Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ………
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Плевен, 28.02.2019 г.
Плевенският
районен съд, ДЕВЕТИ наказателен състав в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИСЛАВА ЯКИМОВА
при секретаря Валя Стоянова като разгледа докладваното от съдия Якимова НАХД №71 от 2019 година по описа на Плевенския районен съд, за да
се произнесе съобрази следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба озаглавена „ Молба” от К.Л.И.,
ЕГН **********, в качеството му на управител на ******, против електронен фиш за налагане
на глоба Серия "К" № 1101047
на ОДМВР за нарушение установено и заснето с АТС - № 00209D32F66C н.О.н.М.
с което на жалбоподателя за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП и на основание
чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал. 2 т. 2 от ЗДП е наложено административно
наказание: глоба в размер на 50/петдесет/ лева.
В съдебно заседание жалбоподателят
не се явява и не ангажира становище по съществото на делото.
Ответникът по жалбата - Началник О.н.М.
редовно призован, не изпраща представител и не ангажира становище по съществото
на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата доводи, събраните по делото доказателства и Закона, констатира
следното:
Жалбата е допустима, тъй като
е подадена в законния 7-мо дневен срок.
Разгледана по същество жалбата
е основателна .
Съдът като обсъди
доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Електронният
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство е издаден за това, че на 20.05.2015г.
в 00.34 ч.
по Е83 89,2км. по ***, К.Л.И. с ЕГН **********
управлявал МПС „***със скорост
В
срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП жалбоподателят не е представил в ОДМВР –
гр.Плевен писмена декларация с данните на друго лице, което да е извършило
нарушението, респ. копие на свидетелството му за управление. Не са направени
възражения в срока по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
Така изложените във фиша фактически констатации не се подкрепят от
представените
по делото доказателства.
ЕФ няма дата,а на него само е отбелязяно,че е издаден за нарушение от
2015г. Това поставя в
невъзможност нарушителя и съда да
определи неговата законосъобразност от гледна точка на преценка за давностни срокове,
какви са били законите, действащи към момента на нарушението или за каквото и
да е друго обстоятелство, като по този начин в голяма степен е ограничено
правото на защита на жалбоподателя.
Съгласно
чл.34 ал.1 предл.2 от ЗАНН административно-наказателно производство не се
образува, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на
три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от
извършване на нарушението. Тези срокове са два и започват да текат от два различни
момента – от откриване на нарушителя и от извършване на нарушението. Достатъчно
е едната от двете хипотези да е налице, за да се преклудира възможността за
образуване на административно наказателно производство. Разпоредбата на чл.34
ал.1 от ЗАНН е императивна и спазването на определените в закона срокове е
задължително. Следователно, неспазването на указания едногодишен срок от
извършване на нарушението за иницииране на производство по налагане на
административно наказание е винаги съществено процесуално нарушение, което
опорочава административно-наказателната процедура и води до незаконосъобразност
на издаденото НП. В ЕФ не е
посочена датата на издаване,а само
дата на извършване на нарушението, но дали са били спазени сроковете и колко време след нарушението
е издаден ЕФ може само да се гадае.Би могло да е спазен срока,но би могло ЕФ да
е издаден след изтичане на предвидения в
разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗАНН едногодишен давностен срок от извършване на
нарушението. В тази насока е и задължителната съдебна практика множество
Тълкувателни Решения на ОСНК на ВКС напр. ТР №112/16.12.1982г ,ТР№
№44/29.12.1983г ,ТП №1/27.02.2015г, съобразно която практика давността погасява
възможността за реализирането на отговорността, следователно изключва
възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение изобщо.
Давността е свързана с идеята, че продължителното бездействие на правоимащия
субект /административно наказващият орган/ създава неоправдано положение на
несигурност в правния мир.
Не са ангажирани доказателства
и,че са изпълнени указанията от инструкция за
експлоатация на процесното средство за
измерване на скоростта- мобилна система за видеоконтрол
TFR1-M. В точка 1 от Инструкцията е посочено,че
радара трябва да се насочи успоредно на пътното платно, при допустимо
отклонение 8 процента към лентата за движение, която ще извършва измерването.
Никъде по делото няма данни за това по какъв начин е извършено насочването на
това средство, съответно дали са спазени тези технически изисквания на съответност
на лъча на измерване с посоката на лентата, в която ще се извършва измерването.
Снимки по делото няма приложени. На следващо място в цитираната инструкция е записано, че
системата за наблюдение може да се ползва само от служители, преминали
първоначално обучение за работа с тях и притежаващи протокол, издаден от сектор
„Полицейска техника”. Никъде по делото няма данни първо, кои са лицата, които
са извършвали измерването, нито дали тези лица са преминали съответния курс за
първоначално обучение за работа с това техническо средство. Освен това в точка
6.4 на същото указание е записано, че след като се заснеме нарушение,
служителят, извършил измерването трябва да попълни дневник на техническото
средство. Такъв по делото няма представен.
Следва да се посочи и факта, че не е доказано безспорно и
обстоятелството какво точно е било ограничението на скоростта в процесния
участък от пътя. Жалбоподателят е санкциониран за извършване на нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП, но няма доказателства по какъв начин е определено
ограничението на скоростта. Дали със специален пътен знак, или защото
автомобилът се е движил в населено място, магистрала или др. Къде се е намирал
този знак и дали автомобилът е бил в зоната му на действие. Превишението на
скоростта като административно нарушение, принципно е възможно в две различни и
самостоятелни хипотези на разрешена скорост, регламентирани съответно в чл.21,
ал.1 и ал.2 от ЗДвП.
Не посочването на обстоятелства от кръга на горепосочените,
предпоставя неяснота относно конкретните параметри на вмененото нарушение и пределите на
следващата се за него отговорност като правна квалификация и вид/размер на
приложимата административна санкция. В конкретния случай описание на
нарушението и неангажирането на каквито и да било
докацзателства,че то е извършено и надлежно констатирано и документирано не позволява еднозначен извод относно извършено ли е нарушение,от кого и какво точно нарушение.
Така посочените
процесуални пропуски правят невъзможнос да се провери дали нарушението е правилно квалифицирано по чл.21, ал.1 от ЗДвП и дали
законосъобразно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя. Безспорно още едно самостоятелно основание за отмяна на ел. фиш.
В настоящият случай е представен като писмено
доказателство само ЕФ,който дори не е придружен със снимки.По
правило ЕФ възпроизвежда текстуално информацията съдържаща се като данни в
направения от стационарна система MULTA RADAR SD580 запис/снимки на нарушителя.
Последните следва да са годни, за да обусловят безсъмнено и да обосноват
безспорно посочените в чл.189,ал.4 от ЗДвП реквизити, явяващи се гарант за
законосъобразност. Такава годност ще е налице при единство и еднопосочност
между направения запис/снимки и издадения ЕФ. В процесния случай това не е налице.
Поради гореизложените съображения съдът счита, че следва
да се отмени атакуваният фиш като незаконосъобразен.
Воден
от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ електронен фиш
за налагане на глоба Серия "К" № 1101047
на ОДМВР за нарушение установено и заснето с АТС - № 00209D32F66C н.О.н.М. който на К.Л.И., ЕГН **********, в качеството му на
управител на ******, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП и на основание чл.189
ал.4 във връзка с чл.182 ал. 2 т. 2 от ЗДП е наложено административно
наказание: глоба в размер на 50/петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Регионален
административен съд-Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: