парично обезщетение, което да
е достатъчно по размер и същевременно не води до неоснователно
обогатяване. При определяне на този размер съдът взема предвид и факта, че
самото осъждане на Прокуратурата, повдигнала и поддържала незаконното
обвинение, има основно репариращо действие, предвид моралния, а не
имуществения характер на подлежащите на обезщетяване вреди /реш. от
30.11.2018г. по гр. д. №125/2018г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО/. До пълния
предявен размер претенцията е неоснователна и следва да се отхвърли.
10
С оглед основателността на главната искова претенция, основателна се
явява и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в
сила на оправдателната присъда – 08.09.2022г. /Тълкувателно решение
№3/22.04.2004г. на ВКС на РБ/.
По отношение на разноските:
При този изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото
разноски за държавна такса в цялост, а за адвокатско възнаграждение –
съразмерно с уважената част от иска. По делото са ангажирани доказателства
за платен адвокатски хонорар в размер на 2 000 лв., следователно на ищеца
следва да се присъдят разноски в общ размер на 138 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, адрес: гр. София, бул.
Витоша № 2, да заплати на Н. В. А., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул.
„**********на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, следните суми:
сумата от 32 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение в
престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 201 от НК, за което
ищецът е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 630/2012 г. на
Районен съд - гр. Кюстендил, ведно със законната лихва от 08.09.2022 г.
до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
32 000 лв. до пълния предявен размер от 500 000 лева;
сумата от 138 лв. – разноски по делото, от които 128 лв. - адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска и сумата от 10 лева
- разноски за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11