№ 14
гр. Ч., 30.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Ч., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20242200500593 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №1004/28.10.2024г. по гр.д.
№4002/2023г. на Ч.ски районен съд, с което е осъден на основание чл.45 от ЗЗД Г. К. А.
да заплати на К. Я. К., както следва: 1. сумата от 2060лв., представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди, следствие непозволено увреждане – предизвикан
пожар на 02.08.2022г. в с. Г.Ч., общ. Ч., при който са унищожени/повредени 2бр.
крушови, 3 бр. орехови дървета и 15 бр. орехови млади дръвчета, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането 02.08.2022г. до окончателното плащане, като
иска над уважената част до пълния предявен размер от 2097лв. е отхвърлен, като
неоснователен; 2. Сумата от 500лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в тревога, стрес, дискомфорт, следствие
непозволено увреждане – предизвикан пожар на 02.08.2022г. в с. Г.Ч., общ. Ч., ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането 02.08.2022г. до окончателното
плащане. С Решението са присадени разноски на ищеца по съразмерност в размер на
1689,73лв.
Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното
производство Г. К. А..
1
В жалбата си въззивникът Г. А. чрез пълномощника адв. Д. Д. от АК – Ч.
твърди, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно, немотивирано и
постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че първоинстанционният съд
неправилно приел, че той е извършител на твърдения от ищеца пожар. Съдът не
посочил защо кредитира едни свидетелски показ, а не кредитира други. По делото
липсвали доказателства, че пожарът е възникнал вследствие на човешка дейност от
открит огнеизточник. Неправилни били изводите, че причина за пожара е запалване от
него на стърготини в близост до дома му. В материалите по досъдебната проверка не
се твърдяло, че той е извършителят на пожара. В досъдебното производство нямало
установен с категоричност извършител. Съдът превратно тълкувал събраните в хода на
проверката доказателства и извел недоказан извод за авторството на твърдяното деЯ.е.
С оглед изложеното, въззивникът моли съда да отмени изцяло обжалваното
първоинстанционно решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявените
против него искове, като неоснователни и недоказани.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от
насрещната страна – ищеца в първоинстанционното производство К. Я. К., отговарящ
на изискванията на чл. 260 и чл.261 от ГПК.
С отговора на въззивната жалба, въззиваемият К. чрез пълномощника адв. Д. М.
от АК – Я. посочва, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно,
постановено при изяснена фактическа обстановка, при спазване на
съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Моли съда да го
потвърди. Намира оплакванията във въззивната жалба за изцяло неоснователни.
Посочва, че в досъдебното производство се установил по категоричен начин
извършителя на деЯ.ето, но поради липсата на значителна стойност на увреденото
имущество и проявена непредпазливост, е приел, че пострадалият има възможност да
подаде тъжба, като е спрял наказателното производство на осн. чл. 25, ал.1, т.6 от
НПК. Посочва, че той не се е възползвал от правото си да ангажира наказателната
отговорност на Г. А., а е решел да инициира гражданско производство по чл.45 от ЗЗД.
Въззиваемият посочва, че признанието на неизгодни факти, направено в досъдебното
производство от въззивника е годно доказателствено средство и гражданският съд
следва да ги вземе предвид при решаването на спора. На тях били
непротивопоставими обясненията по чл.176 от ГПК. Авторството на деЯ.ето било
безспорно установено от обясненията на въззивника и от свидетелските показания на
Я. К. Д. и И. Б.. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
С въззивната жалба и отговора не са направени искания за събиране на
доказателства във въззивната фаза на производството.
В с.з., въззивникът Г. К. А., редовно призован, не се явява. Представлява се от
процесуален представител по пълномощие адв. Д., който поддържа подадената
2
въззивна жалба на изложените в нея основания и моли за уважаването й. Счита, че не
може да бъде вменено авторство на деЯ.ето на А.. Заключението на пожаро-
техническата експертиза не давало категоричен ясен отговор за възникването на
пожара и авторството му. Заключението на оценителната експертиза не можело да
бъде кредитирано относно вида и размера на унищожените фиданки. Посочва, че
въззивникът активно е участвал в потушаването на пожара и не само той. Всъщност
било налице междусъседска вражда. Моли съда да отмени решението като неправилно
и необосновано.
В с.з. въззиваемият К. Я. К., редовно призован, не се явява и не се представлява.
По делото е подадено становище от процесуалният му представител по пълномощие
адв. М. от АК – Я., която оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа
подробните съображения в тази насока, изложени в отговора. Моли съда да потвърди
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните по
делото доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно
и като такова следва да бъде потвърдено.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на
чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Въззивният състав СПОДЕЛЯ и ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които
са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към
настоящия спор. Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в
обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, правилно е
дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца
накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по
делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна
възможност за защита в производството. Районният съд е провел надлежно и пълно
събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал
обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им
3
правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.
Исковете, с които първоинстанционния съд е бил сезиран са предявени при
условията на обективно кумулативно съединяване за заплащане от страна на ответника
Г. К. А. на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2097лв. и обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 500лв., в резултат на непозволено увреждане –
предизвикан пожар на 02.08.2022г.в с. Г.Ч., общ. Ч., ведно със законната лихва, считано
от датата на увреждането, с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди над размера от 2060лв. до 2097лв., като
необжалвано е влязло в сила.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. Непозволеното увреждане е сложен юридически
факт, състоящ се от следните пет елемента: деЯ.е /действие или бездействие/,
противоправност на деЯ.ето, вреда, причинна връзка между деЯ.ето и причинената
вреда и вина.
От събраните по делото доказателства, които съдът кредитира в частите им,
които са взаимно допълващи се и безпротиворечиви, споделя извода на районния съд,
че по безспорен начин е установено деЯ.ето на Г. А., неговата противоправност и
вината, която се предполага по силата на законоустановената в чл.45, ал.2 от ЗЗД
презумпция.
Във връзка с възраженията във въззивната жалба следва да се отбележи, че
районният съд подробно и ясно е посочил кои свидетелски показания кредитира и в
коя им част и по какви съображения. Подробно е анализирал целия събран по делото
доказателствен материал в неговата съвкупност.
Въззивният състав приема, че по делото е установено, че на 02.08.2022г. около
14ч. в с. Г.Ч. е възникнал пожар, именно в резултат на действията на ответника А.,
който е запалил събрана от него стърготина от рязане на дърва, като е оставил
стърготината след запалването й за известен период от време без надзор, като от
излязъл ветрец огънят се разгорял и обхванал съседните тревни площи, в т.ч. имотите
на ищеца. ДеЯ.ето е установено от една страна от обясненията на самия ответник А.,
дадени пред орган на досъдебното производство, образувано във връзка с пожара,
където той изрично е заявил, че е запалил стърготините и от тях е тръгнал огъня.
Съгласно практиката на съдилищата и ВКС тези обяснения и показания, дадени пред
орган на досъдебното производство представляват извънсъдебно признание на страна
относно неизгодни за нея факти и същите следва да се ценят като доказателство, във
връзка с останалия, събран по делото доказателствен материал, като имат съответна
доказателствена сила относно тези неизгодни за страната, признати от нея, факти.
4
Тези обяснения съдът цени наред със свидетелските показания на разпитания
пред първоинстанционния съд свидетел Янко Узунов, както и заключението на
назначената и изслушана съдебна пожаро-техническа експертиза, според която
причината за пожара е внесен открит огнеизточник, като е възникнал в или около
купчината стърготини на улицата, която пък се установи, че е в резултат от дейността
на ответника.
Следва да се вземе предвид и факта, че във воденото досъдебно производство е
установен категорично извършителят на деЯ.ето - Г. К. А., но с оглед липсата на
умисъл и незначителната стойност на вредите, същото не съставлява престъпление по
чл.330, ал.1 и чл.331 от НК. Производството е спряно, с оглед възможността на
пострадалия К. Я. К. да подаде тъжба до съда за възбуждане на наказателно
производство по чл.216, ал.6, вр. ал.1 от НК.
На база на всички тези доказателства, въззивният състав приема за установено
деЯ.ето, извършването му от ответника, неговата противоправност и вина, която се
предполага по силата на законоустановената в чл.45, ал.2 от ЗЗД презумпция,
необорена от ответника в първоинстанционното производство.
Следващият основен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Без
наличие на такава не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата се схваща
като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека,
представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и
психическо състоЯ.е. В случая се твърдят причинени имуществени и неимуществени
вреди.
По отношение на иска за заплащане на обезщетение за причинените
имуществени вреди:
Безспорно е установено наличието на имуществена вреда под формата на
претърпяна загуба – унищожени в резултат на пожара, причинен от ответника, на 2
броя крушови дървета с плод, 3 броя орехови дървета и 15 броя млади орехови
дръвчета. От показанията на свидетелите Я. Д. и И. Б., съпоставени със заключението
на съдебно-оценителната експертиза и отговорите на въпроси на вещото лице при
изслушването му в открито съдебно заседание, се установява унищожаването на
въпросните дървета в резултат на пожара. Тези вреди са пряка и непосредствена
последица от деЯ.ето на ответника и подлежат на обезщетяване, съгласно чл.51, ал.1 от
ЗЗД. Техният размер е установен с помощта на вещо лице и възлиза на сумата от
2060лв., до който размер иска е основателен и доказан и следва да се уважи. Съдът
кредитира заключението като обосновано, дадено от вещо лице, в чиято
компетентност и безпристрастност няма основания да се съмнява и съпоставено с
останалия, събран по делото доказателствен материал, на който не противоречи.
5
По отношение на претендираните неимуществени вреди, изразяващи се в
психични и емоционални негативни изживявания, в резултат на деликта се установи
наличие на стрес, притеснението, безпокойство, нервно напрежение у ищеца. Тези
негативни емоционални изживявания са пряка и непосредствена последица от деликта.
Обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по
справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Във всеки отделен случай
размерът му следва да се определя съобразно претърпените телесни увреждания –
характер, брой, отражението им върху здравето на увреденото лице, годността на
увредения за нормален живот, продължителността на страданието във времето. Целта
на законовата разпоредба е да се репарират в относително пълен обем претърпените
болки, страдания и неудобства, които с оглед характера си, са трудно оценими.
При определяне на дължимото обезщетение в случая, съдът взе предвид
изживяното напрежение, стрес, притеснение и дискомфорт, свързани с деЯ.ето
/пожара/ и последващото досъдебно производство.
Съобразявайки посочените обстоятелства, оказващи влиЯ.е при определяне на
дължимото обезщетение, съдът намира, че справедливия паричен еквивалент на
причинените увреждания - неимуществени вреди, възлиза на сумата от 500лв.
Предявеният иск се явява основателен в пълния претендиран размер.
На основание чл.84, ал.3 от ЗЗД върху обезщетенията следва да се присъди и
законната лихва за забава, считано от датата на увреждането – 02.08.2022г.
Като е достигнал до същите правни изводи, районният съд е постановил
правилен и законосъобразен акт, който следва да се потвърди. Решението на СлРС не
страда от пороци, които да водят до неговата неправилност и незаконосъобразност.
С оглед изхода на спора, правилно районният съд е присъдил на ищеца
направените от него в производството разноски по съразмерност.
Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на спора
по въззивната жалба – нейната неоснователност, следва да се възложи на въззивникът,
като той понесе своите разноски, така, както ги е направил и заплати на въззиваемия
направените от него разноски в доказания размер от 500лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №1004 от 28.10.2024г.,
постановено по гр.д.№4002/2023г. по описа на Ч.ски районен съд.
6
ОСЪЖДА Г. К. А. с ЕГН ********** от гр. Ч., кв. „Д.Г. ** да заплати на К. Я.
К. с ЕГН ********** от гр.Ч., ул. “С.С. ** сумата от 500лв., представляваща
направени във въззивното производство разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7