РЕШЕНИЕ
№ 1358
гр. Пловдив, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20225300501795 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК във вр. с чл.55 ал.1 от
ЗЗД.
Образувано е по подадена въззивна жалба от М. Т. Н., ЕГН
**********, против Решение № 2047/06.06.2022г. по гр.д.№ 18186/2021г.,
постановено от Районен съд –Пловдив, I гр.с., с което е осъдена да заплати на
„Куулспед“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 1541,61 лв., представляваща
платено без основание обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, ведно със законна
лихва от датата на предявяване на иска в съда – 18.11.2021г. до
окончателното й плащане, както и разноски от 469,66 лв. Моли да бъде
отменено решението и вместо това да се постанови друго, с което да се
отхвърли изцяло предявения иск.
Въззиваемата страна „Куулспед“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адв.
С. П., депозира писмен отговор, че жалбата е изцяло неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, след преценка на процесуалните
предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по
1
делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив от „Куулспед“ ЕООД против М. Т.
Н. е заведена искова молба, с която посочва, че с ответницата са имали
сключен трудов договор от 04.01.2021 г., по силата на който ответницата е
следвало да полага труд в това дружество срещу основно месечно
възнаграждение в размер на 1290 лв., което с допълнително споразумение от
01.05.2021 г. е било увеличено на 1 615,00 лв. Изтъква, че след завръщането
си от болничен ответницата престояла в дружеството за два дни, след което
преустановила явяването си на работа, като с писмено заявление от 24.08.2021
г. подала заявление за прекратяване на трудовото правоотношение до
работодателя на осн. чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ. Това заявление било изпратено
по куриер и получено от управителя на ищцовото дружество на 07.09.2021 г.
Ищецът посочва, че въз основа на заявлението издал заповед № 1/07.09.2021
г., с която трудовото правоотношение с ответницата било прекратено на
основание чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ. След прекратяване на трудовото
правоотношение ответницата сезирала Инспекцията на труда, във връзка с
неизплатеното й обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, като с цел избягване на
по-големи вреди - налагане на имуществена санкция и против волята си
ищецът заплатил на ответницата обезщетение от 1387,45 лв, след приспадане
на направените удръжки за данък общ доход в общ размер на 154,16 лева.
Ищецът застъпва, че несъгласието му да изплати обезщетението е изразено
изрично и в платежното нареждане за плащане на сумата.
Ответницата М. Т. Н. депозира в срок Писмен отговор по чл.131
от ГПК, с който е възразила, че искът е недопустим относно основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение, поради погасяването му по
давност. Излага довода, че издадената заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение е законосъобразна, с оглед на което е налице и основание
работодателят да й начисли и изплати процесното обезщетение по чл. 221, ал.
1 от КТ, а за ответницата е налице основание да получи такова. Излага и
довод за добросъвестност при получаването на процесното обезщетение.
Районен съд – Пловдив, за да постанови решението, излага
основни съображения, че страните не спорят относно сключването на трудов
договор № 3/04.01.2021г., и неговото прекратяване със Заявление от
24.08.2021г., подадено от ответницата до ищеца с основание - чл. 327, ал. 1, т.
2
3 от КТ, което е било получено от работодателя на 07.09.2021г., който е издал
Заповед № 1/07.09.2021г. за прекратяване на трудовото правотношение. По
делото няма спор и относно получаването на сумата от 1541,61 лв. Спорът е
относно законосъобразното възникване и упражняване на правата по чл. 327,
ал. 1, т. 3 от КТ от страна на ответницата. Ищецът поддържа, че действията
по прекратяване на ТПО са незаконосъобразни, лишени от основание,
намиращи се в противоречие с материалния закон и обективната
действителност. Ответницата не е ангажирала доказателства относно
правопораждащите правото й на прекратяване на ТПО факти - като
едностранното изменение от страна на нейния работодател на характела и
мястото на работата й, описани в нейно писмено заявление от 24.08.2021г.
Районният съд аргументира, че едностранното писмено заявление на
работника за прекратяване на ТПО на някое от основанията на член 327, ал. 1
КТ води до автоматично прекратяване на ТПО от момента на получаването
му от работодателя – по силата на закона, като издаването на заповед от
работодателя за прекратяване на ТПО има само констативен характер, а
прекратяването на ТПО настъпва без оглед на това налице ли е посоченото от
работника основание, и законно ли е упражненото от работника прекратяване.
Ответницата е упражнила правото на едностранно прекратяване на ТПО по
смисъла на член 327, ал. 1 от КТ и затова нейна е доказателствената тежест да
установи законосъобразното му прекратяване, за да възникне в патримониума
й правото да получи обезщетение по член 221, ал. 1 от КТ. Доколкото от
ответницата не са установени изискуемите се предпоставки за дължимостта
на обезщетението по член 221, ал. 1 от КТ, Районният съд налага извод, че
неоснователно Н.е прекратила трудовото си правоотношение с ищеца, и е
получила без основание следващото се при прекратяване на ТПО
обезщетение по член 221, ал. 1 от КТ. Правоизключващото възражение на
ищцата за изтекла давност по член 358, ал. 1, т. 2 от КТ е оставено също без
уважение като неотносимо към случая. Относно възражението на ищцата за
добросъвестно получаване на обезщетение съдът го е счел също за
неоснователно.
С въззивната жалба на М. Т. Н. се излагат доводи, че в изготвения
доклад по делото съдът е указал на ответника, че дължи да установи
основанието за получаване на паричната сума и съответно основанието за
нейното задържане. В тази връзка, се поддържа, че с отправеното заявление за
прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 327, ал.1, т.3 от КТ и
3
последвалата заповед на работодателя, която потвърждава това основание,
напълно се е доказало основание за получаване на процесното обезщетение в
размер от 1387,45 лв. В случай на оспорване на основанието за прекратяване
на трудовото правоотношение от страна на работодателя тежестта за
доказване, че не е било налице визираното основание следва да се понесе от
него, тъй като всеки е длъжен да докаже своите твърдения. Освен това
работодателят е по-силната страна в правоотношението, разполага с всички
изготвени документи касаещи отношенията между страните, как го и с
пълната възможност да ангажира гласни доказателства в подкрепа па своите
твърдения. Не е спорен факта между страните, че работното място е било
променено от работодателя. Застъпва се, че с неправилно разпределената
доказателствена тежест между страните на ответницата е било отнета
възможността да се ориентира, кои спорни факти подлежат на установяване
от нея и съответно да ангажира доказателства за това. Поддържа се, че не е
налице оборване на презумпцията на чл. 271, ал.1 от КТ, касаеща
добросъвестността на получаване на сумата от работничката. Нямало как да
се приеме за логично обяснението на работодателя, че се е видял „принуден
да изплати обезщетението за да не бъде санкциониран от инспекцията по
труда”. В случай, че не е било налице основание за негово изплащане, както
сам твърди работодателя, инспекцията но труда не би наложила санкция,
особено когато между страните е налице трудово правен спор.
Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн.
чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни
норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в
тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Въззивната инстанция намира, че направените възражения са
неоснователни. Съгласно съдържанието на протоколно определение №
3834/19.05.2022г. Районният съд изрично е указал, че в доказателствена
тежест на ответницата е да докаже основание за получаването на сумата,
респ. за задържането . В тази насока обаче не са били заявени никакви
доказателствени искания пред първата инстанция. Така делото е обявено за
решаване, като са приети като писмени доказателства само тези, които са
приложени към исковата молба - Трудов договор № 3/04.01.2021г.,
Допълнително споразумение № 4/01.05.2021 г. към Трудов договор №
3/04.01.2021 г., Заявление от М. Т. Н. от 24.08.2021г. за прекратяване на
трудовото правоотношение на осн. чл.327 ал.1 т.3 от КТ, считано от
4
25.08.2021г., Заповед № 1/07.09.2021 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение, от управителя на дружеството и подписано на 14.09.2021г.
от Н., Разпечатка от имейл кореспонденция от 27.09.2021 г. - 2 стр.; Призовка
на основание чл. 45, ал. 1 от АПК на ИА „ГИТ“; Платежно нареждане и
потвърждение за плащане от 01.11.2021 г. на обезщетението по чл. 221, ал. 1
от КТ в полза на ответника; Платежно нареждане от 01.11.2021 г. за плащане
на ДОД за обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в полза на НАП Пловдив; Фиш
за начислени обезщетения и данъчни удръжки на служител за м. септември
2021 г.; Фиш за начислени обезщетения и данъчни удръжки на служител за м.
октомври 2021 г.
Всички тези приети писмени доказателства не са оспорени от
ответницата. С въззивната жалба са направени от Н. доказателствени
искания за прилагане на нововъзникнало писмено доказателство Решение на
НЕЛК № 2219 от 239/31.12.2021г. и за допускане на двама свидетели. В
съдебно заседание на 05.10.2022г. съдът уважи първото, а по отношение на
второто - жалбоподателката оттегли искането за допускане на свидетели.
При този събран доказателствен материал се налага правен извод,
че ответницата не е доказала фактическия състав за правомерността на
получената сума при условията на чл.221 ал.1 от КТ. Това е необходимо, тъй
като описаните обстоятелства в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение, разпореждащи на лицето да се изплати обезщетение във
връзка с прекратяване на трудов договор, имат само констативен характер и
при оспорване в съдебното производство подлежат на доказване с всички
доказателствени средства. Не е налице хипотезата на добросъвестност на
получената сума, тъй като същата е изплатена изначално без правно
основание. Неоснователно е и възражението за изтекла давност при условията
на чл.358 ал.1 т.2 от КТ, тъй като този правен институт е приложим само към
предявени от работника конститутивни искове за отмяна на незаконно
уволнение. В конкретния случай, трудовото правоотношение е било
прекратено със заповед от работодателя след депозиране на изрично писмено
заявление от М. Н. до управителя на дружеството.
Обжалваното решение се явява законосъобразно и следва да бъде
потвърдено изцяло.
Разноски.
Съобразно правния резултат по делото жалбоподателката ще бъде
5
осъдена да заплати на въззиваемото дружество сумата 840 лв. /с вкл. ДДС/ за
направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
По мотивите, Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с.
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 2047/06.06.2022г. по гр.д.№
18186/2021г., постановено от Районен съд –Пловдив, I гр.с.
Осъжда М. Т. Н., ЕГН **********, да заплати на „Куулспед“
ЕООД, ЕИК *********, сумата 840 лв. /с вкл. ДДС/ за направени разноски по
възз.гр.д.№ 1795/2022г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, V гр.с.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6