РЕШЕНИЕ
№ 1729
гр. София, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря АНГЕЛИНА ИЛ. РАШКОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20221110206799 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „А***” ЕООД с ЕИК: **** срещу
наказателно постановление (НП) № 22-2200103/28.04.2022 г., издадено от
В***, изпълняващa длъжността директор на Дирекция „Инспекция по труда"
– София („ДИТ“-София), с което на дружеството-жалбоподател, на основание
чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда КТ), във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
сумата от 3 000,00 (три хиляди) лева за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. с чл. 1,
ал. 2 от КТ.
Срещу НП, в законоустановения срок, е подадена жалба от
санкционираното дружество, в която се прави искане за отмяна на така
издаденото наказателно постановление. Излагат се доводи, че АНО не е
обсъдил всички установени по делото факти и обстоятелства, както и че е
осъществил дейността си по чл. 52, ал. 4 ЗАНН, едностранчиво, без да
съобрази наведените от дружеството възражения. Алтернативно, моли
размерът на наложената имуществена санкция да бъде намален, като
претендира разноски, вкл. за адвокатски хонорар.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано,
представлява се от адв. Б. В., която поддържа жалбата. В хода на съдебните
прения моли жалбата да бъде уважена и да бъде отменено изцяло
обжалваното НП, като неправилно и незаконно, и издадено в нарушение на
административно-производствените правила. Алтернативно моли размерът на
имуществената санкция да бъде намален. Претендира присъждане на
сторените по делото разноски.
Въззиваемата страна – ИА „ГИТ“ ДИТ-Сoфия, редовно призована,
1
представлявана от юрк. Д*** изразява становище, че нарушението е
установено по безспорен начин, като моли за потвърждаване на издаденото
НП, като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
След анализ на събрания по делото доказателствен материал,
поотделно и в неговата съвкупност, съдът намира от фактическа страна
следното:
Жалбоподател е „А****” ЕООД с ЕИК , със седалище и адрес на
управление гр. С****, представлявано от управителя Т********.
Дружеството стопанисвало обект – автосервиз, находящ се на същия адрес.
На 14.02.2022 г. служители на „ДИТ“ – София, част, от които и
свидетелят С. Д. Л., на длъжност „инспектор“, посетили стопанисвания от
дружеството автосервиз. Контролните органи заварили на място лицето П***,
ЕГН **********, който собственоръчно попълнил декларация по чл. 399 от
КТ, че работи в горепосочения обект като „монтьор". По указания на
контролните органи свидетелят посочил в графа „работно време“ работното
време на проверявания обект – от 09:00 часа до 18:00 часа, а в графа „почивни
дни“ – събота и неделя – неработни дни за обекта. В декларацията свидетелят
Каназирски маркирал, че няма сключен трудов договор, но е налице сключен
граждански договор. Не е попълнил данни относно размера на дължимо и
получено трудово възнаграждение.
За извършената проверка бил съставен Протокол за извършена проверка
с изх. № ПР2204861/04.03.2022 г.
Въз основа на така установеното, свидетелят С. Д. Л., на длъжност
инспектор при „ДИТ" – София, съставил АУАН № 22-2200103/04.03.2022 г.,
като описал, че „А***” ЕООД не е уредило като трудови, отношенията при
предоставяне на работната сила от П***********, с което е нарушил: 62, ал.1,
във връзка чл. 1, ал. 2 от КТ.
На основание цитирания АУАН, било издадено обжалваното
наказателно постановление № 22-2200103/28.04.2022 г., издадено от В**** –
директор на „ДИТ“ – София, с което на „Авто брокер” ЕООД, на основание
чл. 416, ал. 5 от КТ), във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на сумата от 3
000,00 (три хиляди) лева за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.
От представени по делото Допълнително споразумение от 15.02.2022г.
и Констативен протокол 25.02.2022 г. към процесния граждански договор, са
поставените на свид. К**** задачи, а именно, като извършената от него
работата е приета без възражения и е изплатено възнаграждение в размер на
22.94 лева.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за
установена въз основа на събраните по делото гласни доказателствени
средства – показанията на свидетелите П**** и С. Д. Л., както и писмените
доказателства – Протокол за извършена проверка № ПР2204861/04.03.2022 г.
Декларация от П*****; Граждански договор № 4/14.01.2022 г.;
Идентификационна карта на „А***" ЕООД и допълнително споразумение от
15.02.2022 г.,; Призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК от 14.02.2022 г.;
АУАН № 22-2200103/04.03.2022 г.; възражение срещу АУАН с вх. №
22020050/11.03.2022 г., ведно с приложения; НП № 22-2200103/28.04.2022 г.,
издадено от и.д. Директора на Дирекция "Инспекция по труда"- София;
2
Заповед № 3-0157 от 16.02.2022 г. на Изпълнителния директор на ИА "Главна
инспекция по труда"; Заповед № ЧР-40/24.01.2022 г., ведно с длъжностна
характеристика на В**** - ИД Директор на Дирекция „Инспекция по труда" –
София; Заповед № ЧР-300/01.04.2021 г., ведно с длъжностна характеристика
на С. Д. Л.; Протокол за извършена от НАП проверка за спазване на
осигурителното законодателство от 18.10.2022 г. (л.58), както и останалите
писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът кредитира показанията на свидетелите П******** и С. Д. Л.,
които са логични и последователни, а от същите се установяват действията на
контролните органи при извършената проверка. Безспорно се установява, че
лицето К*** е било на място в автосервиза, както и че не е имал сключен
трудов договор с юридическото лице, което се потвърждава както от
свидетелските показания, така и от писмените доказателства. От посочените
доказателствени средства се установява и че лицето е извършвало дейност в
изпълнение на представения по делото граждански договор.
Въз основа на така установено от фактическа страна съдът, намира
от правна страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от процесуално
легитимирано лице, в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол)
административнонаказателен акт.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От гледна точка на процесуалния закон
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 58д и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. Настоящият съдебен състав, след
извършена служебна проверка по спазването на процесуалните правила
относно компетентността на длъжностните лица, съставили, съответно издали
АУАН и НП, счете, че правилата за компетентност са спазени. В случая
АУАН е съставен от компетентен за това орган – свид. С. Д. Л., на длъжност
„инспектор“ при ИА „ГИТ“ ДИТ-Сoфия, а НП е издадено от В********** –
директор на Дирекция „Инспекция по труда" – София, която по силата на
Заповед № 3-0157 от 16.02.2022 г. на Изпълнителния директор на ИА "Главна
инспекция по труда", Заповед № ЧР-40/24.01.2022 г. и представената
длъжностна характеристика, е оправомощена да издава наказателни
постановления по КТ.
Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от компетентни
органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание (чл. 42 и 57 от
3
ЗАНН), при спазване на установените срокове и ред. Същите отговарят на
изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, и чл. 57, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 6 от
ЗАНН - съдържат описание на нарушението, мястото и датата на
извършването му, и изчерпателно посочване на доказателствата, въз основа на
които е установено, като посредством същата фактическата обстановка се
изяснява безспорно. Обстоятелствата, които очертават извършването на
нарушението, са ясно и точно конкретизирани и позволяват да се разбере в
какво се изразява то, като е налице и съответствие между фактическото му
описание и правната квалификация. С оглед на това настоящият състав на
съда приема, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения.
От гледна точка на материалния закон:
В настоящото производство, предмет на доказване е извършеното
административно нарушение и авторството му, което се извежда от
разпоредбата на чл. 102, т. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН. Тежестта на
доказване лежи върху наказващия орган, поради което и той следва да прояви
достатъчна процесуална активност, за да бъде доказано с категоричност
осъществяването на административно нарушение.
Спорен по делото е фактът дали свид. К******** е изпълнявал
задълженията си по сключения договор за изработка (граждански договор)
или е изпълнявал трудовите си задължения по предоставянето на работна
сила по смисъла на чл. 1, ал. 2 от КТ.
Наличието на трудово правоотношение предполага престирането на
работната сила регулярно, с определени работно време и възнаграждение с
постоянен характер, определена длъжност, която се заема със съответните й
характеристики, съобразно изискванията на чл. 66 от КТ, както и на чл. 124 от
КТ, включително задължение за спазване на трудова дисциплина. В
конкретния случай, видно от събраните по делото доказателства, не се
установява нито регулярност на престирането на работната сила, нито
възнаграждение с постоянен характер. Не се установява още лицето да е било
длъжно да спазва работно време и трудова дисциплина.
Предвид показанията на свидетеля ***, същият извършвал услуги за
дружеството–жалбоподател, като консултант. Същият се отзовавал, когато
„А**” ЕООД имало нужда от предоставяните от него специфични услуги -
диагностика на автомобили, реглаж, геометрия и други. За всеки конкретен
случай се уговаряли по телефона със служител на дружеството. Посоченото
се подкрепя от представения по делото Граждански договор и приложенията
4
към него, в които са посочени конкретните действия извършени от свид. К***
и дължимото му се възнаграждение за тях. Предвид посочените данни съдът
кредитира показанията на свидетеля и в частта им, съгласно която същият
попълнил процесната декларацията, като по указания на контролните органи
посочил в графа „работно време“ работното време на проверявания обект – от
09:00 часа до 18:00 часа, а в графа „почивни дни“ – събота и неделя –
неработните дни за обекта.
Ето защо съдът намира, че липсват посочените елементи, които
характеризират едно правоотношение като „трудово“ - не е установена
регулярност на престиран труд, работно време, трудово възнаграждение,
трудова дисциплина, график, отпуски. Фактът, че лицето се е намирало в
търговския обект се обясняват с процесния граждански договор за изработка
и не води до различен извод.
Съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 1, изр. 2 от КТ, редовно
съставените АУАН имат доказателствена сила до доказване на противното. В
настоящия случай, обаче установеното в АУАН бе оборено от събрания
доказателствен материал.
Съставът на нарушението по чл. 62, ал. 1 от КТ се осъществява, чрез
несключване от страна на работодателя на писмен трудов договор, когато са
били налице основанията за това - при предоставянето на работна сила по
смисъла на чл. 1, ал. 2 от КТ. Фактическият състав на нарушението по чл. 62,
ал. 1 КТ.
Безспорно бе доказано, че лицето не е престирало труд по трудово
правоотношение, а е изпълнявало своите задължения по граждански договор
в съответствие със законовите изисквания. Не е било налице основание за
сключване на трудов договор, следователно „А**” ЕООД не е осъществило
състава на така вмененото му административно нарушение с правна
квалификация чл. 62, ал. 1, вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.
Предвид гореизложеното настоящият състав счита, че жалбата е
основателна и наказателното постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
С оглед изхода на настоящото производство искането на жалбоподателя
за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение се явява основателно на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.
Видно от приложения по делото договор за правна помощ, жалбоподателят е
направил разноски в настоящото съдебно производство за адвокатско
възнаграждение на адв. В. в размер на 450 лева, платено по банков път (л. 57),
които разноски следва да бъдат присъдени на дружеството-жалбоподател.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН и чл. 63д, ал. 1
ЗАНН, Софийски районен съд
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-2200103/28.04.2022 г.,
издадено от В*********, изпълняваща длъжността директор на Дирекция
„Инспекция по труда" – София, с което на „А**” ЕООД с ЕИК: ***, на
основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на сумата от 3
000,00 (три хиляди) лева за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда" – София, на основание чл.
63д, ал. 1 от ЗАНН, да заплати в полза на „А***” ЕООД с ЕИК: *********
сумата в размер на 450 (четиристотин и петдесет) лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд София-
град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6