О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. Варна, 944/31.10.2018г.
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, в закрито заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и осемнадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ПОПОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА
ШОПОВА
СТОЯН
ПОПОВ
като разгледа
докладваното от съдия Ст. Попов ВЧНД № 1207
/ 2018 г. по описа на ВОС, да се
произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл. 243, ал. 7 и сл. от НПК.
С постановление от 18.09.2018 г. на
ВРП, на основание 243, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното
производство по ДП № 195 / 2018 г. по описа на ОД на МВР Варна, образувано и
водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК. В
него се изтъква, че не са събрани безспорни и
категорични доказателства в подкрепа на инкриминирана престъпна деятелност.
Срещу посочения прокурорски акт е депозирана жалба от пострадалия И.Н., в
следствие на която е постановено определение № 1773 / 10.10.2018 г. по ЧНД № 4494
/ 2018 г. на ВРС, с което е отменено постановление от 18.09.2018 г. на ВРП. В Определението на ВРС е застъпено становище за бездействие
от страна на ВРП за установяване престъпна деятелност и нейния автор, като е
изразено изцяло несъгласие с изводите на ВРП.
Срещу така цитираното Определение на ВРС е подаден протест от прокурора на
основание чл. 243, ал. 7 от НПК, с която се иска отмяна на постановеното
определение, респ. потвърждаване на прокурорския акт.
Въззивният съд след като се запозна с материалите по делото намира за
установена следната фактология по делото:
И.Н.
притежавал вилен имот в м-ст „П.“ 1,2,3
СО с. Осеново, намиращ се на главния път
от к.к. „З.П.“ в посока с. Кранево. На 09.04.2018 г., Н. установил, че в двора
му било влизано и забелязал бели лъскави кристали по земята, които според него
били отрова, с която е залята почвата. Установил, че всичките му насаждения
били унищожени.
Протестът е подаден в срок и е
процесуално допустим, а разгледан по същество неоснователен поради следното:
Наказателното производство е образувано срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.
Въззивният съд в рамките на проверката
приема, че съответни на установената фактическа обстановка са изводите на ВРС, обусловени
от коректен анализ на събраните доказателства и доказателствени средства,
доколкото ги има по делото.
Солидаризирайки се изцяло с първоинстанционния съд, въззивният такъв
намира, че досъдебното производство, което е прекратено с атакуваното
Постановление е водено повърхностно и незадълбочено, което е довело от своя
страна до неизясняване на обективната истина по делото и най-вече на основните
елементи от състава на престъплението, за което е образувано.
На първо място изобщо не са положени усилия да бъде установено от
разследващите органи, чрез допустимите от НПК средства, мястото на твърдяното
престъпление и състоянието на неговия предмет /няма протокол за оглед,
фотоалбум и др./ И тъй като не е определен предмета на престъплението, очевидно
няма и как да бъде оценен, а това без съмнение е необходимо, с оглед
резултатния характер на престъплението, за което самият прокурор е образувал
досъдебно производство. Изобщо не са положени необходимите усилия да се
установи дали тези растения са погинали или само са били „попарени“ /термин,
който използва прокурора, а такъв не е посочен от пострадалия Н. в рамките на
неговия разпит като свидетел – единственото годно доказателствено средство/. И
накрая, не са извършени каквито и да е действия по установяване начина на
унищожаване на растителните видове в имота на Н. – дали почвата е третира с
несъвместим със съществуването им препарат и т.н..
Тази пасивност на разследващите органи не подлежи на коментар в
определенията по чл. 243, ал. 5 и сл. от НПК, но тук следва да присъстват
указния на съда за това какви процесуално следствени действия са пропуснати от
тях и следва да бъдат извършени. Интересен в случая е подхода на прокурора -
той е напълно наясно с естеството на разследването и това личи от завидна изчерпателност
на това, какво е трябвало да бъде направено от органите на досъдебното
производство /стр. 2, абзац 7 от протеста/. То обаче е в неправилния
процесуален документ. Вместо да присъства в протеста срещу определението на
ВРС, с което е отменено постановлението за прекратяване, е следвало да намери
място в постановление, с което се дават задължителни указания на разследващите
за извършване на процесуално-следствени действия. С други думи, прокурорът е
вложил значителна работна енергия за опровергаване изводите на
първоинстанционния съд и то с аргументи не почиващи на доказателства, вместо да
извърши действията, които чл. 127 от Конституцията и чл. 46 от НПК му вменяват.
Явно прокурорът е намерил изход от „формализацията на процеса“ – цитат от
протеста, с извършване в рамките на досъдебното производство на два разпита на
свидетел. Колкото и един случай да не представлява фактическа и правна
сложност, трудно може да се мотивира прекратяване на наказателно производството
с наличието на само два разпита на свидетел. Ако имал някакви опасения по
отношение извода, дали изобщо е извършено престъпление, възниква резонния
въпрос, защо тогава е образувано ДП, а не е постановен отказ, а определено и
„предварителната проверка“ не изобилства от материали.
В тази връзка правилно в постановлението е казано, че данните по делото са
оскъдни и въпреки това не може да се счита, че е извършено престъпление по чл. 216,
ал. 1 от НК. Но те са такива поради начина на водене на разследването. Дори е
намерен начин да се мотивира маловажност на деянието /както впрочем се твърди в
постановление/ без дори да е определена
стойността на вещта /не е изготвена Съдебно-оценителна експертиза/, а
още по-малко без наличието на данни за дееца – доколкото маловажността е не
само стойностен, а и комплексен изразител на обществената опасност.
И накрая, съдебната проверка по чл. 243, ал. 5 и 7 от НПК не включва
отговори на поставените от прокурора фундаментални въпроси в абзац 8, стр. 2 от
протеста. За техният отговор е следвало да бъде помислено преди около 6 месеца,
т.е непосредствено след Постановлението за образуване на наказателно
производство от 22.05.2018 г., от прокурора който ги поставя за разглеждане.
С оглед гореизложеното въззивният съд счита, че определението
на ВРС, с което е отменено постановление на ВРП за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 195 / 2018 г. по описа на ОД на МВР гр.
Варна е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.
243, ал. 8 от НПК
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1773 / 10.10.2018 г. постановено по ЧНД № 4494 / 2018 г. на ВРС, с което
е отменено постановление от 18.09.2018 г. на ВРП за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 195 / 2018 г. по описа на ОД на МВР Варна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.