Р Е Ш Е Н И Е
№
88 19.06.2019г. град
Стара Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД Първи наказателен състав
на петнадесети
май 2019 година
В
публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА
КРАСИМИР РАЧЕВ
СЕКРЕТАР
: М.Т.
ПРОКУРОР:
ПЕТЪР ВАСИЛЕВ
като
разгледа докладваното от съдия КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
ВНОХД №
1083 по описа за 2019 година
За да
се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по глава ХХІ от НПК.
С присъда от 28.02.2019г., постановена по НОХД № 102/2019г. по описа на
Районен съд – Стара Загора, подсъдимият К.И.И.
с ЕГН **********, е признат ЗА ВИНОВЕН в това, че на 12.06.2018г. в гр.
Стара Загора е извършил действия с цел да възбуди полово желание без
съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, а именно Б.А.Г.,
на ** години - опипвал половия й орган с ръка, поради което и на основание
чл.149, ал.1 НК, вр. чл.373, ал.2 НПК, вр. с чл. 58а, вр. с чл.54 НК, му е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години, което
съобразно чл.57, ал.1, т.2, б.„в“ ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг
режим.
На основание чл.59,
ал.1, т.1, вр. с ал.2 НК, е приспаднато времето, през което подсъдимият К.И.И.
е бил задържан, считано от 12.06.2018г.
На основание чл.68,
ал.1 НК е постановено подсъдимият К.И.И.
да изтърпи при първоначален строг режим наказанието, определено и
наложено му по НОХД № 342/2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора, а
именно: лишаване от свобода за срок от четири месеца, чието изпълнение е било
отложено на основание чл.66, ал.1 НК за срок от три години.
На основание чл.25, ал.1, вр. с чл.23, ал.1 НК е групирано така
наложеното наказание на подсъдимия К.И.И. с наказанието, наложено му по НОХД №
1648/2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора, като му е определено и
наложено едно общо наказание лишаване от свобода, а именно най-тежкото от тях
„Лишаване от свобода“ за срок 2 години, което съобразно чл.57, ал.1, т.2, б.„в“ ЗИНЗС да
изтърпи при първоначален строг режим.
Подсъдимият К.И.И. е осъден да заплати на Б.А.Г., с ЕГН **********, чрез нейната
майка и законен представител А.А.Г., с ЕГН **********, сумата от 2000 /две
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди,
като е отхвърлен иска за обезщетение на причинените й неимуществени вреди над
присъдения размер до пълния претендиран размер от 6000 лева.
Подсъдимият К.И.И. е осъден да заплати на Б.А.Г., с ЕГН **********, чрез
нейната майка и законен представител А.А.Г., с ЕГН **********, сумата от 800
/осемстотин/ лева, представляваща направените разноски за адвокатско
възнаграждение.
Подсъдимият К.И.И. е осъден да заплати в полза на
Държавата по бюджетна сметка на ОД на МВР - Стара Загора сумата от 516,12 лева,
представляваща направените разноски по досъдебното производство № 8245 зм 505
/2018г. по описа на Второ РУ – Стара Загора.
Подсъдимият К.И.И., е осъден да заплати в полза на Държавата по бюджетна сметка на
Районен съд - Стара Загора сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
държавна такса за разглеждането на гражданския иск съобразно уважения му
размер.
В срока по чл.319, ал.1 от НПК горепосочената
присъда е обжалвана пред Окръжен съд – Стара Загора от подсъдимия К.И.И. чрез
пълномощника му адв. Д.А. ***. В жалбата се навеждат доводи за явна
незаконосъобразност и несправедливост на постановената присъда. Прави се искане
същата да бъде изменена и да бъде намален размера на наложеното наказание.
В жалбата не се съдържат искания за събиране на нови доказателства.
Становището на
Окръжна прокуратура Стара Загора е, че обжалваната присъда следва да бъде
потвърдена като правилна и законосъобразна.
Защитникът на подсъдимия К.И.И. – адв.
Д.А. *** пледира за изменение на наложената на подзащитния му И. присъда и
намаляне размера на наложеното му наказание, като същото бъде съобразено с разпоредбата на чл.55 от НК.
Подсъдимият К.И.И. се явява в съдебно
заседание и поддържа становището на защитника си.
Окръжният
съд, след като извърши цялостна служебна проверка на присъдата и взе в предвид
основанията, изтъкнати в жалбата, прие за установено следното:
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Глава ХХVІІ
НПК, като на основание чл. 371, ал. 2 от НПК подсъдимият е признал изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил
да не се събират доказателства за тези факти.
За да постанови обжалваната присъда,
първоинстанционният съд е приел за безспорно установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият К.И.И., с
ЕГН ********** е роден на ***г***. Българин е. Български гражданин. Живее в гр.
***. С начално образование е. Безработен. Не е женен. Осъждан е.
Свидетелката
А.А.Г. живеела заедно с **** Б.А.Г. /на *** години/, останалите си три деца и
свидетелят Д.Р.Д. в двуетажна къща, находяща се в ****, където обитавали втория
жилищен етаж.
На
11.06.2018 г., пострадалата Б.А.Г. се намирала в дома си заедно с останалите
членове на семейството си. След 21,30 часа майка ѝ тръгнала за работа.
Малко след 22,00 часа, Д.Р.Д., който се считал за биологичен родител на Б.Г.,
сложил децата да спят. Б.Г. и *** З. спели заедно в едно легло, а другите две
деца на А.Г. - в съседното легло.
Свидетелят
Д. останал да гледа телевизия, но малко по-късно и той заспал. Събудил се около
3,00 часа на 12.06.2018 г., потърсил цигари, но се оказало, че нямал и решил да
излезе от дома си и да си купи. На улицата срещнал свой познат – свидетеля Д.В.М.
и двамата започнали да разговарят. В един момент към тях се приближил
подсъдимият К.И., който всички в квартала познавали като „***“ и също се
включил в разговора. Д. ги поканил на гости в дома си и там на терасата тримата
изпушили по една цигара и след това влезли в стаята, в която спели децата. Подсъдимият
И. седнал на намиращия се в стаята диван и скоро заспал. Д.Д. попитал Д.М. има
ли в себе си други цигари и след като получил отрицателен отговор, му предложил
да отидат до намиращ се в близост денонощен магазин, за да си купят. Свидетелят
М. се съгласил, двамата тръгнали, а подсъдимият останал в дома на Д..
След
известно време подсъдимият К.И. се събудил. Легнал в леглото, където спели Б.Г.
и *** З., от външната страна, до пострадалата Б.Г.. Тогава тя усетила, че някой
е легнал до нея. Била облечена с тениска и къс панталон. Докато още била в
просъница, подсъдимият К.И. бръкнал с ръката си под панталона и бельото
ѝ, с което била облечена и започнал да я гали в интимната област, като с
ръка започнал да опипва половия ѝ орган, който разтворил с пръсти, без да
осъществява проникване.
Докато
галел малолетната Б.Г. по половия ѝ орган, същата се събудила. На
светлината, идваща от отворения прозорец видяла лицето, легнало до нея –
подсъдимия К.И., когато познавала като „***“, изплашила се и рязко махнала
ръката на подсъдимия, който станал от леглото. Той ѝ казал да не казва
нищо на никого за случилото се, тъй като в противен случай щяло да стане лошо,
след което излязъл през прозореца на стаята.
След
известно време Д.Д. се върнал в дома си и с учудване установил, че подсъдимият И.
вече не се намирал в стаята, в която останал да спи. Същевременно Б.Г., била
будна и изглеждала притеснена. Тя се разплакала, след което обяснила, че „***“
започнал да я опипва „отдолу“, а после си тръгнал.
Свидетелят
Д. се ядосал от това, което Б.Г. му разказала и тръгнал да търси подсъдимия И.,
за да разбере дали наистина е сторил това, което малолетната пострадала била
споделила, но не го намерил.
От заключението на назначената и изготвена в
хода на досъдебното производство съдебномедицинската експертиза на живо лице №
151/2018г., изготвена от вещото лице д-р Т.Г.Т. /л.25 от ДП/ се установява, че
при прегледа на Б.А.Г. на 12.03.2018г.: ******.
От заключението на назначената и изготвена в
хода на досъдебното производство комплексната съдебна психолого-психиатрична
експертиза от 02.08.2018г., изготвена от вещите лица д-р А.Й.К. и маг. Х.С.К.
/л.41-46 от ДП/ се установява, че Б.А.Г. **** Г. е могла правилно да възприема,
запаметява и възпроизвежда фактите и обстоятелствата, свързани с
инкриминираното деяние, както и да дава достоверни обяснения за тях. Към
момента на извършване на деянието тя е била в състояние да разбира в достатъчна
степен свойството и значението на извършеното спрямо нея. Вследствие на
процесното деяние при нея е настъпила остра стресова реакция. Симптомите са
претърпели бързо обратно развитие - в значителна степен се редуцирали за период
от около 3 дни и напълно отзвучали за около 2-3 седмици. След този период при
освидетелстваната се възстановило обичайното личностово и социално
функциониране. Според експертите при освидетелстваната Б.Г. не се установяват
медицински данни за преживяването на силен страх, дезориентиране или объркване,
които биха нарушили психическата ѝ годност достатъчно правилно да възприема
и анализира цялостната обстановка, както и да запази поведенческата си
адекватност.
За да приеме за безспорно установена
гореизложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че
самопризнанията на подсъдимия по реда на чл. 371, т. 2 от НПК се подкрепят от
събраните на досъдебното производство доказателства /както вече бе посочено,
производството пред първата инстанция е протекло по реда на Глава ХХVІІ от
НПК/.
Законосъобразно е прието от решаващия съд, че
гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и безспорен
начин от показанията на свидетелите Б.А.Г., А.А.Г., Д.Р.Д., И.И. В. и Д.В.М.,
дадени в хода на досъдебното производство, които са последователни и
непротиворечиви, както и от събраните писмени доказателства – препис извлечение
от акт за раждане на Б.А.Г., справка за съдимост с рег. № 2143/12.06.2018г. и с
рег. № 778/26.02.2019г., и двете
по описа на Районен съд – Стара Загора; декларации за семейно и материално
положение и имотно състояние от 12.06.2018г. и от 09.10.2018г., справка от
затвора Стара Загора ЗД №449/2018г. и справка от унифицираната информационна
система на Прокуратурата на Република България от 15.06.2018г., заключение на
съдебномедицинската експертиза на живо лице № 151/2018г., изготвена от вещото
лице д-р Т.Г.Т./л.25 от ДП/ и заключение на комплексната съдебна
психолого-психиатрична експертиза от 02.08.2018г., изготвена от вещите лица д-р
А.Й.К. и маг. Х.С.К./л.41-46 от ДП/.
В тази връзка въззивният съд не намира за необходимо да коментира всяко
едно от доказателствата поотделно. Районен съд – Стара Загора, както вече бе
посочено, логично и ясно е съпоставил доказателствата и е посочил конкретно въз
основа на кои доказателства възприема гореизложената фактическа обстановка и
защо ги кредитира с доверие.
При така установеното от
фактическа страна, решаващият съд законосъобразно е приел, че подсъдимият К.И.И.
от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.
149, ал.1 от НК.
Първоинстанционният съд при определяне вида и размера на наказанието се
е съобразил с двата основни принципа, залегнали в разпоредбата на чл.54 от НК
за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, като подробно е
посочил кои обстоятелства приема като смекчаващи отговорността и кои като
отегчаващи.
При определяне на наказанието, съдът е съобразил смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства, като е наложил на подсъдимия наказание при
баланс на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства. Признанието на фактите по смисъла на чл.371,
т.2 от НПК означава признание на всички факти, описани в обстоятелствената част
на обвинителния акт, както обективни, така и субективни.
Решаващият съд правилно е отчел като смекчаващи вината
обстоятелства сравнително младата възраст на подсъдимия, а като отегчаващо отговорността
обстоятелство – обремененото му съдебно минало.
В случая въззивният съд намира за неоснователни доводите на подсъдимия И.
и защитника му адв. А. за явна несправедливост на наложеното с обжалваната
присъда наказание „Лишаване от свобода” за срок от две години, при първоначален
строг режим.
Поради гореизложените съображения наложеното от първоинстанционния съд
наказание на подсъдимия – при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства, се явява явно справедливо. Законосъобразно решаващият съд е
преценил, че същото следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК във
връзка с чл.58а от НК и с него биха се постигнали целите, визирани в чл.36 от НК.
Законосъобразно решаващият съд е приложил разпоредбите на чл.23, ал.1 от НК и чл.25, ал.1 от НК, като е определил едно общо наказане на подсъдимия К. И.И. по настоящото дело и по НОХД № 1648/2018г. по
описа на Районен съд – Стара Загора –
„Лишаване от свобода“ за срок от две години при първоначален строг режим.
Законосъобразно е приложена разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК.
В тази връзка Окръжен съд – Стара Загора намира, че всяка последваща
проява на снизходителност при определяне размера на наказанието на подсъдимия би
била в разрез с изискванията на закона.
Относно становището на защитата, изразено в жалбата, че при приложение
на чл.372, ал.4 от НПК, съдът съобразно разпоредбата на чл.58а от НК е задължен
при определяне на наказанието да приложи чл.55 от НК, настоящият въззивен
състав си позволява да цитира разпоредбата на чл.58а /редакця ДВ,
бр.27/2009г./, „когато в производствата по чл.372, ал.4 от НПК съдът постанови
осъдителна присъда, той не може да наложи най-тежкото по вид наказание при
алтернативно предвидени различни наказания, а за останалите случаи определя
наказанието при условията на чл.55 от НК“. Деянието, предмет на настоящото
производство, е извършено на 12.06.2018г., т.е. по време на редакцията на
чл.58а от НК, бр. 26/2010г. на ДВ.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд Стара
Загора намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и наложеното
наказание на подсъдимия е явно справедливо, поради което на основание чл.334,
т.6 от НПК, същата следва да бъде потвърдена.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 28.02.2019г.,
постановена по НОХД № 102/2019 г. по описа на Районен съд-Стара Загора.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.