Р Е Ш Е Н И Е
№ 752
гр. Пловдив, 24. 04. 2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, пети
състав, в открито заседание на 28,03,2023 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
и секретар Таня Костадинова, като разгледа докладваното от председателя
АД № 646 по описа за 2023г. на Административен съд – Пловдив, намира за
установено следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 172, ал.
5 от ЗДП.
Жалбоподателят
– С.В.С., ЕГН ********** *** чрез адвокат
П. оспорва Заповед за прилагане
на ПАМ №23-1030-000139 от 24.02.2023 г. издадена от Р.К.П.на длъжност ВПД Началник
група в сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Пловдив, с която на основание чл.
171, т.2а, буква „Б“ от ЗДвП, е прекратена регистрацията на МПС, л.а. „Опел
Астра“, с рег. № **** за срок от шест месеца и са отнети СРМПС № ****и 2 бр. регистрационни табели ******.
В жалбата, както и в представената
защита на адв. П. се твърди, че е налице
противоречие между отразеното в АУАН и в процесната ПАМ, че
липсват мотиви, като и че в нея не са изложени фактически основания
обосноваващи прилагането на заповедта. Твърди се , че никъде в изброените от
законодателя хипотези не е предвидено като основание за прилагане на ПАМ
управление на МПС с чуждестранно национално свидетелство, без да е подменено
след пребиваване повече от 3 месеца в Р.България. Така издадената ЗППАМ се
явява необоснована и издадена в нарушени на материалния закон. В процесната ПАМ
не е установено на коя дата е издадено СУМПС и какъв е срокът на неговата
валидност, което предвид напускането на страна на Обединено кралство Великобритания
и Северна Ирландия на Европейския съюз и на Европейското икономическо
пространство, считано от 31.12.2020 г. е от съществено значение за извършване
на преценка налице ли е нарушение на чл.162, ал.1 от ЗДвП, респективно относно
наличието на основание за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП. Претендират
се и съдебни разноски.
Ответникът - НАЧАЛНИК
ГРУПА към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, изразява становище / л. 4/ за неоснователност на подадената
жалба, като твърди , че българското СУМПС на С. е било унищожено, след
подмяната му с английско и в действителност той към момента на проверката не е
притежавал валидно свидетелство за
територията на България.
Окръжна прокуратура Пловдив – редовно призована, не встъпва в процеса.
По допустимостта на жалбата - видно от разписката към процесната заповед
/л. 11/ същата е получена лично от жалбоподателя на 24,02,23г., поради което
предвид подаването й на 02,03,2023г. пред ПАС, чрез АНО в законоустановения 14-дневен срок, от лице,
което има правен интерес, поради което
жалбата следва да се приеме за
процесуално допустима.
Административен съд - Пловдив, в
настоящия състав, като прецени събраните по делото доказателства и становищата
на страните, намери за установено
следното от фактическа страна:
Процесната Заповед за прилагане на
ПАМ е издадена на основание чл.171, т.2А
от ЗДвП от Началник група „ПП“ към ОД на
МВР-Пловдив , след като е установено ,
че на 22.02.2023 г., около 12,15 ч. в град Пловдив на ул. „Скопие“, като водач
на МПС „Опел Астра“ с рег. № **** управлява МПС на територията на Република
България с чуждестранно национално свидетелство /Великобритания/, когато то не
е издадено от държава членка на Европейския съюз или от друга държава страна по
споразумението за европейското икономическо пространство и управлява със него
повече от три месеца от датата на влизането му в страната. При извършената
справка е установено, че лицето е влязло в страната на 05.07.2022 година през
ГКПП Капитан Андреево.
В хода на съдебното производство към
доказателствения материал се приобщиха
и изпратените от ответника доказателства / л. 2-20/, т.е.
процесната ЗППАМ в оригинал, издадена от ответника, заверено копие от
АУАН от 22,02,23г., талон на процесното МПС , справка за пътуване
на С. за периода 01,01,22г. до 02,03,23г., справка от АИС „БДС“ , справка за нарушител, заверени копия от
заповеди № 317з-3162/ 15,04,22г. на Директор ОДМВР-Пловдив, №
8121з-1524/09.12.2016 г. на министър на вътрешните работи и № 8121К-1230 / 20.
10.2022г. за преназначаване на държавни служители на ръководни длъжности в МВР
на министър на вътрешните работи.
Не се спори от жалбоподателят , че е
притежавал българско свидетелство за
правоуправление, което е било унищожено на 29,09,2017г. , след издаване на
английско такова, както и че на датата на проверката е управлявал с английското
си СУМПС.
При така установеното от фактическа
страна настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
Страните нямат спор по фактите, които
са установени по непротиворечив и категоричен начин и се признават от страна на
жалбоподателя, доколкото в жалбата
и в
осз . не са направени никакви оспорвания относно събраните и приети по
делото писмени доказателства.
Спорът между страните е относно
правилното приложение на материалния закон - чл. 102, ал. 1 , т.1 от ЗДП и има
ли допуснати съществени процесуални нарушения от АНО.
Съгласно разпоредбата на чл. 150а,
ал. 1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство. В настоящия случай, жалбоподателят не
оспорва факта, че на датата на проверката е
управлявал лек автомобил с английско свидетелство за правоуправление
на МПС.
Съгласно непротиворечивата практика
на ВАС доказателствата и фактите по делото следва да се обсъждат , към момента
на установяване на нарушението , в случая към момента на издаване на процесната Заповед за прилагане на
административна мярка и към момента на
установяване на нарушението , т.е. към на 22.02.2023 г.
Законодателят в чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП е предвидил, че за да управлява
моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
превозно средство. Валидността му следва да се преценява както за категориите
за които се отнася , така и за срока му на валидност- т.е. докога то важи и е
годно.
Същевременно законодателят е
предвидил в чл. 171, т.2а от с.з. , че следва да се прекрати регистрацията на
пътно превозно средство което се
управлява от неправоспособен водач.
Административният орган обвързва
фактическото основание за издаване на заповедта с констатациите в АУАН, които
от правна страна са квалифицирани за нарушение на чл. 162, ал. 1 ЗДв. П. Съгл.
тази норма: "Българските граждани могат да управляват моторни превозни
средства на територията на Република България с чуждестранно национално
свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз,
или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната. "
В случая няма спор , че С. е влезнал в
България на 05,07,2022г., като това е доказано
посредством справка / л. 14/ за пътуване на лице – български гражданин и
тази дата не се оспорва , извън 3-месечния срок по чл. 162 ЗДП.
Нормата на чл. 162, ал. 1 ЗДв.П, която е
цитирана в ПАМ и във вр. с която е
приложена принудителната мярка ограничава времевия период на управление на МПС
от български гражданин на територията на РБ в хипотеза на "чуждестранно
национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на
Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство".
От 31 януари 2020 г. Обединеното
кралство Великобритания и Северна Ирландия /"Обединеното кралство"/
не е член на ЕС и на Европейското икономическо пространство /ЕИП/. От посочената дата до 31 декември 2020 г.
започва да тече 11-месечен преходен период, в който европейското
законодателство продължава да действа на територията на Обединеното кралство.
По време на преходния период двете страни имат възможност да договорят бъдещите
си взаимоотношения, като в случай на необходимост, периодът може да бъде
удължен еднократно при изявено желание от двете страни до 1 юли 2021 г.
От 01.01.2021 г. Обединеното кралство е
третирано като трета страна извън ЕС и ЕИП и спрямо него и в него ще спре да се
прилага правото на ЕС. Според данните от Министерство на вътрешните работи,
относно Брекзит на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия /www.
mvr. bg/, в рамките на преходния период /до 31.12.2020 г. / свидетелство за
управление на моторно превозно средство, издадено от Обединеното кралство, се
признава за СУМПС, издадено от държава членка на ЕС и лицата, притежаващи
такова, могат да го ползват, до датата
му на валидност или до края на преходния период, в зависимост от това коя
от двете дати настъпи най-напред.
Случаят касае дата 05,10,22г. , която е пряка
последица от изтичането на тримесечния срок, /С. е влезнал в България на
05,07,2022г./, визиран в цитираната по-горе разпоредба, е дерогиране
валидността на чуждестранното свидетелството за управление на МПС за
територията на Република България. Това не лишава водача от правоспособност да
управлява МПС, но същият губи правото да управлява МПС на територията на
страната, тъй като не притежава валидно СУМПС по смисъла на националното
законодателство. Следователно, управлението на МПС от водач в хипотезата на чл.
162, ал. 1 ЗДП – с чуждестранно СУМПС, след изтичане на тримесечния срок от
датата на влизането му в страната, е идентично на управление на МПС без
свидетелство за правоуправление. Издаването на СУМПС е предпоставено от
придобиване на правоспособност, но за да управлява правомерно МПС, водачът
трябва да притежава съответно свидетелство за управление, по арг. от чл. 150а
ал. 1 ЗДП.
Удостоверяване на правоспособността е
посредством валидно СУМПС, а в случай, че водачът не притежава такова
свидетелство, макар и придобил правоспособност, той е в невъзможност правомерно
да я установи. С изтичане на срока от три месеца, считано от датата на влизане
на територията на страната, СУМПС, издадено от Великобритания, не съставлява
валиден документ, удостоверяващ правоспособност за управление на МПС на територията
на РБ. Вероятно поради незнание С. не е предприел следващите се законосъобразни
действия за валидизиране на притежаваното от него свидетелство по реда на чл.
162 , ал. 4 и 5 от ЗДП.
Представените копия от заповеди
№ 317з-3162/ 15,04,22г. на Директор
ОДМВР-Пловдив, № 8121з-1524/09.12.2016 г. на министър на вътрешните работи и №
8121К-1230 / 20. 10.2022г. за преназначаване на държавни служители на ръководни
длъжности в МВР на министър на вътрешните работи и относно определяне на длъжностни лица от ОД
МВР – Пловдив да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни
мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, 5, б. А и т. 6 ЗДв.П изключват съмнение за
компетентност на издалия заповедта административен орган, компетентен в
пределите на неговата материална /предметна/ и териториална компетентност.
Съдът счита , че установеното от ответника в оспорената ПАМ
не е оборено в настоящото съдебно производство , поради което следва жалбата
като неоснователна да се отхвърли.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл. 172, ал. 5 от ЗДв.П Съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалба на С.В.С., ЕГН **********
*** против Заповед за прилагане на ПАМ
№23-1030-000139 от 24.02.2023 г. издадена от Р.К.П.на длъжност ВПД Началник
група в сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Пловдив, с която на основание чл.
171, т.2а, буква „Б“ от ЗДвП, е прекратена регистрацията на МПС, л.а. „Опел
Астра“, с рег. № **** за срок от шест месеца и са отнети СРМПС № ****и 2 бр.
регистрационни табели ****.
Решението е окончателно.
Административен съдия :/п/