Определение по дело №1207/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 944
Дата: 31 октомври 2018 г.
Съдия: Стоян Константинов Попов
Дело: 20183100601207
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 24 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

гр. Варна, 944/31.10.2018г.

 

          ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в закрито заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:    АСЕН ПОПОВ

                                                 ЧЛЕНОВЕ:   ЖУЛИЕТА ШОПОВА

                                                                              СТОЯН ПОПОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Ст. Попов ВЧНД № 1207 / 2018 г. по описа на ВОС, да се произнесе взе предвид следното:

          Производство по чл. 243, ал. 7 и сл. от НПК.

          С постановление от 18.09.2018 г. на ВРП, на основание 243, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 195 / 2018 г. по описа на ОД на МВР Варна, образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК. В него се изтъква, че не са събрани безспорни и категорични доказателства в подкрепа на инкриминирана престъпна деятелност.

Срещу посочения прокурорски акт е депозирана жалба от пострадалия И.Н., в следствие на която е постановено определение № 1773 / 10.10.2018 г. по ЧНД № 4494 / 2018 г. на ВРС, с което е отменено постановление от 18.09.2018 г. на ВРП. В Определението на ВРС е застъпено становище за бездействие от страна на ВРП за установяване престъпна деятелност и нейния автор, като е изразено изцяло несъгласие с изводите на ВРП.

Срещу така цитираното Определение на ВРС е подаден протест от прокурора на основание чл. 243, ал. 7 от НПК, с която се иска отмяна на постановеното определение, респ. потвърждаване на прокурорския акт.

Въззивният съд след като се запозна с материалите по делото намира за установена следната фактология по делото:

И.Н. притежавал  вилен имот в м-ст „П.“ 1,2,3 СО с. Осеново, намиращ се  на главния път от к.к. „З.П.“ в посока с. Кранево. На 09.04.2018 г., Н. установил, че в двора му било влизано и забелязал бели лъскави кристали по земята, които според него били отрова, с която е залята почвата. Установил, че всичките му насаждения били унищожени.

          Протестът е подаден в срок и е процесуално допустим, а разгледан по същество неоснователен поради следното:

Наказателното производство е образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.

          Въззивният съд в рамките на проверката приема, че съответни на установената фактическа обстановка са изводите на ВРС, обусловени от коректен анализ на събраните доказателства и доказателствени средства, доколкото ги има по делото.

Солидаризирайки се изцяло с първоинстанционния съд, въззивният такъв намира, че досъдебното производство, което е прекратено с атакуваното Постановление е водено повърхностно и незадълбочено, което е довело от своя страна до неизясняване на обективната истина по делото и най-вече на основните елементи от състава на престъплението, за което е образувано.

На първо място изобщо не са положени усилия да бъде установено от разследващите органи, чрез допустимите от НПК средства, мястото на твърдяното престъпление и състоянието на неговия предмет /няма протокол за оглед, фотоалбум и др./ И тъй като не е определен предмета на престъплението, очевидно няма и как да бъде оценен, а това без съмнение е необходимо, с оглед резултатния характер на престъплението, за което самият прокурор е образувал досъдебно производство. Изобщо не са положени необходимите усилия да се установи дали тези растения са погинали или само са били „попарени“ /термин, който използва прокурора, а такъв не е посочен от пострадалия Н. в рамките на неговия разпит като свидетел – единственото годно доказателствено средство/. И накрая, не са извършени каквито и да е действия по установяване начина на унищожаване на растителните видове в имота на Н. – дали почвата е третира с несъвместим със съществуването им препарат и т.н..

Тази пасивност на разследващите органи не подлежи на коментар в определенията по чл. 243, ал. 5 и сл. от НПК, но тук следва да присъстват указния на съда за това какви процесуално следствени действия са пропуснати от тях и следва да бъдат извършени. Интересен в случая е подхода на прокурора - той е напълно наясно с естеството на разследването и това личи от завидна изчерпателност на това, какво е трябвало да бъде направено от органите на досъдебното производство /стр. 2, абзац 7 от протеста/. То обаче е в неправилния процесуален документ. Вместо да присъства в протеста срещу определението на ВРС, с което е отменено постановлението за прекратяване, е следвало да намери място в постановление, с което се дават задължителни указания на разследващите за извършване на процесуално-следствени действия. С други думи, прокурорът е вложил значителна работна енергия за опровергаване изводите на първоинстанционния съд и то с аргументи не почиващи на доказателства, вместо да извърши действията, които чл. 127 от Конституцията и чл. 46 от НПК му вменяват.

Явно прокурорът е намерил изход от „формализацията на процеса“ – цитат от протеста, с извършване в рамките на досъдебното производство на два разпита на свидетел. Колкото и един случай да не представлява фактическа и правна сложност, трудно може да се мотивира прекратяване на наказателно производството с наличието на само два разпита на свидетел. Ако имал някакви опасения по отношение извода, дали изобщо е извършено престъпление, възниква резонния въпрос, защо тогава е образувано ДП, а не е постановен отказ, а определено и „предварителната проверка“ не изобилства от материали.

В тази връзка правилно в постановлението е казано, че данните по делото са оскъдни и въпреки това не може да се счита, че е извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК. Но те са такива поради начина на водене на разследването. Дори е намерен начин да се мотивира маловажност на деянието /както впрочем се твърди в постановление/ без дори да е определена  стойността на вещта /не е изготвена Съдебно-оценителна експертиза/, а още по-малко без наличието на данни за дееца – доколкото маловажността е не само стойностен, а и комплексен изразител на обществената опасност.

И накрая, съдебната проверка по чл. 243, ал. 5 и 7 от НПК не включва отговори на поставените от прокурора фундаментални въпроси в абзац 8, стр. 2 от протеста. За техният отговор е следвало да бъде помислено преди около 6 месеца, т.е непосредствено след Постановлението за образуване на наказателно производство от 22.05.2018 г., от прокурора който ги поставя за разглеждане. 

С оглед гореизложеното въззивният съд счита, че определението на ВРС, с което е отменено постановление на ВРП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 195 / 2018 г. по описа на ОД на МВР гр. Варна е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

          Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА определение № 1773 / 10.10.2018 г. постановено по ЧНД № 4494 / 2018 г. на ВРС, с което е отменено постановление от 18.09.2018 г. на ВРП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 195 / 2018 г. по описа на ОД на МВР Варна.

 

          Определението е окончателно.

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                            

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                             2.